Ехеййййй, здравейте всички!

Много се радвам на почивните дни - едно ми е такова отпуснато, лежерно, неангажирано.... Много дълго време изпитвах скука и депресия особено през зимните съботи и недели.... искрено се надявам тази положителна промяната да е окончателна

.
Елисче, сети се вече за нас?!?

Знаеш ли, тези твои думи
ellis_stoyanova написа:...... но когато вечер ги сложа да спят ................., погледна ги докато спят блаженни и някак вълшебно спокойни осъзнавам че това са най-прекрасните мигове в живота ми
съвсем наскоро прочетох доразвити от едно друго момиче, което точно като теб се завърна най-неочаквано (а може би отдавна чакано

) тук -
Петя!
Ето какво сподели тя с мен, с нас.....
Има нещо много интересно с вас двете, за което може и да ми се обидите дори, но няма да съм аз ако не го споделя

, а и някакси.... ако не се разсърдите, може би ще е някаква прошка за мен

. Знаете за тази екстра "камбанката за празници" - онази малка разлюляна джаджичка в началото на форума, върху която като кликнете и разбирате кой какъв повод има да празнува в даден ден. Та преди 2 или 3 седмици добавях нечия дата - не помня вече на кого. И гледах нещастно записите, които вече бях вкарала за Петя /Drebno dupe/. Гледах, гледах ииии ги "архивирах" - Петя не беше влизала от много време и реших, че няма и да го направи..., а може би не й допада форума и т.н. И архивирах нейните дати с цел, ако някога пак влезе във форума, лесно и бързо да ги добавя пак. Още на другия ден, буквално на другия ден след тази моя "изява", Петя се появи!!!! Да, факт е!
Петя, когато един ден на скайп ти казах, че те вписвам в ремайндъра, всъщност...... те връщах там, където те имаше от доста време!
Онзи ден, петък, отново праверявах списъка с рожденици за да видя дали Сами на Цвети е вътре и с мъка видях записите на Елисчето, които.... ми напомниха, че и нея вече я няма и може би няма да се появи. Архивирах ги точно както тези на Петя! Иииииииии, не е истина - това беше в петък около обяд. Няколко часа по-късно тя се появи......

. На тези неща ни да се смея, ни да плача, ни да съжалявам! Мога само да се радвам, че и двете -
Петя и Елисчето са отново тук сред нас и сме заедно!
Има още едно момиче, което "архивирах", но още не се е появила -
Аси! Нещо повече - изтрила ме е от контакт листа си в скайп

. Не знам какво става с нея, но се надявам, че когато се почувства в кондиция, тя сама отново ще дойде тук!
И така - това с моите терзания.
Фютко, страхотен разказ за Истанбул - вярвай ми.... ох, как да го кажа, мисля, че ти трябват много такива големи емоции, за да прекъснеш серията с факс-изявленията! Дано не ме разбереш погрешно - не те критикувам или ти казвам нещо за това, че пишеш кратко. Честно казано ти правиш много повече от повечето от нас! Но...... ти си силно емоционален човек и когато "нахраниш и напоиш" сетивата си с нужното им, те виждам в твоята истинска светлина!

И на мен ми се ще да ида до Истанбул, но............. с тебе заедно!
Как изкарах имения си ден?!? Ами..... вечерта преди него едната ми приятелка от у-ще отказа да дойдат на гости..... На другия ден, другата ми приятелка, но от входа на блока в Горна, където и досега живеят родителите ни, се оказа, че заминава на спешна командировка и тя не можа да дойде. Следобяд, към 4 часа, ми се обажда третата приятелка от детинство - и ми казва, че също няма да дойдат (с дъщеря й и сестра си). И по този начин празнувахме само с най-добрата ми приятелка от у-ще за всички времена, мъжа й и 10 месечната им прекрасна бебка - Зорничка! Мисля, че онзи горе си знае работата, и ми даде спокоен и крайно необходим празник с хората, които най-много обичам!
Подаръците, получих още предната вечер

- един ръчен масажьор (с приставки и за антицелулитни масажи) и масажираща възглавничка за стол, кола, легло и т.н.

Много им се зарадвах, но и до този момент най-големите им консуматори са децата

.
А на самият 9-и декември, докато пръхтях по пътя към вкъщи, телАфонът ми звъни..... в този момент държах 1 чанта с пържоли, втора чанта с пресни салати, пакет с прясно опечени ядки, брокат и картон и говорех по служебния телефон

. И звъни и личния, направо се изприщих

- гледам, Нелката се обажда! Веднага приключих служебния разговор и при все заетите ми ръце, нямаше начин да изпусна да чуя гласа на Нели - много се развълнувах!
И така..... приключвам, щото се унесох и олях..... и за утре няма да остане за споделяне.