Добър СЛЕДобед от мене

. Докарах го до включване във форума. Сутринта тръгнах да пиша нещо в темата за днес на "Денят е прекрасен" и си останах така и без включване тук. После пък служебни ангажименти. И сега след като си довършвам третото пържено кюфте от обяда, донесен в офиса

, сядам да пишаааааа. После със сигурност ще ми се

и ще видя как ще се боря с това. И пак да ви попитам:
ИМА ЛИ И ДРУГ, НА КОЙТО ДА МУ СЕ СПИ ТАКА НЕИСТОВО ТЕЗИ ДНИ?!?!?!?
Иначе прибирането от Горна мина бързо, лесно и приятно - слушахме музика с децата, викахме заедно, смяхме се. И за 3 часа се докарахме. Даже и времето беше с нас и не ни валя. И знаете ли какво се случи в Горна?!? Ами като тръгвах натам и двата ми телефона имаха достатъчно заряд в батериите си за по 2 дни. Аз забравих да им взема зарядните и в един момент личният ми телефон "умря" още в събота - падна батерията. Служебният, който е и с по-държелива батерия реши, че явно телефон не ми трябва и падна в неделя. Музика в колата, когато няма радиообхват по пътя, слушаме през моя МП3 плеър - добре, ама и неговата батерия взе че падна в събота

и съответно не бях му взела кабела за да го заредя. И така - 3 устройства с мене и трите не ми вършеха никаква работа вчерашния ден......

Май е време аз да си заредя батериите и да не забравям повече тези неща. А този извод се наложи още повече след снощи, когато като се прибрахме в София, се обаждам на майка да й кажа, че сме си пристигнали живо и здраво и тя ми вика "Аз правя колет!". Притесних се - какъв колет, викам, при положение че багажникът ми на комбито беше толкова пълен с буркани, олио, зеле и др. продукти, че куфарът ни с дрехите беше сложен в купето?!?!? И тя вика: "Я се огледай и виж дали не ви липсва нещо?!". Мисля, мисля и като не се сещам, тя ми помага - забравила съм зимните якета и на трима ни в Горна

:shock: :128

. Еми, голяма съм работа..... точно като две малки

.
Та след малко ще ходя до гарата да си взема колета със.... зимни якета. Иначе тази нощ най-сетне спах както трябва - на удобно място, непробудно и пълноценно. Но в 7.05 часовникът звъни и вика: "Ставай, Анелияяяяяя, да ходиш да бягаш!" Ходиш, ходиш, ма къде толкова да ходиш като навънка пак вали дъждец

! Егати, събота и неделя грам не валя, днес като ми трябва сухо време и нема........ Ядосах се, измъкнах степера в кухнята и му се метнах - 20 минутки качване на стълби. Пфууууууу, дано да има същия ефект като тичането. Иначе засега задържам сваленото килце от Париж и съм зациклила на 75.5 кг

. Миналата седмица даже видях и на кантара 74.4 кг покрай тревогите с Бели, но не искам така да отслабвам. Белинка си е все още така - почесваща се и като че ли от вчера малко имаме напредък. Днес ще я водя на педи - едно че й трябва бележка за проведен профилакт. преглед за градината и второ да си каже и тя мнението.
Фютанче, ти сега, като ..... такова.... си станала шефкиня

.... ще си говориш ли с нас - простосмъртните?!?!?

Много ти се радвам на успеха - заслужаваш го!!!!! Ти си добър човек, а добрите хора заслужават най-хубавите неща.
Емката......, наистина се радвам на сълзите ти от тази сутрин

......... на снощните обаче - НЕ

. Алексчето ще опровергае всичките ти тревоги и утре ще ни се хвалиш още повече

.
Емииииии, другата ни Еми, знаеш ли, че твоето НЕприсъствие е било онази празнина, която ми се въртеше като усещане, влизайки тук. Аз влизам, изчитам каквото има, призовавам този или онзи да се включи и понякога забравям други.... и в един момент ми се появява постинг с автор Еми-1 и се сещам какво ми липсва. Да, и Марчита рядко я виждам, и Исето Григорова, но пък с тях контактувам по друг начин. И Линдуша като се изгуби знам къде да я намеря.... виж теб - не. Така, че се радвам, че се появи. Надявам се, че сте добре.
Асита, много ти се радвам на бодрото настроение и ми се ще ...... ей тъй.... да намираш време да го вмъкваш тук и през работните дни

. Айде да те подмамя с нещо.....
Pandemic на Accept.
Ми май е това засега.....