
А вчера беше Александровден, любим мой празник, по разбираеми за всички ви причини


[youtube]SzHy0pD-pS0[/youtube]
Неделя е. Времето е прекрасно. За утре предвиждали лошо време. Е, аз пък ще кажа, че няма нищо по-хубаво от лошото време

Започва първата ни седмица напълно заедно всичките. Четиримата. Креватът е приготвен, монтиран, сглобен, остава да го почистя само. Дрехи. Багаж. Емоция. Трепет и вълнение. И децата са много щастливи, не само ние двамата възрастни. Просто се събираме и се обичаме. Грижим се един за друг. Трудности има, много пътуване и пътешестване - също. Но, мамка му!, всичко си струва. Цената се плаща, за да имаш жадуваното с години. А някои неща всъщност са БЕЗЦЕННИ, няма начин да ги измериш. Например детската усмивка. Прическата. Разговорът по женски, на уше, да не чуе тати. И много други споделени мигове. И някак разбираш не само, че си жив, но и ЗАЩО си жив... Алексчето вече няма търпение да си го взема днес следобеда и да го докарам тук, при нас, определено го попитах лично него какво предпочита - при нашите в Люлин или с Гошо и Лора на село, той ми каза - ама, разбира се, че искам в къщата при котките и кучетата, и онова красивото възпитано момиченце


