forum.metsababa.net

cchery написа: Аз все повече се замислям дали да не се кандидатирам за общински съветник на предстоящите избори - напълно е по силите ми да го направя. Въпросът е, ако бъда избрана, дали ще мога да бъда това, което съм..... По принцип чувствам, че имам желание и сили да поведа промяна, защото смятам, че тя е нужна, а и може да бъде осъществена. Засега само това то темата - тя търпи развитие.


Нелка, видях във фейса кратко клипче с Ани, кояото свири на пианото - предполагам, че е много доволна от Коледния си подарък.

Пак съм аз, за трети пореден път.

Чери, Ани наистина е много доволна от подаръка си. Сутрин сяда на пианото преди да си е измила зъбите.

Колкото до това да се кандидатираш за общински съветник, аз съм "ЗА". За съжаление няма как, ако го направиш, да не се озовеш сред политическата мръсотия, макар и не директно. НО как да се оправи тази политическа мръсотия, ако не се намесят чисти хора???

Аз пък от днес имам... втора работа. Нали знаете приказката "Нямала си баба белица, взела си козица."? Точно за мен се отнася. :lol:
Втората ми работа е като финансов контрольор, отново е в университета, на допълнителен трудов договор. Финансов контрольор е този, с чийто подпис се одобряват разходите в бюджета, т.е. задължението ми е да проверявам законосъобразността на разходите в университета и да ги одобрявам. Има и още, но общо взето е това. Това не е преподавателска работа, а си е точно работа по моята специалност, която е "Счетоводство и контрол". Преподавателската в никакъв случай не отпада, разбира се. Просто съвсем неочаквано за мен преди два дена ми предложиха тази длъжност и аз я приех за 5 минути. Допълнителното заплащане не е Бог знае какво, но ще ми е добре дошло, защото Виолета сега ще кандидатства в Германия и Австрия, което е свързано с разходи, а след това като започне да учи разходите ще са ежемесечни и не малки. А и аз винаги съм имала две работи в последните 20 години, няма да е чудо невиждано. Естестено това е още едно нещо, което да уча, защото с вързано с четене на доста закони - Закон за финасово управление и контрол в публичния сектор, Закон за обществените поръчки, Закон за държавната собсвеност... Но, то все пак ми е в професионалната сфера, а и аз уча добре. С една дума, аз може и да бягам счетоводството, но то не бяга от мен.

Нели написа: Аз пък от днес имам... втора работа.

Нели, честита втора работа!
Имам вътрешното усещане, че ще се справиш чудесно и на тази длъжност! На мен всичко това ми звучи изключително сложно, но ти самата казваш, че ти е точно по специалността, за това нямам съмнения, че всичко ще е както трябва!
ПОПЪТЕН ВЯТЪР И УСПЕХ В НОВОТО НАЧИНАНИЕ ТИ ЖЕЛАЯ!

Благодаря ти и за бързия отговор относно моето питане! Само ако може и мъничко уточняваща информация - коя потенция е най-подходяща за нашия случай според теб? И стандартно ли да го давам - 3-4 приема на ден или непосредствено преди да излезе на терена? Или може би ден-два преди срещата...? Разбирам, че всеки случай е специфичен, питам просто за твоето мнение... И предварително благодаря - от сърце!

Ванчето написа: Благодаря ти и за бързия отговор относно моето питане! Само ако може и мъничко уточняваща информация - коя потенция е най-подходяща за нашия случай според теб? И стандартно ли да го давам - 3-4 приема на ден или непосредствено преди да излезе на терена? Или може би ден-два преди срещата...? Разбирам, че всеки случай е специфичен, питам просто за твоето мнение... И предварително благодаря - от сърце!

Ванче, според мен Gelsemium sempervirens 15CH (заради емоционалната компонента) примерно един или двапъти по 5 гранули предния ден (особено преди лягане, за да не премисля предстоящото събитие в леглото и това да му пречи да се отпусне и да заспи) и 5 гранули непосредствено преди мача или друго събитие, на което реагира "стегнато" (посещение на зъболекар, изпит, сценична треска).

Момичета, пак съм аз. Не мога да се въздържа да не споделя нещо с вас, защото истински се развълнувах.
Тази вечер, докато се разхождахме с Ани на Морска гара по тъмно и аз се опитвах да правя снимки на отражението на светлините в една локва с телефона (Няма ли кой да ми каже да си нося фотоапарат?), докато просто си говорехме, тя изведнъж каза "Мамо, ние сме едно много щастливо семейство!".
След всички неща, които преживя това дете покрай развода ни с баща ѝ, сега тя усеща, че живее в щастливо семейство! Идеше ми да ревна и то от щастие! Значи, все пак се справям, детето е спокойно, хубаво му е, чувства се прието и разбрано, споделя мисли, чувства и преживявания с мен... Тя, без да знае, ме окрили.

ПП Ето тук са снимките с локвата. https://m.facebook.com/story.php?story_ ... 0855824987

Нелка,и мен ме просълзи,това е най-милото признание,което можеш да чуеш от детето си

cchery написа:Здравейте, момичета. И аз докато се наканя да пиша......., ще празнуваме китайската нова година ... Аз все повече се замислям дали да не се кандидатирам за общински съветник на предстоящите избори - напълно е по силите ми да го направя. Въпросът е, ако бъда избрана, дали ще мога да бъда това, което съм..... По принцип чувствам, че имам желание и сили да поведа промяна, защото смятам, че тя е нужна, а и може да бъде осъществена. Засега само това то темата - тя търпи развитие. ... Десита, освен, че всеки ден си теглиш късметчета от Космополитън, черпиш инфо от картите Таро, заливат те нови енергии, разни снимки те зареждат положително, кефиш се на служебните си задължения - нещо друго?! Майтапя се, разбира се. Но искам и да кажа, че виждам какво пишеш в другите теми, но реално не мога да добия представа за онова, което е в теб. Ами това е засега от мен. Вие сте наред.

Чери, убедена съм, че ако заемеш този пост, ще се справиш повече от отлично! Работата би ти отивала и би отговаряла на активната ти гражданска позиция. Желая ти успех и държа да знаеш, че те подкрепям, каквото и да решиш. Интересно ми е какво мисли бай Момчил по въпроса.

В мен има все повече автентичност, Черита. Все повече съм самата себе си, без маски и без грим. И да, работата ми - наистина съм много радостна, че работя и трите си любими неща! Иначе по-скоро случки:

- вчера например Алекс ме покани за първи път да гледам негов футболен мач той от два месеца участва в турнир с 20 футболни отбора и всяка събота или неделя ритат на стадиона в Студентски град "Дружба и мир" и вчера биха със 6:4

- пак вчера например се сдобих с нов за мен мобилен телефон, който много ми харесва - Samsung J1 от 2016 година, много е бърз и хубав, и стана съвсем неочаквано за мен

- за първи път ми се случи да получа заплата, а да не съм изхарчила все още предната, което също много ме зарадва

- цяла събота проверявах контролни на мои ученици, успях да отметна писмените работи едва на три паралелки, а ме очакват още цели девет класа

- в събота сутринта бяхме семейно на кафе-сладкарница в Банкя, а в неделя сутринта, тоест вчера, аз и Алекс бяхме в кварталната сладкарничка, така че ми е готино определено

Нели, честита втора нова работа! Вярвам, че е за добро и ти желая успех от сърце! Нели, разбира се, че сте хубаво и щастливо семейство! ... А кризите са за това, да се преодоляват и надживяват, нали така? Знаеш през какви перипетии минахме и ние, преди да се оправим до сегашното положение... Има една много вярна мисъл: "Понякога нещата трябва много да се объркат, преди да се подредят по най-хармоничния възможен начин!"

Ванчето, за твоя Гого си мисля сега, понеже и моят Алекс ходи на тренировки и на мачове. Само че той е еднакво спокоен и по време на реалните двубои и срещи, и пред публика. Някак мислено си налага да забрави, че не е на кварталния си стадион и дори казва точно това на съотборниците си - вчера лично го чух да извика на свой приятел: "Ехо, на стадиона при 153-то сме, не сме на турнира! Ти можеш! Справяш се отлично!". Много важна е екипната работа и задружността в самия отбор. Успех на футболиста ти!

Привет, дружина!

Нели написа:Момичета, пак съм аз. Не мога да се въздържа да не споделя нещо с вас, защото истински се развълнувах.
Тази вечер, докато се разхождахме с Ани на Морска гара по тъмно и аз се опитвах да правя снимки на отражението на светлините в една локва с телефона (Няма ли кой да ми каже да си нося фотоапарат?), докато просто си говорехме, тя изведнъж каза "Мамо, ние сме едно много щастливо семейство!".
След всички неща, които преживя това дете покрай развода ни с баща ѝ, сега тя усеща, че живее в щастливо семейство! Идеше ми да ревна и то от щастие! Значи, все пак се справям, детето е спокойно, хубаво му е, чувства се прието и разбрано, споделя мисли, чувства и преживявания с мен... Тя, без да знае, ме окрили.

Нели, това, което ти е казала Ани е много мило...! И в същото време някак успокояващо сигурна съм за теб! Аз си мисля следното : щастлива и спокойна мама = щастливо и спокойно дете! Справяш се на 120%, ти си една силна майка и страхотен човек!

Kleo написа:Ванчето, за твоя Гого си мисля сега, понеже и моят Алекс ходи на тренировки и на мачове. Само че той е еднакво спокоен и по време на реалните двубои и срещи, и пред публика. Някак мислено си налага да забрави, че не е на кварталния си стадион и дори казва точно това на съотборниците си - вчера лично го чух да извика на свой приятел: "Ехо, на стадиона при 153-то сме, не сме на турнира! Ти можеш! Справяш се отлично!". Много важна е екипната работа и задружността в самия отбор. Успех на футболиста ти!

Благодаря ти, Деси, за споделения опит! Разбира се, че е така, подкрепата е много важна! От наша страна той има цялата подкрепа на света и го знае и сигурна съм, че го и усеща, защото винаги напастваме ежедневните планове спрямо неговите тренировки и футболни срещи. Но това притеснение, което има в него явно си е нещо, с което той самия трябва да се справи. Може би с практиката ще добива все повече самоувереност и в даден момент ще го преодолее. А аз искам само да му помогна с каквото мога това да се случи по-бързо. Надявам се, че докато стане на годините, на които е Алекс сега вече ще го е преодолял. Още веднъж - благодаря!

Здравейте, момичета. Нова седмица - първо включване от Анелия :lol: :lol: . Прочетох всичко назад - доста неща сте разказали, интересни начала се открояват, животът е и стар, и нов. За всички ни.

Но първо да коментирам какво-що около мен.... Ами... всичко и нищо . Всеки ден е напълно различен, разнообразен и същевременно един и същ и скучен в някои отношения. Все така не работя и все така не си и търся работа. Желанието да работя на 4 часа е по-силно от всичко. Може би го превъзхожда единствено нежеланието да се затворя някъде за 8 часа..... Последната година и половина, която прекарах, лишена от строги графици, мракобесни правила, смехотворна бизнес атмосфера, липса на контакти с колеги и колежки, ми помогна да се "свия" в известна степен и да се обърна към себе си. За да разбера, че аз съм дете на слънцето и стихиите. Че затворена в помещение за 8 часа, крея и се залъгвам, че живея..... Слава Богу - само за това се залъгвам. Защото, че не съм щастлива от този начин на живот, отдавна знам и го показвам.....

Все още не знам накъде да поема и какво да правя. Спокойствието от това, че заради Момчил и неговата работа, не ми се налага да работя и да съм притеснена, е най-важното условие и възможност в този момент. НЕЩО, което няма да изпусна за нищо на света - особено да плувам в мътните и опасни води на измислена и доукрасена гузна съвест... Писах вече - за година и половина успях да се обърна към себе си и да открия загубеното: обществените норми, наложени гласно и негласно в България, са натикали свободата в измерение, което мога да сравня със стая с огледала.... илюзорно и измамно, хлъзгаво и коварно до степен никой да не се чувтсва добре, бидейки свободен....

Другото ново е, че от ИТ академията, където учих компютърна графика и дизайн най-сетне са готови с програмата по дипломирането ни: ще правя дипломна работа, която трябва да защитя през май. За съжаление вчера не успях да присъствам на организационната среща, на която разясняваха подробностите, но ще наваксам тази седмица. Аз се насочих да правя проект за корпоративен дизайн на фирма. Предстои да уточня подробностите.

За огромен късмет щамът на грипния вирус посети София във възможно най-добрия момент - съчета се прекрасно с безумно определената междусрочна "ваканция" - 5 февруари, вторник . На децата им се събират 11 дена почивка. Отсега чувам (а и вече) прочетох тюхкането на някои мои приятелки как тази ваканция била измислена, ненавременна и как децата щели да умрат от скука. Признавам си - не само, че не го разбирам, ами и не искам даг о разбера. Просто не желая. За мен такива хора отдавна са заровили детето в себе си и вече не си спомням мястото на гроба му. Най-голямата, най-изконната радост на всеки ученик е била ваканцията... аз съпрежевявам радостта на Коко и Бела с тях, подскачам като малко дете при новините за тези извънредни почивки в живота им...... и най-вече, защото знам, че... те са голямото изключение от колелото на живота им, което увеличава оборотите си с всяка изминала година...., така че малко след като са навършили 20+ да ги изхвърли в полето с много такива колела и зъбчатки, които да ги захапят и да не ги допускат до илюзорното измерение, за което писах по-горе: онова на свободата.....

Апропо - на Коко и Бела няма да им остане никакво време за скука.... В този момент Коки приключва тренировката си по футбол, а след 5 минути трябва да събуждам Бела, защото на нея ѝ предстои такава: 5 часова тренировка в залата. И това ще е през цялата седмица, вкл. и събота. Имам и обещанието им да прочетат поне по 1 книга през тези свободни дни и нямам никакво съмнение, че това ще се случи.

Най-интересното при нас: в петък летим за Ливърпул. Ще ходим на мач на любимя на Коко и Момчил футболен отбор - Евертън. Ще пътуваме полуорганизирано с част от българската фен група, на която те двамата са членове. Събота, 2 часа преди мача на Евертън с Уулвърхямптън, ще бъдем допуснати на терена на Гудисън (така се казва стадиона на Евертън), ще се снимаме и ще предадем знамето на българския фен клуб, което ще бъде закачено на стадиона до знамена на други фенклубове. Дизайнът на знамето е изработен от мен (по идея на Момчил), две момчета от Пловдив се ангажираха и го поръчаха за ушиване във фирма в града и съм развълнувана да го пипна и подръжа.

И долу-горе това е от мен. Продължавам много упорито да тичам все повече и повече. Предстои ми да навърша 42 години, като тази цифра съвпада почни на 100% с дължината на един маратон.... Може би ми предстои да избягам такава дистанция - кой знае.

Нелка, много се радвам за предложението за втора работа, което ти е било отправено. Мисля, че не е случайно. А повече от това съм убедена, че е нещо, което ти би работила с удоволствие. И че ще го направиш. Пожелавам ти, въпреки че звучи много строго тази длъжност, да наместиш и творчество.... То си е вътре в тебе, все пак.

Ванче, прочетох какво те тревожи в поведението на Гого, когато се появи на терена. Нямам някакъв особен съвет. Когато моят Коки почна да тренира футбол (беше във втори клас), бях категорична - от него футболист няма да стане, но поне щеше да поддържа форма. Но това, което е предопределено, се случва. Сега е най-добрият в своя отбор и страхът, който изпитваше от съприкосновението с топката, когато имат официален мач, много отдавна е .... ами почти буквално убит . В първите си шампионатни срещи той се държеше точно така, както описваш Гого. Ако случайно топката го намереше (защото той се пазеше да не я получи), Коки я третираше като горещ въглен - от страх да не му я отнеме някой от противниковите играчи или пък да не подаде изключително грешен пас, той просто я изритваше наняъкъде.... без цел, без да търси съотборник с видим ужас в очите.... С годините това се промени. Той тренираше доста упорито и опитът на многобройните мачове, в които участва (около 70% от тях загубени от неговия отбор), си оказа влияние - Коки ставаше все по-добър, все по-ценен за тима си, а притеснението от евентуалния срам от загуба на мача или нещо грешно, което е направил на терена, стана постоянен, но досаден спътник - от този тим, който в един момент просто ти писва и го изхвърляш. С две думи - при Коки нещата се получиха естествено, с годините практика...... Единственото нещо, което бих те посъветвала, е да поговорите с треньора на Гого - много е вероятно да чуеш, че той не е забелязал нищо от това, което вие виждате у Гого . Не защото вие с баща му се самозалъгвате, а защото е вероятно футболистите да израстват точно по този начин.

Нели написа:

dexter написа:

cchery написа:Декс, Не знам защо се хващаш за това, че Яна не е идеална в оценките си......, т.е. все не е пълна шестица. Нужно ли е? По това, което пишеш, съдя, че тя е много щастлива от новото си училище и новия си клас, а си мисля, че това е най-важното. Предвид и че успехът ѝ не е паднал - ами какво повече?

Не се хващам за успеха, дори съм оставила Яна сама да се справя с ученето. По математика не мога да й помогна, изпитвам я от време на време по разказвателните предмети и до там. Просто ми е някак напрегнато с тези тестове по простата причина, че аз самата никога не съм перфектна и винаги допускам някоя дребна, елементарна грешка. А ето че петокласниците нямат този лукс, не им се разрешава дори една единствена грешка, която де не се накаже. Не знам как да го обясня - няма общо с някаква амбиция детето да е пълен отличник, а просто мои си демони . Разбира се, гледам да не ги споделям с нея, няма защо да я натоварвам с моята си тиха лудост :lol: .

Декс, според мен грешиш в едно - гледаш на оценяването като на "наказване", а не като на обръщане на внимание на пропуските в стил "обърни повече внимание тук". Идеята според мен е да се покаже на детето къде има пропуск, за да бъде той забелязан навреме и изгладен, а не да се натрупва неразбиране и след време то да се превърне в дълбоко и трудно поправимо незнание и изоставане. Има също така и идея да се изгради у него реална представа за възможностите му. Аз "страдам" напоследък от последствията от обратния подход - безкритично писане на оценки за нищо. Моите студенти на практика очакват точно това от мен, явно така са свикнали още от средното образование.
Доколкото разбирам Яна е мноооооого далеч от натрупването на незнание и от каквото и да било изоставане.

Да - съгласявам се с Нелката. Аз също съм продукт на безкритичното писане на оценки. В някаква степен. Която обаче се оказа достатъчна да ме направи немърлива за перфектността...., защото има моменти, в които компромиси не бива да се правят.

Деска, честит ти нов телефон - да направиш най-хубавите снимки с него. И дано повишенията, които очакваш в двете ти работи, са удовлетворяващи. Успя ли да провериш всички контролни ?

Елисче, какво се случва покрай вас?!? Я, мини разкажи нещо интересно.

Благодаря ти, Ани, наистина много му се кефя на новия ми телефон, и то главно заради бързината му и далеч по-хубавите снимки, които прави! Прочетох те отново много внимателно, пишеш толкова увлекателно, че моето непоискано скромно честно лично приятелско мнение е, че ти просто трябва да ПИШЕШ, Черко. Да пишеш... да бъдеш писател. То е в теб, в кръвта ти, във вените ти. Ако искаш, разбира се! Иначе разбира се, че и амплоато на общински съветник ти подхожда, както и IT-сферата, дизайна, програмирането или каквото там се учиш в Академията си /не разбирам от тези неща никак/. Но писателското поприще също си е като за теб. А колкото до СВОБОДАТА - радвай й се на макс и я ПРАЗНУВАЙ ежедневно, наслаждавай й се. Обожавам да ми е свободно около врата. Моята свобода се състои главно в това, да работя любимите си неща, и да печеля пари.

Благодаря ти за пожеланието за увеличаващи се доходи, очаквам ги с нетърпение вече наистина. Щото е важно да се работи, приятно е да се работи това, което ти е на сърце, но също толкова важно е и доходът ти да удовлетворява потребностите и нуждите ти, на теб и близките ти!

Не съм проверила още всички контролни, но имам време. В нашата гимназия само учениците и учителите, които са си свършили документалната работа, реално са в грипна ваканция. Училището си е отворено и днес, и през цялата седмица, и аз ще ходя на работа, ще проверявам контролни и ще нанасям оценките в дневниците. Така че съм здрава и на бачкане, и това ме радва! :lol: