forum.metsababa.net

Хей хе,

Снощи отпуснахме малко душицата с едно хелоуинско парти. Както винаги с колегите се веселихме много и беше забавно. Доволна съм, че разпуснах, успях да се въздържа да не си пийна едно питие, понеже захранвах, но пък бях поръчала разни вкусотийки и не можах да не си похапна малко сърмички. Ама това е положението. Днес за сметка на това не съм много гладна и ще я карам малко по-лекичко. Хеоуинския празник винаги се получава много готино, защото всеки се гримира и костюмира и е много интересно да видиш кой като какъв ще се маскира.

Зори възхищавам се на упоритостта ти и силата ти за гладуването! Продължавай напред и дано това помогне всякакъв дисбаланс в организма да изчезне! И аз съм с теб, вчера изчетох темата ти и те подкрепям на 100%.
Декс, много хубаво стихче. Браво на детето

Браво на Яна!Стихчето е наистина много хубаво,по някакъв начин ме върна в детските години,когато и аз учех стихчетата,за да зарадвам мама....Днес времето е мрачно и дъждовно,а на мен ми е тъй спящо...Анджи отиде при баба си,а утре като си затръгват за село и ако нямат работа ще вздмат и Ивето,това ще бъде първата ни раздяла с преспиване,Анджи вече е толкова голяма.а все още немога да преодолявам тези,макар и кратки раздели,а сега като са и двете незнам как ще бъде,сигурно на много от вас ще ви се стори смешно и ще кажете какво толкова,но когато ги няма се обезмисля целия ми ден,няма за кой да правя закуска,няма кого да обличам и по кого да подвиквам...много е странно и по-този начин немога да се насладя пълноценно на почивката си.а и съм си поставила за цел в никакъв случай да не бъда обсебваща майка,така,че ми остава единствено да си изкажа болката тук:)а може би тези мрачни чувства са породени и от времето навън...много ми се гледа някоя хубава романтична комедия,някой да е попадал скоро на "такова находище"%-)

Здравейтееееее! Завърнах се най-сетне. Имах невероятно, приятно, весело и супер лудо преживяване!
Не знам дали помните, но на 22.10 заминахме за Италия, за да участваме в международното изложение Terra Madre в Торино. Тази година пътувахме с автобус, за да си направим междувременно и една екскурзия.
На 23 (вторник) осъмнахме в Загреб. Красив град, който слез 2-3 години ще е великолепен.
Впечатлена съм от катедралата - една от десетте най-красиви сгради в света. Не снимах вътре, че беше забранено, но такива стъклописи нито съм виждала, нито съм си представяла.
След това продължихме към Словения и все едно не бяхме на Балканите - чисто, подредено, красиво, а пък хората са безкрайно любезни и усмихнати, готови да ти помогнат на момента. Спахме в Плисковица, близо до италианската граница, в къща на 400 години, превърната в младежки хостел.
В Словения бяхме и в пещерата "Постойна". Също уникално преживяване - тя е дълга 20 километра и 2/3 от нея се обикаля с открито влакче, което се движи доста бързо. По някое време гасят светлините и брррррр, става страшничко.

В сряда отпътувахме за Торино.....(следва продължение, че вече ми се затварят очите)

Айде, бе Цони !
Ставай
Изпих си вече кафето, а още го няма продължението

Ver, пробвай пак със следобедното кафе .

Cheva написа:Ver, пробвай пак със следобедното кафе .

Ще

Хайде и аз на опашката след Вер,Цони,мила,да не си решила умишлено да ни държиш в трепетно очакване?ЧЕВА,всичко при теб наред ли е?как е бебчето?

Ами то така се поддържа интерес
Без майтап, нали си представяте колко работа се е натрупала след 10-дневно отсъствие - вече изпрах 6 перални и има още, ходих до Тетевен за газ, хранителни продукти ииииииии продължавам. Само да си направя едно кафе (от Перу :!: )

Та в сряда пристигнахме в Торино за откриването на Тера Мадре. Това е грандиозно събитие, много тържествено и там се събират делегатите от всички страни - тази година 150. След приветствие от Паоло ди Кроче - изпълнителният директор на Слоу Фуд, се внасят знамената на всички страни, а знаменосците сядат на трибуната. Тази година решихме децата в групата (Сиана и дъщерята на Деси Димитрова, Дара), облечени в национални носии да носят българското знаме.
Нямам снимка на децата в моя фотоапарат, защото бях на позиция в противоположния край на залата :128 .

След това церемонията продължава с речи на известни личности и хора, допринесли за развитието на организацията. Тази година говориха Вандана Шива - индийка, по професия ядрен физик, чиято мисия е да даде на сънародниците си възможност да се преборят с глада и мизерията.
Генералният директор на FAO (организацията за прехрана и земеделие на ООН) Жозе Грациано да Силва сподели опита си в борбата с глада в Бразилия. Интересното е, че в речта си говори на италиански, испански, английски и португалски.

Също за глада говори и Дарио Фо. Да, онзи същия, драматурга (както се чудеше едно момиче от групата) . Всъщност той говори малко и после изигра пред нас чувствата, емоциите и мечтите на един гладен човек. УНИКАЛЕН ТАЛАНТ!!! Етюда му ме разтърси дълбоко...
След него на сцената излезе уникална група музиканти - всички от неевропейски страни, но живеещи в Италия и всеки от тях свиреше на традиционен за родината му музикален инструмент. Специално бяха написали песен за Тера Мадре.
По традиция откриване завърши с речта на Карло Петрини - президента на Слоу Фуд.

Бяхме настанени в манастир на ордена на капуцините в Авилияна - градче на 40 минути от Торино. Всяка сутрин и вечер пътувахме до там и обратно.
А самото изложение......ами то просто трябва да се види. В една огромна зала беше т.нар. International Market - производители от всичките 150 страни предлагат своята продукция.
И по трациция българският щанд е един от най-посещаваните
И още много, много снимки

Усещането да си част от тази общност е невероятно. Хората там се радват на компанията си, всеки иска да си говори с теб, да научи повече за страната ти, за теб самия. Във всеки момент ти показват, че това, което правиш е ценно и важно не само за теб, но и за всички хора, за целия свят. Говорих си за бийт бокс с младеж от Южна Африка, възрастен мъж от Мароко ми разказа, че навремето имал учител по математика от България, либиец ми показа снимка на дъщеря си, един сириец, с когото се запознах преди две години, дойде да ме запознае със съпругата си, .....
Това бяха пет дни, изпълнени с толкова много емоция, положителна енергия и настроение, че още съм в еуфория.


А сега отивам да готвя пълнени патладжани с телешка кайма и довечера ще описвам обратния път

ellis_stoyanova написа:ЧЕВА,всичко при теб наред ли е?как е бебчето?

Наред е.
Бебка е добре, ама каката току се върне с някой вирус .
А зимата едва сега започва.