forum.metsababa.net

Здравейте, момичета !
Днес беше един хубав четвъртък - Яна спря да вдига температура (след като снощи й дадох антибиотик ), времето е слънчево, на работа никой не ме нервира. Какво повече да иска човек от живота ?
Напоследък ме мъчат някакви мисли и съмнения, чудя се как да разговарям с моето дете. Отдавна ми е ясно, че трябва да си меря приказките, да внимавам какво и как обяснявам, защото тя като че ли запаметява всичко и в един момент ме цитира или ме хваща в крачка. Но трябва да внимавам и какви сигнали излъчвам, а това вече ми идва в повече. Пресен повод за размишления е случка от снощи. Аз нали бях доста притеснена и изнервена през последните 4 дни - излизам от работа, тичам да я водя на лекар, после обикалям по аптеки да търся хомеопатични препарати, нервя се, че температурата не спада. С две думи - лутам се като плъх в лабиринт.... И снощи тя ми вика - "мамо, измислих нов номер - не тревожи майка си, когато си болен!" Идеята е да се крият симптоми, да се държи термометъра със студена ръка, за да си мисли майката, че детето не е толкова болно . И си викам - що за тъпи съвети дават разни специалисти по възпитанието - да сме откровени с децата си, да не ги лъжем и заблуждаваме! А как да стане това? Ако съм откровена, детето ще се психира с моята психоза, а кой би искал това? Не мога да се прикривам напълно, не съм някой супер човек. Обясненията също не помагат - пробвала съм. Така че колкото и да се старая, пак съм на път да повредя детето :lol: ако не по един, то по друг начин.

Декс, според мен децата така или иначе усещат какво става, независимо дали им го казваме (и показваме) или не. Те просто знаят. Сигурна съм в това. Не знаят конкретните факти, но усещат общата интонация на средата, общият тон, който излъчваме. То е като миризма - дори да я прикрием с парфюм, тя пак е там и се диша.
Пресен пример е моята история. Дълго време не казвах на децата точно какво става. Като резултат те си бяха изнервени. Накрая споделих с голямата и се окза, че тя като цяло е знаела всичко. Нямам предвид да е подочула някои неща, не. Тя не знаеше фактите, но знаеше какво става като цяло. Просто го беше усетила.
Мисля, че съветите да не лъжем децата са в този смисъл. Те така или иначе ни усещат, почти като животинчета са. Ако се преструваме те получават и двата сигнала и или се объркват, или спират да ни вярват. И в двата случая не е добре.
Предполагам, че решението е самите ние да се успокоим и да си изясним нещата. Тогава те ще усетят именно това. Само дето да се каже е далеч по-лесно, отколкото да се направи.

Нели, напълно съм съгласна с теб!
И да, понякога се изправяш срещу целия останал свят, който ти внушава, че от детето трябва да се крие дадена информация!
А ти устояваш и съвсем съзнателно решаваш, въпреки болката, че ще бъдеш откровен, искрен и честен до болка със своето дете! И до ден днешен не съжалявам за изборите, които тогава направих. А те съвкупно означават именно това - да не лъжа Алекс. Да сведа истината до нивото на неговата способност да я осъзнае. Да не живее със смътното усещане, че се случва нещо лошо, но майка му дори не иска да му каже за това...

Верче, честит празник! Желая на твоята рожденичка здраве, много усмивки и сбъднати желания! Да расте винаги щастливо и обично, твоето дете! Слънчевото време навън да резонира хармонично със слънчевото ви настроение! Прегръдки от мен!

Може би не съм се обяснила достатъчно пространно за децата, родителите и криенето на истината . Изобщо не става въпрос за фундаментали въпроси, засягащи съдбата на семейството или на някой негов член. Не става въпрос да се правим, че лошите неща не съществуват, да разказваме розови приказки за това как някой е отишъл на небето и ни гледа оттам (а човкът просто е умрял). Говорих за тривиалните неща, които обаче се отразяват на психиката. Ще дам още един пример от нашето семейство - напоследък съм качила 2-3 килца и това ме подтиска. Е, не чак толкова, че да започна да спортувам активно или да се подложа на драконовска диета . Обаче си мърморя, споделям с приятелки, разменям си с тях съвети, оплакваме се една на друга. А Яна чува, понеже почти винаги е с мен. И сега е решила, че проблемът с теглото е сериозен, решила е, че трябва да внимава с яденето, едва ли не да мине на диета (за сведение тя е 23,5 кг, висока 130 см и е на 9 години и половина - дребосък отвякъде). Сега трябва да внимавам какво говоря по темата, макар да ми се иска да си мърморя. Идеята беше, че детето не може да ми е като приятел - на приятелките няма проблем да се оплакваш за щяло и нещяло, за истински и въображаеми проблеми. Че да ти олекне . По същия начин за болестите, за проблемите с мъжа (ежедневните, не тези, които водят до раздели), за ядовете в работа, за някои политически възгледи . А всичко това е част от мен, но си го премълчавам, защото детето е малко, няма опит и не може да види ситуацията от моята гледна точка. Не може да прецени сериозно ли е или не, а няма нужда да носи и моите грижи - повече или по-малко истински .
Да, наисти изходът е човек да промени себе си. Но не ми се струва реалистично винаги да сме ведри, бели и добри . А когато сме тъжни просто защото сме имали лош ден, не е нужно да разказваме проблемите си надълго и нашироко пред децата. Това имах пред вид като казах, че трябва да ги излъжем . естествено е, че ще усетят стреса, но не е нужно да се навлиза в подробности защо и как.

О, Декс, аз разбрах и теб, и гледната ти точка.
Разбира се, че не е необходимо да изпадаме в излишни подробности, които само биха затормозили детската психика.
Но според мен и по този въпрос всичко е индивидуално,
тоест нещо, което на едно дете би направило огромно впечатление, на друго не би направило изобщо или слабо.
Тоест ние е най-добре да се съобразяваме с личността на своето дете предимно, както и с нашите личностни особености, разбира се, също така.
То и затова балансът е така трудно постижим на практика.
Според мен повечето родители или скриват нужното, или напротив - излагат на прекален показ дори нещо, което не е необходимо. Златната среда е идеалната цел, но в ежедневието всички сме склонни според мен да правим по-често или едното, или другото.
Едните родители е възможно да държат в по-голяма неизвестност, несигурност и обърканост своите деца плюс тяхното усещане, че от тях се крие, а другите пък е възможно да ги товарят свръх-много с всякакви обсъждания, истории и детайли. Мисля, че съм от втория тип.
Затова пък при мен стремежът е да се уча все повече да спестявам, да оставям някои неща само за себе си. И така. Всички се учим. В движение. В процеса на взаимодействие точно с нашите си деца. Така мисля.

Днес ми е едно особено.... Не знам как да го определя - радостно ли, развълнувано ли... Не ме свърта на едно място и определено не ми е работно :lol: . Най-вече ми се иска да се махна от офиса, да се разходя на слънце, да поседя на някоя пейка на припек и нищо да не правя. Мисля, че напрежението от последните дни започва да ме отпуска и има опасност да се размажа .
За себе си мисля, че в повечето сфери успявам да постигна баланс. Но ето че има и такива ситуации и моменти, в които се мята от една крайност в друга. Но какво да се прави - това съм си аз. както обичам да казвам - сложна личност .

Декс, разбирам те. Не можеш ли да излезеш наистина по обяд навън?

На мен ми е петъчно. И в момента слушам ето това, поздравявам ви с него:

[youtube]l-eUufUZYgA[/youtube]

Разбира се, че ще изляза на обяд, но един час ми е малко . Може да си измисля някаква работа до някоя институция и да се поразходя до там пеш . Надявам се и утре времето да е такова, че да се помотаем с Яна на въздух. Трябва да й купувам ботуши обаче, а това означава да посетим и някой мол .

Вер, честит празник

Да ти е жива и здрава Мони, да бъде щастлива,
безгрижна и с лекота да сбъдва мечтите си



Момичета, прегръщам ви всички