forum.metsababa.net

Аз със сигурност не съм фен на коледните празници :lol: . Опитвам вече от пет години, заради Яна, за да има светли спомени от детските си Коледи, но не ми се получава. Тази година специално съм подтисната от необходимостта да купувам подаръци за деца. Странно ли ви се струва? Може и да е странно, още повече, че пуснах тема за коледни подаръци :lol: . Ще се опитам да обясня:
1. Децата, на които аз трябва да подарявам, имат всичко. Имат по 30 кукли, всякакви игри, играчки, книги, дрехи. По-големите, 8-годишните, искат айфон и айпад - всичко друго вече им е омръзнало. Т.е. няма да се зарадват на нищо, което аз бих могла да се сетя и да си позволя да купя (все пак няма да купя айпад....). Ще подаря поредното излишно нещо, което ще предизвика интерес за кратко и после ще събира прах някъде. Всъщност се чудя дали изобщо някакъв предмет може да предизвика интереса на деца, които вече са виждали и са имали каквото се сетите, а са на 4-5-8 години.
2. Не харесвам играчките, които са в магазините. Не само не ги харесвам, потресена съм от тях, от безсмислието им, от пластмасата, от която са направени, от това, е ще се превърнат в поредния пластмасов боклук. От рекламите за играчки ми се повдига. Не харесвам нещата, които тези играчки символизират.
3. Депресирам се от "коледните" цени на играчки - просто не ми се струва редно кукла "Барби" да струва 50 лв!!!
4. Иска ми се да си остана в къщи с Яна, да печем сладки, да си четем, да си мързелуваме. Вместо това трябва да се товарим на колата и да пътуваме. Някак ми е по задължение, не ми е отвътре.....
5. Не искам всяка медия да ми казва колко вълшебна е Коледа. Искам някак си аз да я почуствам, но как да се освободя от стреса? Как да спра да се чуствам задължена да ми е коледно и да започне наистина да ми е такова? Единственото, което чуствам е комерсиализацията на празника. Сигурно защото с в сички сили се опитвам да се спася .
Тази година съм решила поне 2-3 дни между Коледа и Нова Година да си отделим за нас тримата - мъжа ми, Яна и аз. Искахме да идем някъде на хотел, с топъл минерален басейн. Но няма да ви казвам какви са цените.... Чудя се да се смея ли, да плача ли. Така че идеята си остава, да видим как ще стане реализацията .

Декс, точно така се чувствах по Коледа до преди 5 - 6 години. Нямах никакво настроение по тези празници и дори ми беше тъпо и досадно. И сега ми действа потискащо и се дразня от цялото това блъскане и тълпи от хора, пазаруващи всякакви боклуци, които търговците по моловете се надпреварват да продават като Коледни промоции.

Та, тогава си казах, че така не може и обявих, че няма да дам и лев за подарък, само защото трябва да е така. И започнах да спрятам торбички с коледни сладки и лакомства, които сама правя. И ... о чудо, изведнъж започнах да се чувствам страхотно още преди Коледа, докато забърквах разни нещица в свободното си време. Освен това ми е забавно да търся различни начини, за да опаковам и поднеса на всеки персонално сладките - в кутийки, в красиви торбички, превързани с панделки и клончета. Това ми създава настроението, защото на всеки отдавам част от моето внимание и няма дете или възрастен, който да не се зарадва на подаръка.
И сега дори ми действа потискащо и се дразня от цялото това блъскане и тълпи от хора, пазаруващи всякакви боклуци, които търговците по моловете се надпреварват да продават като Коледни промоции.

Тита, мисля че и ти, подобно на мен, си намерила хубаво решение от това да НЕ позволиш да се чувстваш зле по идващите празници!

Тита, страхотна идея , но аз още не съм дорасла за нея . Искам да мога да изработя нещо красиво, напр. кукла от плат, коледни играчки от филц, различни видове сладки, но не мога - няма време, да не говорим, че нямам и никакви умения. Може би сериозно трябва да се заема в идеята си да се науча да плета :lol: . Предполагам какво ще си помислят родителите на децата, роднините, познатите, ако тръгна с тези идеи и май все още не мога да го понеса..... За сега се ограничавам в издирване на дървени играчки - почти всичко поръчах по интернет и до голяма степен си спестих мотаенето по детските магазини. Е, не се размина съвсем, но поне беше - влизам, взимам каквото съм набелязала и излизам . Благодарна съм, че Яна е скромна в желанията си .
Хем искам да зарадвам децата, хем като че ли не знам как. Радват ли се изобщо на предмети, това истинска радост ли е? А трябва ли изобщо да се радват на пластмаси....
От седмица имаме елха, виждам, че Яна й се радва. Ще сменя пластмасовите играчки със стъклени и дървени, но постепенно. Имам чуството, че започвам да се вманиачавам на антипластмасова и антикомерсиална тема . Просто не искам да съм затрупана с вещи, още по-малко ненужни и грозни!

За мен тези празници бяха свързани в детството ми с очакването на подаръка от дядо Мраз,но бяха и свързани с безкрайно дългите и скучни вечери край празничната маса,когато баща ми под въздействието на алкохола решаваше,че точно тогава е момента да обсъжда всички проблеми през годината,или пък хапвахме и той си лягаше и ние с мама оставахме да гледаме телевизия...немога да кажа,че не е имало хубави празници,но някак самите те не "позволяваха"на веселото настроение да влезе вкъщи....поради тази причина,от както си имам мое семейство,за мен тези празници са специални,искам децата,а и съпруга ми да усетят "вълшебството"на тези 3 почивни дни,не ме интересуват нито намаленията,нито хорските суетни,купувам за подаръци,това,което ми харесва и е по джоба ми,но пък е от сърце,не правя подарък"защото трябва",нито ме касае какво ще си помисли този,на който ще го подаря,защото тези,които ме познават,знаят,че дори картичката е надписана с много любов и искрени пожелания...смешни са ми майките,чийто дечица още нищо не разбират,а те ги затрупват с безмислени,НО пре-скъпи подаръци,само защото това било "модерно".за мен Коледа е още един повод да се съберем вкъщи,да си сготвим нещо вкусно и любимо и да се порадваме на взаимното си присъствие,да усетим"топлината"на дома ни,спокойствието...да видим усмивките по лицата на децата ни,когато слагаме празничната маса...и,о да,задължително ухае на мандаринки и портокали,за мен това е още една вечер,в която мога да се порадвам на семейството си,и разбира се,да благодаря за него...

Елисче, чувствам коледните светли дни и нощи досущ като теб, миличка

Нели написа:Календарът е мярка не за времето, както си мислят хората, а за РИТЪМА на живота ни.

Ето с това съм абсолютно съгласна.
Има желязна логика в това празниците да са по това време на годината (дали ще го наречем декември или юни е само въпрос на именуване). По това време денят е най-къс, студено е и всички хора гледат да са повече време у дома, край печката. Какъв по-подходящ момент да се празнува - дали ще е сватба, Коледа или Нова година, няма голямо значение, въпроса е, че сега му е времето.
Дали ще се поддадем на масовата истерия по пазаруване и безумно пръскане на пари, това вече е личен избор.
Аз обичам Коледа, обичам настроението, което се създава със светлините, с музиката, с ароматите, ако щете. Обичам да сме си у дома с децата, да си приготвяме вкусни неща всички заедно, да украсяваме, да закусваме до 11 по пижами,... И знам, че тези дни са специално за това. Всяка година гледаме едни и същи коледни филми, които знаем наизуст, но се чувствам щастлива от това.(По друго време посмъртно не можеш да ме накараш да ги гледам :lol: ) Знам, че тези неща могат да се правят по всяко време, но за мен СЕГА МУ Е ВРЕМЕТО, според календара дори .
В моето семейство не държим много на подаръците. Обикновено децата ни подаряват изработени от тях картички или други подобни неща, а ние купуваме колкото да има какво да сложим под елхата. Разбира се, изпращаме подарък на племенницата ми и до тук приключваме. Мисля, че успяхме да внушим на децата си, че празниците не са за да се купуват подаръци, а хората да се съберат заедно и да се радват на компанията си. Дали наистина е така - времето ще покаже.

Вихърче,често съм долавяла единомислие между нас,но аз споделям по-трудно,това,което чувствам...нямам какво друго да добавя,освен,че за пореден път ми стана много мило,от това,което си написала

Сиренце написа: Аз обичам Коледа, обичам настроението, което се създава със светлините, с музиката, с ароматите, ако щете. Обичам да сме си у дома с децата, да си приготвяме вкусни неща всички заедно, да украсяваме, да закусваме до 11 по пижами,... И знам, че тези дни са специално за това.

О, да, това да. Такава коледа - да. Пазарско-охарчваща с пълни колички и торби - не. Коледа в мола - не. Коледа с аромат на бор, на портокали и канела, коледа с орехи и тиквеник, коледа с обичаните хора - да, това е коледа. Тази коледа, която сплотява, която синхронизира мислите на хората в посока ЗАЕДНОСТ.

Нели написа:

Сиренце написа: Аз обичам Коледа, обичам настроението, което се създава със светлините, с музиката, с ароматите, ако щете. Обичам да сме си у дома с децата, да си приготвяме вкусни неща всички заедно, да украсяваме, да закусваме до 11 по пижами,... И знам, че тези дни са специално за това.

О, да, това да. Такава коледа - да. Пазарско-охарчваща с пълни колички и торби - не. Коледа в мола - не....

То, много ясно, че от нас си зависи.
Аз ви разбирам и двете
И да, Нели в по-големия град е много по-лесно да го изпълнят подобни мисли.
Ох, прочетох по-горното, като "пазарско-отхрачваща в пълни торбички" и си викам: "Нели, съвсем подивя"