forum.metsababa.net

Вер, шапка ти свалям....... да останеш всред пущинака сама и с дете... ми не знам какво да кажа. Че е приключение, приключение е, ама ми се чини от страшничките!

Чери, на мен не ми е точно "страшно", защото там в гората е по-безопасно отколкото в града, но въображението работи на максимум. Виждаш в сумрака неща, които ги няма (може би) и чуваш звуци, които не съществуват (навярно).

Вер, страхотна си! Тежко му на всеки звер или таласъм, който би се опитал на ви нападне, щеше да му се доплаче, сигурна съм
Чери, права си за детинското, ама пък как на човек не му се иска да се откаже от всички детински навици и му се приисква понякога да тропне с крак и да се нацупи като глезено хлапе :lol: Жалко, че се раделих и с тази възможност

Накратко:
- за първи път "откривам" палатковия сезон в средата на Януари
- за първи път водих САМА децата на пещера
По време на второто проведох интересен експеримент: останах назад 3-4м за да проверя как ще се справят сами децата в пещерата в която са ходили доста често и вече би трябвало да се ориентират по познатия маршрут. В началото тръгнаха горе-долу добре, ха насам, ха натам, "А, не беше от тук", "Да проверим по този път" ...и пр. криво ляво стигнахме до крайната ни цел.
Но връщането беше повече от забавно за мен, защото от лутането по тунелчетата направо ми се зави свят
Въртяхме се кръг известно време под мъдрите напътствия на Мони и Ава, докато накрая на Ава й писна и каза: "Омръзна ми! Аз ще живея в пещерта!" Ха така! Значи и това било решение
Тук лекичко се намесих, защото не бях на същото мнение и опитите да намерят сами изхода трябваше да продължат.
Трудна работа! Плюс това вече бяха скарани и нещо задачата стана тегава.
Като видях, че нещата не отиват на добре, им предложих да загасят светлините са малко ...
О, чудо! Видя се изхода
Аз с цялата си наивност си мислех, че това ще реши реши търканията възникнали по време на търсенето, а то ...
Ава: "Виждам изхода!"
Мони: "Не! Аз го видях първа!"
Ава: "Не е вярно!"
Мони:"Ама благодарение на мен стихнахме до тук!"
..... и тн. и тн.

Извод: нищо ново под слънцето

Тука още са в добро настроение

Браво, Верче!

Хахаха, Верка, голям смях с твоите кукли. Просто е необяснимо как дори и една такава трудна ситуация не е успяла да ги обедини..... може би щото ти си била там . И освен пак да ти изръкопляскам за решението и реализацията да заведеш децата сама на пещера, не знам какво друго да напиша.

cchery написа: Просто е необяснимо как дори и една такава трудна ситуация не е успяла да ги обедини..... може би щото ти си била там ...

Чери и аз стигнах да извода, че много им се пречкам

Вер, браво на децата.Във всяка ситуация могат да намерят повод за спречкване Чудесно, че отделяте време заедно за излети сред природата ,но ще си имам едно на ум ако някой ден ме поканиш да" покараме малко колелета "

Моето нещо ще е вече наистина да си намеря читава работа и няма да се отпускам,докато не се случи

Не зная дали тук му е мястото, но защо пък не. Аз цяла есен и зима ходя на курсове, организирани от нашия университет по европейски програми. Уча, пиша домашно, правя контролни и тестове, а всеки час се отбелязват отсъствията.В края на януари бях на изпит по английски за ниво и даже имам 97%, което ме прави доволна от себе си. Миналата седмица бях на интензивен 30-часов курс, т.е. по 6 часа всеки ден, този път на тема ползване на електронни бази данни. Разказвам това, защото си дадох сметка, че се чувствам като ученичка във всеки смисъл. Тези курсове събудиха у мен усещането, което имах като малка, буквално ме накараха да се почувствам отново като дете, което е и поводът да пиша това в тази тема. Много е хубаво! Истината е, че да учиш е прекрасно! Дадох си сметка колко ми е липсвало, макар аз никога да не съм спирала да се уча в по-широкия смисъл.

Нели написа: Истината е, че да учиш е прекрасно! Дадох си сметка колко ми е липсвало, макар аз никога да не съм спирала да се уча в по-широкия смисъл.

Резултата ти от теста не ме изненадва