Какво спортуват децата ни

[Мърмори]

И мен ме затресоха спортни вълнения. Искам Дарена да тренира нещо,защото няма никаква двигателна култура,страхува се от физическото в училище,като цяло е много плаха,неуверена и непостоянна-отказва се при най-малкия неуспех.Отделно е малко асоциална личност... Та се чудех какво би било добре да спортува.Някакъв спорт,който да я промени не само физически( защото вече имаме малко коремче и заоблено дупенце,не е дебеланка,но явно се е метнала на мен ),но и психически. Мислех за някакви бойни изкуства,но тя не иска и дума да стане-някой щял да я удари,да я заболи (нали си е пъзла от малка),тя не обичала битките (у дома е постоянен обект на такива от страна на малкия)...Мислех за плуване,но говорих е един доцент по нефрология и той ме разубеди,предвид факта,че е имала чести бактериални инфекции и пиелонефрити-басейните предразполагали към настинки(по-скоро като излязат мокри от тях) и бактерии. Искам да е нещо,което и на нея би харесало,но тя самата не знае какво иска-миналата година си сненяше мненията през една седмица и така нищо конкретно не реши.
В крайна сметка доста се замислям дали да не я запиша на някакви модерни танци-тя постоянно пуска някакви музикални канали,кълчоти се,не че има особено чувство за ритъм,но...незнам вече изобщо какво да я правя.
Приемам всякакви съвети,препоръки,защото от вчера се ровя из нета за възможностите,които има във Варна и в главата ми стана една голяма каша.

[Ver]

Зори, двигателна култура и тернировка за тялото може да се постигне не само чрез спорт.
Ако Даренка няма голямо желание да спортува, защо не й предложиш танци.
Танците да страхотна тренировка!
А като допълнение тялото се огъкавява, движенията стават ритмични, ще се среща с деца и най-важното забавляват се под звуците на музиката
Има подходящи спортни, латино, народни танци, естетическа гимнастика и други сигурно
Вчера вечерта докато моите караха колела в двора на близкото училище от салона загърмя народна музика. Те хвърлиха колелата и се покатериха на прозорците да гледат хорото Хореографката пък взе, че ги покани вътре.
И двете излезнаха с искания. Познай Да! Да ги запиша на народни танци ...
Предложи на Дари, пък после сподели

[Мърмори]

Ех,Вер,като един истински войн ти си винаги на пост! Сигурна бях,че ти първа ще се включиш. Както казах,имам идеята за танци,дори вчера й предложих. Разбира се отказа категорично-като всяко ново нещо,което й предлагам-нямало да се справи,не умеела да танцува...Възнамерявам да я хвана за ръчичка и да я заведа в някоя зала-да види на място,пък може и да й хареса. Толкова е притеснителна и нерешителна. Винаги я окуражавам да опитва нови неща,да е по-смела,но...от бебе е страшно плашлива и неуверена. Може да ми се смеете,но тази година за първи път се престраши да се качи на виенско колело-най-обикновено,с нормални размери виенско колело,на което по-скоро можеш да заспиш,отколкото да ти покачи адреналина.
стискайте палци да успея в начинанието!
Вер,благодаря за бързата реакция!

[droidd]

Да споделя опит и тук
И двете ми момчета тренираха таекуондо от детската градина.Мисля, че това е много добро решение.И за щастие треньорът им беше супер загрижен и по състезания винаги реагираше изключително разумно.
И до сега си ходят на тренировки, когато им се намира време.Да не говорим, че страшно помага за неутрализиране на агресията в младежка възраст.
В 5-ти клас, малкият ми син започна да тренира състезателно катерене.Изключително полезен за мен спорт.Развива концентрацията,бързината,мисленето,гъвкавостта и силата.Много е подходящ и за момчета и за момичета.Но не случихме на треньор.Макар че синът ми за кратко време постигна завидни резултати, защото му се отдаваше катеренето / на майка си се метнал / и стана Балкански шампион, както и спечели доста сребърни и златни медали от международни състезания, без усилие - се отказа.
Треньорката ги искаше 4 пъти седмично по 3 часа и събота и неделя по 5-6 часа.Не бяха важни резултатите, а да се тренира усилено.Опитах се няколко пъти да разговарям по този въпроса, но безрезултатно.На нея и трябвали състезатели, а не хора трениращи за удоволствие.Беше сляпа за това, че синът ми постига завидни резултати, спрямо пренатоварените в залата деца.
Така че за мен най важно е детето да изпитва удоволствие от тренировките и ДА СЛУЧИ НА ТРЕНЬОР.
Но децата приучени от малки да спортуват, продължават да го правят и сами, както намерят за добре.
Сега и двамата ходят на лостовете в парка, тренират си с приятели Slackline /ходене по лента/, паркур, катерят в балкана и си измислят всякакви забавления - спорт под формата на голям купон

DSC00336.JPG

Добре че много неща не ги виждам, ама Господ да ги пази!!!

(147.21 KiB) Свалено 438 пъти

Виктор.jpg

(78.69 KiB) Свалено 438 пъти

Зори,от сърце ти пожелавам да си намерите подходящото за вас занимание
А и на всички останали успех със спортуването на децата !

[Мърмори]

Вече имаме уговорена среща за събота с хореографката в една зала.Ще я заведа моята хубостница на място-да види,че никой няма да я изяде там. Доста ме обнадеждиха думите на жената,явно не сме единствен случай.
Дано,дано,дано...


Дроид,ако някога видя моя син да прави тези неща (което най-вероятно ще се случи, имайки предвид авантюристичната му натура само на 5 годинки)...сигурно ще получа инфаркт!!! Браво,ти си смела жена!

[cchery]

Диди, да са ти живи и здрави юнаците - истински мъжки спортове са си намерили! Много ме кефи паркура! Честно! Имам чувството, че преодоляваш ограниченията на гравитацията с него. Много си права за това, че трябва да се случи на треньор. Ето, моят Коси почна баскетбол миналата година по това време. По принцип е запален по футбола, но нямаше към този момент в нашия квартал отбор и място за такъв спорт. Та почна баскетбол в у-ще! Ами какво да кажа - тренираха деца от първи до седми клас заедно :shock: :shock: :shock: ! Едните много напред, разбира се, с материала. Други като пръснати синци.... не знаят какво правят. Не знаят защо го правят. И въобще не са наясно с правилата в спорта, с позициите, на които се играе и каква е даже целта на всичко. Коси се отчая, че никой не му подава топката, защото е нов. И в един момент треньорът му се скара.... не помня за какво! Това беше краят! Не искаше да чуе даже за баскетбол и за този отбор. Сега всеки може да го обвини в слабоволие, в липса на достатъчно желание. Но за мен всичко беше в мотивацията, която треньорът така и не им даде! Да, Коки пак щеше да му се обиди,че му се кара, но ако знаеше защо тренира, ако имаше стимул понеже му харесват тренировките и се чувства и оценен и подтикван, щеше да е различно.

Тази пролет се сформира футболния отбор, където Коси тренира и досега! Да, въобще не е най-добрия там - даже си мисля, че..... едва ли има прекомерни качества за футболист. Но пък треньорът им е младо момче на 20-ина години, което е..... душа-човек. Радва им се! Насърчава ги! И Коки тренира с удоволствие. Вече забелязвам как мускулчетата на прасците му се оформят от тичането и ритането на кълбото!

Та така! Зори, дано на Дари й харесат танците!

[Ver]

Дидка,

Така че за мен най важно е детето да изпитва удоволствие от тренировките и ДА СЛУЧИ НА ТРЕНЬОР.
Но децата приучени от малки да спортуват, продължават да го правят и сами, както намерят за добре.

И аз съм на същото мнение
Поздравявам синовете ти!

[Ver]

... Както казах,имам идеята за танци,дори вчера й предложих.!

Явно не съм чела много внимателно
Успех! Всяко ново начало е "страшно" .... интересно!

[Мърмори]

Това за новото начало много ми хареса!

[droidd]

Зори, докъде стигнахте с танците на Дарена ???
"Страшно" ли си остана или вече е интересно ?

[Kleo]

Да, и аз се интересувам от това