forum.metsababa.net

Нели, поведението на твоя бивш мъж е малко странно... Хем тръгнал да гони дивото, хем не иска да изпусне и питомното, или иначе казано и той не знае какво иска... Наистина е много глупаво да си мисли, че с това си поведение ще спечели децата, още повече, че те са момичета и вече не са малки. Най-малкото те ясно виждат как майка им страда заради него и това в никакъв случай не е в негова полза. Явно наистина мъжете и жените са от различни планети!
Когато със сестра ми бяхме деца и нашите родители се бяха разделили за известно време. И с ръка на сърцето мога да кажа, че баща ми тогава действаше по същия начин като твоя мъж сега т.е. с изнудване, заплахи, закани и така успя да накара майка ми да се върне обратно вкъщи заедно с нас. Въпреки че са минали много години оттогава това негово поведение още не съм му го простила.
Ще е много добре ако бащата на твоите деца се осъзнае навреме и не им причини същите травми...
Дано всичко се развие по най-добрия начин за теб и децата! И дано да е бързо, защото протакането изнервя.

Вер, вие темата за смъртта преодоляхте ли я?
Ава как е към днешна дата?

Честит Рожден Ден на Коко! Да бъде жив и здрав и винаги обграден с много любов и положителни емоции!
Ани, ти си благословена с чудесни деца, които с Момчил сте възпитали много добре.Наслаждавайте се на всеки момент заедно!

Честит да е рожденика ви, Чери! Да е здрав, щастлив и уверено да сбъдва мечтите си!

А за мама: [img]http://www.top-flowers.com/uploads/com_ ... a5b59d.jpg[/img]

Благодаря ви, момичета!!!! Вярвайте ми, че не забравям, но много повече от това оценявам уважението, което вашите думи засвидетелстват към мен, към Коки!!! Не знам......не мога и да се сетя за нещо по-важно!!! Нищо не може да е така скъпо и безценно както "малкия" жест, с който сте показали на човека, че е важен за ВАС!! Е.. днес го усетих и се почувствах човек! Благодаря!

Аз се радвам, че се чухме, Ани Как изкарахте снощи?

Здравейте, момичета!

Аз днес се наслждавах на красив и необичайно тих за Варна есенен ден.

Заведох сутринта Ани на урок по пиано. Това е новото при нас - Ани вече втори месец ходи на уроци по пиано. Тя си е музикална, като беше 5 годишна я взеха в "Сребърни звънчета", което е детска вокална група към Общински детски комплекс. Там ходи две години, но след това не й беше интересно и спря. Обаче още от тогава все споменава, че иска да свири на пиано. Миналата година също искаше, но аз бях твърде заета със себе си (да, първо бях бременна, после не бях, но бях наранена и огорчена, после бях практически в депресия и т.н.) и не направих нищо по въпроса. Сега обаче я водя два пъти седмично и... май ще купуваме пиано. Е, след още няколко месеца ще мисля дали изобщо ще го направим, но според учителката й има смисъл. Тя много я харесва. Няма да стане велика музикантка, но определено има ухо и усет за музиката, харесва й, а освен това учи много бързо. Мисля, че й носи радост, поне такова усещане имам като я гледам по време на уроците. Аз самата изпитвам радост да я гледам как свири.

След това двете с нея се разходихме из града и до Археологическия музей, снимахме се... Знаете ли, че първата археологическа сбирка в България е направена във Варна? Братята Шкорпил, съвместно с варненски учители направили първата сбирка в Първа мъжка гимназия (сега Първа езикова гимназия). Тази сбирка била иззета с царски указ, за да стане основа на Националния археологически музей. Учителите от Първа гимназаия били огорчени и престанали да се занимават със събиране на находки. Тогава учители от Втора девическа гимназия (сега Втора математическа гимназия) се заели да правят археологическа сбирка. Тя също била иззета от училището, за да стане основа на варненския Археологически музей, който в момента се помещава в някогашната сграда на Втора девическа гимназия.

Следобед пък имах среща с една варненска художничка - Елица Карабашлиева. Имам няколко нейни акварела и сега взех от нея нова картина, този път специално поръчана от мен. Става въпрос за това, че нашият татко от години искаше да дадем снимки на децата на някой художник, който да нарисува портрети по тях. Той харесва тези, които рисуват такива портрети по курортите или в мола, но на мен те ми изглеждат механични и бездушни, тип конвейер. Така или иначе реших, че независимо от всички простотии, които той продължава да върши, ще му направя подарък за рождения ден, който е на 20 ноември и бях помолила Елица да опита да направи портрет по снимка на децата, която харесвам. Все пак те ще живеят с мен, а и картина е добър подарък за нова къща, нали ще се изнася. Е, освен това реших, че това ще е последният подарък, който изобщо му правя - нещо като ритуален край. А и исках да постъпя различно от него (той ми прати следното дъъъъълго и съдържателно съобщение за моя рожден ден: "ЧРД!" и това изчерпи цялото му "внимание" към това, че имах такъв празник), просто за да не влизам в неговия гаден тон. Исках да постъпя коренно различно от него, да види разликата. Всъщност не искам да постъпвам като него, защото това би означавало пак форма на обвързване с този човек - негативно, но обвързване. А аз искам скъсване, прекъсване на веригата, на връзката във всеки смисъл, искам свобода. Затова донякъде суеверно искам да му подаря нещо истински хубаво, да му пожелая хубав живот занапред и да го пусна да си иде от живота ми във всеки възможен смисъл. С една дума, днес взех картината, която ще му подаря. Дано да разбере посланието, но мисля, че няма. Така или иначе този подарък има смисъл за мен самата.

Привечер отидохме с Ани до едно ателие да поръчаме рамки за тази картина и за още два акварела от същата художничка, които ще стоят на стените у дома (единият със символичното име "Пътят към светлото"). Оказа се, че Ани има много точен усет за цветове и добър вкус и нейното око за рамки, паспарту и размери е рядко добро. Това дете ме изненадва всеки ден.

Сега ставам от компютъра и отивам на фитнес. Ами тъй де, не може цял ден само култура, трябва и пот.

Чудесно Нели
Мисля, че чудесно поемаш нещата
в свои ръце и се радваш на живота.
Аплодирам

Аз не мога са се похваля с подобно.
Очевидно съм в дупка.
Но пък какво толкова.
Ще се оставя да премине
и ще съм готова да дойде друго

Прекрасни почивни дни

Нели, радвам се за нещата, които правиш и които решаваш в движение, имаш искрената ми подкрепа

Ver написа:Очевидно съм в дупка.
Но пък какво толкова.
Ще се оставя да премине
и ще съм готова да дойде друго

Вер, "другото" със сигурност ще дойде Най- тъмно е преди зазоряване.Идва ден после нощ и така до края на света.Това е естествения цикъл на живота.И да, на никой не му е лесно да върви напред, но за това пък са приятелите нали :!: Не си сама И ако мога да помогна с нещо съм насреща да знаеш Карай го ден за ден не мисли за по напред.Просто мисли само как да изместиш крака напред за поредната крачка и каквото и да става не спирай!Прави неща, които знаеш, че те зареждат.Другото ще дойде.....

Нели, много се радвам, че вече си себе си и на пук на всичко изглеждаш страхотно на снимките във фейса.
Чери, как е да се живее с порасноло момче ?
Ние вчера бяхме до Търново.Мисля съм споделяла, че всяка година учавтсваме като църква в един проект за безплатни подаръци за рождество.Проекта е хубав и ми харесва да помагам на дечицата особено на тези, които не могат да си позволят подаръци.Но едно голямо "НО" тази година отидох, но нещо ми дотежа.Изискванията са много, бумащината е много, което си е нормално, но на мен ми дотежа тази година.Ще го направя, но сякаш съм разочарована от себе си Дали годинките си казват думата, че нямам същия ентусиазъм или просто съм уморена Не знам.Имах нужда да споделя
Лека и успешна седмица на всики ни

Мерси Цвети
Това е просто момент, но и аз
като теб имах нужда да споделя

cvety_rz написа: Дали годинките си казват думата, че нямам същия ентусиазъм или просто съм уморена Не знам

Ей това и аз се питам напоследък за много неща ...
Прегръщам те

Хубава седмица на всички!
[img]http://media.santabanta.com/images/pics ... s-3208.jpg[/img]

Ей......, какви годинки, какво нещо?!?!?!?! :!: :?: ...... Ако възрастта е фактор в това, за което пишете, то тя е само от позитивната страна на нещата . А именно - разбирате с пълна сила кое е важно, кое си заслужава и кое няма да ви губи времето.... и отсявате!!! Моето разбиране е такова и аз съм напълно убедена в това!!! И ви моля да го приемете безкритично, без да ме подлагате на "ама", "не е точно така" и т.н. . Моля ви!!! Иначе ще си говорим още за годинките, а те са най-хубавото, което имаме в този живот, защото ни дават всичко - времето, необходимо ни да обичаме и да изживяваме!!!

Отивам да оправям колите..... прегледи, гуми...... Слава Богу, този път с помощта на Момчил - нали сме с 2 коли :lol: :lol: ... Ако можех да ги карам едновременно, сигурно щях пак сама да си действам .

До после!

[youtube]iJWRTMbObEo[/youtube]