forum.metsababa.net

Здравейте и от мен.... Как сте, хора?!

Цвети, директно на въпроса ти:

cvety_rz написа:Чери, как мина днес?

Супер беше!!! Минах си дистанцията. Останах последна . Не ми стана хубаво, разбира се. Сутринта, като се събудихме, валеше дъжд - при това доволно валеше. Там на място, в часа на старта, дъждът спря, но белята вече беше сторена - неасфалтираните участъци от трасето бяха разкаляни, а в някои от тях имаше и коловози от тежка транспортна техника, пълни с локви вода.... . Изкаляхме се като прасьовци.

И още един фал имаше - трасето..... оки, то беше маркирано, но.... нали си тичаме като голямо стадо и не знам кой първи е объркал завоя на един от изходите от горските алеи, но така или иначе по-голямата част от групата (независимо на коя дистанция - 5, 10 или 15 км) тичахме по грешно трасе. Грешното на "новото" трасе беше в това, че беше по-късо с 1800 м......, което при дистанция от 5 км си е почти половин трасе по-малко . Всички разбрахме за грешката още на първата обиколка на парка (всяка обиколка беше по 5 км) и на следващите обиколки не се допусна такава. Но ... имаше участници, които завършиха на 3,2 км вместо на 5 км; участници, избягали 8,2 км вместо 10 км и такива, които изминаха само 13,2 км вместо 15. Аз по-специално реших, че ще постъпя като себе си и не финиширах на третата обиколка, а си дотичах тези 1800 м. Поради тази причина имам основания да смятам, че все пак не съм последна, т.к. не всички постъпиха като мен и не тичаха цялото разстояние от 15 км. Но.... това няма значение. Значение има факта, че... си казах и успях да осъществя това бягане. Сега гледам вече и към полумаратонската дистанция.

cvety_rz написа:Ха, здравейте.Вчера пристигна роклята на Райчето по Еконт за завършването им.Определено останах изненадана, че поиска рокля, защото тя носи клинове и дънки, но сега решили всички момичета да са по женствени.Преди няколко часа се върна от Сливен беше на състезание на 6 място са се класирали.Разказва ми кое как е минало и после премери роклята.Толкова е красива и голяма вече......хайде пак му ударих един рев Имам усещането, че смъкнах няколко кила от този тип "отводняване"

Ужас, Цвети, защо сме такива?!... И аз през месец май само ревах... И аз като теб, като погледна колко са пораснали Коко и Бела и особено Бела как вече е в подножието на предела момиче-девойка, и ми става тъжно. Много тъжно! В такива моменти най-малко искам да чувам как това бил нормалният ход на живота... Ако това е нормално, то фактът, че в българския език имаме думата "тъга", също прави нормална емоцията, която изпитваме двете... Аз лично не се боря с това чувство - оставям го да проникне в мен колкото се може повече, така го изживявам истински и дълбоко... И се чувствам повече човек.

Цветушка, каква е тая твоя хрема посред лято вече .... Дано днес си по-добре, ама кой знае?!

Нелка, все се каня да те питам - какво стана с колата ти след катастрофата?! Дадоха ли ти пари от застрахователя на виновната девойка, за да оправиш щетите?!..... Много е гадно да нямаш кола - не че и аз всеки ден я ползвам, но когато ми се наложи, се чувствам сигурна, че има къде да се кача, да запаля двигателя и да си свърша работа.

Момичета, от мен засега е това. Някой друг да се похвали с нещо?!

Чери, не си последна! И това, което си направиле е прекрасно.Хубаво е човек да бъде честен и коректен.Аз също бих постъпила така.И на фона на написаното от теб нека се върнем назад в годините, когато започна с детоксите и с бягането.Предполагала ли си ,че някога ще стигнеш до тук?!Много ти се възхищавам.
За децата и аз така си се оставих на воля да си поплача, да го изживея този "нормален" момент.Преди години беше трудно да пророня и една сълза дори на погребение а сега рева сякаш да наваксам и за преди Такава съм в момента, но не съм се депресирала.Да не останете с погрешно впечатление.Просто съм станала по емоционална и по чувствителна.
Относно хремата....направо ми се възпали синузита.Легнах си в събота и посред нощ......болна.С висока температура, синузит и такъв гърлобол.Събори ме от раз и то посред лято.Ей с това вече не мога да се примиря Последно време си ходя направо от болест в болест.какво става с мен и какво не правя както трябва не знам На фона на всичкие ми усилия да живея и да се храня по естествено ставам все по болна Някъде бъркам, но къде и аз не знам.Все пак съм на 39, за да се примиря с факта, че от тук нататък ще е така и , че това е нормално Да бях на 60 разбирам.... :lol:

Емоциите и чувствата са, за да се изживяват пълноценно и напълно. Ако не си позволявате дадено изживяване, то все пак ще избие отнякъде, след време. А тъгата... ако се потисне, може да стане наистина опасно - в един момент неизбежно ще се появи, ще избликне, но понеже е дълго натискана навътре, потискана, запушвана, не й е било дадено право да съществува, ... , може да се изроди в тежка и продължителна мъка, скръб, горчилка, потиснатост, депресия. И само защото не сме си позволили сивото в ежедневието си или дори черното закратко, после ще трябва да понесем непрогледното черно задълго. Така че, Ани и Цвети, изживявайте си всичко, което чувствате в сърцето си. В момента, в който позволите чувството, ще се потопите в него и в крайна сметка то ще си отиде. Всичко отминава. И винаги ще помня Ани как ми помогна веднъж, в скайпа, като й написах, че ще се задуша, ако ... , и тя ми викна - "Ами задуши се бе, мама му стара!" ... Това беше откровение и инсайт. Позволих си да се отдам на негативното чувство, до край. Потопих се буквално в страха, в болката, в ужаса и в несигурността си... за да открия, че най-страшен е самият страх. Прегръщам ви силно. Бъдете такива, каквито сте! И в радостта си, и в тихите си моменти на уединение, и в тъгата си. Ние сме пълнокръвни човешки същества и нека си останем такива.

Десиииии, Както винаги точно и на място

Привет, мецанки!

Най-накрая сколасах да седна пред този лаптоп, че да напиша някой ред...

Цвети, много неприятна ситуация с тази настинка... Изпращам ти една голяма виртуална прегръдка и дано бързичко да ти минава! А с обривите какво стана, скоро не си писала за тях, надявам се, че положението се е нормализирало...


Чери, моите адмирации за начина, по който си постъпила на маратона! Честно казано доколкото те "познавам" не си представям, че е било възможно да постъпиш по друг начин освен по правилния!
Светът щеше да е различен, ако повече хора избираха "правилния път".

За нас какво да ви кажа, живота си върви, случват се някакви неща, отминават и така... Като навсякъде. Чери ведъж беше писала, че ако можеше със силата на мисълта да споделяме направо в нета щеше да споделя още повече неща. И аз така Много пъти в ежедневието си се хващам сама, че вършейки нещо в мислите си го споделям с вас, но в крайна сметка накрая все изниква нещо и така и не сядам да прехвърля мислите си тук.
Като цяло сме добре. Мога да се похваля, че точно след един месец по това време ще сме на Българска земя ! Малко ми е притеснено как ще мине полета, защото е нощен и не знам децата как ще се справят с това "предизвикателство", пък вече са големички и не става да ги носим... Но каквото-такова, ще мине и каквото има да става ще стане. Ще имат възможност след това да почиват и да се възстановяват. В България ни предстои да присъстваме на кръщане на най-малката племенничка, та поне там ще видим повечето роднини на куп . А след като се приберем от България отпрашваме към морето - вече имаме резервация за една седмица на Аликанте. Очаквам всичко с нетърпение!
На децата им остават още 7 учебни дни и се отдаваме с пълна сила на ваканцията! Определено вече са доста изморени и ги виждам, че имат нужда от почивка, а и майка им също . Тази учебна година определено ни беше ужасно натоварена в предвид факта, че и събота и неделя все пътувахме нанякъде...
Преди 10 дни завърши и учебната година в българското ни училище. Гого вече официално знае да пише и чете на български, има си и удостеверение и много се гордее с него . Учителите бяха организирали много хубаво тържество за края на учебната година като накрая всички деца и родители бяхме на двора на училището и раздадоха на всички дечица чадъри и хвърчила, които те собственоръчно имаха възможност на нарисуват и оцветят както си искат. Децата бяха много щастливи! Имаше и малка почерпка и музика и изобщо всичко беше както подобава на един празник! Най-хубавото разбира се бяха усмивките на децата! Има и снимки, може да кача във фейса .
Марти миналата седмица изкара една принудителна мини-вакация вкъщи, защото имаше съмнения, че може да е със заушка, но всичко отшумя. Оказа се, че не е заушка и всъщност така и не се разбра какво точно беше, но си отдъхнах.

Ами май за сега ще е това от мен!
Прегръдки за всички мецанки!!!

Здравейте, момичета .
Времето започна да се загрява твърде много, не мислите ли ? Сутринта ми се стори прохладна и реших да отида пеша до офиса, но още на половината път се бях сгорещила . Обаче как да се оплача, след като до преди 2-3 седмици още не си бях прибрала дебелите якета ?
При нас животът си върви според сезона - Яна е на дневен лагер, след това - на игра в двора. Въпреки, че дните й са запълнени предимно със забавления, мърморещата черта от характера й постоянно взима връх :lol: . Аз съм на работа, мъжа ми си е вкъщи до другата седмица, после пак отпътува за Белгия. През следващите десетина дни сме планирали няколко излизания с приятели, може би коктейлчета на плажа - времето го позволява.
Ходенето в Пловдив мина както очаквах - аз се видях с приятелките ми и разбрах колко много ми липсват ; Яна не се представи особено добре (по мое мнение можеше и повече ), но от друга страна имаше време да си поиграе с приятелката си; разходихме се по Главната, пихме кафенце в Капана - програмата беше оптимално изпълнена.
Няма да ходя на концерта на Стинг, не че е нещо, с което да се хваля :lol: . Понякога имам чувството, че Варна е на края на света . Но успяхме да си резервираме хотелче на Тасос, така че ремонтът на банята се отлага за сметка на активното пътуване и почивка. Мъжа ми беше заплашен, че ако не намери къде да идем на море, ще трябва да се захване с ремонт и това се оказа чудесен стимул да се поразмърда .
Хубав ден от мен !

Хей, момета, добра вечер от мен . По никое време или по някое?!? Who knows?!.....

Нещо ми е доста необикновено превъзбудено тази вечер, ама не мож' ви обЯсня защо . Е, така ми е! Просто....

Превъртам си изпълненията на Християна Лиизу от Х-фактор 2015 - помните я, нали?! Я да припомня:

[youtube]szvh4F_sADM[/youtube]

... и си мечтая някакви неща... И не че не е време за лягане, ама.... е такава прекрасна лятна вечер навън. Т.е. нощ.

dexter написа:Мъжа ми беше заплашен, че ако не намери къде да идем на море, ще трябва да се захване с ремонт и това се оказа чудесен стимул да се поразмърда .

Хахах, Декс, това действа и при нас - подхвърлих аз на Момчил, че планирам да оправим коридора, т.е. кухнята при нас, и..... ето ти билети за Германия и Чехия през септември ... Я кажи, мъжът ти като ходи до Белгия, вие белгийски шоколад ядете ли?! Между другото, Момчил ще ходи за 3 дена до Швейцария идната седмица, така че ние ще хапнем от швейцарската сладост долу-горе следващия четвъртък. :lol:

dexter написа:Ходенето в Пловдив мина както очаквах - аз се видях с приятелките ми и разбрах колко много ми липсват ;

Декс, припомни ми, моля те, каква е връзката ти с Пловдив - там си завършила ли?! Аз нещо съвсем перкулясах вече..... и съм забравила.

Като казах "хубаво време" и да се оплача - от работата по тоя прословут сайт, който другата седмица трябва да пусна, съм като канцеларски плъх - по цял ден пред комп и когато се покажа на хубавото, топло време навън чак ми се прирева за изпуснатите часове.

Леле, Ванче, ние вече забравихме, че е имало училище, а вие още учите .... Всъщност Коко е на училище, де. Но аз не ставам сутрин да му правя закуска. Разбрали сме се. Макар че....., е, всяка сутрин го чувам като става и по някое време не издържам и ставам поне да го изпратя, а в повечето случаи и да му измия някакви черешки, ягодки и да пратя за училище. Да, колкото и да звучи странно, и колкото и да е голям, той с удоволствие си взема кутията с плодове за училище и я връща празна.

Чета, че програмата ви за БГ-турнето тази година пак е пълна . Знаеш ли, сигурна съм, че децата няма да имат проблеми с нощния полет. Те, за наша голяма изненада, са по-адаптивни от възрастните .... и слава Богу!

Ванчето написа: Преди 10 дни завърши и учебната година в българското ни училище. Гого вече официално знае да пише и чете на български, има си и удостеверение и много се гордее с него . Учителите бяха организирали много хубаво тържество за края на учебната година като накрая всички деца и родители бяхме на двора на училището и раздадоха на всички дечица чадъри и хвърчила, които те собственоръчно имаха възможност на нарисуват и оцветят както си искат. Децата бяха много щастливи! Имаше и малка почерпка и музика и изобщо всичко беше както подобава на един празник! Най-хубавото разбира се бяха усмивките на децата! Има и снимки, може да кача във фейса .

Умилявам се като чета такива неща. Ние тук в България така сме неглижирали всичко, че.. едва ли не е старомодно и смешно да организираш истинско тържество на децата.... Сакън да избягяме от всичко номенклатурно и се катурнахме в другата крайност... Което е жалко!!! Сигурна съм, че Гого и Марти ще носят България в сърцата си.

Ванчето написа:Чери, моите адмирации за начина, по който си постъпила на маратона! Честно казано доколкото те "познавам" не си представям, че е било възможно да постъпиш по друг начин освен по правилния!
Светът щеше да е различен, ако повече хора избираха "правилния път".

Чак се засрамих... Но, да - аз просто не мога да постъпя по друг начин. Eто тук класирането от неделя: http://xl.5kmrun.bg/results_f.php?event=101&type=2" onclick="window.open(this.href);return false;. А тук съм качила малко снимки: https://goo.gl/photos/jjVrr5eodi3SjmS88" onclick="window.open(this.href);return false;.

Ванчето написа:Чери ведъж беше писала, че ако можеше със силата на мисълта да споделяме направо в нета щеше да споделя още повече неща. И аз така Много пъти в ежедневието си се хващам сама, че вършейки нещо в мислите си го споделям с вас, но в крайна сметка накрая все изниква нещо и така и н
е сядам да прехвърля мислите си тук.

Да, аз продължавам да си мисля, че това е добра идея. И сутрин, докато тичам, продължавам да споделям мислите си вас - за съжаление не стигат дотук.

Kleo написа:ЕИ винаги ще помня Ани как ми помогна веднъж, в скайпа, като й написах, че ще се задуша, ако ... , и тя ми викна - "Ами задуши се бе, мама му стара!" ... Това беше откровение и инсайт. Позволих си да се отдам на негативното чувство, до край. Потопих се буквално в страха, в болката, в ужаса и в несигурността си... за да открия, че най-страшен е самият страх.

Брех, тази последна (към днешна дата) страница на спам-темата ни е като някакъв триптих с мои мисли..... и идеи. Всъщност, за да стане триптих, трябва още някой да се сети за нещо хубаво, казано от мен - да има желаещи?! Или съм се изчерпала с двете неща, цитирани от Ванчето и Деси?!

Аз да ви кажа..., че моята одисея със овулаторното зацапване продължи до този понеделник, включително..... 5 дена имах розово-кафяво течение, при това - и като количество добро. По едно време в неделята, след бягането вече се разревах. Питах се "Какво не правя както трябва, че трябва да имам някакъв проблем? Не съм ли добър човек? Не заслужавам ли спокойствие?". И след като отрезвих мисленето с горчивината на солените сълзи, се събрах и се обадих на гинеколога, при който родих Бели - д-р Баев. Тогава той беше все още специализант в своята област. И като такъв го бяха "нахулили" да кара нощните смени сам-самичък. Аз пък, от своя страна, реших, че ще раждам точно през нощта и така с д-р ти Баев изкарахме едни 7 часа заедно - само двамата. Всички други - гинеколози, акушерки и санитарки бяха отишли да спят. Нямаше и друго раждане. Този човек беше много внимателен, но 3 или 4 години след това спрях да ходя при него, т.к. исках да си ползвам правата по здравна каса и да не плащам за прегледи, а той самият се специализира в областта на ин-витрото и продължава да работи там. Но...., така или иначе, като видях зора, и му звъннах. И, о, чудо - назначи ми час още на другия ден!!!! Само като се сетя как миналия четвъртък, когато за първи път получих зацапването, прозвъних в 4 клиники докато си намеря свободен час за преглед и... се зарадвах, че така ми се получиха неща с д-р Баев и ще ме види още на другия ден.

Отидох понеделник и получих диагноза..... "старост" . Не, естествено, че докторът не е казал така, но истината е тази - функцията на единствения ми яйчник почва да отслабва и вече не всеки месец той ще отделя яйцеклетка. Респективно - хормоните, които същият този яйчник синтезира, също ще намаляват. В резултат - ще имам нерегулярни прокървявания... Ако не друго, то.... поне вече знам. Видеозонът не показа нищо по-различно от това, което в четвъртък ми бяха казали. И сега си чакам само цитоназамката в петък, за да успокоя топката. Но трябва да призная, че такова нещо - зацапване от 5 дена..... никога не ми се беше случвало... и не ми беше приятно. Но какво да се направи?!

Между другото, обявавям го тук "на глас" и се надявам упорито да ми се получи - очаквам в първата седмица на юли да мина през Варна - ще ви пиша подробности веднага, щом се потвърди този ми план. За съжаление е безкрайно дантелен, т.к. зависи от собствениците на моята фирма.... На тези гърци логиката въобще не мога да я хвана. Но ще се радвам да се видим, ако всичко е наред!!!

Ами това е засега. Сега ви оставям с още една хубава песен:

[youtube]vkW_Q5tVGhM[/youtube]

cchery написа:Декс, припомни ми, моля те, каква е връзката ти с Пловдив - там си завършила ли?! Аз нещо съвсем перкулясах вече..... и съм забравила.

Чери, аз съм от Карлово, учила съм в Свищов, в Пловдив съм живяла и съм работила от 1999 до 2003г. Половината ми приятели (най-добрите) от университета са от Пловдив. Понеже съм си прекарвала много добре през този период от живота ми, пазя само хубави чувства към града .
Колкото до шоколада - вече не ядем толкова, защото просто преядохме . През първата година на мъжа ми в Белгия ядохме на корем шоколадови трюфели и всякакви видове шоколади и бонбони. Сега имаме около килограм шоколад в шкафа и се налага переодично да изхвърлям този с изтекъл срок на годност . И с това, както с всяко нещо, с което се прекалява - наситихме му се :lol. Последно ядохме английски - особено си паднах по един с люти чушки . Преди около година отвориха магазинче на Линд в единия мол във Варна - понякога ми се иска да си купя някакъв шоколад с различен вкус, примерно с мента, но сърце не ми дава, като знам колко имаме вкъщи .

Ани, благодаря за песента, ето и от мен нещо любимо:

[youtube]Nt-iKQzVaeI[/youtube]

... Усмивката! Тя води двама млади към върхове и звездопади. ... Човека тя привързва към Човека.

http://www.zdravei.org/festival-na-zdra ... a-i-karta/ - Фестивал на Здравето, 30 юни - 2 юли, Южен парк, вход свободен

Лято е, момичета, лято е
Време е за нова тема.
Как ли да я кръстим?