Прочетох всички ви, разбира се

, и всички ви прегръщам естествено, но като своя позиция нарочно ще цитирам следното:
Сиренце написа: ↑22 Мар 2020, 08:17
Нещо, взето от Нета, към което бих добавила:
Спряхме да ценим и използваме по предназначение свободата си и ни я отнеха!!!
Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше.
Спряхме да уважаваме здравето си, затова се разболяхме достатъчно, за да осъзнаем кое е най-важното.

Вече не оценявахме природата, затова се разболяхме от болест, която ни накара да осъзнаем колко ценно всъщност е да бъдеш сред природата.🏔
Спряхме да работим върху семействата си, затова болестта ни заключи в домовете ни, за да се научим отново да функционираме като семейство.

Спряхме да ценим възрастните хора и болните и се появи тази болест, за да ни напомня колко са уязвими.

Спряхме да ценим здравните специалисти и фармацевти, за да разберем колко са незаменими...
Спряхме да уважаваме учителите си и болестта затвори училищата ни, за да могат родители сами да опитат ролята на учители...

Мислехме, че можем да купим всичко, да бъдем навсякъде и с всеки, затова получихме тази болест- за да осъзнаем, че нищо не е даденост.
Алчността ни обърка - прекарвахме свободното си време в търговските центрова, затова болестта ни затвори, за да разберем, че не можем да си купим щастие.

Обръщахме огромно внимание на външния си вид и се конкурирахме помежду си, затова тази болест закри лицата ни, за да разберем, че красотата е преходна.

Мислехме си, че сме владетелите на тази земя, затова се разболяхме от тази болест - за да може нещо миниатюрно, което дори не можем да видим, да ни укроти, да ни даде урок и малко смирение.
Тази болест отнема много от нас, но също така ни дава възможност да научим толкова много и да разберем кое е най-важното в живота.
Имаме болест направо по мярка. Ние - човешкият род, вероятно наистина сме имали нужда от нея.
Абсолютно съм убедена, че в глобален план човечеството се нуждае от такова мощно разтърсване и разклащане, за да си спомним кои са истински важните, значимите и ценните неща, а именно Любовта, Здравето, Свободата, Трудът, Природата, Човечността, Доброто, Справедливостта, Семейството, Близките, Приятелите, Общуването на живо, Образованието, Медицината, Културата, Красотата, Взаимопомощта. ... А не парите, политиката, физическата красота, лакомията, излишъците, лукса, неправилното разпределение на благата, властта, фалша... Сега всички сме РАВНИ в нещата, които се изискват от нас. И всички сме в КЮПА. Няма застрахован от нищо. Нищо не е сигурно за бъдещето. Рухнаха илюзии. Рухна вяра в много неща. Семействата са длъжни да обърнат поглед навътре, а не да бягат от проблемите вкъщи навън. Всеки поотделно също е принуден до известна степен да се вглъби, да размишлява, да поработи върху себе си и психиката си.
Лично аз продължавам да НЕ вярвам, че самият ГРИП е ОПАСНОСТТА. Другаде е рискът за нас, съвсем другаде. Както написа Чери, всичко това ми мяза на нацизъм и хитлеризъм. А както написа и Нели, ЗАЩО не се говори колко е ОБЩАТА смъртност в Италия ОБИЧАЙНО? И откъде да знам, че всички тези трупове, дето така показно се изнасят с камиони, НАИСТИНА са починали от коронавирус хора?! Не вярвам на официално представената информация. Слушам хора, на които се доверявам, в ютуб. Има безброй много алтернативни видеа, алтернативни гледни точки. И така, и аз не бях с този си пост много позитивна, но ...
А, радвам се, че поне две свои колежки видях по ТВ тези дни - психоложките Ани Владимирова и Мадлен Алгафари - опитаха се милите да успокоят народа, но ми се струва, че сякаш бяха глас в пустиня. Яд ме е и на медиите. Отново са чисто и просто инструмент на управляващите и властимащите. Отново нарочно ни занимават единствено или поне предимно с черни хроники. Аз се спасявам с готвене, слушане на музика и РАБОТА онлайн с учениците ми, но Хри се спасява със ... СЪН. И телевизия, предимно Нешънъл Джеографик, за да не слушаме нон-стоп щаба, Генерала, ББ, Радев и за да не гледаме нечии уплашени физиономии, сякаш идва свършекът на света. Така че Алекс учи, Хри спи и гледа ТВ, аз готвя, мия чинии и работя. Вчера обаче ИЗЧИСТИХМЕ ОСНОВНО АПАРТАМЕНТА и сега ни е чисто, приятно, подредено.
Направих си снимки на снежния пейзаж навън и на витата си баница със спанак, ето такова дребно нещо ми носи РАДОСТ и СПОКОЙСТВИЕ сега
