РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[cchery]

Момичета, пак съм аз. Този път с друга тема: Лошо ли е да се пише правилно?

Ани вчера се прибра разстроена от среща с приятелка. Беше възмутена и огорчена. Сподели, че приятелката ѝ я попитала защо... слага точки и запетаи, пишейки съобщения в чата.
Ани обяснила, че за нея това са изречения като всички други и, щом във всеки друг текст слага препинателни знаци и използва главни букви, не вижда причина в чата да не го прави. Приятелката отговорила, че трябва да спре да го прави, защото изглеждало много странно и... извратено да се пише така. Друго момиче подело темата, подкрепяйки тезата, че не е нормално да се пише с пунктуация и цели изречения в чата, а фразата било добре да се накъсва на поредица от съобщения.
Дъщеря ми беше ядосана.
- Къде отиде толерантността?! - възмущаваше се тя - Нима АЗ трябва да започна да пиша неграмотно и по начин, който не ми харесва, защото ТЕ не могат да понесат това? Как могат да ИЗИСКВАТ от мен да пиша без точки и запетаи, защото на ТЯХ им се виждало странно? А ако аз поискам от тях да пишат с нормални изречения, ми казват, че не съм толерантна!
Отне ѝ време да се успокои.

На фона на масовото напоследък възмущение от това, че във фейсбук групите все някой се присмива на неграмотното писане, мисля, че е време хората да започнат да се възмущават от това, че се правят забележки за грамотно писане.

А доскоро си мислехме, че издаването на "Под игото" на шльокавица е най-лошото....... Аз ли съм, не съм ли.......

[Нели]

Здравейте, момичета!
Снощи за пръв път снимах фойерверки. Поводът беше Деня на Варна, който е 15 август. Пускам ви един кадър с надеждата да ви донесе радост.

[Kleo]

Радост!!!
Благодаря ти много,
Нели.

Чери, прочетох те.
И понеже те чувствам, ще замълча.
С теб съм обаче.
Държа да го знаеш.
И да го усещаш.

[cchery]

Здравейте, момичета!
Снощи за пръв път снимах фойерверки. Поводът беше Деня на Варна, който е 15 август. Пускам ви един кадър с надеждата да ви донесе радост.

Обичам фойерверките от дете . И до ден днешен оставям всичко, което правя, за да ида да гледам цветната заря, когато се вижда от терасата ни. Благодаря, Нелка.

Чери, прочетох те.
И понеже те чувствам, ще замълча.
С теб съм обаче.
Държа да го знаеш.
И да го усещаш.

Благодаря, Деска. Така или иначе нещата се случват....

[DeerE]

Здравейте момичета. Аз се чувствам много добре. Сама съм от няколко дни, работя усилено в къщи, и на работа, почти изхвърлих цялата къща, вече ми е доста по-широко и някак по-леко на душата, сега остава само да се отърва от някои мебели от детската стая. В момента чета Лиз Бурбо "Лечението на петте рани". Много интересно четиво. Чета в градския транспорт, тъй като пътувам до работата около час и нещо в посока, не ми е достатъчно, но използвам всяка свободна секунда от деня си, защото имам още малко време от ваканцията и от октомври ще чета друг вид литература.
Деска да ти кажа честно чудя се как конкретно да ти отговоря на конкретния въпрос с какво ме вдъхновяваш, ами не мога да бъда конкретна, не мога конкретно да ти отговоря, но само ще ти кажа, че това е точната дума. Когато влязох във форума след дългото отсъствие, исках да прегледам кога за последен път съм писала и какво. Беше ми интересно, защото съм забравила и попаднах на твои постове от 2011 г. Четох, четох, после прочитах постове от последните години на различни теми. Вдъхновяваш ме с начина, по който пишеш и се изразяваш. Личи си, че си широко скроен човек, човек с който може да се разговаря на различни теми. Мила и добра си. Това са все човешки качества, които доста малко хора вече притежават и това ме вдъхновява в теб.
Нелка, искам да ти кажа по отношение на случилото се с приятелката на Ани, че според мен трябва да приемеш тази действителност. Сред днешната младеж има много неграмотни деца и то не само в начина на писане, но и в начина на изразяване. Лошото е според мен, че на тях това вече не им прави впечатление. На някои децата все по-трудно им се получава дори са се изразяват правилно. Лошото е че така е и с родителите на тези деца. За много хора да пишеш и да се изразяваш грамотно не е приоритет. За мен това е ценностна система. Не съм аз човекът, който точно на теб ще го обяснява, но го приеми. Всеки сам избира какво е важно за него. На свой ред пък ще ти разкажа за Александра. Тя също многократно е ставала обект на подигравки, защото е пример сред съучениците си. За пример я дават учителите ѝ, в 6 ти клас учителката по български я заведе в паралелка в 9 клас, за да им обясни как се пише есе. Мога още много да пиша за дъщеря си, но най-важното, което искам да споделя е че винаги съм ѝ казвала, че децата трябва да надскочат родителите си, да ги надградят във всяко едно отношение. Учила съм я, че трябва да се гордее със знанията и уменията си и по никакъв начин не трябва да слиза под нейното ниво, за да има компания. Повярвай ми, тя от много време се чувства изолирана и страда от факта, че голяма част от съучениците ѝ се вълнуват само от цици, устни и секс. Не я харесват много, защото на никого не остава длъжна, те просто не могат да ѝ отговорят подобаващо, когато влязат в спор, защото не знаят как да се изразят и понеже това не им харесва, започват да я обиждат с външния и вид. Радвам се че поне не се прави на каквато не е, за да се хареса на някого. Тя знае прекрасно, че такива хора като нея трудно намират среда, но аз винаги ѝ казвам, че има право да избере каква да бъде. Толкоз за нея. Само искам да вметна, че аз съм от двете страни на медала, защото както дъщеря ми е първа във випуска, така синът ми е непрекъснат обект на подигравки от своите съученици, тъй като трудно се справя с материала и едвам - едвам я кара в училище, но и на него съм дала избор, той да избира какъв да бъде. Той вижда отношението на съучениците на сестра му към нея и знае прекрасно, защо към нея изпитват респект. Криско е умно момче, но го мързи и има нужда някой да го подбутне, надявам се да се осъзнае някой ден и да разбере колко важно е човек да бъде грамотен. Аз все още му чета книжки вечер, напоследък по-рядко, но го правя, защото знам, че това при всички положения му е от полза, а и така прекарваме време заедно. Това са много ценни моменти за мен и за него. И в тази връзка, понеже обожавам да чета детска литература в случай, че някой се интересува препоръчвам поредицата "Сара" - те са три книжки книга 1 се казва "Вечността на приятелството между сродни души" на Естер и Джери Хикс - много приятно и поучително четиво за възрастни и деца.
И докато не съм забравила много моля някой да ми помогне как да си направя всичко във форума да ми бъде на български език. Дори и тук английският, който толкова упорито не искам да науча ме преследва и ми създава много трудности, когато искам да пиша.
Черита теб те прегръщам много силно, някак си ми се иска да погледнеш под друг ъгъл на случващото се около теб.
Поздрави на всички от мен.

[Kleo]

... ... ... В момента чета Лиз Бурбо "Лечението на петте рани". Много интересно четиво. Чета в градския транспорт, тъй като пътувам до работата около час и нещо в посока, не ми е достатъчно, но използвам всяка свободна секунда от деня си, защото имам още малко време от ваканцията и от октомври ще чета друг вид литература.

Деска, да ти кажа честно чудя се как конкретно да ти отговоря на конкретния въпрос с какво ме вдъхновяваш, ами не мога да бъда конкретна, не мога конкретно да ти отговоря, но само ще ти кажа, че това е точната дума. Когато влязох във форума след дългото отсъствие, исках да прегледам кога за последен път съм писала и какво. Беше ми интересно, защото съм забравила и попаднах на твои постове от 2011 г. Четох, четох, после прочитах постове от последните години на различни теми. Вдъхновяваш ме с начина, по който пишеш и се изразяваш. Личи си, че си широко скроен човек, човек с който може да се разговаря на различни теми. Мила и добра си. Това са все човешки качества, които доста малко хора вече притежават и това ме вдъхновява в теб.

... ... ... И в тази връзка, понеже обожавам да чета детска литература в случай, че някой се интересува препоръчвам поредицата "Сара" - те са три книжки книга 1 се казва "Вечността на приятелството между сродни души" на Естер и Джери Хикс - много приятно и поучително четиво за възрастни и деца. ... ... ...

Емка, благодаря ти много! Гравирам си ги в сърцето със златно тези твои думи към мен.

И аз чета Петте рани. Книгата е чиста психотерапия. Много дълбока и болезнена, но полезна книга, душеспасителна дори на моменти. Поне лично за мен де. Препоръчвам я на всички.

А Естер и Джери Хикс, хм, не знаех, че пишат и за деца! Благодаря ти за ценната информация!

Влизам да се похваля: готов ми е резултатът от цитонамазката, която ми взеха сега на 5 август - първа група съм, отлична цитонамазка, според думите на гинеколожката ми! Сега си чакам резултатите от две кръвни изследвания, които направих, защото съм жена над 40 години, желаеща дете, за да знае моята АГ какво да ми препоръча да правя занапред. Говорих си и с психиатъра, и с невролог, предвид биполярното ми разстройство, няма да съм първа и единствена бременна и родилка /дай, Боже!/, която е биполярна, има изход и път и за нас, стига бебето да е желано, а средата - силно подкрепяща.

Желая на всички хубава лятна вечер и прекрасна нощ след нея, за да можем да посрещнем с усмивка и с радост изгрева на 19 август 2021 година

[Kleo]

Еми, специално към теб се обръщам днес:

Вчерашната ни първа СРЕЩА преобърна на 180 градуса нещо в мен. Благодаря ти, момиче! Признателна съм ти. Много!

Ти ми беше Огледалото. Учителят. Ти ме научи, че е възможно човек с поведение, подобно на това на бившия ми съпруг, също да страда истински. Мълчаливо, прикрито... Заради разговора ни и нещата, които ти ми разказа, аз наистина почувствах как и такъв човек може да обича от цялото си сърце, отвътре, а отвън да изглежда съвсем другояче. Опитах се и сега се опитвам да разбера. Не успявам напълно... не успявам. Обаче разбрах, че хората сме наистина толкова различни един от друг! Разбрах, че привидното понякога е лъжовно и лъжливо! Разбрах, че отвътре човек може да изпитва едно, а навън да излъчва съвсем друго нещо. Благодаря ти за Урока, Емка. Благодаря ти!!! Благодарна съм ти и за неосъждащото и разбиращо отношение, което прояви лично към мен. Извинявай, ако с нещо съм те наранила по време на цялата ни среща. Приятелството е изключително ценно нещо! Особено истинското приятелство между жени! Жени, които си желаят доброто и са близки от години. Прегръщам те и ти желая цялото Щастие и Здраве на Земята!

[Kleo]

Черита, Анюшка моя! Сега и към теб, дружке Овенска

Какво да ти кажа на теб? От колкото и отдавна да не сме се виждали на живо... все тая! Виждам те и продължавам точно оттам, откъдето сме спрели предния път. Обичам те, момиче! Обичам те, страстна и жарка Жено! Как пък толкова да сме различни с теб , а така да те разбирам? И друго, все ни идва да поспорим за нещо, да се посдърпаме, замалко и Еми да стреснем с буйния си нрав... но за минутки ни минава яда... и си караме напред и нагоре.

Благодаря ти, скъпа приятелко! Благодаря ти, че отразяваш много мои черти от мен самата! Благодаря за искреността и прямотата, това правят истинските приятели... не се боят да ти дадат честна обратна връзка. Признателна съм ти за многото години форум, емоции, приятелство. Така се радвам, че и през септември ще се видим пак, макар и в друго пространство, споделено с много повече хора. Имай предвид, че разбирам огъня в душата ти, разбирам пламенното ти сърце, разбирам напиращите чувства и емоции... разбирам те, усещам те. И в същото време, някои от най-огнените чувства, които изпитвам аз, със същата сила като твоята, на мен са ми присъщи да ги проявявам в различни области и сфери от живота си. В това е цветното и различното... и чак сега разбирам някои случки и изказвания между мен и теб, отпреди години време, но сега ги виждам с нов поглед, под друг ъгъл, в друга перспектива, ако щеш. Обичам те, бе, лудетино!

[cchery]

Здравейте, мацки . Привет от Велинград. Не помня точно в кой ден или в кой момент у мен се зароди идеята да дойда на СПА..... Дали миналата седмица в отчаянието си исках да бъда силна, а аз съм силна, когато действам. Или пък... тази седмица, мислейки си как в неделя в 10 часа на бъда на Национална спортна база (НСБ) "Белмекен", за да си прибера Белушка от лагера, ми хрумна, че ще е много по-лесно, ако съм наблизо, но така или иначе си резервирах 2 нощувки в хотел във Велинград. Самичка съм..... и не се чувствам зле. На фона на това как започна тази седмица, в момента съм направо в другия полюс на емоциите.

Тази седмица се оказа много полезна за мен.... Знаех си, че оня горе или както аз му викам "съдбата" си разбира от работата. Винаги ни се предоставя онова, което ни е най-нужно. Аз съм имала спешна необходимост да остана сама - без ангажиментите и отговорностите си на съпруга и майка....., за да прогледна. Да стопирам някои тенденции в живота си, които дори не съм виждала, че ми се случват. 5 дена без да бързам заради някого. 5 дена без да угаждам на някого. 5 дена, в които най-сетне да се обърна към себе си.... с години ме беше страх да го направя и добре, че сега ме притиснаха обстоятелствата. Регистрирам 2 излизания с приятелки вечерно, 1 кино, 1 сутрешно кафе с приятелка и 2 работни срещи. Компания на всичко това правят 6 измити изцяло (вътре и вън) кухненски шкафа.... и още толкова, но само вратичките им (в крайна сметка "Прекаленият светец и Богу не е драг", така че за 2-я ден на чистене у нас реших, че само вратичките също е работа ). Днес съм доволна, защото успях да се справя и да изпратя един килим на Коки в Холандия . Като казвам "килим" нямам предвид персийски, а едно по-малко килимче, което имаха в детската стая преди ремонта ѝ от миналата година. Тогава реших да не го изхвърлям, т.к. е здраво, но реално нямаше къде да го сложа..... Е, сега го изпратих за студентската бърлога на Коки - супер ще му пасне. Добавих към него и едно шалте в същия цвят, което купих тази сутрин, и 1 възглавничка за четене......

И такива неща.....

Но все пак чакам с нетърпение другата седмица да се събрем четиримата в Холандия.... Ние с Бела летим в сряда. Момчил идва от Швейцария в четвъртък...... Дано нищо да не ни попречи на плановете....

Снощи се видяхме с Деси и Еми. Боже....., колко различни сме. И в същото време - колко сме ние . Категорично сме пораснали. Всяка една от нас е добавила щипка-две зрялост в поведението си и в говоренето. В очакванията дори към живота.

Деска, вече знам, че това с Есмо не е поредната лоша шега на БАР. Или по-скоро очаквам да не е така. Този път.... виждам в теб променено поведение. Пак си еуфорична, но и с аргументи. И те звучат доста в твоя полза. Дано пък това да е щастието, което си чакала толкова време.

Благодаря ти за всичко, което си ми написала.... От моя страна мога да те убедя, че нито един път, в който сме били на различни позиции, не е имало случай да ти се обидя или да се разсърдя... Аз такава прямота в диалога имам само с теб... и то точно, защото знам, че и ти не се обиждаш. Виждам и усещам, че отделни мои думи или отношение са те засягали. Че вероятно съм ти звучала осъдително.... и пак и пак.... ти ме посрещаш с радост, с прегръдка, с целувка....... Ей, Богу.... такава емоция получавам само от децата . Благодаря ти!

Емка, стъпила си върху път, който ти отива. След толкова време. Стига да преодолееш драмата с английския и машинарийките , цена няма да имаш. И на фона на онова, с което се занимаваш, ти казвам съвсем отговорно, че английският език и компютрите (телефоните) са наистина повече от преодолимо препятствие. Не му се давай само, защото така е било досега .

Варна, морето и сините вълни......, демек, Нелка, какво се случва при теб?! Последно като се чухме ти предстоеше интересна вечер.... Дано пък да е станало чудо и да е била и ползотворна.

Цвети, как я караш тези дни?! И ако не я караш, то аз ще те карам...... за Кранево след има няма 3 седмици .

Ели, пак се загуби..... и не е хубаво така. Дай знак.

Ванчето и Цони...., да се чувстват призовани да кажат по нещо в своя защита .

От мен финалният ред е "Лека нощ!". И утре е ден.

[Kleo]

... ... ... Снощи се видяхме с Деси и Еми. Боже....., колко различни сме. И в същото време - колко сме ние . Категорично сме пораснали. Всяка една от нас е добавила щипка-две зрялост в поведението си и в говоренето. В очакванията дори към живота.

Деска, вече знам, че това с Есмо не е поредната лоша шега на БАР. Или по-скоро очаквам да не е така. Този път.... виждам в теб променено поведение. Пак си еуфорична, но и с аргументи. И те звучат доста в твоя полза. Дано пък това да е щастието, което си чакала толкова време.

Благодаря ти за всичко, което си ми написала.... От моя страна мога да те убедя, че нито един път, в който сме били на различни позиции, не е имало случай да ти се обидя или да се разсърдя... Аз такава прямота в диалога имам само с теб... и то точно, защото знам, че и ти не се обиждаш. Виждам и усещам, че отделни мои думи или отношение са те засягали. Че вероятно съм ти звучала осъдително.... и пак и пак.... ти ме посрещаш с радост, с прегръдка, с целувка....... Ей, Богу.... такава емоция получавам само от децата . Благодаря ти! ... ... ...

Черко, радвам се, че се чувстваш отлично! И аз усетих общата ни среща точно така - като три пораснали, помъдрели и узрели момичета, споделящи по питие и по уязвимостите по пътищата си - в същото време отпуснати да бъдат себе си, истински, без маска и без грим.

Днес с Есмо правим 2 месеца, откакто сме заедно в любовна връзка. Става все по-чисто и красиво. Все по-ясно и значимо. И за двамата. Аз ти благодаря, за това, че си усетила "нещо" , нещо различно от предишните пъти и опитности с разни бивши, които ме омайваха и после пропадах... благодаря ти!

Теб - винаги с прегръдка, усмивка и целувка ще те посрещам, Ани - винаги! Закон. Заради приятелството ни. Заради онова лято. На плажа, на пясъка... когато аз мълчах. А ти разбра. Че не мълча на теб. А мълча в болката и депресията си, в самотността и обезверението си. Просто те обичам, мила моя. И това ще е докато съм жива. По отношение на тебе

[Нели]

Здравейте, момичета!

Много се радвам, че трите сте успели да се видите тези дни. А постовете ви след това и на трите са като обяснение в любов. Хубаво е. Тези срещи носят радост.

Аз напоследък съм доста насочена към това какво и кое носи радост. Някак вниманието ми сякаш рязко се пренасочи от това кое е разумно, полезно, логично и т.н. към това кое носи радост - и на мен, и на останалите. И под радост нямам предвид някакво мимолетно и повърхностно удоволствие, а именно радост. Защото посягаме към повърхностните удоволствия, именно когато не ни достига радост. Ползваме ги като сурогат, като някакъв заместител, който ни залъгва за момента, но не запълва липсата. Не, радостта не е това, нито е изблик на страст или еуфория. Вместо това може да е тиха и кротка радост, която минава като лека мелодия през дните ни и ги изпълва с живот. По-точно трепти в синхрон с живота в нас. Той не идва от нея, но тя е в съзвучие с него и го обогатява.
Когато децата ми ме питат как да постъпят, вече не търся само рационалните аргументи, а ги питам "Това решение носи ли ти радост?" Открих, че, ако човек предварително е обмислил ситуацията и е преценил разумните доводи, най-вярното решение идва с отговора на този въпрос. Не казвам да не обмисляме и да не подхождаме прагматично, а да съчетаем двата подхода, като окончателното решение е това, което ни носи радост.

Аз вчера изкарах нещо стомашно-чревно с диария и лека температура, но днес съм доста по-добре. Утре вече няма да има и следа. Междувременно изгледах поне пет филма.