Личен дневник - cchery

[Kleo]

Ясно. В движение си. Значи се чувстваш истински жива, динамична, радостна, пълнокръвна и пълноценна В мислите и в сърцето ми си. Да си знаеш просто де. И чакам с нетърпение да пишеш отново. Когато можеш и искаш, разбира се.

[Kleo]

Когато можеш и искаш - пиши пак, липсваш ми, Ани

[cchery]

Искам да напиша, че...... не знам кой период от време ми е по-непоносим....... Застоялата се зима с мръсния и кален сняг и време, на което не можеш да разчиташ, или...... сега, когато лятото ми маха за сбогом.... Хладни утрити, студени вечери, все по-ранно смрачаване...... липсва ми горещия дъх на юли. Безвремието на зрялото лято. Застоялия въздух на душните следобеди. Чувството за безкрайност.... Къде си лято?!?!?!

[Kleo]

Лятото още е тук, Черита! Поне още около месец.
И от обяд докъм късния следобед си е приятно топло даже.


Но си е факт, че другият петък е ... 1 септември.
Започва месец с буквичката "р" в него. Навява хлад, вярно е това.
Идва месец, в който наистина отпускарите се завръщат, а училището вече се задава наблизо.

София все повече се изпълва. Започва отново да става шумно.
Скоро ще замирише на печени чушки отвсякъде. И на шума.
Предесенно е, да, предесенно.

[img]http://sphinx.blog.bg/photos/76646/orig ... utumn8.jpg[/img]

Вкъщи е приятните 25 градуса. Доскоро бяха около 31-32. И едвам дишахме.
От две нощи спим, завити с одеяло. Но упорито прозорецът е широко отворен.
Да влиза въздух. Нищо, че духа студено. Да духа! Нека е свежо...

Обичам късното лято. Дори повече от ранното и зрялото. Не ми е толкова непоносимо горещо.
Не е спекло. Не ми пари. Не се потя. Комфортно е.
А все още съм по рокля. Просто сутрин и вечер намятам яке. И слагам чорапогащник.

[img]http://sphinx.blog.bg/photos/76646/orig ... ervoir.jpg[/img]

[cchery]

Тази сутрин всичко е лично. Тази сутрин нещо в мен "се скъса" завинаги. Чувствам свободата толкова близо, че не смея да я докосна, защото след този допир, нищо няма да е както преди. А аз имам проблем с онова, което крие в себе си думата КРАЙ.

Тази сутрин Земята и да е кръгла, я усещам като наклонена плоскост, по която се пързаля целия ми наивитет с хилядите изродчета, които е родил в главата ми. Аз стоя стабилно, но мечтите, илюзиите, представите, разбиранията, вярванията, нагласите, очакванията, желанията, чувствата, споделеностите, преживяностите...... всичко се пързаля все по-надолу и все по-далеч към нещо като безкрай. Около мен е все по-стерилно. Чувствам се изморена и леко присядам..... Учудването ми, че аз самата не се плъгзам по тази крива плоскост, е ... с привкус на нереално задоволство. Харесвам шаренията на хаоса, но защо пък нямам против и скуката на опразненото от наивноста ми пространство?!?! Може би, защото най-сетне ще съумея да наместя САМО себе си там..... всъщност никак не вярвам на това. Колкото и голямо да е егото ми, страхът от самота и скука е още по-необозрим.

Тази сутрин срещнах човека, който исках да срещна.

Тази сутрин разбрах, че нищо не е лично. Тази сутрин нещо в мен "се затвори" завинаги. Ставам част от свободата ... Не ме търсете, ако сте на другия бряг......

[ellis_stoyanova]

Незнам защо,но настръхнах от прочетеното!Не знам защо,но ако това си го писала ти...сякаш ...не си ти...Странно..

[cchery]

Не знам защо,но ако това си го писала ти...сякаш ...не си ти...Странно..

Аз съм си, Елисче . Просто, както каза една приятелка вчера, "дървото на приятелството" трябва да се пообрулва от време на време, за да паднат гнилите ябълки .

Почувствах се много неприятно от думите на приятелка, която считах за близка. Или дори по-скоро от начина, който избра, за да ми каже, че някога съм прекалила към нея и аз на свой ред съм обидила или съм била остра, невнимателна и т.н. Все си мисля, че близките приятели са близки, защото отношенията им са близки, а не минават през публичната арена на фейсбук, примерно...... И да, време ми е да вземам мерки за това какви хора има около мен, защото животът си струва...... струва си да го живееш пламенно, истински, до болка, до смърт..... докато се раздадеш целия, но да живееш!

Вчера сутринта имах нужда да пиша и затова минах тук .

[ellis_stoyanova]

И на мен писането ми действа освобождаващо,макар повечето пъти да го пиша на лист,който после изхвърлям.А относно това,което беше написала-само ми се стори някак далечно от теб,сякаш не съм те ×виждала× да чувстваш така но както казват хората винаги има първи път.А отнпсно хората-за мен е трудно да се доверявам и д давам определението приятел.Защото в днешно време приятелството е всичко друго мо не и искренност и малко са хората коиро заслужават тази титла.

[Ванчето]

Все си повтарям, че вече съм голяма и не би трябвало тези "случки" в живота да ме изненадват, разочароват и натъжават, но е факт, че никога на никой не му е приятно да преживее подобна ситуация. Уж като възрастни знаем как би трябвало да приемем ситуацията и как да реагираме, но е факт, че разочарованието от близък човек боли...! Боли, когато вярваш, доверяваш се и правиш много за някой дори пренебрегвайки себе си, а всъщност се оказва, че той не "вижда" нещата като теб и те приема просто като част от "другите"...
Може би писах повече за себе си отколкото за теб, Чери.... извинявам се което. Но сякаш видях част от себе си и начина, по който аз виждам нещата в твоите редове...
Напоследък изпитвам остра нужда от "качествени" хора около себе си, а в същото време имам усещането, че те стават все по-малко в моя свят! Не знам защо хората станаха толкова материални и къде отидоха истинските ценности...

[Kleo]

Даааа, темата за приятелството... Необятна тема. Силна тема. Човешка.
Да пием за приятелството! Да се почерпим за приятелството! Да почетем приятелството!
Лично аз - не мога без приятелите и приятелките си, и гледам да поддържам връзките си.
Кофти ми е, когато дълго време не се виждам или не се чувам с някого.
Но пък е приятно, когато срещата помежду ви отново ви върне точно там, където сте се разделили. На същото място. Със същите чувства.
Когато времето и разстоянието е всъщност без значение. За сърцата ви. За обичта ви.
И пак се смеете. Споделяте си. Дишате общ въздух. Разбирате подтекста на казаното. Четете в погледите си. Чуквате чашите си с вино. И отпивате далеч не само от виното...
А тези, които вече не са твоите хора - ами пусни ги да си вървят по техния си път.
За теб ще се открият нови шансове да срещнеш и откриеш точните хора.
Това е сигурно. Наистина. Просто се отпусни и вярвай. Просто се отпусни и бъди открит.

[Kleo]

Аз продължавам да се вълнувам по тази тема явно.
Ето днес например на какъв материал попаднах:

Човек е такъв, каквито са му приятелите! Така казват. И са прави хората.
Поогледай се малко. От какви приятели си заобиколен? Всъщност правилния въпрос е „с какви приятели се заобикаляш?” Така че, я се поогледай какви са ти приятелите, пък виж ти какъв си!
Даже ще си позволя да ти кажа как да различиш добрия от лошия приятел:
1. Казват, че приятел в нужда се познава. Вярно е. Помисли, ако закъсаш има ли на кого да се обадиш по всяко време, да дотърчи да те спасява.
2. Има и друга приказка – „Приятел, ако ти се кара, дръж го здраво!”. Това иде да каже, че приятелят не е само душеприказчик, дето да му ревеш на рамото. Ами и такъв, който да ти каже и кога не си прав, пък да те пораздруса малко. "Дръж се здраво за приятел, дето ти се кара!" - това иде да рече, че приятелят не е само тоя, дето да му ревеш на рамото. Ами и такъв, който да ти рече и кога бъркаш, кога си кривнал от пътя, пък да те пораздруса малко, да те намести.
3. Ще ти кажа и друго, най-важното – ПРИЯТЕЛ В РАДОСТ СЕ ПОЗНАВА! Човешката душица е така устроена, че като ти е на теб крив живота, трудно се радваш за другия, даже по-скоро болно ти става. Истинският приятел е този, който като те сполети радостта, и той се радва с тебе!
Това е онзи бедния приятел който, ако ти забогатееш, ще ти стисне ръката!
Това е онази самотна приятелка, която ще е щастлива, ако преди нея срещнеш твоя човек.
Или пък онзи приятел, който просто ще заяви, че мамка му, ти си по-добър от него. И ще се гордее с теб.
Не е ли понякога много по-лесно да избършеш нечии сълзи от мъка, отколкото да се зарадваш на чужда радост? Особено, ако ти я нямаш…

Знаеш ли, някога българинът е палил СВЕЩИЧКА ЗА ДЯВОЛА? Случвало се е, когато човекът усети как го бодва завистта към близък. Тогава е отивал на гола поляна и е палил свещ. Признавал си е, че чул гласа на дявола в себе си, обещавал е да му отнеме силата. И е забождал свещта в земята, за да му помогне.

Помисли. Какви са ти приятелите? Ти какъв приятел си? Има ли приятели, с които вече не се виждаш? Защо ли…

И ако се огледаш в хората около теб, харесва ли ти или не, ще видиш точно какъв си и какъв живот ти е по мярка!

Автор: Розмари Де Мео

https://5itagor.com/%D0%BF%D1%80%D0%B8% ... %BB%D0%B0/



Съгласни? Несъгласни?