Майка ми работеше в химическа лаборатория в един от заводите в Девня и имаше една колежка на име Васка (колкото и филолозите да спорят дали думата "колега" има женски род). Леля Васка беше приятелка на майка ми, работиха заедно около 20 години, двете винаги са се разбирали и подкрепяли, но по натура и темперамент беше много, много различна от моята майка. Майка ми винаги е била много умна и рядко начетена, завършила с отличен класическа гимназия, учила латински, френски и руски в училище, а после английски и италиански като студентка в София, с невероятно богата обща култура, разбираща в дълбочина физиката и особено химията (все пак това е следвала). Винаги е успявала да си изгради авторитет сред колегите, които имаха буквално респект от нея и сред тях имаше фраза "Питай Ема, тя ще ти каже как е" и дори се позоваваха на нея като на последната дума на най-компетентния "Ема каза така!". На фона на това обаче майка ми винаги е била с характер, който се нарича "непробивен" и "некомбинативен". За разлика от леля Васка, която някак успяваше да постигне всичко, което си науми. Тя не беше нахална, не беше подмазваща се, не беше досадна. Не зная как го постигаше, но действително нямаше нещо, което да се е заела да постигне и да не намери начин да го осъществи. Впрочем леля Васка е зодия Овен, което май обяснява всичко.
Един ден майка ми се опитваше да обясни на една позната що за човек е леля Васка. Обяснението звучеше почти дословно така: "Васка няма хеликоптер". Забележете, действието се развива през 80-те години на ХХ век, по това време НИКОЙ нямаше хеликоптер! Дори идеята, че някой може да има хеликоптер, звучеше абсурдно. Майка ми продължи "Васка няма хеликоптер, но само защото не е решила, че иска да има. Ако Васка поиска да има хеликоптер, ще намери някакъв начин и ще има хеликоптер."
Понякога се сещам за тази история, наблюдавайки моята Ани, Овенчето вкъщи, което си няма хеликоптер. Но само защото не е поискало да има. Това лято тя ми напомни за тези си качества покрай историята с Чудните скали.
Чери, мила, мисля, че ти имаш толкова много вътрешна сила и енергия, че просто трябва да поискаш нещо. Да го поискаш наистина, НАИСТИНА. И тогава ще го имаш, дори и това "нещо" да е хеликоптер. И като казвам сила и енергия, нямам предвид, че не се уморяваш като всеки нормален човек. Имам предвид, че интензивността на емоцията и желанието вътре в теб са толкова големи, че притежават истински голяма пробивна сила. И увличат хора. И е хубаво. Особено като виждам в годините, че хеликоптерите, които ти искаш, не са материални неща лично за теб, а добри неща за всички като това да има справедливост, да живеем в по-нормално общество, да имаме това мечешко местенце, което да си е наше средище...
Впрочем: ЧЕСТИТО ДИПЛОМИРАНЕ!
Въпросът е: Искаш ли хеликоптер?
