Момичета,благодаря ви от сърце,няколкото думи казани тук означават толкова много за мен
Декс,при мен точно в това е проблема,винаги мисля напред,все преценявам "ако това,ако онова",знам точно къде и какво да направя,но някак не намирам решение-КАК.Немога да започна каква да е работа,защото няма кой да ми прибира децата от градина,трябва работно време да е съобразено с тях.Ако/когато се разболеят въобще немога да разчитам на роднини,доказало го е времето.За жалост моите родители са далече и мама няма как да пътува по 8 часа общо,за да дойде до Перник,все пак жената е на 67 години,миличката.Ще трябва обаче да търся вариант,защото финансово сме да кажем не толкова добре-ако например както е сега си позволим да празнуваме РД на Анджи,ще трябва до следващата заплата на Боби доста да се стегнем.Всички тези неща адски ме демотивират и просто невиждам как да реша проблема.Промените и мен ме плашат и може би това допълнително ме кара да се чувствам несигурна.
Това което споделяш за съпруга ти-дано нещата се развият по най-благоприятният начин.Аз самта съм израстнала в семейство на международен шофьор,баща ми го нямаше по 6 месеца,след което го виждахме за по седмица-две,на майка ми не и беше никак лесно,наложи се да напусне работа,за да мен гледа,но пък финансово бяхме добре.Защо винаги нещата са за сметка на други....Всеки казва,че парите не те правели щастливи,да,но без тях някак щастието ми е непълно,колкото и може би меркантилно да звучи.Не сме били на почивка от 6 години
,Анджи ще стане на 5 и едва това лято видя морето,със баба си и дядо си,неможем да си позволим да пътуваме,ограничаваме разходите си до минимум,когато се налага,не излизаме с приятели вечер на по бира,дори при вас на среща немога да си позволя да дойда,въпреки че сме на 15-тина минути,защото всичко е пари,пари,пари.....Когато човек ги няма,тогава осъзнава,колко силно зависим е от тях
Дано нещата при вас да се получат,а дали тук или в чужбина-аз бих подкрепила всеки,защото според мен всеки трябва да търси мястото на което ще се чувства щастли и СПОКОЕН.От сърце ви желая успех
Аз обожавам да чета,мен също книгата ме отнася в други светове,случвало ми се е вечер,когато дочета нещо да съм се отнесла толкова силно,че когато затворя книгата и се осъзная къде съм ме облива хладина,например...
И за да завърша малко по-ведро ще ви споделя нещо...Ивето,както знаете е на 2годинки и 4 месеца,но все още проговаря доста трудно,казва основни думи,но останалото е жестове,всичко и се разбира какво показва.Не ме притеснява това,защото всяко дете е различно,дори съпруга ми е проговорил едва на №,както и да е отплеснах се.Вчера,когато я слагах следобед да спи и казах"обичам те"(всеки път,когато лягат си го казваме),тя ме целина и кажа"и ашшш"....очите ми плувнаха в сълзи
. Искам да споделя и още един начин за излизане от "дупки" - намирам си нещо ново за правене. Четенето на книги ме спасява винаги. В момента си направих и читателски дневник в един сайт - безплатно е, а го намирам за увлекателно занимание. Запълва ми времето на работа, когато скучая. Мен скуката и бездействието много ме скапват. Почистих си къщата, събрах си всички ненужни вещи - неносени дрехи на Яна, нелюбими книги, излишни играчки - пуснах всичко в продавалника. Не изкарвам пари от това, но събирам някой и друг лев, за да си купувам нови книги 
. И се отървах от ненужните неща. Просто полудявам от неизползвани вещи, които се трупат, заемат място и ми поглъщат енергията. Уж дребни наглед дейности, но ми дават усещането за контрол над ситуацията. А както знаем - повечето ни проблеми са само в главите ни 
. 
