МЯСТО за сладки разговори през 2020

[Kleo]

Жив и здрав бай Момчил!
Наздраве!
Черко, докато те четях, плачех. Познаваш ме. Това Е хубаво. Защото е емоция, чувство, изживяване. Значи не ми е равно, а сърцето ми е живо.

[Нели]

Чери, празниците у вас продължават. Да е честит Момчил! И... да те слуша!

[cchery]

Здравейте в съботния ден, момичета. Благодаря още веднъж за вашите пожелания .

Без здраве, това е невъзможно, за това аз ти го желая от сърце! Бъди все така чаровно усмихната!

Ванче, . Няма такова нещо като закъснели поздрави . Особено пък когато са така искрени. Здравето - това наистина е разковничето на нашия живот!!! И на теб желая същото.

"Избутахме" ги тия рождени дни .... получиха се много необичайни празници и при това - много готини. Честно казано очакването за началото на периода "след" ме държи все по-бодра и по-бодра... Нямам повод за оплаквания, че дори и мрънкане . На практика... недоволството, което изразявам от началото на този гаден период, се "облече" достатъчно добре с хора, на които вярвам и мога да разчитам..... и да ви призная това е голямата ми печалба от ситуацията.

Ще си купувам нов лаптоп като подарък за РД - решено е вече. Иначе Момчил ми подари много сладко колие и обеци - сребро и камъни. И ме изненада сутринта с букет от 43 лалета - щях да припадна...... любимите ми цветя в такова огромно количество и разнообразие от цветове в огромен букет.... и оттам насетне като се почна един хубав ден, прелял и в 17-и април...... Супер се получи.

За днес - вече изчистих и измих стълбищната площадка и стълбището на нашия етаж, дезинфекцирах всички копчета, бутони, парапети и ключове - като изляза от нас ми мирише на чисто... След това си полях цветята, които имам насадени в зелените площи пред входа - с новопосадените миналата седмица гладиоли и далии вече трябва да изнасям по 4 туби вода.... мисля върху варианта да си купя маркуч, за да спра с тия кански усилия. И сега продължавам към следното:

1. АПТЕКА - трябва спешно да купя RAID - течност срещу комари!!! В Младост вече са излезли първите кръвосмучещи гадини и са така гладни, че настървението, с което ме нападаха нощес, ме накара да стана и посред нощ да търся къде са ми машинките с течност, които използвахме до ноември миналата годи... Егати.
2. КОЗУНАК - ще меся днес козунака с мас, за който има рецепта в готварския ни подфорум тук - дано се получи.
3. БОЯДИСВАНЕ на яйца - нашите ще ги красим днес.

И сега, в този момент се "хващам на хорото" и почвам с работата, за да имам време и да изляза и да потичам... и да си измислим някаква вечеря. Довечера в 23:45 сме се разбрали с комшията ще обикаляме нашия блок - до църква няма как да се доберем (а и не искам да ходя там), но можем да интерпретираме традицията според моментните ни възможности.

И това е.

При вас как са делата за днес?!

[ellis_stoyanova]

Привет,привет!
Малко преди да сложим трапезата се намъкнах тук!!!
В момента пека баница,незнайно защо моите моймуни казаха,че искат баничка...ами няма как.Въобще тези дни ежедневието ми минава в кухнята,то не че има къде де .В четвъртък боядисахме яйцата,опитах да правя козунаци....нищУ не стана,но пък се превърнаха в прекрасна торта,вдъхновена от Чери-ната.Днес опекох агнето,на тава,сухо,и в гъвеча-с лук и чесън,правих и зелен боб с пуешко за утре,а за утре вечер Боби ще е шеф нафкухнята,намислил е някакви неща.
Всички сме,заедно сме и за мен няма по-голямо щастие.Топло ми е-и навън и в душата.
Черко,ние имаме комари от февруари,нямам идея в някоя саксия ли ги мътя,кво ли?А за писанките няма ли проблем райд-а?Не съм се замисляла,но знам,че не е хубаво да е в стаята на бебе.
Знаете ли,вече 2 пъти виждаме гларуси в Горна,как е въдможно,днес и Боби ги чу,вярвате ли ми,че за части от секундата отивам на морето,имам чувството че изпадам в транс,много е странно,а и защо са чак тук?
Иначе Боби е под карантина,не може дори коша да изхвърли,та аз обикалям напред-назад,ама добре,че е добричък и хич не мрънка,стоически понася ситуацията.
Какво друго-тази година Великден не е като никой друг!!!Пожелавам си НИКОГА ПОВЕЧЕ да не ми се налага да се настройвам,че трябва да ми е празнично,защото просто не ми е!То не,че самия празник не е свързан със страданията на Христос,но наистина искам да няма никога повече такъв период.Като цяло ми е трудно да изразя това,което искам,но както и да е!
На вас пожелавам сплотеност в семействата,много обич и топлина,щастие и безгрижност!!!!!
Бъдете здрави и нека доброто започне СЕГА!

[Нели]

Здравейте, мецанки!
Христос воскресе!
Надявам се днешният ден да бил празничен за всички вас, най-вече като усещане. Аз лично не можах да го усетя много като празник, но това си е лично мое усещане.

Все пак имахме яйца, които Ани боядиса и украси сама, като някои от тях - с мотиви от "Малкият принц" на Екзюпери. Това ѝ беше "домашното" по литература за тази седмица. По-точно домашното беше да украсят едно яйце по начин, препращащ към произведение, което се учи по литература тази година, но в случая с Ани беше цяла серия яйца. Тя веднага и без колебание избра произведението, защото има специално отношение към тази книга още от лятото между трети и четвърти клас.
Всъщност ние и трите имаме специално отношение към тази книга. Вили преди години си я купи на английски, после и на немски, а от Испания си я купи на испански. Аз пък си я купих на италиански от Флоренция. Това си е направо колекция от "Малкият принц". Само на руски трябва да си я намеря и ще я имаме на всички езици, които ползваме. Ани я е чела поне пет пъти, да не говорим, че миналата година участва в национален конкурс по тема от "Малкият принц" и по този повод посетихме с нея едно изключително интересно място - село Селановци, до Оряхово.
Впрочем почти всички учители проявиха разбиране към това, че децата бяха лишени от ваканция и затова тази седмица домашните бяха все с подобен калибър.

Все пак имахме яйца. Имахме и козунак, който аз направих, макар че малко се препече отгоре. Имахме и агнешко. Обаче... не го усетих като празник.

Успях да заведа децата за малко в една гора, до която се стига без да се минава КПП. Как само имахме нужда от това! Как само имахме нужда от зеленина, от птичи песни, от усещането за спокойствие и свобода... макар и съобразена с това да сме на място преди КПП-то.

Към края на разходката Вили каза, че иска да живее отделно от нас. Мислила си го от известно време и сега го изрази. Тя свикна да е самостоятелна в Испания и после в Австрия и, макар отначало да се радваше да е у дома, постепенно започна да ѝ личи как се дърпа настрани и има нужда от лично пространство. Ани започна да се дразни от нея, защото и тя свикна да бъде доста самостоятелна, а сега кака ѝ е в същата стая, слуша музика (дори да е със слушалки, тя пак се дразни, защото се чува леко), настоява да изгаси лампата, за да спи, а Ани иска да почете още малко... Да не говорим, че Вили е на 20 години и има и някои нормални потребности, които изискват усамотение, а това влудява Ани.
Усетих, че Вили не се чувства вече толкова принадлежаща към този дом още преди един-два месеца, когато тя започна да става капризна към храната, която съм сготвила, все не ѝ се ядеше ТОЧНО това и в последния момент решаваше, че тя ще яде нещо друго. Усетих я и по пълната абдикация от елементарно участие в домакинството от около месец - все да се скатава от миене на съдове, прибиране на пране...
Аз имам апартамент, който е по-малък от този, в който живеем, но е на много централно място и до края на март имах наематели - студенти. Заради извънредното положение те останаха без работа, обучението им стана дистанционно и оставането им във Варна се обезмисли. Така този апартамент остана празен, а аз останах без този доход. Не съм го обявила за отдаване под наем, защото изчаквах да видя какво ще стане с извънредното положение, сега никой не търси квартира. С една дума, Вили ще опита да живее там самостоятелно от началото на май. Аз ѝ казах, че всички сметки там са си за нея - имам предвид ток, вода, интернет.
Отиването ѝ там е голяма грешка от икономическа гледна точка, защото общите ни разходи ще станат повече, а едновременно с това губим наема, но... мисля, че тя има нужда от това. Нека опита така, в края на краищата винаги може да се върне обратно. Криво ми е разбира се, но ги виждам и двете с Ани как се ентусиазираха. Вили взе да мисли от какво ще има нужда, за да си организира домакинство - посуда, прибори, спално бельо, завивки. Обзавеждане и уреди там има и всичко работи и е в добро състояние, макар и да не е кой-знае какво. Може да стане много уютно място. А Вили иска да си събере дом, свое място, отганизирано и направено по нейна мярка.
Ани също взе да мисли как ще подреди детската, когато тя стане само нейна. Буквално изглеждаха доволни и двете. Май само аз не съм особено щастлива от това решение, никак даже. Но разбирам, че то е част от естественото развитие на нещата и трябва да се отпусна и да видя къде ще ни отведе.

Ами, това е.

[cchery]

Нелка, ... Твоето споделяне за желанието на Вили да заживее сама е като "писмо от бъдещето" до мен... Напоследък се страхувам от този момент. И то много. И не е въпрос на зрялост, осъзнатост или дори интелигентност този пуст страх.... Това е нашата емоционална същност, тъканта, която ни отделя от останалото животинско царство, живеца ни.

Разбирам те много добре как се чувстваш дори и да си го написала обрано и разумно обосновано , т.е. в твой стил . Онова, което превзема емоциите ти е "между редовете", притиснато от думите и аз го почувствах. Повярвай ми - на твое място щях да изпитвам същото. Вили има тази нужда. Ани има тази нужда. А твоята нужда къде между тях двете остава?...

Знам, че и с това ще се справиш и ще преминеш с още по-обострени сетива и още-мъдра. Въпросът е... как се чувстваш сега? Защото "сега"-то е по-важно от "когато". И в този ред на мисли, аз директно ще те попитам: ти от какво имаш нужда?

Нашият Великден мина интересно и забавно. Не правихме нищо по-особено.... но пък имахме празничен обяд - агнешкото се получи, яйцата странаха красиви, вчера времето беше прекрасно... дори гледахме един филм след обилния обяд... Вечерта си спретнахме пак ZOOM-купон със семейството и роднините на Момчил.... И така.... Категорично това не е моят начиин на празнуване на празник като Великден, но друг за момента нямам като избор.

Нелка, впечатли ме с всичко, което си ни споделила за "Малкия принц" - яйцата, които Ани е изработила, броя пъти, които тя е чела книгата и сериозната ви колекция от преводи на това произведение. Да ти кажа... аз наистина нямам друг приятел, който да е с толкова отдадено отношение към книгата - това не е като да кажеш, че четеш и пускаш страниците "на вентилатор". Това вашето е осъзната принадлежност към четящата общност. Признавам - впечатлена съм .

В четвъртък боядисахме яйцата,опитах да правя козунаци....нищУ не стана,но пък се превърнаха в прекрасна торта,вдъхновена от Чери-ната.

Елисче, моят козунак за поредна годин а е такъв камънак, че не е истина...... не мога да разбера къде бъркам. Все си давам надежда, че щом се научих да правя мека и дъхава содена пита за Бъдни вечер, ще успея да се справя и с козунака, но дотук НИЩО не става.

Разбирам те колко ти е гадно за проваления тази година ВЕЛИКДЕН - всички сме в такава позиция.... да не знаем какво да мислим, чувстваме и предприемем. Защо Боби е още в карантина? Не изтекоха ли тези 14 дена?

Аз бях да бягам допреди малко - навъртях си едни 10 км сред спокойствието на Младост. Няма коли, няма хора, само птичи песни... Честно казано от извънредното положение могат да се извлекат и положителни неща, но въпросът за мен е, че тези позитиви е редно да се дължат на обществено съзнание, което е за цял живот. А не за наложена със спорни причини и полемичен закон изолация и самодистанциране.

Момичета, отивам да се къпя вече. Ще се радвам да минете и да пишете как сте, как изкарахте Великдена. И най-вече: добре ли сте.

[Нели]

Знам, че и с това ще се справиш и ще преминеш с още по-обострени сетива и още-мъдра. Въпросът е... как се чувстваш сега? Защото "сега"-то е по-важно от "когато". И в този ред на мисли, аз директно ще те попитам: ти от какво имаш нужда?

Ани... просълзи ме! Имала съм нужда точно то това, без дори да го зная - някой да попита от какво имам нужда аз.
Ще ти отговоря със сигурност, просто не точно сега. Сега погледът ми е замъглен, защото почти плача. От някаква тъга, но и от нещо много топло като усещане, което дойде от теб и от така простичко, но директно зададения въпрос.

[Kleo]

Нели,

Аз заживях отделно от нашите, когато бях на 20 години. И до ден днешен считам това свое решение и този свой избор като едни от най-определящите ме като самостоятелна личност. Оттогава някак съм истински ... свободна. И ако избирам да завися от някого в ежедневието си, и хора, с които да се съобразявам в мойте дни и нощи, то това са единствено мъжът до мен и детето ми. Не мога да си представя следното нещо - да съм голям човек и да живея с родителите си. Някак ми е като връщане в 1. клас. Честно, така го усещам, така ти го пиша.

Тоест споделеното от теб ми навя друга асоциация и спомени. Чувството за гордост, че се отделям да живея отделно. Не съвсем сама като твоята Вили, а с Хри. Зная, че е различно. Не знам и при теб кога и как се е получил преходът от живот съвместно с роднините към живот заедно с новото ти семейство. При всеки е различно. При сестра ми например е така: макар и на 38 години и с 3 деца, тя и мъжът й живеят заедно с родителите ми. На всички им е добре така, тоест това е съзнателен избор и решение, не е от липса на друга възможност.

А въпреки че виждам, че Ани съвсем добре те е почувствала и усетила, дала ти е точно това, от което ти имаш нужда, все пак реших и аз да ти пиша. Защото те прочетох и мисля какво си написала. Защото си ми близка. Нелка, прегръщам те. Ако позволиш, ще ти кажа моето мнение - мисля, че сте решили най-доброто нещо и за трите ви - за децата е ясно, вече си писала ти самата защо, но според мен и ти също ще възприемеш естественото положение и състояние на ситуацията.

Сигурна съм и в друго: това, че няма да живеете вече заедно, всъщност ще ви СБЛИЖИ още повече, отношенията ви ще станат още по-ТОПЛИ и красиви, и всъщност ще бъдете не само майка и пораснала дъщеря, но и някак още по-равнопоставени, някак като ПРИЯТЕЛКИ. През годините ти и Вили сте доказали колко силна и близка връзка сте изградили, какво голямо доверие си имате и колко добре се познавате. Значи всичко това ще продължи, сто на сто, но вече на друга плоскост.

Поне лично при мен се получи така - аз се разбирам с мама много по-добре сега, отколкото преди, докато живеехме заедно. Някакси много мразя всякаква форма на контрол... а това е неизбежно, когато човек живее с родител. Дори да е пораснал. Неслучайно си е направо диагноза мъж на 30, ерген, живеещ при "мама и тате", звучи зле, нали? ...

Извинявай, ако моите думи не резонират с твоите преживявания в момента, Нели. Съжалявам, ако поради някаква причина те те нараняват, не искам това. Но знаеш, че ценя откровеността, истината, искреността, за мен това е истински стойностното приятелство - това, което обича истината, прямотата и прозрачността. А ти си ми приятелка отдавна, от онези, знаеш кои. Чери също ми е такава приятелка. Човек има само няколко такива приятели в живота си. Ако не на пръстите на едната, то съумяваш да ги изброиш на пръстите на двете си ръце. И дотам.

И точно заради любовта и взаимната емпатия, която ни свързва, и точно заради това, че мненията твоето и на Ани ме размислиха, сега и аз ще използвам случая, и ще те питам същото:

Нели, а ти от какво имаш нужда?

[Нели]

Нели, а ти от какво имаш нужда?

От свобода.

В случая с Вили това, което ме притеснява е, че аз завися И от тези 500 лв. месечно, които доскоро вземах от наема. Конкретната форма на свобода, която чувствам още по-ограничена от това решение, е финансовата свобода. А напоследък ограничаването на свободата ми дойде твърде много. От друга страна тези ограничения са твърде много и за Вили и това нейно решение е опит да си извоюва малко свобода, просто от друг вид.

Ако нямах финансови опасения, не само, че нямаше да ми е криво (та апартаментът е само на 500 м. от нас, Вили изкара 11 месеца на 3000 км. от мен!), а даже щях да се втурна да ѝ купувам тенджерки, тиганчета и постелки като подарък от мама за мястото, където иска да устрои дом. Защото това е толкова естествено, да искаш на 20 г. да имаш дом, място по твой образ и подобие, което да изразява теб! И не, НЯМАШЕ да ѝ купя избрани от мен тенджерки, тиганчета и постелки, а щях да ѝ купя единствено и само избраните от нея. Защото именно това е същността на това да имаш дом - ти да си избрал и подредил кое и как. И защото зная какво е да не можеш да направиш именно това - 20 години ползвах прибори и съдове, купени от бившата ми свекърва още докато синовете ѝ са били малки. Прибори и съдове, които не просто не бях избрала, а които откровено смятах за ГРОЗНИ от първия миг, в който ги видях. И които с радост смених веднага, след като Христоско се изнесе и най-сетне купих нещо, което смятам за хубаво. Купих си СВОИ.

Ако нямах финансови опасения, но... имам. Досега се справях, но как? Със заплата като преподавател, която беше намалена тази есен (писах ви за това); допълнителната заплата като финансов контрольор на университета, която е направо мизерна - чисто е около 300 лв., защото вторият ми договор е за 2 ч. на ден; с издръжката на Ани, която изобщо не отговаря на нормалната сума, с която се отглежда едно дете (нито на 50% от нормалната сума, защото нали другите 50% са си за мен като разходи, нищо, че ангажиментите по детето не са разделени 50:50, а са с огромен превес към мен, което очевидно важи и за финансовите ангажименти); с този наем, който като стойност беше повече от последните две суми (за втория договор и издръжката); с това, че все пак Вили, имайки работа и доходи, поне два пъти седмично пазаруваше от супермаркета със своите пари. Дори още не съм си покрила сумата за пералнята по кредитната карта, а тя е почти колкото два наема! Дори не съм върнала целия депозит на доскорошните си наематели - формално, защото още не са излезли сметките за ток и вода, които трябва да се платят от него, но реално, защото нямах толкова. Просто нямах. А отгоре на това за всички ни е ясно, че се задава тежка икономическа криза.
И да, чувствам се, сякаш някой ме е стиснал за гърлото и не ми дава да дишам, а аз не мога да се освободя.

И донякъде се чувствам предадена. Не защото Вили има желание да живее отделно, а защото в трудни времена хората би трябвало да се сплотяват повече, повече да се държат един за друг, да имат естествения инстинкт да се държат заедно, а не да се разбягват и спасяват поединично. Не да разклащат допълнително лодката или да доливат последната капка, не да поставят поредното препятствие. Зная, че не съм справедлива към нея, но говоря за чувства, а не за факти в момента. А човек може да се чувства по определен начин, дори ако няма реални ВЪНШНИ основания за това.

Ани, това, от което аз имам нужда, е да мога да дишам. Да мога свободно да си поема дъх. И финансово, и физически, и в политическия и социален смисъл. Да изляза с колата извън града, да ида до морето (забраниха ни достъпа до морето!) и да се потопя в него...

[Kleo]

Да. Прочетох те... Разбирам те, Нели. Наистина разбирам какво си написала.
Естествено, че разумът ни понякога диктува едно, но чувствата и емоциите са си сърдечни преживявания. Кофти се получава, когато се опитваме да ги потиснем и цензурираме. Сърбала съм попарата именно на такова нещо - да отричаш чувство, да го потискаш, защото го смяташ за срамно, страшно, лошо, става ти виновно заради него... а то е просто чувство. Винаги трябва да си позволяваме да изпитваме чувствата точно такива, каквито ги усещаме. Това помага и ни пази от разстройства. Ако е завист - нека е завист. Ако е страх - да бъде страх. Ако е тъга - да се потопим в нея. Ако е любов - добре дошла. Ако е гняв - чудесно. Просто, без съпротива.
Нели, помниш ли какво си говорихме в колата последния път като се прибирахме от мечешката среща?
Тогава не сме и подозирали колко СКОРО всичко ще се промени! И отново ще напомни за ситуацията преди много години. Направо не е за вярване.
И то не само в България, но и по целия свят...
Всички се адаптираме към новата реалност.
И се наложи да го направим супер скоростно и бързо при това!
На толкова много хора се отрази и тепърва ще се отразява. Имам приятелки, които ги съкратиха. Имам познати, които са в платен или в неплатен отпуск.
Лично аз се мятам между гнева и мъката, че това изобщо се случва! Всичко това, имам предвид. В макро- и микро- план.

[cchery]

Ани, това, от което аз имам нужда, е да мога да дишам. Да мога свободно да си поема дъх. И финансово, и физически, и в политическия и социален смисъл. Да изляза с колата извън града, да ида до морето (забраниха ни достъпа до морето!) и да се потопя в него...

Нелка, неслучайно те попитах точно това. Изведнъж, докато те четях, си дадох сметка, че винаги имаш разумно, балансирано и аргументирано обяснение на нечие мнение, на нечие поведение, към нечие решение и т.н. За теб квалификациите сякаш не съществуват..... ти успяваш да осмислиш човешките дела без значение дали са добри или лоши, дали ги одобряваш или не. И най-интересното - поднасяш всичко това с премерена доза емоционалност. Чрез тази емоционалност аз вече от позицията на времето, през което се познаваме, успявам да усетя не само твоето лично отношение, но и по-дълбоките емоции, които те задвижват. И въпреки това... ти нито веднъж не се оплака в "прав текст", не каза, че не знаеш как, какво, кога и т.н. Ти, която намираш решение и обяснение на всичко и всички, не допускаш да пишеш за себе си как нещо ти трябва - сякаш си опора за целия свят, същински Атлас... и не искаш да кажеш на света, че и Атлас има нужда от смяна, от почивка, от това да бъде слаб, за да може да се случи това, което Деси ти е писала:

Естествено, че разумът ни понякога диктува едно, но чувствата и емоциите са си сърдечни преживявания. Кофти се получава, когато се опитваме да ги потиснем и цензурираме. Сърбала съм попарата именно на такова нещо - да отричаш чувство, да го потискаш, защото го смяташ за срамно, страшно, лошо, става ти виновно заради него... а то е просто чувство. Винаги трябва да си позволяваме да изпитваме чувствата точно такива, каквито ги усещаме. Това помага и ни пази от разстройства. Ако е завист - нека е завист. Ако е страх - да бъде страх. Ако е тъга - да се потопим в нея. Ако е любов - добре дошла. Ако е гняв - чудесно. Просто, без съпротива.

И понеже съм убедена, че си такава и в личните си контакти на живо, някак си стигнах до извода, че теб никой не те пита въпроси като "Справяш ли се?", "Мога ли да ти помогна?", "Искаш ли да те отменя?", "От какво имаш нужда?"....

Сега вече знам отговора (поне отчасти) и съм убедена, че именно свободата във всичките ѝ форми, в които ти я изпитваш и живееш, е твоят енергиен двигател. Това е нещото, което те зарежда, дава сили и движи да си стоика, който си. И морето, разбира се. И да, знам, че ако ти бяха разрешени и двете неща, то.... сигурно никога нямаше да си говорим за всичко това. И колкото и цинична да ти прозвуча, аз виждам нещо положително в това, че в момента обстоятелствата те оставиха без свобода и море.... Първо, защото в момента ти пишеш едни от най-хубавите си текстове - аз лично ги чета с огромно внимание и честно казано ги чакам. Второ - защото в момента и да се чувстваш по-слаба от преди, това означава, че изпускаш напрежението и задължението на това да бъдеш отговорна за всичко и за всеки.... там, където това напрежение освободи място, ще се появи новата светлина, новата сила и новата енергия на Нели. И трето - тук ще съм малко абстрактна, каквато рядко съм - виждам поне няколко нови начала около теб. И ги виждам, защото ти не си от този тип хора, които сега ще се обърнат и ще ми се "разкрещят", че аз като нямам такива проблеми, не ги разбирам и ми е много лесно да говоря за възможности в момент на дефицити..... Така ми се иска да съм права поне за третия позитив от липсата на свобода и море... не защото го чувствам на едно по-имагинерно ниво у себе си, а защото го чувствам като нещо много хубаво и точно като за теб - точно както беше с италианския език, с който ти се захвана.... "твоето си".

Относно финансовите ти затруднения не знам дали има нещо, с което мога да ти помогна. Но, ако ти самата се сещаш за такова нещо, съм насреща. На този етап от моя живот аз живея без такива затруднения и категорично мога да се отзова.... поне с мнение, което не е притиснато от нуждата. Защото от горчив опит знам, че когато нямаш пари... преценката ти е доста обременена.

Деска, Нелката вече е минала и ти е написала какъв е проблемът от изнасянето на Вили от общия им дом. Ако не беше писала тя, щях аз да го направя с моето си тълкувание - нали съм на всяка манджа мерудия. Сега ще съм съвсем кратичка - ти си обяснила как ТИ си се почувствала, когато си се изнесла от вас. Какво е било ТВОЕТО водещо усещане, за да го направиш. Как това е повлияло на отношенията ТИ с майка ти. И какво е доизградило у ТЕБ........ А ние с Нели си говорим за отражението на решението на Вили върху самата Нели.... Разликата, сигурна съм, че я схвана.... Не че нещата, които си написала са грешни. В никакъв случай - просто фокусът им е върху друго нещо.

Аз сега ви оставям, защото имам неща, които да правя днес. И почвам ново обучение - за създаване на електронни магазини..... да видя всъщност дали от днес или от утре ще го почна, защото сега трябва да поръчам пердета и ламинат за детската стая - почваме ремонт и там.... Вчера с Коко и Бела бяхме до Практикер и избрахме тапетите. Дограмата е поръчана...., но има още една камара неща да се решат и задействат. Не ми се занимава с НИКАКЪВ ремонт точно в този момент, обаче стана неизбежно......

Засега чао.