forum.metsababa.net

Еми, с теб съм Прегръщам те.

Безпомощността от какво по-точно е? Как я чувстваш, усещаш, описваш? От какво е породена според теб?

От самата карантина и че нямаш право да излизаш от вкъщи? От това, че си зависима от други хора?

От това, че си подвластна на силата на някакъв си там вирус? От това, че те повтаря? Разбираш какво питам.

С какво свързваш безпомощността си, която ти докарва депресия? Отговорът на този въпрос ще ти помогне в процеса по емоционалното ти стабилизиране.

Засега - наспи се хубаво. Лежи си и мисли за хубави отминали или предстоящи неща. Или ако можеш - чети книжка, списание - или слушай любима музика. Тоест зареждай душата си, прави любими неща, за които преди все си нямала възможност или време.

Глези се! Позволявай си внимание, ласка, грижи към теб. Обичай се. Направи си чай, изцеди си лимони, овкуси с пчелен мед, яж супа, нарежи си ябълка. Уж простички неща, а всъщност толкова важни и сладки, и значими, когато си ги дадеш.

Здравейте, момичета.

Аз ще съм лаконична към Емката, т.к. снощи си говорихме надълго и нашироко по телефона. И пак ще повторя, че съм насреща, ако има нужда от помощ, от това да донеса нещо или дори да закарам някого някъде по спешност. Що се отнася за чувството за безпомощност, Деси е задала много хубави въпроси. Работата е в това като си ги отговориш... да се фокусираш върху отговорите им и уравнението, което те ще зададат. Признавам си, че аз обаче вероятно точно като теб бих затънала в безпомощност..... дори и да знам какво я предизвиква. Така или иначе... Емка, радвам се, че гласът ти снощи звучеше добре ити благодаря за това, че.... макар и в такава ситуация, ти също ме изслуша и "попи" от неособено добрата ми кондиция напоследък . Пиши, когато можеш, как е Роската и децата как са.

Деска, моля за професионален отговор: ИМА ЛИ НЕЩО РЕТРОГРАДНО В МОМЕНТА В ЗВЕЗДИТЕ ?! Усещането за живеенето ми от последните 2 седмици е точно като за такова стечение на обстоятелствата....... Чувствам се така все едно тялото ми се разпада..... отвсякъде изскачат болежки и какво ли не още.... Майка беше болна последните 2 седмици... няма да се впускам в подробности, но тя живя този период все едно е болна от ковид. Без да си прави изследване или нещо подобно. Брат ми ѝ е занесъл антибиотик и други неща. Вече е доста по-добре. Но.... тези 14 дни бяха кошмарни. И то не само за нея, която реално не беше на легло. Стигна се дотам да ми каже, че ако отида при нея в Горна, ще заключи вратата и няма да ме пусне у нас. Не искала никой. Искала да я оставим да си умре на спокойствие....... и не знам си какво още. А вчера беше рожденичка... и аз затова исках да си отида към Горна...

Нелка, бях изпуснала - Ани оправи ли се? Какво ѝ имаше в крайна сметка? Ти добре ли си?

И да завърша с нещо хубаво..... яд ме е на това време навън, но пък утре ще има малко "гарнизонка" с периоди със слънчице, а най-хубавото предстои от началото на другата седмица . И циганско лято ще има.

Здравейте, през ден-два хвърлям по едно око на форума и толкова неща ми се иска да споделя с вас, но все изниква нещо. Това е "проклятието" да ти се случват интересни неща - нямаш време да им се насладиш, да ги споделиш...
Предполагам някои от вас знаят, че миналата събота организирахме "Празник на домашните сирена". Получи се много хубаво събитие, на което дойдоха страшно много хора от цялата страна. През деня в един обновен малък парк се събраха изложители на сирена, кашкавали, мед, крокмач (идеята беше всичко да е насочено към сирене). Беше обособена "Зона за познание", където лектори представиха интересни теми, свързани с традиционни храни, микробиология и екология.
Трима млади готвачи (Стилиян от Мастършеф, Калоян от Черешката и Веско, който не иска да участва в предавания ) приготвяха на място гурме сандвичи.
Вечерта в къщите на Галя организираха вечеря "Тур на сетивата" с петстепенно меню, като във всяко ястие имаше сирене под някаква форма. Който има Галя в приятели във Фейса, може да разгледа снимките. За съжаление аз нямаше как да присъствам, защото местата бяха разграбени, в момента, в който пуснаха кувертите.
И в училище се случват хубави неща, но затова друг път, защото пералнята и печката ме зоват

Здравейте, момичета!

Цони, много, много хубаво ми стана като прочетох какво си написала. Толкова е хубаво, когато ни се случват хубави и истински неща! Надявам се все пак да ти остане време да наминеш пак и да разкажеш малко повече.

Ани, моята Ани е добре, има лека изчистваща кашлица, но тя няма нищо общо с грозната и груба кашлица, която имаше преди една седмица. Стигнахме до там личната лекарка да ме пита искам ли да ѝ правим снимка, при което аз казах, че просто искам лечение. Тя ѝ изписа антибиотик и куп други неща, аз я заведох на хомеопат и си проведохме лечението без АБ, без сиропи, без пръскала и без нищо такова. В понеделник вече трябва да е на училище.

Аз също съм добре и вече все повече се чувствам себе си. Свалила съм малко от теглото, защото влязох в един панталон, който преди не можех да закопчея. Спокойна съм по начина, по който бях спокойна преди - не, че не се ядосвам на ежедневните глупости, но това ядосване е като вълнички по повърхността. Усещам нещо като общо фоново спокойствие, по-скоро умиротвореност и тиха радост. Много е хубаво!
Иначе имам задачи колкото си искаш, но те си вървят, аз си се справям с тях и нещата се подреждат. Имам силното и ясно усещане, че студентите ми много ме харесват. Липсваше ми възможността да преподавам НАИСТИНА, а аз именно в това съм много добра. И сега се чувствам полезна.

Еми, как е при теб? Надявам се да си вече по-добре. Все пак това чудо не би трябвало да е твърде тежко за втори път (или поне така мисля). И аз като Чери мисля, че Деси ти е задала много точни въпроси. Даже бих казала, че са целебни въпроси. И не е нужно да ни дадеш отговор на нас, но потърси отговор за себе си.

Момичета здравейте. Добре съм! Благодаря ви, че ви има. Благодаря ви, че мислите за мен.
Деска, много добър психолог си! Признавам те. Разбира се, че си отговорих веднага на въпросите, които ми зададе по отношение на моята безпомощност. И сега без въобще да ме е срам, ще отговоря на всички ви какво се върти в главата ми. Чувството за безпомощност идва от болките в тялото от това, че все някой трябва да викна да дойде да ме обуе, не мога да се изправя сама, да си обуя гащите и чорапите. Все някой да стои до мен, не съм свикнала. Дразнят ме дрехите на всякъде, това че не мога да контролирам всичко в къщи. Да сготвя, да изчистя, така както аз искам, да направя елементарни неща. Е, в крайна сметка Нелката "ме довърши" с едно стихотворение, което ми изпрати на Мария Донева, защото Да! Напълно естествено е да се оставиш най-близките ти хора да се погрижат за теб, но за мен това е нещо ново, нещо непознато. Свикнала съм да държа всичко под контрол. Не съм научена да пускам контрола, да лежа по цял ден и нищо да не правя. Ами започнах да се уча. Децата не се впечатлиха особено, което ме подразни. Мъж ми по цял ден готви, чисти, мие, обгрижва ме, но и той мисля, че изкарва ковид заедно с мен. Два или три дни не му беше никак добре, имаше много силна хрема и главоболие. Днес вече и двамата сме по-добре. Той започна да взима същите лекарства като мен, полежа и той малко повече и сега е по-добре.
Аз спрях да кашлям, от два дни не съм вдигала температура, като цяло се чувствам доста добре, единствено болката в кръста не минава. Опитвам се да правя някакви упражнения, но не ми се получава, болката е много силна и режеща. Знам, че и това ще отмине. Пуснах контрола, оставих се на нещата просто да се случват. Е светът не свърши. Вчера слушах любимата си Уитни Хюстън цял след обяд и доста си поплаках за нея.
Момичета добре съм.
Поздрави на всички. Прегръщам ви.

„Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.“

Блага Димитрова

DeerE написа: ↑14 Окт 2021, 10:29 ... Деска, много добър психолог си! Признавам те. Разбира се, че си отговорих веднага на въпросите, които ми зададе по отношение на моята безпомощност. И сега без въобще да ме е срам, ще отговоря на всички ви какво се върти в главата ми. Чувството за безпомощност идва от болките в тялото от това, че все някой трябва да викна да дойде да ме обуе, не мога да се изправя сама, да си обуя гащите и чорапите. Все някой да стои до мен, не съм свикнала. Дразнят ме дрехите на всякъде, това че не мога да контролирам всичко в къщи. Да сготвя, да изчистя, така както аз искам, да направя елементарни неща. Е, в крайна сметка Нелката "ме довърши" с едно стихотворение, което ми изпрати на Мария Донева, защото Да! Напълно естествено е да се оставиш най-близките ти хора да се погрижат за теб, но за мен това е нещо ново, нещо непознато. Свикнала съм да държа всичко под контрол. Не съм научена да пускам контрола, да лежа по цял ден и нищо да не правя. Ами започнах да се уча. Децата не се впечатлиха особено, което ме подразни. Мъж ми по цял ден готви, чисти, мие, обгрижва ме, но и той мисля, че изкарва ковид заедно с мен. ... Знам, че и това ще отмине. Пуснах контрола, оставих се на нещата просто да се случват. Е светът не свърши. Вчера слушах любимата си Уитни Хюстън цял след обяд и доста си поплаках за нея. ...

Всъщност, Емка, аз ти отговорих като приятел. Не в качеството си на психолог. Съжалявам, ако съм прозвучала твърде "професионално". Исках по-скоро да усетиш подкрепата ми и емоционалната ми съпричастност към това, което преживяваш в момента. ... Радвам се, че вече се чувстваш по-добре, че си си позволила известно нищоправене, както и че си пуснала контрола до известна степен. Първите крачици са направени. Запомни ги! И занапред не чакай да се разболяваш, за да си обърнеш повечко внимание и да си дадеш необходимите за душата ти неща

Нели, искам да пуснеш тук това стихотворение, моля те!

Днес е 15 октомври, денят на белия бастун, с чиято помощ се придвижват някои обучени незрящи хора. По случая ви пускам едно любимо музикално парче, а малко по-късно ще дам линк и към специално видео, направено от хора от нашия Център:

Аз съм видеооператорът

А това са шефът ми и двама мои колеги.

Деси, стихотворението е известно и мисля, че преди години пак сме го споделяли тук. На мен ми е любимо.


Как се боледува най-добре

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!
Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,
със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,
а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,
но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!
И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.
И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.

Мария Донева

Ох, колко сладко стихотворение!
Никога досега, ама никога, не съм го чела!!!
Благодаря ви, мили, скъпи мои, момичета!!!!!!!!!!!!!

Как я карате днес, мили момичета?
Как започна вашата нова работна седмица?
Минете, споделете, оплачете се или се похвалете!
Аз съм добре, даже много добре.
На работа съм, след малко ще си тръгвам от офиса.
Отметнах днес доста служебни задачки.
Като се прибера, ме чакат домашни, но ще си ги свърша с кеф, определено.