Здравейте
. Ние вече сме си в София - от снощи
. Имах нужда вече да си тръгна - просто в един момент ми стана еднообразно и по тази причина у мен няма никаква тъга, че сме си тръгнали от морето
.
Онова, което мога да кажа за този грай на Гърция, наречен доста предизвикателно "Гръцката Ривиера", е че напомня силно на Черноморието. Говоря за региона Катерини - Паралия - Коринос. Курортни градове с много кооперации, които предлагат квартири. Главна улица, на която има магазини за всичко - включително и за зимни кожени якета :lol: , лунапарк. Е, това повече важи за Паралия, де. В Катерини имаше и ясно изразен център, китна търговска зона с малки магазини, в които не продаваха везсесъщите китайски стоки, но така или иначе.... това ми е общото впечатление. Главната разлика е че плажната ивица се простира в продължение на километри - над 10.... сигурно и над 20 - широки пясъчни ивици и море, което е плитко в продължение на десетки метри. Това място е доста благодатно да живееш там - от едната страна е извисяващия се Олимп с втория по височина на връх на Балканите - Митикас. От друга страна е морето. И накрая има огромни полета и долини, пресечени от реки - главно земеделски район - почти не видях маслинови насъждения, но нивите с тютюн, патладжан, царевица, домати, бостани бяха много.
И така - в нас съм си, но утре си пътувам за Горна, за да си прибера вече котараците от майка, че взеха да ни липсват - нямам търпение да нагушкам тъпоноско, демек Арти
. Майка ми каза, че в една градина, която е на път за моето село вече са узрели пъпешите и хората ги продават, както и от кръглите сини джанки.... така че се облизвам като коте за тези благинки.
Деска, и тук да честитя на Алекс приемането във Фотографската гимназия
. Радвам се, че желанието му се осъществи и ще учи там, където искаше. Надявам се, че е разбрал, че..... трябва да се труди, за да сбъдва мечтите си и да не спира да го прави. А към теб - какво като е вече на 13?! Не е чак толкова пораснал, за да не са на място майчините съвети.
Не го оставяй съвсем сам и бъди до него. Дано да има добра среда и готини съученици.
Нели написа:.... а аз вчера и онзи ден имах гости! Вер!
Разходихме се с нея и с децата ѝ (и съвсем за кратко - с Явор) от Камчия до Тюленово. Карахме корабче по Камчия, ядохме миди в Мидената ферма в Дълбока. Слизахме и се катерихме по скали, скачахме в морето, плувахме във входа на водна пещера, крихме се от дъжда в друга скална ниша (или пещера), изсечена в скалите... Беше диво, беше красиво, беше истинско!
Нелка, звучи супер зареждащо, адреналинско и по особен начин романтично това преживяване, което сте имали
. Особено за скоковете в морето - почти мога да усетя преживяването
.
Какво става с пътуването на Вили?! Взе ли решение?! Или..... съм изпуснала, ако си писала някъде?!
И още нещо исках да те питам - сега, когато защити докторантура, какви са последствията за теб, т.е. .... какви възможности се отварят, как ще ти се отрази това?! Аз нямам представа, т.к. съм много далеч от академичните среди.
Елисче, видях ти развълнувания пост за РД на Ивайла
, но чак днес
... Истината е, че последните дни на морето, интернет не ме влечеше хич - влизах, за да постна някоя и друга снимка и то май повече от телефона. Но така или иначе пожелавам на Ивето да е здрава, все така с пламъчета в очите и да не спира да извиква у теб тези чувства, с които бяха пропити думите ти
.
Момичета, почти съм сигурна, че за Черни Вит няма да успеем да се класираме това лято.... стана направо невъзможно от други пътувания, а и на мен ми остава още малко учене, за да завърша започнатото през април 2016..., което означава, че неделите ми са заети с лекции.... Но въпреки това, при първа възможност ще пиша, ако нещо стане реализируемо.
Това е засега от мен. Спокойна нощ на всички.
не ми е било времето явно
защото този надпис стои там от август миналата година. И съвсем скоро ще си го променя на "синът ми е вече на 14" 
