БЕЖАНЦИТЕ - криза или инсценировка?

[Kleo]

Париж, 13.11.2015

Ангел Джамбазки /споделено във ФБ/:

Бог да прости жертвите, съболезнования на близките им.

Иде ми да напиша "казахме ли ви, че ще се случи?". Няма. Заради скръбта на близките на загиналите невинни цивилни жертви на тази война. Че ви казахме, казахме ви. Не чухте. Подигравахте се. Споделяхте снимки с меченца по мюнхенската гара и бяхте много мулти-култи. Сега си слагате поредната снимка с айфеловата кула и се молите.
Молете се, бе. Вероятно лицемерните ви молитви ще спрат куршум от АК-47, насочен към пълните ви с либерални и толерантни фъшкии, глави. Вероятно, ама надали. По-скоро няма. Със сигурност няма.
Не се радвам, че познах, че това ще се случи. Гневен съм. Много. Не заради ислямистите. Те са ми ясни. Това и очаквах от тях. С тях ще говорим единствено по линията приклад-мерник-мушка-огнева линия.
А заради всички наши и чужди "приятели на бежанците". Радетели на "интеграцията", "толерантността" и на "равенството в многообразието". Всички тези глупави, нелепи самоубийци.
Сега чакам някой да каже или напише нещо за радикалния ислям като религия на мира. Също така чакам някой да каже или напише нещо за толерантността и мултикултурализма.
За интеграцията също. Да разкаже, как се интегрират младите мюсюлмани в Европа, по-точно във Франция. И как това не е "истинския" ислям. И как терора няма религия. И прочее и прочее безмислени банални глупотевини.
Искам също така да чуя нещо за "майките с деца". И бради. И "правата" им да идат където си искат и да правят, каквото си искат. И пак за мулти-култи.

Че подобно нападение ще се случи, предупреждаваха всички, които разбират нещо от темата. Беше безпощадно, кристално ясно. Имам поне сто изказвания за опасността от нападение на Ислямска държава на европейска територия. И какво последва от това. Нищо.

По-точно - нещо. Това клане.

Насреща ни неизменно беше и продължава да бъде политически и идейно импотентното либералното лицемерие, което бълбукаше и продължава да бълбука за "мулти-култи", "толерантност", "интеграция" и да ни размахва знаменцето с дъгата.

Европа е във война. Европа е под обсада. Не от вчера. Отдавна. И от вън и от вътре. Нападателите са и вътре. Зад портите. Нападната е от добре подготвени и фанатично предани на каузата си ислямски бойци. Завоеватели.

Днес в Париж не беше извършен атентат. Това беше обмислено, планирано, координирано, подготвено материално - технически и тактически военно нападение. Многоцелево. Успешно. Подобни нападения трудно могат да бъдат отразени. И ще е все по - трудно.
Днешната Европа ще загуби тази война. Заради лицемерието си, заради политическата си и идейна имотентност, заради мекушавостта си. Заради логореята, клишетата, бюрократизма, нищо - правенето. Затова, че хиляди родени в Европа мюсюлмани се бият за Ислямска държава. Заради загубата на традициони ценности. Заради тъпотията, наречена "евроатлантически ценности".
Заради конформизма, безсилието и "политическата коректност" на политиците си, които не смеят да нарекат нещата с истинските им имена, за да не ги нарече някой "ксенофоби".
И докато си завират главите в задниците, правят се че не виждат случващото се и успиват обществата си с банални клишета и декларации за "безкомпромисна" борба с тероризма, нашествието продължава. Безмислени, жалки и не полезни лицемери. Политически мекопиши мекотели.
Повече от година западните лицемери се правиха, че не виждат как ислямските главорези от Ислямска държава мъчат, насилват, сечат, палят, давят, взривяват хиляди християни, язди, шиити, кюрди. Днес Ислямска държава разстрелва, взривява, убива в Париж. Свиквайте. Това е само началото.
Години наред, същите тези либерални лицемери се правиха, че не виждат формирането на големи арабски гета в големите европейски градове. Гета, които лека по лека се превърнаха в анклави. Анклави, които лека по лека се ислямизират. Години наред същите лицемери се правиха, че не виждат, че "интеграцията" на големи групи мюсюлмани в западните общества е напълно провалена и неосъществима. Че родени в Германия, трето поколение турци говорят по-лош немски от оригиналните "гаст-арбайтери".

Това важи и за нашите цигански гета прочее.

Тероризъм с декларация не се бори. Не се бори с плюшени меченца на мюнхенската гара и после с цветя и свещи по местата на атентатите. Не се бори със сълзливи статуси в социалните мрежи и споделяне на айфелови кулички.
Бори се с куршуми, бомби, напалм, мини, ракети, артилерия. Бори се със сухопътна военна операция. С ликвидирането на водачите, бойците, снабдителите, ятаците им. С унищожаване на военната инфраструктура. С прекъсване на снабдителните линии и линиите на командване на силите. С последователна, планирана военна операция по установяване на целите, обграждането им и пълното им физическо унищожаване.

И тук пак трябва да повторим, какво трябва да правим ние, в България.
Ограда. Веднага. По цялата граница. Национална сигурност. Веднага. Незабавна екстрадиция на всички нелегални имигранти. Веднага. Разбиване на ислямските клетки в циганските гета и махали. Веднага.
Води се война. Война срещу нас. Геополитическа война. Ценностна и цивилизационна война. Всеки трябва да избере страна. От коя страна на автомата да застане. Аз избирам да съм от към приклада.

Не се молете, бе глупаци. Бийте се.

[cchery]

Като изключим факта, че автор на горното е Ангел Джамбазки, когото не харесвам особено, то с текста, мнението и позицията, изразени в изявлението, аз нямам особено противоречие. Мисля, че дойде моментът за световна война.

[Kleo]

Аз отдавна чувствах нещата така, както ги е описал, но не успях да го напиша. Когато го прочетох вчера обаче, се съгласих напълно. Затова и споделих. Много ми е мъчно. Тъжно ми е. Снощи плаках, като гледах новините.

[dexter]

На мен ми е страшно. От призивите за война. Направо ми е ужасяващо. Вчера се разхождахме в Морската градина, времето беше невероятно - слънчево, тихо, спокойно. Навсякъде хора - родители с деца, компании от тийнове - момичета, момчета, кучета, влюбени. А аз през цялото време си мисля, че просто няма начин всичко това да изчезне. Не е възможно нещо толкова хубаво и стойностно да бъде разрушено с една война. Не мога да повярвам, че след толкова години на просвещение, култура, цивилизация, технически напредък, пак ще дойде момент, в който няма да има храна, вода, електричество, децата ще умират в бомбардировки....
Може да ви се струва сантиментално и патетично, но така се чувствам. Уплашена.... Очевидно никой не вижда друг изход освен война. И друго ми е странно - пак сме изпаднали в дуализъм. От една страна са сълзливите декларации в социалните мрежи и плюшените мечета, от другата е войната. Ясно е, че декларациите не вършат работа - не може да сме чак такива идиоти, че да го вярваме (не съм си сменила снимката във ФБ точно по тази причина). Но не вярвам, че единственият друг изход е нова световна война. Вчера по някакви новини чух някакъв анализатор, който каза, че европейският капитал трябва сериозно да преосмисли интересите си и да спре войната. Според мен към война ни водят финансови интереси на европейци и американци. Просто не вярвам, че войските на ислямска държава не могат да бъдат спрени.
И оше нещо - до колкото разбирам, атентаторите в Париж са били второ поколение французи. Т.е. бежанската криза не е много замесена с терора. Има връзка, но не е основната причина. Но каквото и да коментирам - едно ми е ясно. Ксенофобията, която е част от гените ни, в момента се разгръща с пълна сила. Оказва се, че културата и цивилизацията ни, с които толкова се гордеем, са съвсем тъничка люспа върху нас. Която се пропуква и исчезва при всяка заплаха към съществуването ни.
Знам, че звуча като социолог , но нямам решение на проблемите...

[Kleo]

Декс, удивително е колко сходно сме почувствали нещата с теб вчера Вчера се разхождах няколко часа навън. Обиколих няколко магазинчета. Разходих се в парка с приятелка. Пихме кафе в едно любимо малко квартално заведение. Наслаждавахме се на спокойствието и на приятно-топлите късно-есенни слънчеви лъчи. Беше почивен ден, сякаш всички тревоги бяха се скрили някъде далеч от мен. ... И в същото време, отвреме-навреме, нещо ме пробождаше тук, отляво. Неверие и мъка, че тероризмът още съществува. Че е жив. Че е до нас, съвсем близо до нашата порта. Даже според някои вече си е отдавна и в България. И мен ме боли, декстърче, и мен ме боли. И не искам да повярвам, че идва краят на много неща, хубави неща, с които сме свикнали. И без да искам, си спомням моите тийнейджърски години. В които без малко да стана хейтърка. Мъжемразка. Ксенофобка. Нетърпима към различните от мен. Мразеща исляма, арабите, Аллах. Още тогава бях прочела няколко книги, които така ме впечатлиха и заредиха с огромно неразбиране, гняв и тъга, че с години се мъчех да се отърва от влиянието им върху мен. Кой да си помисли тогава, че един ден, след толкова много години, нещата ще станат актуални за мен с пълна сила?!

[Kleo]

Мирът е крехко нещо...

Автор: mt46 Категория: Лайфстайл
Прочетен: 152 Коментари: 1 Гласове: 16

Последна промяна: 20.11.2015

Ален дьо Беноа: Мирът е крехко нещо, включително в Европа
Автор: Никола Готие, bvoltaire.fr
"Ние сме във война, но много французи не го разбират. На атентатите от 13 ноември, които, за разлика от онези през януари, не визираха никого конкретно, а всички безразборно, те отговарят с термини, които са част главно от хуманитарния регистър (“тъга, ужас”), от сълзливия (“с мисъл за жертвите”) и майчинския регистър (“защитете ни от лошите”). Те запазват минута мълчание и палят свещи, както биха направили, ако ставаше дума за убийство, извършено от някой луд в някое училище, за самолетна катастрофа или смъртоносно земетресение. Те провъзгласяват “не се страхуваме”, но се разбягват като зайци при най-малката фалшива тревога". Това казва известният френски философ и политолог Ален дьо Беноа.

Ален дьо Беноа

- “Този път това е война”, гласеше заглавие на “Льо Паризиен” ден след атентатите на 13 ноември. “Ние сме във война”, заяви и премиерът Манюел Валес. Споделяте ли това мнение?

- Разбира се. Но защо се казва, след като е толкова очевидно? Целият въпрос се състои в това: ние сме във война, но много французи не го разбират. На атентатите от 13 ноември, които, за разлика от онези през януари, не визираха никого конкретно, а всички безразборно, те отговарят с термини, които са част главно от хуманитарния регистър (“тъга, ужас”), от сълзливия (“с мисъл за жертвите”) и майчинския регистър (“защитете ни от лошите”). Те запазват минута мълчание и палят свещи, както биха направили, ако ставаше дума за убийство, извършено от някой луд в някое училище, за самолетна катастрофа или смъртоносно земетресение. Те провъзгласяват “не се страхуваме”, но се разбягват като зайци при най-малката фалшива тревога.

Страх, несигурност, психоза. В крайна сметка, атентатите са сведени до развилняването на едно неразбираемо насилие, отговорните за което са “онези, които обичат смъртта”, а жертвите “онези, които обичат живота”. Този речник, това поведение, тези реакции не са реакциите на хора, които са разбрали, че това е война. Атентатите удариха мъже и жени, които нямат усещането, че са в състояние на война.

Сега дори навсякъде са използва терминът “камикадзе”, докато той е напълно неподходящ. Пилотите камикадзе (“божествен вятър”) са били японски войници, които са жертвали живота си, отивайки да поразят военни цели, а не фанатици, които отиват да се взривят, за да убият цивилни!

- Как да си обясним това неразбиране?

- Първо, защото тази война е от особен вид, тъй като комбинира конвенционалната война и тероризма, а врагът се вербува отчасти при нас. След това, защото никога не бе обяснено наистина на французите защо избрахме да се включим в нея. Трябваше ли да вземем страната американците в конфликта, който противопоставя днес сунити и шиити? И защо ожесточено отказваме всяко сътрудничество със Сирия и Иран, които се бият с “Даеш” (“Ислямска държава”) с оръжие в ръка, като същевременно продължаваме да ухажваме петролните диктатори от Персийския залив, които пряко или непряко подкрепят джихадистите? Подобна липса на яснота не окуражава разбирането.

Истинската причина обаче е другаде. Извън войните, свързани с деколонизацията (Индокитай, Алжир), Франция е в състояние на мир от 70 г. Това означава, че не само младите поколения никога не са познали войната, но - уникален случай от векове насам - че техните родители също не са я познали. В колективното въображение на мнозинството европейци с войната е приключено. Или по-точно, приключено е у нас.

Въпреки събитията, които опустошиха бивша Югославия, и това, което се случва сега в Украйна, те имат чувството, че войната е станала невъзможна в Европа. Въобразяват си, че европейското обединение е създало състояние на мир, което не може да не трае вечно (в действителност е точно обратното: Европа не попречи на войната, краят на войната позволи да бъде изградена Европа). Разбира се, те знаят, че френската армия провежда “операции” в някои страни, като Мали, но всичко това им изглежда нещо, което не ги засяга, още повече, че театърът на бойните действия е далече. Това е и причината, поради която говорят за “апокалиптични сцени”, за да назоват атентати, отнели живота на 130 души. Какви думи биха използвали, за да назоват онези периоди от Първата световна война, когато сраженията са отнемали живота на 20 хил. души дневно? Те трябва да научат, че мирът е крехко нещо и никога няма да бъде естественото състояние на едно общество. Включително в Европа.

Старата мечта за “премахване на войната” присъства в умовете… въпреки че никога не е имало толкова много войни, откакто войната официално бе отменена!

Най-вече в умовете на пацифистите, които искат “да воюват с войната”, без дори да си дават сметка за противоречивия характер на този лозунг. Но пацифизмът не е мир, дори е точно обратното. Когато през 1795 г. Имануел Кант публикува проекта си “Към вечния мир”, който следва стъпките на абат Сен-Пиер (“План за вечен мир”, 1712-1713 г.), той се задоволява да превърне “вечния мир” в изискване към практическия разум: “Морално практическият разум формулира в нас неотменимото си вето: не бива да има война”. Следователно става дума за едно благочестиво пожелание, защото ако беше възможно да се реализира на практика онова, което принадлежи единствено на областта на чистия разум, нямаше да съществува разграничението между емпирично и метафизика. Кантианският проект постулира всъщност господството на правото чрез метафизиката и морала и утвърждаването на върховната власт на метафизиката над практиката.

Мирът не може да бъде схванат без войната и обратното също е вярно. Войната ще остане завинаги една възможност, защото никога няма да бъде премахнато онова, което я предизвиква, а именно предполагаемо антагонистичните стремежи и ценности, интереси и проекти. Премахването на държавата-нация нищо няма да промени: в рамките на една “световна държава” войните с други държави ще бъдат заменени от граждански войни. Не премахваш един враг, като се обявяваш “за мир”, но същевременно показваш, че си по-силен от него.

/Интервю на Никола Готие с Ален дьо Беноа - френски философ и политолог/

Превод от френски: Галя Дачкова

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.

http://www.glasove.com/categories/na-fo ... o-v-evropa" onclick="window.open(this.href);return false;

Ти мислиш...

Ти мислиш
романтично,
идилично -
за Рим, Берлин, Париж...
Добре. Иди и виж
останките
от старата
романтика...
Виж - конят на цивилизацията
там безсилно цвили...
И може би
ще се запиташ ти -
защо, кои...
идилията
са убили...

Марин Тачков
19 ноември 2015 г.

[cchery]

Не знам... тук ли му е мястото или не, но пускам линк към кратичка статия и снимки от ............... модно иранско списание от 70-е...... http://www.dnes.bg/slideshow.php?id=15900" onclick="window.open(this.href);return false;.

БЕЗ КОМЕНТАР!

[cchery]

Боже......никога не би ми хрумнала подобна схема:

[cchery]

Днес е доста гаден ден за Европа!!! Най-сетне, след месеци очакване (но не и нарочно търсене, т.к. не искам да чета умишлено по сайтовете) попаднах на мнение, което споделям аха на 100%:

Време е да пенсионираме днешните европейски управници

Източник


Коментарът на Огнян Минчев е публикуван в профила му във Фейсбук. Публикуваме го без редакторска намеса.

Днес в Брюксел варварите нанесоха два терористични удара върху Европа - същата тази Европа, която ги пусна да се разхождат свободно по улиците й, да ползват обилно нейната система за социално подпомагане и да се подиграват с нейните ценности и идентичност.

Днес сутринта мой колега - професор по социология, вдъхновено разсъждаваше в сутрешния блок на БНТ как трябва само да победим страха. "Рискът да загинеш от терористичен акт е три пъти по-малък, отколкото да те убие мълния", твърдеше социологът. Предлагам му да отиде в Брюксел и да обясни това на жертвите и на техните близки.

Когато Америка бе ударена от терора на 11 септември 2001 г., федералното правителство взе крути мерки за гарантиране на обществената сигурност.Направи го със съгласието и подкрепата на голямото мнозинство американски граждани. Затова в Америка рискът да загинеш от терористичен акт е нищожен. Европа днес за пореден път става жертва на терор, от който гинат и страдат невинни хора, оказали се по случайност на местопрестъплението.

Мадрид, Лондон, Париж, Брюксел... Какво още трябва да се случи, за да разбере европейският политически елит, че освен да рецитира как "спазвал ценностите си", трябва да се загрижи и за сигурността на гражданите си? Докога в Европа ще могат да влизат безпрепятствено десетки - стотици хиляди хора без паспорти, без идентичност, ръководени от целенасочената стратегия на варварите за война и унищожение на Стария континент?

Какви ценности пазят либералните елити на Европа? Америка не пазеше ли ценности, когато гарантира сигурността на гражданите си? Импотентността на днешните европейски управници и поддържащите ги левичарски квази-либерални идеолози скоро ще тласне махалото в другия екстремум.

Европа има дълга традиция не само на либерализъм и малоумно левичарство - тя има и традиция на радикален национализъм, фашизъм, нацизъм. Дотам ли трябва да стигнем, за да изпратим в пенсия тези, които очевидно не разбират, че сме във война, че е време за защита, за отбрана, за нанасяне на контраудар върху варварското нашествие?

Ценностите ни, принципите ни, демократичните основи на обществата ни не струват хартията, върху която са записани, ако не сме готови да ги защитим. Европа, която даде на света модерната цивилизация, правата на човека, респекта към свободата - днес е станала за подигравка в думите и действията на арогантни диктатори, с които Меркел § Со. си въобразяват, че се споразумяват.

Спасението не е да се скрием зад националните огради. Спасението е да сложим начело на Европа хора, които имат силата и волята да я водят към победа над поредната - третата сатанинска анти-утопия, нахвърлила се срещу нея през последните 100 години.

[cchery]

Днес попаднах на още интересни факти по темата ни тук. Да, става въпрос за журналистическо разследване в мюсюлмански квартал в Дания, което не означава автоматично бежанци, но има общо с диспута ни относно тяхната евентална интеграция и като цяло смисъла от това те да идват в Европа!!!


Журналисти в Дания разкриха как имами подучват да се убиват жени с камъни


Датско телевизионно разследване разобличи противозаконните действия на мюсюлмански проповедници в джамиите. Това предизвика буря от критики срещу исляма. Журналистите, които извършват разследването, между другото, са мюсюлмани.

Неверните жени трябва да се убиват с камъни. Мюсюлманите не трябва да се обвързват с неверници. Насилието е приемливо като метод при възпитанието на децата. Датските имами са мислели, че разговарят с послушни богомолци. Но тези двамата са били в действителност журналисти. Те се заселили в един от кварталите на град Орхус, населен предимно с имигранти, и се представили за нови съседи, които се нуждаят от съвети по всички въпроси - от икономиката и работата, до възпитанието на децата и ролята на жените.

Представяйки се за нови заселници, журналистите посещавали джамиите в Орхус, Одензе и Копенхаген. Заснели със скрита камера петъчните молитви, курсовете и беседите.

Противозаконни проповеди

След излъчването му по телевизията през първата половина на март документалният сериал „Джамия под було“ предизвика буря от емоции. Този документален филм промени хода на дебата в Дания за свободата на словото, казва датският професор Фредерик Стернфелт в своя лекция пред либералната организация Civita в Осло. Самият той работи върху книга за историята на свободата на словото в Дания. Според Стернфелт тези, които рязко са променили позициите си, са левите, социалдемократите. Политици, които преди това са подкрепяли мюсюлманите, вече предпочитат да ги критикуват.

Властите обещават бърз отговор и миналата седмица вече се водят преговори с всички партии при министъра на вероизповеданията и култура Бертел Хордер. Правителството иска да получи подкрепа за приемането на три възможни мерки срещу радикализацията и религиозния екстремизъм:

· Изготвяне на списък на проповедниците на омразата и забрана за влизането им в Дания;

· Вземане на решения за незаконния характер на изказвания, които подкопават датското законодателство;

· Лишаване на имамите от право да регистрират бракове, отказ да се предоставя финансова подкрепа на джамиите, ако те нарушават демокрацията в Дания;

Предложенията се вписват в големия европейски дебат за това как политиката може да пречи на съществуването на тайни общности.

Вторият пункт предизвиква особено разгорещен дебат в страната, известна в цял свят със своето либерално отношение към свободата на словото. Ще могат ли датските имами вече да четат сури от Корана за насилие, без да рискуват да бъдат съдени за подбуждане към насилие?

Мюсюлмански шпиони

Разгорещените дебати създават впечатление, че в днешна Дания има мюсюлманско малцинство, чиято цел е конфликт с мнозинството.

Разследването „Джамия под було“ е резултат от сериозна работа на журналистите сред мюсюлманската младеж. Създателят на програмата Мартин Йенсен е посетил много гета и е разговарял с млади хора за условията на живот и религиозното им възпитание. Голяма част от тях изразяват желание да се интегрират в датското общество, но се сблъскват със съпротивата на родители и имами.

Само малка част от младите хора се осмелиха да участват в документалния сериал, като много от тях го правят анонимно.

Не е трудно да се разбере страхът им, животът на критично настроените мюсюлмани не е лек. Бившият имам Ахмед Акари, след като скъсва с ислямската общност, се премества да живее в Гренландия от съображения за сигурност.

Смелите журналисти

TV 2 е взела предпазни мерки. Имената на журналистите, свършили основната работа по заснемането на „Джамия под було“, не се обявяват. "Фатима" и "Мохамед" са се снабдили с легенда за своя произход и брак. Те са получили съвети от египетския журналист Хинд Фраихи, който е работил под прикритие в брюкселския квартал Моленбек.

И двамата репортери в момента са извън Дания, защото има опасност да бъдат похитени. Тук, в родината си, 16 години след излъчването на спорния сериал „Държава в държавата“ на норвежката TV 2, все още е изложена на риск да бъде нападната на улицата Кадра Юсуф. Със скрита камера тя показа норвежките имами, проповядващи за обрязването на момичета.

Можем да ги наречем информатори, или журналисти-шпиони. Но обществото изцяло зависи от техните езикови и религиозни познания, за да види и научи какво се случва в затворените мюсюлманските общности.

Източник: БГНЕС; Ингюн Екланд, в. „Афтенпостен“.

[url=ttp://europe.actualno.com/jurnalisti-v-danija-razkriha-kak-imami-poduchvat-da-se-ubivat-jeni-s-kamyni-news_533808.html#ixzz45Vj4EfDW]Източник[/url]

[Kleo]

Тръпки ме побиха.
Много се ядосах.
Не се побирам в кожата си заради някои неща, прочетени по-горе...