forum.metsababa.net

Щастието е посока, а не крайна спирка.

Джон Мейсън

Обичам смелите и силните мъже.
Онези, дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнат на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.

Обичам силното в подгънатите колене,
когато си признават, че обичат.
И смелостта - да кажат думи две,
без патетично и навеки да се вричат.

Обичам смелостта им да рушат
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаят, че грешат,
да стъпват твърдо по пътечката незрима.

Обичам силата на непокорния им гняв,
и ревността, с която късат нишки стари.
Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
когато мъката в очите ми запари.

Обичам есенната щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа им мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.

Обичам силата на нощния им страх
дали от мен са истински желани,
но и без страх да ме събличат в грях
до болката на сплетените длани.

Тогава мирисът им е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...

Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и... още нещо...

Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките им... Лавата - по вените.

Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...

Павлина Джарова

[img]http://i422.photobucket.com/albums/pp30 ... f1cka6.jpg[/img]

[youtube]E1Q1J0jBuK8[/youtube]

Не използвайте брадва, за да махнете муха от челото на приятеля си.

Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
/Възпитана съм просто...не е вярно.../
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.

А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.

Caribiana

- Как да стана като Теб? - попитала вълната...
- Просто се успокой! - отговорил Океанът...
Руми

„Случаят – това е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише със своето име“

Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута.

Бърнард Шоу

Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни.

Анахарсис

[img]http://www.pentimento.bg/page/wp-conten ... t_logo.jpg[/img]

Не искам да си развалям отношенията нито с рая, нито с ада. Имам приятели и на двете места.

Марк Твен