Ха здравейте къде ранния следобен на понеделник, 19-и май
. Като за начало на седмицата, този ден е повече готин, отколкото нещо друго. То пък и една седмица се очертава - днес е последният учебен ден на Бела - утре само ще им раздадат свидетелствата ииииии
"ВАКАНЦИЯ, ЗДРАВЕЙЙЙЙЙЙЙ!!!" Макар Коки да е на училище до 15-и юни, след като Бела е приключила, смятам, че зорът също свърши.
Най-големият ми проблем с нея е липсата на осъзнаване на факта, че училището е сериозно нещо
..... като почнем от това, че трябва да се ходи навреме (да не се закъснява), та до това, че не се реве заради някакъв претърпян неуспех от сорта на лошо нарисувана картина в час по рисуване
..... Тази учебна година малко ми се разказа играта, но пък Бела има цели 4 месеца, в които да порасне още и да почне втори клас с укрепнало самочувстие и да гради авторитета си...... Така си мисля.
Като цяло съботно-неделните дни минаха доста бързичко. Събота докато се събудим и трябваше да тръгваме за Дупница за спортния празник. Признавам си, че бях много приятно изненадана от парка в града - голям, чист, зелен, с много съоръжения..... въобще личи си, че е мислено като е правен. На връщане оттам си купихме черешки, ягодки и пресни картофки. Определено цените от производител конкурират тези по магазините тук, но поне оставям парите си на човек, чийто ръце са захабени от труда, който полага с тях. Пресните картофки бяха разкош просто..... направихме си ги с агнешко и с грах и твърдя, че отдавна не бях яла нещо по-вкусно.
Вчера пък... беше тържеството послучай завършването на "спортната" учебна година в клуба по гимнастика на Бела. И денят, в който същата тази Бела
най-трудно седна за да напише последните си домашни..... Ох, понякога не е никак лесно с нея. После пък правихме прически, грим, обличане, за да може да се получи това:
[youtube]iJOFbLW4xVc[/youtube]
и това
[youtube]wZKpUxZzoCE[/youtube]
Този път с ръка на сърце мога да кажа, че съм доволна от Бели. НЕ че не съм я подкрепяла и други години, но след 3-годишни тренировки, вече виждам напредък и резултат. Е, нещата са далеч от онова, с което ни е позната художествената гимнастика, но все пак трябва да има начало.
След това с Коки скокнахме до GoBio-фестивала в Студентски град, но като цяло не бях впечатлена от каквото и да било. Върнахме се и си изкарахме вечерта на открито в нашия парк... с биричка и семки
. Имахме си и едно гостенче за почивните дни - синята британска котка на брата на Момчил.... няма такова животно - кръстих го лудото Ленче. Одра ме, изпонахапа ме, ръмжа ме, сътка ме и накрая си завря тиквата в чашата ми с вода и си утоли жаждата
.....
Тази седмица отново се очертава празнична за нас - в сряка Коки е именик и смятаме да си го отбележим.. на мама порасналото момченце. После пък и двата дни са почивни за децата, което ще рече, че няма да ставаме рано. На 24-и събота ще почетем Кирил и Методий
И със .......... спортен (отново) празник ..... нашата спортна зала навърши 1 годинка и по случая целият почивен ден ще има напълно безплатни тренировки - кой каквото си избере...
И още нещо - най-сетне успях да си събера мислите и спомените си от Флоренция и ги вложих в постинг в блога ми:
Фирензе (Флоренция).... любовта е възможна!
И така, къде сте вие?!
