forum.metsababa.net

Интересни гледни точки. Опитвам се малко да се попречупя - имам чувството, че съм голяма консерва.
С мъжа ми се познаваме от 27 г., гаджета сме от 23 г., съпрузи от 17 г., първото дете се роди преди 13 г., а второто преди 1,5г. Така сме се концентрирала във връзката ни и в това, което си поставяме като цели, че всичко останало си го представяме като излишно пилеене на енергия. А сме само на 41.
Понякога се питам - докога? Ще си бъдем ли достатъчно интересни в тази заедност, която я има между нас.

Все по-често се чувствам странно различна, защото рядкост са подобни двойки като нас. Дори и сред най-близките ми се появиха модерни взаимоотношения (двойките станаха тройки, по едно време бяха и четворки). Имам съседи, които си живеят като в комуна - в една къща стари и нови връзки, заедно с деца от други връзки, с бебе от новата връзка.

Когато раждах малкия анестезиологът ме попита бебето от бащата на първото ми дете ли е. Та, така - разсъждавам си само ...

В отговор на твоите разсъждения, Олеся - исках СЪЩОТО като твоето, но ВЪПРЕКИ години усилия, търпение и компромиси от моя страна, при нас двамата с моя съпруг просто НЕ се получи! Напрежение, сълзи, конфликти, зор, а ЛЮБОВТА не си отива от нас, което превръщаше връзката ПОНЯКОГА в мъчителна АГОНИЯ, а не в нещо прекрасно и процъфтяващо! Вътре в себе си аз лично ЗНАМ, че направих буквално ВСИЧКО за НАС, за брака ни, за НЕГО също, и явно... се провалих... в един момент аз се УСТРЕМЯВАХ в една посока в живота си, а той не само, че не ме последваше, а напротив - често се опитваше да ме СПРE... друг път ЖАДУВАХ за някои неща, които наистина бяха ВАЖНИ за мен като човек, но за него се оказваха от точно-никакво-значение и ми ги ОТКАЗВАШЕ, а зависеха и от него, не само от мен... спряхме да мелим плавно и хармонично брашното на семейния си хляб! Това е... боли, но когато човек вижда, че нещо му носи много повече негативи и болка, отколкото позитиви и радост, мисля, че е време да сложи КРАЙ, въпреки общото минало, въпреки общото дете, въпреки хубавите спомени за 1001 неща, въпреки още съществуващата любов, привличане и приятелство между нас... просто е време за края... 16 години си дадохме страшно много, порастнахме и узряхме един с друг, променяхме се заедно... 10 години от които в брак и с 8-годишен син... Оставаме си БЛИЗКИ и сега, и до ден-днешен, просто аз не го искам за СЪПРУГ вече, неее! Той преди да подпише, се ЗАИНАТИ нещо, отказваше ми, искал да продължим, но ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ го каза ЧАК СЕГА, ужасно ЗАКЪСНЯЛ?! А когато буквално го молих и се унижавах и го умолявах за капчица внимание, изслушване, общуване, интимност, една мила дума и още 3 конкретни неща, но са твърде лични за споделяне тук, той какво направи ТОГАВА - отдръпваше се от мен и ми ги ОТКАЗВАШЕ! Не мога повече с него, просто не мога. Действа ми все по-потискащо и депресивно да съм около него. Докато с новия мъж има не само любов и тръпка, има разбирателство, синхрон и хармония, доста общи интереси и любими занимания, които ме правят щастлива и някак спокойна, сигурна, здрава, благодарна за случващото ми се. Извинявайте за излиянието ми, но определено постингът на Олеся така ми се отрази

Вихрогонче, благодаря че сподели.
Миналата година в продължение на месеци и при нас имаше голямо напрежение - нов член на семейството, каката и тя си иска внимание, денем гледам бебе, използвайки докато спи да работя професията си, нощем продължавам. Мъжа ми - сериозни финансови проблеми във фирмата, съчетани с неразумно харчене от мениджъра (пищни показни тържества) и т.н.
Един ден разсъждавам пред дъщеря ми - че съм обладана от черни мисли и само искам да се заяждам. Естествено го отнасяше мъжа ми. Установих че се пресилвам, имам нужда от по-спокойно темпо и малко се коригирах. Мъжа ми пък прие да си вземем жена за чистенето. Сега е по добре. Вече си подбирам какво да работя даже отказах три поръчки за последния месец. Но при нас я има опората, съпричастни сме един към друг.
В по-горния си пост изразявам безпокойството си от неразбирането ми на новия модерен начин на живот и се питам как ще опазя най-ценното за мен - връзката си, семейството си при всичко което ни заобикаля.

Исках да кажа, че нещата не зависят само от мен. Танго се танцува от двама. Същото е и с брака

!

Мари-Жоли, БЛАГОДАРЯ ти за постинга, едно към едно чувствам и преживявам нещата като теб! Аз не съм против брака, семейството и децата - НАПРОТИВ, но на ПЪРВО място поставям ЛЮБОВТА и ЩАСТИЕТО И да, някои ме смятат за смела, други за безразсъдна, трети - за напълно оглупяла и непрактична, но аз ЗНАМ, че съм ПРАВА ЗА СЕБЕ СИ, че поех по нов път, рискувах, но усещам със сърцето си, че така трябваше да направя - рязко и непоколебимо.

Следващата сряда ни е делото.

Моля за стиснатите ви палци, искам да получа бракоразводното решение възможно най-бързо и лесно.

Мари-Жоли написа:Браво, мила Деси - така правят наистина смелите и отговорните!

Не че нещо, ама тези дето не правим като вас, какви сме?!

Според мен тя имаше предвид, че са смели тези, които си тръгват, когато дълбоко в себе си знаят, че това е правилното. А нямаше предвид тези, които не си тръгват, тъй като вътрешно знаят, че не това е доброто за тях. Просто всеки трябва да слуша собственото си сърце, и ако то му нашепва да направи промяна, дори и да боли, дори и да е тежко, дори да е страшно понякога, защото се налага да се опълчиш на много неща, хора, статуквото, нека направиш промяната, нека бъдеш смел, пък най-много и да се опариш, но ще бъде за добро! Аз така разбрах поне посланието на Мари-Жоли, а не, че всички трябва да тръгнем да се развеждаме. Нееее....

Утре в 14.00 ни е бракоразводното ДЕЛО.
Моля за стиснатите ви палци всичко да се развие по ПЛАН!
Предварително БЛАГОДАРЯ

Всичко мина повече от добре
Хри дойде сам. Аз също бях сама. Съдията беше свестен и прие напълно споразумението ни!
Чакаме вече самото бракоразводно решение, в рамките на 1 месец. Ами това беше, всичко, което зависеше от нас двамата, го направихме. Можем да се поздравим с цивилизован и културен, мирен и дори приятелски, развод

Браво Деси, радвам се, че всичко е минало добре!