forum.metsababa.net

Браво за хубавата ЕМОЦИЯ, която сте си позволили да изживеете в тази топла късна есен

Аз пък днес се возих в каросерията на една "баничарка"
Колицата беше толкова разнебитена, че имах усещането, че ще изпадна от уж затворената врата
Като добавя и усещането за контрабандност и отвлеченост забавлявката си я биваше

Новата ми измишльотина, подсказана от мой колега - да пиша с лявата ръка. В петък бях на конференция и отначало по време на тържествените речи скучаех. Един колега ми каза, че се учи да пише с лявата ръка и аз започнах да пиша с него. Цял час. Оказа се, че по този начин тържествените речи не са скучни.
Хрумна ми, че бих могла да се уча да пиша заедно с Ани, тя сега е в предучилищна. Две ученички пишат ченгелчета в тетрадки с тесни и широки редове - Ани с дясната, аз - с лявата ръка.

А добро утро Нели
Много добра идея ти е хрумнала
Лявата ръка и дясното полукълбо ще са ти благодарни, че не си ги забравила

БРАВО, Нели

Браво, Нели! Мога да ти бъда учител по писане с лявата ръка, аз не успях да се науча да пиша с дясната.

Аз преодолях страха си и започнах да пиша разказ. Толкова много книги съм изчела, от толкова талантливи автори, че ме беше страх дори да си помисля да пиша. Но...пробвам се, какво толкова.

Освен това направих нещо НЕВЕРОЯТНО - проядох наскоро готвено зеле, нещо, което не съм опитвала през живота си и дори напусках къщата, ако майка ми готвеше зеле, толкова гадно ми миришеше. Но една вечер имахме свински ребърца с гъби, от които остана и за следващия ден, и аз реших, че не може да лишавам народа вкъщи от зеле цял живот, така че бухнах прясно зеле направо в тавата с ребрата, дори с малкото останали гъби. Мъжът ми каза, че това е най-вкусното нещо, което е ял, и че сега е моментът да опитам. И така от една хапка ометох две чинии :1140 :1140 , за другите не остана много.

Здравейте!Следя ви,не ме забравяйте!

Ася написа:Освен това направих нещо НЕВЕРОЯТНО - проядох наскоро готвено зеле, нещо, което не съм опитвала през живота си и дори напусках къщата, ако майка ми готвеше зеле, толкова гадно ми миришеше. Но една вечер имахме свински ребърца с гъби, от които остана и за следващия ден, и аз реших, че не може да лишавам народа вкъщи от зеле цял живот, така че бухнах прясно зеле направо в тавата с ребрата, дори с малкото останали гъби. Мъжът ми каза, че това е най-вкусното нещо, което е ял, и че сега е моментът да опитам. И така от една хапка ометох две чинии :1140 :1140 , за другите не остана много.

Ася, първото, което ми хрумна като те прочетох беше да напиша, че точно до момента на "омитането" на чиниите си се държала като дете.... , т.к. знаеш как реагират децата, когато им предложиш нещо... "Аз такова не ям!", "Аз това не го обичам!". И това са реплики, които чуваме дори и без да бъде опитано въпросното ястие. И ето, ти изведнъж си излязла от сянката на детето в себе си иииии си постъпила като голям човек, опитвайки зелето . Страхотно е, че си го направила, щото... сега чакам да почнеш дори рецепти с готвено зеле да ни пускаш .

В петък следобяд се вдигнахме и отидохме на Витоша. Отдавна си бяхме набелязали един изоставен заслон, където искахме да преспим. Хем близо, хем на високо. Не това е новото, защото съм спала на най-различни места (въпреки,че наистина не бях спала на "Кикиш" досега), а това, че на другата сутрин рано Явор стана за работа и "отплиска" към града.

И така в сумрака на Януарското утро, там нейде на Витоша, в един изоставен (но не съвсем) заслон се озовахме само аз ............ и голямото дете.
Странно е усещането.
Сама съм била в гората, в планината.
Но сама с дете в горския сумрак не бях оставала
Емоцията е силна. Бива си го усещането.

Там където ги няма светлините на града е по-тъмно сутрин Когато Слънчо изгрее

Оооо,Боже,Верка!
Не човек,а .....думи нямам какво си ти!Невероятна си–вършиш мъжки,женски и какви ли не задачи...Сега си останала и сама с детето в гората–АМИ,ТИ СИ СВЕТИЦА,БЕ ,ВЕРКА!!!

valrus написа:Оооо,Боже,Верка!
Не човек,а .....думи нямам какво си ти!Невероятна си–вършиш мъжки,женски и какви ли не задачи...Сега си останала и сама с детето в гората–АМИ,ТИ СИ СВЕТИЦА,БЕ ,ВЕРКА!!!

Абе Вале, ще ме спукаш от смях душко