Напоследък минавам много транзитно,но нещо все така се случва.Уж не съм на работа,разполагам с целия си ден,но задачите стават все повечко.Както ви бях казала-подготвяме сватбата на зълва ми.Мен това въобще не ме натоварва,защото съм безумно щастлива за нея,но все има по нещо за правене.Оказа се,че Анджи ще пътува и до Турция с баба си след сватбата,та вчера,докато Боби почиваше ходихме да и извадим паспорт.
Миналата седмица бяхме на кръщене на малката ни бебка(детето на първата братовчедка на Боби).Незнам дали вече ви писах,но си беше една малка сватба(без ритуалите
).Беше много весело,а аз се чувствах страхотно.Още не съм взела снимки,но ще се опитам да ви кача скоро.Та в този ред на мисли....форумната среща се очертава доста голяма и дано остане така,но май ние отново ще я пропуснем,за Август сме намислили и ние да кръщаваме децата,но още нямаме дата.Изчакваме още няколко неща да се уточнят,та за сега едва ли ще мога да потвърдя за срещата.Искаме и до морето да отскочим.Най-накрая след близо 5 години прекъсване ще го видя.Зълва се мести там да живее и сега вече нямаме оправдание,а аз направо "летя" 
Анджи дори от сега си е направила планове да остане при нея за почти цялото лято 
Иначе децата съм ги спряла от градина вече,уморих се с тези болести,а и леля им е бременна,та не ми се рискува>Те разбира се са много щастливи и ме правят луда калинка по цял ден.Гледам,когато можем все да сме навън,въпреки лошото време,та дори вчера май Ивайла понастина,но...това да е.
Докато пишех целият пост,един разговор ми помогна да се замисля сериозно за срещата,но не ми се преправя всичко по-горе написано,обещавам да направим всичко възможно да разместим датите и да имаме някой лев,та най-накрая и ние да дойдем на мечешката среща!!!!
Това е момичета от мен за сега,толкова се радвам,че ви има
. С госпожите й от градината така и не можахме да се разберем на тази тема - те твърдяха, че обедният сън е много необходим на детето и заради него искаха да я вдигам по-рано сутринта, че да можела да спи на обяд 
:!: на броя думички, които всяко дете чете за 1 минута (текстът е непознат). Днес едни мами ми разказаха следното: Бела е прочела най-много думи и е излетяла от класната им стая в коридора много, много щастлива и понеже познава тези мами е отишла да им се похвали. В същото време техните деца излизат обронили глави, защото са прочели по-малко и от половината на онова, което Бела е успяла...... Била е много тъпа гледка, защото те са поздравили моето дете, но в същото време трябвало да успокояват техните. Някакси ни да се зарадваш на чуждата радост, ни да тъгуваш за нещо такова, че детето ти "само" еди колко си думички в минута..... като че ли.... скоростта на четене дава някакво предимство в живота...... 
..... не за дълго де - с Бели заспахме като къпани - каквито и бяхме де! :lol: 