1. Децата, на които аз трябва да подарявам, имат всичко. Имат по 30 кукли, всякакви игри, играчки, книги, дрехи. По-големите, 8-годишните, искат айфон и айпад - всичко друго вече им е омръзнало. Т.е. няма да се зарадват на нищо, което аз бих могла да се сетя и да си позволя да купя (все пак няма да купя айпад....). Ще подаря поредното излишно нещо, което ще предизвика интерес за кратко и после ще събира прах някъде. Всъщност се чудя дали изобщо някакъв предмет може да предизвика интереса на деца, които вече са виждали и са имали каквото се сетите, а са на 4-5-8 години.
2. Не харесвам играчките, които са в магазините. Не само не ги харесвам, потресена съм от тях, от безсмислието им, от пластмасата, от която са направени, от това, е ще се превърнат в поредния пластмасов боклук. От рекламите за играчки ми се повдига. Не харесвам нещата, които тези играчки символизират.
3. Депресирам се от "коледните" цени на играчки - просто не ми се струва редно кукла "Барби" да струва 50 лв!!!
4. Иска ми се да си остана в къщи с Яна, да печем сладки, да си четем, да си мързелуваме. Вместо това трябва да се товарим на колата и да пътуваме. Някак ми е по задължение, не ми е отвътре.....
5. Не искам всяка медия да ми казва колко вълшебна е Коледа. Искам някак си аз да я почуствам, но как да се освободя от стреса? Как да спра да се чуствам задължена да ми е коледно и да започне наистина да ми е такова? Единственото, което чуствам е комерсиализацията на празника. Сигурно защото с в сички сили се опитвам да се спася
Тази година съм решила поне 2-3 дни между Коледа и Нова Година да си отделим за нас тримата - мъжа ми, Яна и аз. Искахме да идем някъде на хотел, с топъл минерален басейн. Но няма да ви казвам какви са цените.... Чудя се да се смея ли, да плача ли. Така че идеята си остава, да видим как ще стане реализацията
