"- за съжаление ..... такива сме силни, силни......
- за радост!
- знаеш ли, не мисля така, защото практиката показва, че на по-слабите жени /или тези, които успяват да се докарат за пред хората с ох и ах/ се падат по-силни мъже; а мисля, че мъжът трябва да е силният, не само финансово, а и психически; иначе отдавна сме си сменили ролите, но това не е нито възпитателно за децата, нито пък за нас самите
- много е лошо да си слаба жена, защото си зависима; а и ако не дай си боже нещо се случи на мъжа ти или се разделите - КАКВО ПРАВИШ ТОГАВА
- всички сме зависими по един или друг начин ....... ако той е силен финансово, значи ще е подсигурил и теб и детето ти за много дълго време; и ще е направил така, че към теб да текат макар и малки суми от дивиденти било от имоти, било от акции ......; а и силните мъже осигуряват среда, по различна от нашата черга, с която едно дете да има старт в живота, а ние сме силни, защото си вършим всичко сами и каква е файдата от това
- мдааа, ДОБРЕ БИ БИЛО да беше истина при мен това "мъжът трябва да е силният, не само финансово, а и психически", но доста пъти се улавям да си мисля, че аз съм по-силната от двама ни, което не ме радва никак; горчиво ПРАВА си за това, че не е нито възпитателно за децата, нито пък за нас самите
- у дома всичко е на моята глава
- но предпочитам да не задълбавам в такива мисли
- от това файда няма години наред; и за доброто и за лошото аз съм силната
- уча се да бъда АЗ самата възможно най-силна, успяваща и независима; и това е положението
- но пък такава питка ни е замесла така ще си бъдем; аз говорех принципно, не визирах нито теб, нито мен, нито още милион български жени
- хм...; ясно; аз обаче се питам ЗА ПРИЧИНАТА - ЗАЩО де факто се получава така
- честно ли? еми защото сме си взели мъже от семейства, в които е било така...... години наред преди ние да се родим; няма майчка дето викаше моя дядо; няма стимул; а и времената са кофти; но историята и животът ни показват и успели случаи.
- да, в семейството на мъжа ми наистина мисля, че винаги майка му е била водещата, поне за повечето неща; хм; ох, много ФИЛОСОФСКА тема подхванахме; ПУСНИ ТЕМА ЗА МЪЖЕТЕ В БЪЛГАРИЯ; И ЗА ЖЕНИТЕ...; кой е слаб, кой-силен, защо става така, кой е виновен; къде са силните мъже - има ли ги изобщо?!;
- ааа не аз обичам да си философствам само с приятелско рамо; не мога иначе!
- защо Мъжът е изчезващ вид; иииииииии вкарваш ЦИТАТИ от днешния ни ЧАТ в скайпа!
- не е изчезващ, а ПРОМЕНЕН вид
- ще стане супер - темичка!!!; раздвижена, ще има сигурно "кръстосани шпаги", ще се оформи ДИСКУСИЯ и полемика, но в спора се ражда Истината, нали?!; според мен ще бъде супер интересно, а АЗ НЯМАМ ВРЕМЕ да го сторя; а пък от една женска отворена дискусия можем много да спечелим според мен; най-малкото ще си сверим часовниците с другите дами.
- няма да мога, мило, това ми е тема дето ми боде очите ката ден ..... просто е прекалено лично, защото по принцип е лесно, но огледалото показва и образа дето ти е всеки ден; а и понякога имам чувството, че ако си отворя устата или позволя да кажа това, което искам, поне за начало ще пострада доста яко съпругът ми, е, да това, което правя с примирението, също не е хубаво, но имам две деца...
- а позволяваш ли АЗ да отворя тема по въпроса, когато сколасам?; все пак главно ТИ зачекна някои супер важни за мен теми и въпроси и проблеми в обществото ни като цяло.
- отвори я, разбира се!; тъжното е че аз съм човек дето много събира в себе си; и не говоря, преглъщам; понякога ми трябва трохичка, за да изригне бенда и връщало няма поне при мен не се извинявам...; принципно това с успелите и неуспели да реализират себе си мъже като финанси и психика е много сложна тема, защото човек я чупи през собствения си ъгъл. всеки човек има предел на търпение спрямо слабостите и неуспехите на друг, понякога като се премълчават нещата, не се прави, защото не ги осъзнаваме, а защото, ако нещата излязат на масата, трябва да се вземе решение, което в повечето случаи не е толкова лесно, нито приятно.
- дааа, всеки има праг на търпение - различно нисък / съответно висок; мисля, че си натрупала в себе си много гняв, така ли е?
- с приятел е по-лесно да се сподели; гняв - не - разочарование!
- да, и у мен го има също
- едно такова равно, почти на моменти безразлично....
- колкото и да не ми се иска да си го призная, дори и пред самата мен си
- не е хубаво, но .....
- но аз кривнах в друга посока: НАУЧИХ СЕ ДА РАЗЧИТАМ ГЛАВНО НА САМАТА СЕБЕ СИ!; и така се чувствам идеално, честно казано!; само се моля - никога повече ДЕПРЕСИЯ, че тогава ми става наистина СТРАШНО!
- няма начин, мило, да разчиташ само на себе си .... това иска финансова независимост, да имаш свой дом, свои средства....; о, не депресия, в никакъв случай; просто понякога реализмът е малко по-черен, друг път пък не е.
- миличка, в момента АЗ работя, мъжът ми - не; аз докарвам вкъщи и страничен доход, той - не; защо да не се чувствам независима? ами чувствам се; е, верно, живея при него, но винаги съм добре дошла вкъщи, тоест при мама и татко
- това е хубаво, важното е какво ти е отвътре.
- чувствам се сигурна; имам алтернативи; НЕ РАЗЧИТАМ НА НЕГО, КАКТО ПРЕДИ
- алтернативата не те прави сигурна, а подсигурена
- и това ми носи свобода и спокойствие
- сигурността идва от собствените сили; не само средства
- не, сега се чувствам сигурна, защото знам, че той вече НЕ иска да се изнеса от дома ни, дори и през ум не му минава, НАУЧИ СИ УРОКА по време на раздялата ни, която той иниициира
- е, да, обаче тук стигаме до друг много важен елемент; ако се чувстваш свободна и спокойна .... това означава ли, че и бракът ти е такъв?
- Бракът ми е свободен и спокоен сега, да; усещам го; въпреки това и у мен има разочарование към съпруга ми,което си остана.
- нещата не са толкова прости, поне при мен, защото при мен няма да има връщане назад, ако някой ден нещата опрат до раздяла, няма за мен временно ...... ;свободен??? какво означава за един брак
- ами и двамата си даваме взаимно лична свобода да бъдем самите себе си; да имаме свои си занимания, приятели, да излизаме сами и т.н., в такъв смисъл свободен
- нали точно бракът е за това да допълни хората, свободата е много абстрактно понятие, аз никога не съм я имала по този начин поради простата причина, че явно не съм я губила, а за мен свободата не е важна толкова, колкото СПОКОЙСТВИЕТО И УСЕЩАНЕТО, ЧЕ ТИ СИ ЧАСТИЧКАТА НА ТОЗИ ЧОВЕК!; за мен свободата и свободията са много тънки като граница; малей, кипна ми кафето, хехе теми сериозни..."
Как мислите вие, приятелки? Коя от нас е по-права? Или всеки си е прав за себе си? Други да чувстват подобни на нашите емоции и да мислят подобни на нашите мисли в това отношение? Вие сте на ход! Като предварително БЛАГОДАРЯ за мненията ви!
). И вече исках други неща. 
. Също така не смятам, че бих си премълчавала или бих се чуствала по-долу от него ако той беше водещ финансово (за щастие по отношение на финансите сме абсолютно равноправни 
За мен беше много полезно да видя и друга гледна точка по разглежданата тема.
Ха познайте от раз КОЙ се опитваше да затвори развалената зееща врата, така че леденият въздух отвън да не нахлува директно в дробовете на пътниците! Тарататъъъъм - не познахте! Не някой от мъжете наблизо! Нееееееееее.... защо да си цапат ръчичките, защо да си мъчат краченцата?! Жени, драги ми приятелки-мецанки, няколко жени, включително аз, се опитвахме всячески да затворим, бутнем, ритнем вратата, та барем успеем да се стоплим поне мънинко, примерно от -15 градуса в трамвая да стане поне едно -10 градуса, все е нещо, нали? 
:128 
Първата опита - тц, безуспешно, и втората не успя да помръдне вратата, нито третата. Чак след мъчителния опит на ЧЕТВЪРТА ЖЕНА да затвори трамвайната врата, един мъж все пак се присети, че е възможно да има повечко мускули, та се доближи и с един замах на ръцете си успя да я тресне! Това е случката от понеделник. Ще кажете - антикъсмет, лош шанс. И пак, да, ама неее!!! Във вторник се повтори същото, СЪЩОТО!!! Мъже наоколо, но НИКОЙ от тях не предприема нищо по отношение на зейналата врата, само жени се опитахМЕ да я затворим, пак без успех (хм, защо ли?!). И пак чак след около 10-ина минути един мъж се СЕТИ, че може би той ще успее със затварянето на вратата, и пак без много зор успя наистина!
).
