forum.metsababa.net

Александър е 11. клас вече. Направо не ми е за вярване. Новото при него е, че без предупреждение е занесъл кокер-шпаньолка на 35 дни, Лейла, вкъщи при баща си. Хубавото е, че Хри приел кученцето без възражения. Така че те двамата са горди собственици на бебе-кучка Зарадвах се за тях и за новата атмосфера, която си правят в бившия ми дом. ... За Хри не ми се говори, той преди 2 седмици ме блокира във ФБ. Но от роднините ми и някои общи приятели зная, че е много активен там, прави си селфита, скита по екскурзии, ходи насам-натам с приятели и компании, пътува на макс, ходи на фитнес и прави бицепси и плочки на корема. Нека! Не му мисля злото... но понякога се хващам, че съм му ядосана, обидена и тъжна. Ще ми мине. Някой ден. Ще преболедувам бившия си съпруг и партньор, убедена съм. Просто това бяха цели 24 години нашето...

Аз се нося на гребена на споделената любов. Страст, нежност и емоции. Много интензивно общуване и напасване на всички нива. Активно бебеправене. Уточняване датата на сватбата ни, променихме я да бъде лятна, точно на първата ни годишнина като двойка, а именно 23 юни 2022 година. С Есмо съм щастлива, щастлива, щастлива! Пу-пу-пу, да ни посерат кокошките Този мъж ме кара да се чувствам спокойна, приета, разбрана, обичана и влюбена, както никога, никога досега! ... Колкото до Лагера на Кранево, имам да напиша някои важни за мен неща, но предпочитам да пиша специално на лични на Нелката.

Здравейте, момичета!

Днес тук е облачно и настроението е някак есенно и леко носталгично. Но е тихо и спокойно. Все пак още е лято.

Вчера и онзи ден влязох в часове за пръв път от пролетта на 2020 г., точно от година и половина. За мен цялата минала учебна година беше пред компютъра и така и не си видях студентите наживо. Беше толкова хубаво! Толкова истинско, човешко, обогатяващо... Мисля, че и студентите го усетиха, поне с такова впечатление останах.

Имам много работа, разбира се. Имам дела, по които трябва да работя, имам лекции, които да подготвям, имам домакинска работа и какво ли още не. Но всичко това е за хубаво, такова е усещането.

Нелка, тук в София вали обилно и гърми... прекрасно есенно време. Само за чай, сладки и излежаване до късно в леглото. Облачно е. Дъждовно. Хладно. И изключително приятно. Прочетох те. Стана ми уютно и хубаво. Благодаря ти.

Здравейте. И аз отчитам есенно настъпление, но все още е толкова хубаво навън. Свежо, топло, меко......

Kleo написа: ↑18 Сеп 2021, 13:08 Нелка, тук в София вали обилно и гърми... прекрасно есенно време. Само за чай, сладки и излежаване до късно в леглото.

А мен, Деско, лагерът в Кранево ме научи, че именно това е най-хубавото време да се надигна и да съм активна. Сутринта бягах - бързо, силно и вдъхновено - под дъжда..... Беше супер. После с Бела бяхме на хомеопат - тя има проблеми с уртикария, а аз пък с яйчника си... Ще ги решим. Още до Коледа.

Иначе днес утрепах 2 часа от живота си да пека люти шипки.... утре ще ги затварям в буркани. Майка ме изпрати от Горна с 2 големи торби с люти чушки, които тя гледа..... явно е решила, че аз само на чушки карам... Люти ми в носа, люти ми в устата, люти ми в очите...... нявсякъде ме преследва лютивата миризма на печени люти шипки . После, разбира се....., като си ги хапваме към яденето, са страхотно допълнение...., ама докато ги направя....

Мога да се похваля, че от лагера се върнах едно кило надолу..... и понеже с Бела взехме твърдото решение да променим начина, по който се храним, т.к. сега като сме само двете ще е супер лесно, тази седмица не само задържам резултата, ами май вървя и към още един килограм надолу. Всичко това е задържана вода от прекаляването ми с въглехидратна храна.... И ми е едно хубаво на душата.

Нели написа: ↑18 Сеп 2021, 10:58 Вчера и онзи ден влязох в часове за пръв път от пролетта на 2020 г., точно от година и половина. За мен цялата минала учебна година беше пред компютъра и така и не си видях студентите наживо. Беше толкова хубаво! Толкова истинско, човешко, обогатяващо... Мисля, че и студентите го усетиха, поне с такова впечатление останах.

Нелка, така хубаво си го написала..... сякаш усетих енергията, която е минала помежду ви със студентите. Аз така го разбирам образованието - обмяна. На знания. На емоции. На умения. Взаимност. Всичко останало е компромис, защото през компа и тела..... нито една човешка емоция не можеш да пратиш или пък да получиш такава......

Деси, радвам се, че Хри не е отказал да вземат кученцето и сега Алекс си има домашен любимец. Ти може и да не живееш вече там, но детето ти винаги ще има нужда от дом. От уютен дом... и разбиращ родител. Не ми стана ясно защо си обидена на Хри - в смисъл дали става въпрос за случилото се помежду ви в Банско или от промените, които той направи в бившия ви общ дом.... и които преди не допускаше.

Kleo написа: ↑17 Сеп 2021, 10:17 Колкото до Лагера на Кранево, имам да напиша някои важни за мен неща, но предпочитам да пиша специално на лични на Нелката.

А защо не споделиш и с всички ни?! Все пак това не беше лагер, който Нелката е организирала - тя ни покани на него. И аз предъвквам още някои думи на Емил......, но по-често ме навестява образът ми на преяла, подута, подпухнала и дебела жена на средна възраст, която не прави нищо за здравето и добрия си външен вид.... Тази жена аз не я харесвам, камо ли някой мъж.... определено съм сърдита на себе си за тази гавра, която съм сътворила с тялото и разбиранията ми. Днес хомеопатката ми каза, че ще направи всичко възможно да ми помогне за отслабването, както и разбира се за доброто функциониране на единствения ми яйчник и изобщо за хормоналния ми статус.... Няма значение, че съм на 44 ..... здравето не е приоритет на определена възраст, а на живота като цяло.

Момичета, оставям ви - сега ще ида да пазара да търся копър за лютите чушки и малко зелена салата.... С Белка ще вечеряме зелена салата и гриловано козе сирене.....

Чери, прочетох те, разбрах ти какво чувстваш, мислиш и усещаш, валидирам го за твоята истина и ти благодаря за нея, но аз съм на съвсем различна вълна в момента, в съвсем различен етап от живота си, понякога ми е трудно да се изразя така, че да бъда разбрана правилно, затова и написах лаконично и малко уклончиво, че на лагера в Кранево се случиха важни за мен неща, повечето от които наистина предпочитам да ги споделя с Нели на лични. За всички тук ще кажа следното само: радвам се, че се видях с Цвети, Нели, Чери и Белка, че запознах и Есмо с тях, радвам се на плуването в големия басейн, както и на вечерната разходка със зарята и пенещите се вълни, радвам се на усещането за споделеност, уют, смях, както и че се запознах с няколко нови за мен много мили хора /като например Стела и още няколко човека, да не изброявам имена сега/, радвам се, че разведох Есмо из Кранево, с което се бях запознала обстойно още през юли, сама. Радвам се, че бяхме на прекрасно място и че видях хора, превърнали здравето и движението за свои цели. Но тъй като има няколко неща, които не ми харесаха, а държа да ги кажа по необиден и ненападателен начин, и не желая да има засегнати хора, ни най-малко, затова смятам за мое право да ги разкажа на лични Това е всичко. ... Колкото до Хри, лекувам се, както написах вече. За много неща съм му обидена и ядосана, и има за какво, повярвай ми, но просто в момента не ми се влиза в повече конкретика. А иначе колкото до активността и почивката, точно в събота имах огромна нужда да спя и да лежа, защото нещо се бях преуморила и изтощила напоследък, а натрупаната умора не е добър съветник никому. А аз вече толкова обичам себе си, че слушам все повече тялото си... в събота лежах и спах, но вчера имах доста активен двигателно ден, така че определено си осигурих и много, много движение, не съм се залежала задълго все пак.

Здравейте, девочки
Есента определено навлиза с бързи темпове. Съжалявам за лятото, но и не съвсем. Някак съм се научила да се радвам на всички сезони, но с различен ентусиазъм
Смея да кажа, че почти сме готови с нещата за учениците, които зависят от нас и ми олекна, че тази година буквално оставих всичко за последния момент.
Относно лагера мога да се включа и аз с коментар и мнение. Ще започна с това, че имам желание да отида пак. Естествено бях БРУТАЛНО наранена от лекцията в събота. Дотолкова наранена, че избягах до морето. Както е казал народа всичко в този живот се лекува със солена вода: пот, сълзи или море Аз заложих на морето. Деси ме видя точно, когато бях най-зле и може това да е повлияло на мнението за лагера. Какво обаче мога да обобщя: имах силата и куража да го гледам в очите, да се усмихвам и много е важно да не се разрева. Истината е, че не може да се обобщава и да се слагат всички под общ знаменател без да си имал елементарна комуникация с човека. Например коментара, че са ни големи порциите някак е неуместен, защото той не знае колко много големи са били преди, как не съм яла сладко за тези дни, как не съм преяждала, как вече съм смъкнала 5 кг през изминалия месец. Той няма пълна картина на състоянието. Той вижда, че съм дебела и говори. Самият факт, че съм отишла там говори, че съм предприела стъпки в правилната посока и някак нямах нужда някой да ми набива канчето колко съм дебела, колко е грозно ,колко съм болна и пр. Другото, което имам като препоръка е, че като се прави забележка е хубаво някой да ти покаже конкретно и на практика как да поправиш даденото нещо. Сиреч ако ми беше дръпнал да ми каже, че препоръчва така в такива количества да се структурирам храненето щеше да е от голяма полза.Не говоря да ми изготви персонално меню, защото съм наясно, че не съм си платила за такова. Не мога обаче да си затворя очите за всичко, което преодолях. Плувах за първи след като се давих във вода, където не стигам дъното. И то плувах 7 дължини в олимпийския басейн. Дори, когато ме блъснаха няколко пъти и ме опръскаха силно в носа се паникьосах и потънах. Но сама се справих. Не виках, не се разплаках и не се отказах. Просто продължих да плувам. Другото ми притеснение беше, че килограмите ми са много, че съм без 1/2 преден коремен мускул и не съм на същото ниво на тренираност, бях много изморена от тежкото лято и си мислех, че няма да се справя, но не стана така. като изключим каратето, което не ми допада като философия и физически пози бях редовна на другите неща. И да си кажа, че такова физическо натоварване за мен си беше сериозно предизвикателство. Не бях на нивото на другите, но много подобрих моето. Другото е, че не помня в съзнателния си живот някой да ме е засягал така брутално като Емо, но това не ме събори. Бях разстроена втората половина от деня. Изживях се емоцията, не я заключих в мен. Последната година целенасочено полагах грижи да се обичам, защото аз нямам проблем да се изправя пред грозната истина, че съм грозно дебела, проблема ми е, че това ми дава повод да не се обичам и уважавам. В първия момент като го чух как говори, си помислих, че всичко отива на кино и пак ще се закопая, но както казах минах това с високо вдигната глава и като гледам право в очите. Ако мога да опиша какво беше този лагер за мен то най-подходящата дума е ПРЕОДОЛЯВАНЕ.
Нели, благодаря, че сподели за този лагер и ме покани. ИЗОБЩО НЕ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ БЯХ ТАМ! Не искам и да носиш товар за това, че нещо ми е допаднало или не. Запознах се и с прекрасни хора, с Чери си изкарахме добре в малкото време, в което бяхме в стаята и съм много приятно изненадана от Бели и от нейното възпитание. Не, че някога съм се съмнявала, но сега имах възможността да се убедя на живо. Бях много изчерпателна за лагера, но мисля, че трябваше да го напиша. Сега продължавам по своя път напред и наистина е прекрасно човек да се движи повече и да подбира количеството и качеството на храната си.
Как са нашите студентки?
Деси, беше ми много приятно да се срещнем, да видя блясъка в очите ти, да се запозная с Есмо
Да го поздравиш специално и да си се гледате добре.
Нели, и аз като теб се вълнувам да виждам децата да са присъствено на училище.

Здравейте, момичета. Ние с Бела почваме да стягаме багажа - днес летим към Берн. Следващото ми включване тук ще е от там . Навън е едно мрачно, че и студено... В общи линии и на мен ми е едно.... безразлично към момента - нормалното ми състояние по принцип преди нещо важно, което ще се случва . Мога да се "похваля", че вчера "катастрофирах" с кръста.... без да съм правила нещо конкретно, което мога да посоча, очевидно "захапах" нерв или каквото и да е вляво около лумбалната област. Болката е неописуема. И единственото хубаво е, че не е постоянна. Но колкото и да е хубаво това, толкова и..... е гадно, защото всъщност поразява без предупреждение - когато вървя, когато седя, когато стоя, когато готвя... Снощи опитах някои неща, за да реша проблема - днес се чувствам добре, но събирането на багаж ме плаши донякъде..... а после има и носене. Каквото и да е - ето ми още един проблем, който трябва да реша окончателно с курса на промяна, който поех от Кранево.

И заговорвайки за Кранево, Деска, с теб явно сме в някакъв период на дрязги - и той ще отмине, но пък аз няма да подмина да напиша, че:

Kleo написа: ↑20 Сеп 2021, 10:40 Чери, прочетох те, разбрах ти какво чувстваш, мислиш и усещаш, валидирам го за твоята истина и ти благодаря за нея

наистина не очаквам нещата, които пиша да бъдат възприемани по друг начин. Не изключвам възможността да не се изразявам коректно и да звучи по друг начин, но вие (и в частност ти, Деси) ме познавате от 100 години ... и мисля, че сте последните хора, които биха ме разбрали погрешно, а именно, че се налагам с мнението си, че го считам за единствено резонно и т.н. За мене си това е така...., но то е същото с всяка една от нас - ако ние не приемаме отношението си към околния свят за валидно за самите себе си, то не можем да вземаме решения и да живеем живота си. Отделно от това - аз ВИНАГИ чета какво пишат и другите хора за даден казус, ситуация, случка, човек и т.н. ......, защото съм разбрала, че това е "ключът" към правилното ѝ разбиране и разгадаване. Не считам различното от моето мнение за налагане.

Kleo написа: ↑20 Сеп 2021, 10:40 Но тъй като има няколко неща, които не ми харесаха, а държа да ги кажа по необиден и ненападателен начин, и не желая да има засегнати хора, ни най-малко, затова смятам за мое право да ги разкажа на лични Това е всичко. ...

Естествено, че е така, ако искаш да споделяш лично на Нелката. Моята подкана беше за споделяне на общите ни преживявания. И то - стига ти да го желаеш. В допълнение на това имам опасение, което Цвети е посочила:

cvety_rz написа: ↑20 Сеп 2021, 21:02 (Нелка,) Не искам и да носиш товар за това, че нещо ми е допаднало или не.

НЕЛКА, и аз ти благодаря за тази покана. Мога да отбележа именно този лагер като крайъгълен камък в живота ми през 2021 година - нещото, от което имах нужда. Точно през септември 2021 г. Точно след август 2021 г. Бях забравила, че розовият мехур (нарочно не го наричам облак), в който съм се обгърнала, не е светът в неговата цялост ..... Сега съм слязла на земята, чувствам се прекрасно, а погледът ми е извърнат нагоре, нагоре, нагоре.... имам цел и стремеж да я постигна. И стабилна ОСНОВА (и знания), от която да се "изстрелям". За това ти БЛАГОДАРЯ!

Kleo написа: ↑20 Сеп 2021, 10:40 ... но аз съм на съвсем различна вълна в момента, в съвсем различен етап от живота си, понякога ми е трудно да се изразя така, че да бъда разбрана правилно....

Това не го споделям - етапът, през който преминаваш, е просто животът ти през 2021 година - изразяваш се (както винаги) точно, изчерпателно, описателно (и най-вече с прекрасен български език) и за мен мога да кажа, че те разбирам. И то напълно. Но както си ми писала по-горе.... "валидирам" го за твоята история, което не ме кара да го мисля по същия начин. Както не ме кара и да бъда съдник или нещо подобно. Всъщност мога да бъда и напълно неутрална до момента, до който спреш да ми се дразниш, защото аз това не го искам.

Момичета, ставам - чака ме куфар и не само.

Ще се радвам да прочета нещо от Ванчето, от Цони, от Ели..... Дано.......

Здравейте, момичета!
Явно периодът за всички ни е свързан с някакви промени, катарзис, осъзнаване... нещо такова. Поне така звучат последните постове тук. Деси ще каже дали това е предопределено астрологично.
Аз тази вечер съм сама, Ани е при баща си, а Вили по принцип си живее отделно. Бях на театър с приятелка, после гледах филм... Искам да ви кажа толкова много неща, че... не знам какво да ви кажа. Въобще... този пост се очертава като някаква неподредена безсмислица. Но, какво пък? Не може винаги всичко, което правя и пиша да е все смислено.

Здравейте, момичета. И аз като Нелката.... хем имам какво да разказвам, хем.... някак си го оставям за себе си. Животът наистина следва своите си пътища и прекрава човекът през някакви моменти - по-дълги или кратички. Странно ми е с каква настройка тръгнах за Берн и как се промени за 3-4 дена.... едно мисля, друго правя, трето се получава .

Днес беше хубав ден. Тук беше едно топло и слънчево.... страхотно. Вървяхме много пеш, разхождахме се, гледахме мачове наживо, запознах се с нови хора - и българи, и швейцарци. За утре имаме план за разходка до хубаво място - дано лошото време, както е по прогноза, не го осуети.

Нели написа: ↑24 Сеп 2021, 23:21 Не може винаги всичко, което правя и пиша да е все смислено.

Нелка, някак си..... при теб винаги се получава с писането. Без значение формата и форма́та, който избереш .

Спокойна нощ на всички.

Момичета, здравейте. Минавам да ви споделя какво се случва покрай мен. По-скоро искам да си направя една равносметка на глас, тук, пред вас за изминалото лято, което беше изключително ползотворно за мен. Ще започна от това, че в началото на септември си откраднахме една 5 дневна почивка на Слънчев бряг. Беше непланирано, съвсем случайно за рождения ден на Криси. Поканиха ни няколко приятелски семейства да се присъединим към тях и ние решихме и тръгнахме. Разказвам това, защото всеки път, когато тръгна към морето аз изпитвам невероятни чувства и емоции. Обичам морето и имам чувството, че всеки път когато започна да събирам багаж се вълнувам все повече и повече. Беше незабравимо преживяване, а за Криско беше истинска изненада, защото той не знаеше, че ще пътуваме. Тази почивка и това пътуване ме заредиха максимално. Върнах се отпочинала. Дадох си сметка, че е много хубаво два пъти в годината в началото на лятото и в неговия край да си правиш почивки, но не просто да не ходиш на работа и да си седиш в къщи и да домакинстваш, ами да излезеш от града и да отидеш на място, на което не си ходил до сега. На нас рядко ни се случва подобно нещо.
Не успяхме да започнем ремонт в къщи през това лято, мисля, че ви споменах, че искам по някакъв начин да разделя децата в две отделни стаи, но поне почистих къщата от излишното.
За себе си разбрах много важни неща, това лято. Имах времето да се обърна навътре в себе си и да открия нещата, които са ми пречили през всичките тези години да бъда щастлива. И това е че аз никога не съм знаела как да поставям граници с хората около мен. Винаги съм смятала, че искам да бъда добър човек, да бъда дипломатична, да не си позволявам да бъда груба. Но, разбрах, че да бъдеш добър човек, не означава, че не трябва да поставяш граници. Напротив първо трябва да се науча как да бъда добра със себе си. Как ще разберат хората около мен за нещата, които не са ти приятни като не реагираш. Едното няма нищо общо с другото. От 10 години се чудя, защо на работното ми място ми се случват все едни и същи неща. Е, това лято го открих. Никога не съм давала да се разбере сред колегите ми до къде могат да стигнат в отношенията си с мен. За мен това беше най-голямото откритие това лято и изпитвам огромно задоволство от това. Сега се уча как да поставям граници и повярвайте ми, удовлетворена съм от това свое откритие. Променям се непрекъснато и това ми харесва.
Нещо интересно ми се случи наскоро, може би от около месец насам. Това усещане съм го изпитвала като дете. Без причина, без да съм напрегната, усещам, че имам бучка в гърлото. Все едно, че някой ме е стиснал за гърлото. Предполагам само, че това е в следствие на откритията ми за мен самата. В една от книгите на Лиз Бурбо - Твоето тяло казва: Обичай се! много добре е описано от къде идва това състояние. Много съм смешна, изпивам тонове вода, подсъзнателно си мисля, че водата ще премахне това усещане за буца в гърлото ми, но уви, не става. На моменти просто тази буца си седи с часове. Сега ще се опитам да поработя върху това нещо. Надявам се да успея, надявам се да имам време да успея да продължа да работя върху себе си, за да бъда щастлива. А също така, установих, че хората никак не умеят да поемат отговорност за нещата, които им се случват. И не случайно животът ми изпрати колежка, която много прилича на мен в реакциите ѝ. Повярвайте ми никак не ме кефи.
Вчера ходих да видя майка си. Сестра ми също дойде. Те двете още откакто се помня когато се съберем заедно, не спират да ме критикуват. Като че ли това им е семейна традиция и им доставя удоволствие, или пък да се представят те колко са добри, понеже аз не съм толкова добра. Е, не се появи буца в гърлото ми този път. Просто на майка си казах, че не ми е приятно да изтъква само негативното. Непрекъснато ме сравнява с разни хора, с дъщери на нейни познати, непрекъснато прави някакъв паралел, непрекъснато ме критикува. Ми аз пък си се харесвам и ѝ казах, че не искам да бъда като нея в някои отношения. Това е.
Знаете ли момичета мога да приема всичко, приемам хората такива каквито са, но смятам че е крайно време да заявя пред майка си, пред семейството си това, което аз искам за себе си. Така ми се иска тя да разбере, че това, че аз правя нещата по различен начин и вижданията ми за живота са коренно различни от нейните, не означава, че не е правилно. Казах и че не искам да бъда като нея, вечно критикуваща. Все ще извади някой негатив от всяка ситуация. Вечно критикува. Аз не и се сърдя, тя това може и знае, но ми се искаше малко повече да се гордее с мен. Иска ми се да мисли за мен, да иска да бъда щастлива, да иска да ми е по-леко. Аз много дълги години съм мислила по тези въпроси и все я оправдавам, че тя на това е научена най-вероятно, но на моменти имам чувството, че иска на мен да ми е гадно.
Това е около мен в общи линии. Трябва да отида на мамолог, за да видя какво се случва с кистите. не съм ходила от месец януари на преглед мисля, че, а трябваше да ходя през 3 месеца, но не успях през месец юни да сменя личната си лекарка и ще трябва да си плащам за прегледи, а средства за това покрай учениците това лято не останаха.
Започвам училище от октомври, направо не ми се мисли как ще се справям. Много трудно ми беше, през изминалата учебна година, защото съботите и неделите все ми бяха заети, а аз съм свикнала все да чистя и подреждам вкъщи през почивните дни и през седмицата ми беше адски трудно да наваксвам, но знам, че след като толкова много го искам ще се справя.
Поздрави от мен на всички.

Здравейте, момичета. По принцип като видя, че във форума е писала някоя от нас, която отдавна не съм "виждала", аз самата умишлено не поствам каквото и да било, за да може и другите да видят, че някой, който липсва, е бил тук.

Сега обаче съм провокирана от текста на Емката... както и от други обстоятелства и хора, и поствам линк към статия на Руми Илиева (онлайн фитнес инструктор ката). В статията не става въпрос за спорт, а за нещо друго, с което тя се захваща. Но основната причина да го постна е историята на Руми, която я кара да започне това ново занимание. Мисля, че в тази история откривам допирателна със споделеното от Еми, с преживяното от Нелката миналата година, а и с моя собствен живот напоследък.

Статия: https://fitnesinstruktor.com/ste-ucha-otnovo/