РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[DeerE]

Благодаря!

[Kleo]

Еми, гърлото е свързано с петата чакра, на себеизразяването и на изричането на глас на твоята собствена истина! Благодаря ти, че пишеш! Много се радвам, че си започнала твърдо да отстояваш личните си граници, поздравявам те искрено и чистосърдечно, защото зная от личен опит колко трудно е понякога това нещо! Прегръдки и доскоро! П.П. И браво, че си направила крачка към честното общуване с майка си!

[Kleo]

Чери,

Благодаря ти за тези линкове:

https://fitnesinstruktor.com/ste-ucha-otnovo/ - Ще уча отново! - Румяна Илиева - браво за което!!!

https://binap.eu/osnovi-na-metoda/ - Основи на метода, който тя ще изучава, а именно - Неорайхианска аналитична психотерапия!!!

Много се радвам, че фитнес инструкторката ще надгради личностните и професионалните си качества, знания и умения с обучение по психотерапия! Ама много, много се радвам! Така ще бъде от още по-голяма полза за самата себе си, семейството си и всички свои клиенти!

[cchery]

Здравейте, момичета. Как я карате? Нещо облачно и хладно е тук... слънчицето ми липсва по своя си усмихнато-светъл начин . Аз съм добре - чудя се откъде да подхвана работата си...... Малко съм в безтегловност. Доста съм раздвоена в непосредствените си чувства и желания и онова, което ми предстои след по-малко от година. Става ми все по-хубаво да се прибирам вкъщи - в апартамента ни в София. На моменти се улавям да мисля, че не ми се заживява в Швейцария. Ама никак. И не знам дали е заради Швейцарията или защото ми е добре да живея и сама... Като се замисля - аз винаги съм била единак. И затова е много странно на най-близките ми хора и най-вече майка ми, че успях да изградя стабилно семейство, което не се е разпаднало. И за пореден път ми се потвърджава мнението, че дом не са броя на стаите в апартамента или къщата...., дом са ХОРАТА...

Емка, желая ти успешен старт на втората ти учебна година. Знаеш ли, ако не беше трудно, ти нямаше и да се захванеш с тази специализация. Това важи за всички хора с интелект . Затова давай уверено напред. Чета те и си давам сметка как възрастта има значение за достигане на щастието. А пък щастие това не са само усмивки и любов. Всъщност не знам дали те са даже и по периферията му. Вероятно щастие е когато човек открие своята същност, призвание и път. Случи ли се това, усещането е съизмеримо и всъщност е равно на любов. А тя от своя страна извиква усмивка. Тогава и Вселената ти откликва и обичта сама те намира... Давам си сметка съвсем ясно, че интимното и партньорско щастие е "върхът на айсберга", последствие и резултат на пълното личностно изграждане. Поне аз така си мисля.

Поздравявам те за смелостта да бъдеш себе си пред майка си и сестра си. Сега вече си "на чисто" със себе си и наясно с тях двете. А колегите ти знаят кой точно стои насреща им.

Днес сутринта, докато си пиех кафето, си четях моя вестник - "Всичко за семейството". Реших да се концентрирам на страницата с психологична тематика (всяка седмица има такава), а този път темата беше за хората-макиавелисти. И ето ти още нещо, което само съм чувала - макиавелизъм. Без да имам реален повод в живота си, темата ме подкодоши, абе..... бръмчи ми из главата. Не съм си давала сметка какво точно е това и какви са тези хора. Но пък съм ги срещала - "цинизъм към моралните ценности"...... Амбицията да постигаш целите си, манипулирайки. Крайният резултат, който оправдава всички средства - като лъжа и предателство са сигурно най-малко лошите от тях.

Ето - пиша горните редове и не знам дори защо ги споделям с вас... знам, че трябва да го направя, но не знам защо...... обаче е в главата ми.

Деска,

Много се радвам, че фитнес инструкторката ще надгради личностните и професионалните си качества, знания и умения с обучение по психотерапия! Ама много, много се радвам! Така ще бъде от още по-голяма полза за самата себе си, семейството си и всички свои клиенти!

знаеш ли кое ме порази в изповедта на Руми? Факта, че тя е минала (а и май още минава) през период, в какъвто съм и аз. Период, при който вътрешните терзания, тревоги и безпокойство, се транформират във физически неразположения, че и болка. Ще я цитирам:

На 5тия месец психотерапия бях убедена (Руми тръгва на психолог заради силно влошена памет), че всички физически симптоми и проявления са проявление на чувствата ми (не на мислите, а на емоциите).

Аз се намирам в някакво мното интересно "тресавище" от жизнения си път.... никога не съм обичала мрънкането, вайкането, оплакването, вживяването в ролята на вечна жертва, куменето и т.н. Моят любим глагол е "Действай!" ...... Последната година при мен се появиха болки в кръста (вляво), болки в яйчника (вдясно).... Четейки Руми се записах - "Ама, Анелия, теб наистина ли те боли? И ако е така - имаш реален медицинки телесен проблем или нещо....... с емоциите? Дали последната година и половина не стана онова, което недолюбваш - отпуснато мрънкало?"

Та това ми даде тази изповед на Руми - увереност, че трябва да изчистя силното си вътрешно неспокойство, за да излекувам и тялото си. А иначе - да, Руми ме възхищава с постоянното си желание да върви напред, да надгражда и най-вече да създава чисто нови неща, а не да плагиатства.

Ами това е от мен в общи линии...... сега ставам - решила съм си, че ще свърша някои неща навън.

[Kleo]

Да, Ани, прословутата връзка тяло-психика, или физическо-психическо здраве, или връзката тяло-емоции-чувства-ум, мисли-душа-дух Просто всички ние сме едно единно Цяло и няма как нещо да повлияе на частичка от цялото, без да окаже влияние и на другите му части. Холистичният принцип. Философското "познай себе си". Психофизиология. Психосоматика. И т.н. , и т.н. И според мен лично никога не си била, сега също не си, цитирам те - "отпуснато мрънкало", напротив - винаги си бликала от енергия и трудов ентусиазъм, дотолкова, че понякога се уморявах само докато те изчета докрая П.П. Не ти се дразня, ама изобщо! С теб винаги сме си били близки, дори в моментите, когато не сме били съгласни една с друга. Прегръщам те.

[cchery]

Не мога да се сетя за по-мързеливо късно утро и ранен следобед в съботен ден, каквито се получиха днес . Събудих се с жужащи планове из главата ми... и от притеснение, че имам такова разнообразие как да разпределя деня си..... реших да накарам мислите в главата ми да замълчат. Направих си кафе. Взех си 2 непрочетени броя от моя вестник - "Всичко за семейството" (единият даже от 15 юли)... и не правих нищо освен да чета (с разбиране при това).

Сега главата ми е спокойна - нищо от превъзбудата от сутринта не напомня за нея. Вероятно пак няма да свърша някои от планираните дейности, но пък... няма и да се ядосвам за това, т.к. не помня какво точно имах да правя - в крайна сметка днес е ПОЧИВЕН ден.... Аман от тичане и бързане.

Сега си пускам тренировка от сайта на Руми, а после имам желание да закуско-обядвам нещо вкусно.... и да се разходя на това прекрасно време навън.

И на вас ви желая много хубави почивни дни. Есента, когато е слънчева и топла, е необятен извор на добро настроение и вдъхновение....

[Kleo]

и аз се радвах на спокоен и лежерен уикенд

[Нели]

Здравейте, момичета!
А аз се радвах на празнични събота и неделя. Имах гости и през двата дена по повод рождения ми ден, който беше във вторник. Две празненства с две торти и с два комплекта свещи "46", както и с много подаръци.
В събота вечерта си направихме дамско парти с италианска кухня и италианско вино. И двете бяха заслуга на Виолета, която избра прекрасно бяло вино и сготви патладжан пармиджана и пиле салтимбока. Ако не знаете какво е това, спокойно - аз също не знаех. А за виното вече много ще я слушам, тя наскоро ходи на курс по дегустация на вино. Аз опекох фокача, всъщност две фокачи, като мога да се похваля, че станаха превъзходни.
Вчера на гости ни беше много близко приятелско семейство, като този път Вили направи тортата .
Естествено, че съм затрупана от работа, но някак си тя върви и нещата са под контрол. Ани е болна вече пет дена, при това кашля не е особено добре , но е жизнена и бодра, има апетит и е весела и това ми носи увереност, че ще се справим.
Това е от мен засега.

[cchery]

Здравейте, момичета.

Нелка, изпуснала съм и направо съм забравила за рождения ти ден. Така съм забила в усещането, че съм кой знае колко заета, че не се усещам как абдикирам от всичко, което бях преди. Доста време е минало от личния ти празник, но въпреки това ти пожелавам да бъдеш все така непоколебимо категорична с живота и неговите нюанси, така че удоволствието и удовлетворението да рисуват усмивка на лицето ти .

Нелка, радвам се, че те познавам. Не знам каква е тази съдба, каква е тази предначертаност и енергия, която движи дните, но все повече се убеждавам, че най-доброто наистина се случва за всеки един от нас. Просто му трябва време, за да го усетим и разберем, че е такова. Страхотна италианска вечер ти е устроила Вили.... а за курса по винопиене - е...... малко завиждам, защото от години е моя мечта. И то голяма.

Аз в момента съм "в кампания" - работя по редизайн на един сайт, който направих и поддържам от миналата година. Но сега собствениците искат други неща и на практика "козметично" съм го пипнала целия, но има 5 страници, които правя съвсем наново. Има дни, в които ставам от компютъра след 9 часа и тепърва се заемам с вечерята. Яд ме е на мен самата, че го допускам, защото уж си обещах с Белка да не вечеряме след 8 часа....., а самата аз нищо не правя по въпроса. Така че - ето нещо, което.... НЕПРЕМЕННО трябва да оправя.

Иначе след 2 седмици Момчил и Коки се прибират. И двамата на 22-и октомври. Не знам радостно ли ми е...... или си мисля за това, че както се прибират, така и после ще си тръгнат.... И докато за Момчил не ми е така тъжно, защото реално.....ние всеки ден оправяме по нещо в жилището в Берн и аз дори от България участвам активно, то..... Коки става все по-самостоятелен...., а на мен ми липсва предишния ни контакт. Ама..... няма накъде.

И някакви такива неща около мен. Интересно ми е нашите две ученички Еми и Ели да минат и да кажат какво и как при тях с началото на семестъра.

Хубава съботна вечер, мацки. До другия път.

[DeerE]

Здравейте момичета. Учебната година започна за мен много надъхано. Купих си даже електронен четец, за да ми бъде по-удобно, но за съжаление две от лекциите ми пропаднаха по здравословни причини на преподавателите. Така, че ще си учим сами.
Като цяло това е, и за втори път съм с ковид и под карантина. Това не го очаквах ама въобще. За сега съм добре, имам температура, кашлица, болки, схвана ме кръста отново много жестоко. Чувството за безпомощност ми докара депресия. Надявам се до ден-два нещата да отшумят и отново да съм си същата луда глава. Не се харесвам така.
Поздрави на всички и до скоро.

[Нели]

Като цяло това е, и за втори път съм с ковид и под карантина. Това не го очаквах ама въобще. За сега съм добре, имам температура, кашлица, болки, схвана ме кръста отново много жестоко. Чувството за безпомощност ми докара депресия. Надявам се до ден-два нещата да отшумят и отново да съм си същата луда глава. Не се харесвам така.

Еми, това ме изненада, наистина! Меко казано, неприятно. Депресията си върви явно с тази мода, най-вече защото това чудо явно изчерпва здраво запасите от вит.Д. В този смисъл, ако имам право на някаква препоръка, то тя е да си вземеш вит. Д под някаква форма и да вземаш смело. Като ти мине карантината може да пуснеш изследване на този витамин, за да се види евентуално дозата, но за няколко дни няма да го предозираш, ако не прекалиш до ексцесия.
Другото, което мога да ти кажа, е да се отпуснеш. Да си полежиш, да се поглезиш ако щеш дори. Ти досега не си разреши това - беше опора за близките си, когато те боледуваха, а в последната седмица беше опора и за мен покрай боледуването на Ани. Е, сега нека някой друг да се погрижи за теб.