Тези дни гръцкото слънце така да ме е напекло, че..... забравям какво искам да пиша и дали въобще искам да пиша. Но познавайки се добре, едва ли бих преживяла каквото и да е приключение, събитие или пътуване без да го споделя със широката публика
. Затова като ми пожелават "Наслаждавай се!" и първото, за което се сещам, е да.... споделям :lol: . Бях си обещала, че ще изоставя технологиите докато сме на море и няма да пускам комп, но.... рядко бих си позволила да "обнародвам" такова обещание, т.к. от самото начало ми е ясно, че въобще няма да го изпълня
. А и кому ли е необходимо?! На мен... не особено.
Та.... за какво е това включване
? Исках да споделя очарованието на о-в Тасос... Преди 4 години беше първата ни морска почивка там - 2014 г. Признавам - тогава нищо от острова не ме впечатли според очакванията ми. Дали защото бях слушала много разкази на познати или защото лъскавите реклами за острова се оказаха умело обработени предварително, но островът си беше една малка шепа пръст с читаво море около себе си. Кой знае?!
Този път... сякаш всичко се беше разтворило на показ - природа, хора и архитектура - целият малък свят на Тасос туптеше в животворния ритъм на столетното си съществуване и примамваше с очарованието на синия поглед на топлото си море
.
Тасос има един главен път - крайбрежният
. Откъдето и да тръгнете по него, направите ли пълна обиколка на острова, пак на същото място ще акустирате. Но ако сте достатъчно приключенски настроени, тази обиколка може да ви отнеме месец-два. Всеки завой крие малък чаровен плаж в гънката си, всеки нос те изкарва на височина, достатъчна да обемеш с поглед лъскавата синева на море и небе и притеснената от тяхната силна хватка суша на континента. А зад гърба на туриста вековни кедри с мастилено зелени въздишки обгръщат в свежест ноздрите и съзнанието. Стои човекът и се чуди - надолу към мамещото злато по гребените на вълните ли да поеме или нагоре, към стръмните върхове на зверски нагънатата снага на Тасос, където студени потоци мият каменните си легла.....
От разходката с малкото круизно корабче (или гемия - специално за Стефчо М. го пиша :lol: ) по североизточното крайбрежие на Тасос се убедих в собствените си очквания - крайбрежният път казва и показва твърде малко от красотата на Тасос, която силно прорязаните му брегове крият. Никога, шофирайки по пътя, човек не би си представил тюркоазената утроба на Chery Beach
:
Там, където старото черешово дърво, покосено от годините на своето съществуване, лежи и напомня откъде идва името на заливчето, млада фиданка с неистово желание е устремила клоните си към небето - ще продължи рода си.
Или пък Angels' Pool - басейнът на ангелите:
да знаеш, че се къпеш там, където всички ангели са избрали да бъде техния плаж е колкото инфантилно смешно, толкова и изпълнено с ирационално усещане за досег с боговете.....
Разбира се, гледките на по-луксозните яхти, блеснали в белотата на фона на кристалните води, е..... също примамлива и караща ме да мечтая, да вярвам, че има накъде повече:
Но все пак - има нещо повече от красивите гледки, луксозните яхти и палитрата от нюанси, която слънцето и водата създават..... Нещо, което истински разкрива какво всъщност е Тасос. Нещо, което разказва историята, такава, каквато е била и каквато е, защото когато слънцето удави последните си жежки летни лъчи в морето и есента провлачи перелини от сив дъжд, тогава животът се завръща в реални измерения - суров и изпълнен с тегобите на делника - труд и мисъл за преживяване. Всичко това може да бъде усетено дори и през лустросания летен сезон стига човек да се качи високо в планината, в планинските села, които са сгушили къщичките си из гънките на стръмните баири. Там, където медните гласчета на хл
Опците напомнят, че кози и овце дирят спасение в сенките, търсейки случайно оцелели филизи на зелена трева.
Две вечери се качвахме в планината, за да вечеряме в автентични таверни в селата. С огромно удоволствие и наслада опитахме от ярешкото и овнешкото месо, пихме домашно червено вино, чийто белезникав цвят няпомняше със силата на смазваща истина, че ..... "Не всичко е пари, приятелю!"... и че там, където те свършват, започва животът - с естествения аромат на зрялото есенно грозе, узрелите маслини и медените гласчета на звънците по стадата.... А поточетата все така дивашки гонят студените си води от разтопен сняг надолу към морето, където задължение на кръговратът е да ги върне пак по върховете Тасоски... Пък ние нека се лъжем, че сме успешни и постигаме много, вървейки напред и нагоре.... странно или не, много малко хора се замисляме, че единствената посока на нашия път е... надолу - 2 метра под земята. И затова, пречистени от всичките си помпозни очаквания и наизустени фрази, се усещаме, че всъщност.... значение има само онова, което сме свършили по пътя си. Всичко, което сме преживели, усетили и споделили.... (помните ли - така почнах - със споделянето)