Ани, Вер, Фют, Краси, Ели, Силве,
изключително се радвам, че се видяхме на живо вчера вечерта!
Беше за кратко и скромничко
, но по-добре от нищо, нали?
Освен че ми беше много приятно да ви видя, за мен срещата се оказа и полезна, честно казано.
Вие всички ме отразихте като огледала. Видях себе си. Някак отстрани.
И стигнах до нови поуки за самата себе си.
За което искрено ви благодаря!
Ценно е човек да има приятели, които ще му споделят открито своята собствена истина!
Ценно е, че сме различни!
Хубаво е, че спорът не прерасна в междуличностен конфликт.
Жалко, че не успях да разкажа повече за НеСеминара и за това какво е за мен Юли Тонкин от година насам... но какво път? Нищо от това! Всеки има право на лична позиция, мнение и светоусещане...
Единственото горчиво, което все пак ми остана в устата, е изказването, че такива хора като мен са смешни и другото, че е за съжаление човек, който счита ходенето на събитието му за пълноценно изживян ден. Защото и аз съм такъв човек. За мен лично 14 януари отвсякъде си беше повече от пълноценен и щастлив, и полезен ден. Но не искам някой да ме съжалява, нито да съм му смешна, само заради това, че харесвам искрено даден човек. Светът е шарен и смятам, че всички сме свободни да се учим от когото сметнем за добре и за подходящо.
Никого не насилвам да мисли и да чувства нещата като мен.
Но все пак... малко ме заболя от желанието на нехаресващите Юли да ме убедят да мисля като тях.
Ако не бях споделила горното, нямаше да бъда себе си. Така че сори, ако засягам някоя от вас, не го желая.
А изводът е, че явно съм пораснала... че съм дозряла до момента, да съумея да не приемам лично някои неща... да не се обиждам. Да не отвръщам на провокации. Да мога вътрешно да усетя любов и разбиране към другия човек, въпреки че той в момента с поведението си ме настъпва. Да запазя енергията си висока. Настроението си - добро. И да не се опитвам да се оправдавам за това, което съм и което обичам. Единствено - не успях да разкажа всичко, което исках...
.