Привет,привет!Ако не е Чери да ме сръчка,само ще чета и ще въздишам .Напълно споделям мнението ти за тази ваканция.Толкова силно исках са си починат децата,на моменти виждам тотално отчаяние в детските им очички от толкова много уроци,домашни,включително и по физическо,както и по домашен бит(разбирайте трудово).Ами честно да ви кажа и на 2 дни се кефя,какво остава за цяла седмица.Много ви е хубаво и хич не искам да слушам подсмъркащи мами,на които децата им нямало какво да правят.Ние,тъй като излязохме съвсем ненадейно в почивен режим,госпожите не са давали купища домашни.Разбрали сме се сутрин от 10 до 12 да се упражняват в купищата сборници,които насъбрахме от едно комшийско дете.През останалото време да си играят и почиват.И пак да кажа....много ми е хубаво .
Иначе и при нас имат да се случват разни нища,много от които се надявам да са за добро,но за тях друг път.
Чери,беше споменала нещо за политическа заинтересованост от твоя страна.Знаеш ли,че винаги съм си мечтала да стана президент съвсем по детски исках да отида в парламента ,да уволня всички тикви там и да върна "крумовите закони",примерно.Политиката е мръсна игра и има хиляди примери за това как влизаш с най-добри намерения,но там...вътре те заливат тонове л...на и ако успееш да устоиш добре,ако ли не се научаваш да дишаш тази смрад.Знам,че България има нужда от млади хора,с високи идеали и чисти сърца.Ама не знам всички 240 маймуни в кой зоопарк да ги ,сврем".Ако имаш сили да се бориш с всички помии...от цяло сърце ти желая успех.
Друго какво...за РД получих ваучер за книги.Ей Бога ми толкова се изкефих...веднаги си взех 2 книги,които си бях харесала отдавна.После от 1 сайт си поръчах 3-та-Победа на ума над болестите.Другите са пак за личностно самоусъвършенстване.Чувствам,че точно в този момент имам нужда,силна такява ,именно от тези книги.
Хайде стига толкова..
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю
Елисче, и аз се кефя на ваканцията за Алекс!
Той ще ходи на много футболни мачове, но и ще прочете една книга - "Принцът и просякът"
А днес като му се обадих преди обяд останах искрено втрещена и изумена, защото ми каза, че учи по английски език, преговаря времената, и то без да съм го карала или да съм му се молила!
И за да стане още по-хубаво всичко, и Хри е във ваканция. И сега двамата си се гледат вкъщи. По мъжки. Казвам ваканция, защото той нали работи като техническа поддръжка във Френската гимназия и директорката го е пуснала в отпуск.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Добро утро . Днес пак съм първа тук. Ама още със ставането ми се щеше да мина точно в мецата и да напиша нещо. Дори..., понеже нямам никакво време, в момента правя нещо, което съм си забранила - пия си кафето пред компа - само и само ей така да драсна 2 реда.
Искам да изляза да бягам след малко. Днес ще е по-кратичко тичането, защото трябва да оставя Бела на тренировка в 11 часа, а Коки на контрола от 12 часа в другия край на София. За съжаление се събудих в 9 часа чак и доста ми окъся времето. Но каквото - такова. Кефи ме опитът на слънчо отвън да си пробие път през облаците и ми се излиза на всяка цена.
Kleo написа: Прочетох те отново много внимателно, пишеш толкова увлекателно, че моето непоискано скромно честно лично приятелско мнение е, че ти просто трябва да ПИШЕШ, Черко. Да пишеш... да бъдеш писател. То е в теб, в кръвта ти, във вените ти. Ако искаш, разбира се! Иначе разбира се, че и амплоато на общински съветник ти подхожда, както и IT-сферата, дизайна, програмирането или каквото там се учиш в Академията си /не разбирам от тези неща никак/. Но писателското поприще също си е като за теб. А колкото до СВОБОДАТА - радвай й се на макс и я ПРАЗНУВАЙ ежедневно, наслаждавай й се. Обожавам да ми е свободно около врата. Моята свобода се състои главно в това, да работя любимите си неща, и да печеля пари.
Деска, благодаря ти..... Искрено се надявам да дойде денят (а той наближава), когато да правя онова, в което съм най-добра. И наистина да си попиша на воля.
За свободата съм напълно съгласна - тя е многоизмерна. Аз също намирам свобода в това да печеля пари. И смятам отново да го направя. В момента имам една изключителна мечта - бих искала да работя в екипа на някой от големите ни бегачи. Искам да пътувам с тях. Да организирам събитията, които те правят. И всякакви такива неща - с такова нещо ми се занимава. Напоследък познанствотов ни с ултрамаратонеца Краси Георгиев например се задълбочава и колкото повече общувам с него, толкова по-добре разбирам мотивацията му и онова, което го дърпа напред да прави нещата, които прави. Днес например ще присъствам на едно друго събитие - представяне на невероятното приключение на Филип Лхамсурен в Амазония - 5 месеца напълно сам там. Филип е много особен човек и съм любопитна колко от него днес ще усетя и разбера.
Елисче, много се радвам, че мина и писа . Знам, че през тела ти е трудно, и затова го оценявам . Щастлива съм, че си получила много свой подарък за РД - ваучер за книги - явно някой те познава много добре. Съгласна съм с теб за това, че децата имаха нужда да си починат малко от училище. И Коко и Бела првят точно това. Много искам те да си останат деца възможно най-дълго... а не побъркани възрастни, несправящи се с графиците си.
Пишеш, че ще има някаква промяна около вас - е, признавам любопитна съм, но.. когато му дойде времето съм сигурна, че ще споделиш.
Деска, оставам с впечатление, че новото училище на Алекс му е голям мотиватор - щом по време на ваканцията учи по английски и не отказва упорито да чете книга....... От опит знам, че промяната на средата играе огромна роля за развитието на децата в една или друга посока.
Момичета, хубав ден ви желая - аз отивам да потичам малко.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
С правилно впечатление си останала, Черитко.
За първи път чак тази учебна година виждам моя Алекс мотивиран да учи и да чете.
Чак го гледам и не вярвам на очите си - моят тийн сам желае да полага усилия да се справя в училище.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Аз съм заета, че заета, макар да съм в отпуска по време на междусеместриалната ни ваканция.
Уча италиански, остана още един месец от това ниво. За моя радост започвам да разбирам доста неща като чета или слушам. Много харесвам този език!
Ходя на курс по художествена фотография. Друга моя страст. (Оказа се, че имам поне още една - ветроходството, но ще почакам да се стопли времето.)
Ходя на народни танци. Да, това е ново. Никога не съм имала усет към тях, винаги ми е било някак чуждо да се хващам на хорото. По-точно винаги съм имала някаква вътрешн съпротива срещу тях. Харесват ми, когато ги гледам в сценичен вариант, но не и като попадна в някаква кръчмарско-сватбарска обстановка, където винаги имам усещането за нещо... с привкус на долнопробност (дано не ви прозвучи снобарско). Може би защото съм виждала в годините доста полупияни хора, които са се държали вулгарно в такава обстановка и това, кой знае защо, се е сляло с впечатлението ми от музиката. Да не говорим, че в такава обстановка музиката често прелива в чалга, което е ужасно! Обаче реших, че не може така! Нито народните танци са кръчмарски по своята същност, нито имат нещо общо с чалгата, нито аз искам да се боя от тях и да ги избягвам. В истинската си същност българските народни танци са нещо чисто и магическо. И се записах на народни танци, и вече един месец ходя, и понаучихме десет хора, и... се оказа, че съм доста добра. Схващам бързо, имам чувство за ритъм и усет за музиката, получава ми се.
Уча се как да си върша новата работа.
Търся материали, чета и мисля по темите на две-три публикации, които (Дано!) да направя тази година.
Чета международно публично право и дипломатически протокол, защото ще имам часове по "Дипломатически отношения", което до голяма степен е непозната и (отново!) нова територия за мен.
Как сте вие, момичета?
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Италиански език, художествена фотография, ветроходство, народни танци, на фона на сериозни професионални предизвикателства /международно публично право и дипломатически протокол/ БРАВО НА ТЕБ Уникална си, честно, много ти се възхищавам!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Италиански език, художествена фотография, ветроходство, народни танци, на фона на сериозни професионални предизвикателства /международно публично право и дипломатически протокол/ БРАВО НА ТЕБ Уникална си, честно, много ти се възхищавам!
Деси, донякъде се наслаждавам на живота и свободата, но... донякъде запълвам празнотата от липсата на човек до мен. Но засега повече се наслаждавам.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Нелка,с годините,през които Боби все отсъства си създадох ужасен навик-вечно да съм заета,все правя нещо,защотото така по малко ме боли.Сега,дори когато е вкъщи,не успявам да се отпусна.Знам че това е мой проблем,с който трябва да се преборя,но е трудно.Докато четях теб просто по някакъв начин го свързах.
Иначе имаш чудесни хоби-занимания,ако мога така дя ги нарека.А италианския....ооо,толкова прекрасун е,все си мисля,че в предишен живот съм живяла в италия,испания.....
Хайде ДЕ сте мили дами????Цвети и тя от кога не е писаля,а онзи ден се сутих за Верката,как е тя,някой има ли информация?Никога няма да забравя 1 нейн жест и ако чете това"Верка,всеки път щом отворя нова книга се сещам за теб,винагииии.
Чери пак се вихри на всевъзможни фронтове,браво.Само снимки от софия оупън май не видях,ама щО си мисля че и там е огряла.
Деси,как си ти?
Ванче,не се скатавай :lol:
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю
Добро утро, момичета. С дрехите за бягане съм, но влязох да погледна какво има във форума...... . ОБЕЩАВАМ твърдо, че след бягане...., ще мина да си попиша.........
Не, Елисче, на София оупън не ходих - аз не съм особен фен на тениса. Но пък в сряда вечерта бях на контролното на националките по художествена гимнастика в Арена Армеец...... :lol: :lol: А днес в Студентски град има международен турнир по гимнастика.... и вероятността да отида да гледам една определена група от състезателки е 100%-ова.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Ха, добра вечер. Да видим дали не се връщам след 2 дена да "спазя" обещанието си .... Какво да ви кажа?! Ежедневието ми ме отплесна във всякаква посока. И това без да съм официално на работа. Мога да кажа, че животът ми е достатъчно интересен, че да не си търся допълнителни излизания или общувания, но тази седмица изкарах точно 3 последователни вечери на някакъв вид купон иииии честно казано се уморих. Толкова се уморих, че след последния, който беше в петък вечер, на сутринта се събудих тежка като балкан-планина, болеше ме глава и си казах, че.... ами... не всичко е за мен на 40+ .
Какво е интересното?! Ами интересното около мен е, че сезонът на художествената гимнастика се откри тази седмица . А както знаете, аз съм обсебена.... Първо в сряда националният ни отбор индивидуално и ансамбъл представиха новите си съчетания в тренировъчната зала на Армената - естествено присъствах в залата, гледахме заедно с приятелки, с които заформихме приятелски кръг, и после естествено - поляхме новия сезон . Веднага на другия ден имаше вече българско участие в международен турнир - проследих го. А вчера и днес гледах почти всичко от първото голямо състезание за сезона - Гран При Москва.....
Отделно Бела я сложиха като част от ансамбъл 4 топки в нейната си възраст - девойки старша възраст.... и това значи, че пак сме закрепостени в София докато не мине полусезона.. Хем се радвам, че ѝ е гласувано доверие, хем...... ми става адски трудно да си планирам пътуванията, а пролетната ваканция идва.
Другото - ами почнах вече да вдигам дистанциите по време на бяганията си. Нали тази година навършвам 42 години....., което превърнато в километри, си е една чиста маратонска дистанция. Хич даже не съм се навила да я бягам, но..... си имам едно наум, че бих могла да го направя. Та сега вече тренирам сериозно в тази посока.
Установих със сигурност, че искам да се занимавам с фотография и графична обработка и дизайн на снимки - това ми носи неимоверно удоволствие. Дори не се усещам как минава времето, когато обработвам някои снимки. Приключих един много интересен онлайн-курс за работа със специализирано разширение на фотошоп за творческа обработка на снимки - Camera Raw се казва и съм вдъхновена какво може това плъгинче. Опитвам се всеки ден да обработя поне по 1-2 снимки с него, за да се уча и да свиквам. Следствие на всичко това почнах да снимам моите си снимки в nef-формат и интересът ми към снимането се увеличи неимоверно. Сигурна съм, че Нелката знае за какво говоря , предвид и нейната собствена страст към фотографията.... виж до ветроходство още не съм допряла :lol: :lol: , но... знам, че тази година, на традиционните вече разходки около гръцките острови с лодка, ще направя милиарди снимки на тюркоазено-нефритените красоти на Бяло море и после..... после дано не се заплесна много на компютъра, за да ги обработвам . Това е - вече знам какво точно искам да правя и работя.
Слава Богу вкъщи всички сме здрави. От тежката форма на грипа не закачихме. Коко и Бела покашляха и се посополевиха за по малко, но всичко го изкараха на крак - още повече, че по това време бяхме на кратката ни екскурзия до Ливърпул и предвид, че Коки е луд фен на Евертън, а ние бяхме тръгнали да гледаме мач наживо, въобще не му дремеше за някой и друг сопол.
И като казах Ливърпул - ами добре си изкарахме там. Никога не бях пътувала с цел футболен туризъм, но и това ми се случи. И съм толкова щастлива, че отидох и гледах мач на любимия ми Манчестър сити..... може да се каже, че вече съм официален фен на този клуб и почнах да следя по-редовно изявите му, което ще рече - да гледам всички мачове. Купих си шапка и фланелка на отбора и много ми отиват - скромна съм си......
И май това е в общи линии. Нелка, тази юридическа материя, дето ти се налага да я четеш, на мен ми звучи като квантова физика - кълна се :1140 :1140 , пък било то и дипломация, която уж всички знаем какво е. Макар да ме съмнява, че международно публично право е нещо, което се разбира по същество масово от хората.
Браво за народните танци - да ти кажа, аз навремето като ученичка, много ги мразех. И въобще не обичах да слушам народна музика с някои изключения на любими песни. Сега е много, много по-различно. Често пъти усещам танците вътре в мен и това "вътре" раздвижва краката ми и ме кара да танцувам - чувствам, че правя нещо, което... ми принадлежи по право. За разлика от теб обаче, има някои танци, които ми трябват месеци, за да им свикна на стъпките. И в момента такова хоро е ДЖАНГУРИЦА - направо го мразя в червата . Но пък виж - Граовското го играя много добре и то в доста бързо темпо. Стамена - също. И Щеркольово......и тем подобни. Последно учихме едно Момчилово хоро, но на мен много ми допадна Валевото, което нашата група специално го играе на песен на Слави Трифонов и Нина Николина - ето тази:
[youtube][/youtube]
Вече за втори път ходя на хоротека и възможостта да стана от масата и да играя на воля и то по-сложни хора ме прави да се чувствам жива и щастлива. Действително по такива места има и чалга, НО.... и за нея си има цяр - Каракачанско хоро , което е сложно и динамично и идеално пасва и на най-мазния кючек , който изигран ръка за ръка в кръга на хорото губи от вулгарността и пошлостта си.... . Надявам се лятото да стигна до Варна и да идем заедно на хоротека
Ами май това е от мен.... комай.
Другите момичета, какво се случва с вас?!? Декс, Деската, Елисче, Ванче?!.... А специално на Цвети ще ѝ пиша на скайп да ѝ кажа, че отсъства вече твърде, твърде дълго.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Здравейте. Изненада или не, но пак съм аз..... Не за друго, а за да отбележа днешния ден - 146 години от обесването на Левски. Дори аз самата днес много се кумех за датата....., защото този исторически спор 18 ли е или 19..... е много глупав, но така или иначе днес с децата поднесохме цветя на паметника на Левски в София и си поговорихме за него. За това какво бихме били без него.....
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."