Накратко:
- за първи път "откривам" палатковия сезон в средата на Януари
- за първи път водих
САМА децата на пещера
По време на второто проведох интересен експеримент: останах назад 3-4м за да проверя как ще се справят сами децата в пещерата в която са ходили доста често и вече би трябвало да се ориентират по познатия маршрут. В началото тръгнаха горе-долу добре, ха насам, ха натам,
"А, не беше от тук", "Да проверим по този път" ...и пр. криво ляво стигнахме до крайната ни цел.
Но връщането беше повече от забавно за мен, защото от лутането по тунелчетата направо ми се зави свят
Въртяхме се кръг известно време под мъдрите напътствия на Мони и Ава, докато накрая на Ава й писна и каза: "
Омръзна ми! Аз ще живея в пещерта!" Ха така! Значи и това било решение
Тук лекичко се намесих, защото не бях на същото мнение и опитите да намерят сами изхода трябваше да продължат.
Трудна работа! Плюс това вече бяха скарани и нещо задачата стана тегава.
Като видях, че нещата не отиват на добре, им предложих да загасят светлините са малко ...
О, чудо! Видя се изхода
Аз с цялата си наивност си мислех, че това ще реши реши търканията възникнали по време на търсенето, а то ...
Ава:
"Виждам изхода!"
Мони:
"Не! Аз го видях първа!"
Ава:
"Не е вярно!"
Мони:
"Ама благодарение на мен стихнахме до тук!"
..... и тн. и тн.
Извод: нищо ново под слънцето
Тука още са в добро настроение