Che bello!
Ciao, amiche!
Как сте, момичета?
Деси, това с чуждите езици ми хареса много.
А сега за Виолета. Да, тя се прибира у дома, чакаме я на 20-ти.
С психологията не ѝ се получиха нещата. Там се влиза с изпит, тя се яви на него на 27 август, но резултатите станаха ясни чак в края на септември.
Всъщност изпитът е имал три компонента. Единият компонент е бил тест върху учебник по психология, който тя получи в електронен вариант от университета. Там резултатът ѝ е в горните 33%, т.е. 67% от кандидатите имат по-нисък резултат от Вили (там така обявяват резултатите). Вторият компонент е бил нещо на английски, не разбрах какво точно, но там резултатът ѝ е в горните 3%, т.е. 97% от кандидатите имат по-лош резултат от нея. Третият компонент обаче... Там тя е в долните 18% или 82% от кандидатите имат по-добър резултат от нея. Всъщност тази част от изпита я изненада, защото тя въобще не беше разбрала какво представлява. В указанията пишело "Логика" (указанията и всичко е на немски, така че Вили се справяше без мен) и Вили беше помислила, че е нещо като стандартен тест за интелигентност и въобще е нещо, с което може да се справи с нормалната си ежедневна логика. Когато излезе от изпита тя веднага ми се обади и беше изумена от това, което са им дали. Каза, че имало "странни формули". Според мен е било формална логика, което всъщност е дял от математиката (или поне се нарича още математическа логика) и, разбира се, има формули (затова е "формална"). Всъщност се оказа, че в Австрия това се учи в последните класове в училище, но за нея е било съвършено непознато.
Имаше възможност да се запише в някакви други специалности и тя уж беше решила да го направи, но... дни наред се събуждала с мисълта "днес отивам да се запиша" и... нямала сили да стане от леглото до късния следобед. Каза ми, че лежала в полусън, без да се храни и без да излиза дни наред. Беше спряла да вдига телефона на баща си, вероятно защото се е притеснявала, че той ще очаква от нея отговор дали се е записала. С мен говореше, но звучеше сънено-отнесено-болнаво или отчаяно и без живец и надежда. Направо класическа депресия.
Според мен колкото и съзнателно да се е опитвала да си наложи да го направи, всичко в нея се е съпротивлявало на това. Обадих се на баща ѝ и му казах, че ако настояваме да учи (или ако той настоява), тя ще ни послуша, но ще се разболее, защото ще живее с мисълта, че върви против себе си. Той ме послуша и се съгласи да ѝ предложим да се прибере. Обадих ѝ се, предложих ѝ да се прибере и... два часа след това тя ми се обади със звънливо гласче, беше излязла на разходка и пиеше кафе някъде из Виена. Животът отново бликаше в нея. Стана ясно, че това е правилното решение. Не само вътрешния ѝ глас, а и външния показваше това.
Не зная какво ще стане сега и с какво ще се занимава Вили занапред, но имам и силното усещане, че връщането ѝ е за добро. Нямам представа защо, просто го усещам така. Не мисля, че е някакъв провал или нещо подобно.
Дерзай смело напред! 
