forum.metsababa.net

danid написа:Вер, в някоя книжарничка не проявяват ли интерес към различни картички?

Аз нямам много време напоследък,
предложих го , защото ти подхвана

Зарита съм от работа и когато
почивам не искам да съм вкъщи
Ма понеже ти каза - картички
Иначе много обичам!

Знам, че обичаш и наистина трябва да намериш начина да реализираш продукта, който ти носи наслада като го правиш. Картичките и картините са такъв продукт, но реализацията в днешно време и на двата май не е лесна. Ще имам запазено място в магазина за сувенири да знаеш .

danid написа:Ще имам запазено място в магазина за сувенири да знаеш .

Занеш ли откога го мечтая това?
Дори знам как изглежда
Него го има в някоя паралелна реалност.
------

Благодарности на Чери ,
че ми каза концерта на Мишо Белчев,
вчера плаках (както винаги на Мишо Белчев)
Много го обичам!
Малко пореди 10 си тръгнахме с Авичка,
че се беше скапало милото.
Благодаря ЧЕРИ

Ааааа, ужас!
Не мога да помогна на Мони с теста по
ЧП
Не мога да реша елемантарна задача!
Ще изтрещя

Давай задачата, Верче, често помагам на Алекс точно по ЧП Може да успеем да я решим заедно тази задача?

Справих се със силата на тежестта,
сега предстои натиск и плътност.
Ужас!
мислех си, че след като веднъж съм
била 6 кл, съм приключила
---
Благославях Ава, която дойде с домашно по английски!
Напрво ще се взривя днес!
След 10 часов работен ден,
сега учене...

Цони, честита да е Сиси!
Нека сияе светла и шарена и да радва света!
Нека е здрава и щастлива!

[img]http://lazara.bg/wp-content/uploads/201 ... landiq.jpg[/img]

Не ми пука, че си пиша сама
Аз съм си самодостатъчна!
----
Народе, сдухано ми е!
Имам чувството, че съм хамстер,
който по цял ден върти колелото,
което не помръдва.
Толкова ми е безмислено това рутинно
живуркане, че ....
Трябва да помисля цялостно.
(но сега нямам време :128 )
Отворена съм за идеи

Хубав ден на всички

Верче, не си сама.

Цони, честита ти рожденичка! Да ти е жива и здрава! Бъди до нея, когато има нужда, а през останалото време нека да лети!

Ей, Вер, горе главата ! Ще изгрее слънце и на твоята улица !
Тези дни прочетох една книга, която, като се замислям сега, трябваше да ме сдуха. Книгата е "Куфарът на брат ми" - 22 истории за хора, не само българи, които са избрали да не живеят в страната, в която са родени. Идеята, инициативата и събирането на разказите е на една българска преводачка. По принцип темата за емиграцията и особено четенето на книги за това ми е досадно. Но точно тази книга е приятно изключение - повечето хора разказват как са щастливи от избора си да станат граждани на света, да нямат корени, да пътуват и да отсядат където пожелаят, за колкото време пожелаят. Ето това очаквах да ме подтисне, защото на младини и аз исках да съм така :lol: - да имам един куфър вещи и да пътувам. Но не съм, поради поредицата от избори, които съм направила. Обаче не, не се подтиснах, а се вдъхнових - може би заради позитивизма на хората, които разказват за живота си. Заразих се от тях. Почуствах се стара, но от друга страна неистово ми се прииска да посетя Португалия, а може би и Малта и знам, че това все още може да ми се случи .
Та нямам каква идея да ти предложа, Вер - и на мен ежедневието ми тежи. Но от време на време имам проблясъци на оптимизъм и ведро настроение и тогава животът наистина е прекрасен. Просто се стремя да удължа тези моменти. Помагам си с каквото дойде - тази седмица беше здраво дете и хубава книга. Другата може да е среща с приятел, слънчев ден, някой особено успешен ден на работа.