МЪЖЕ ГОВОРЯТ ЗА ЖЕНИ!

[cchery]

Ето и вчера, на курса, на който ходя, преподавателката каза, че жените са едни от най-добрите мениджъри и не мога да ви опиша какви саркастични забележки, придружени от подигравателни погледи, се изсипаха от преобладаващата мъжка част на курса. .

Диди, това е аналогично на широко ширещото се мнение, че от жените не стават шофьорки. И никакви статистики, които казват, че над 80% от катастрофите у нас се предизвикват от мъже, няма да променят мисленето. Лично аз се считам за много добър шофьор, но ми стана много болно, когато онзи ден закъсах в коловозите на пред нашия блок. Дойдоха двама мъже да ме тикат и още преди да подхванат колата в очите им имаше присмех от това, че съм закъсала. Нищо, че ....... преди мене, след мене, вече няколко дни, това място все още е капан за колите! Отделно от това ми даваха "невероятни" напътствия на каква скорост да включа колата, накъде да извия волана....... и това всичко при положение, че аз си познавам в пъти по-добре колата и знам как да действам. Но смехът от тяхна страна беше гарантиран. Дори и когато си изкарах колата почти сама............... :mad: :mad: :mad: :mad: .

[cchery]

Деси, робуваш на стериотипи . Днешните мъже са "метро" . Да не искаш да кажеш, че мъжът трябва да изпъква преди всичко със сила и мускули? Това ли му е предназначението - да помага на лсабите жени и да решава възникналите ситуации с мускули? Може би трябва да дадеш определение на що е това мъж и после да го търсим .
Шегувам се ! Аз не бих се разстройвала от такива случки, честно казано никак не очаквам мъже да ме "спасяват". Е, не че не ми е приятно, но в никой случай не се разстройвам, ако липсва кавалерщина .

Декс, и аз съм така....... и имено поради това и в момента ме "сбожда" плексита вдясно..., защото за толкова много сняг, който се изваля последния месец, у никой у комшиите ни не се породи ни най-малка адекватна реакция да изрине пред входовете! Дотолкова, че аз го направих и в резултат си възпалих отново нерва на дясната ръка.... Но... като се замисля, следващият път пак ще ида да чистя и точно като теб....... без да съм разстроена. Защото по принцип не очаквам кой знае какво от околните (освен онези, които познавам!).

А за жените в арабския свят не мога да коментирам. Никога до сега не съм се страхувала за живота си, за да мога да кажа - те са си виновни, защото се примиряват. Ако алтернативата е да те убият с камъни или да ти вземат децата, мисля, че и аз бих се примирила да ходя с фередже, да не гласувам и ред други неща. Но пак казвам - няма как да знам, защото не съм го преживяла .

Само да поясня, че ..... в темата за арабските жени в Часът, ние с Деси защитавахме тезата, че на тези момичета им се налага да живеят така - подтиснато, унижено, поради причините, които и ти си изброила! А в ответ следваха постове, с които ни се обясняваше, че на тях това им допада, че са щастливи и винаги биха избрали да са "втора ръка".

[droidd]

Ами защото са рядкост и излизат от дома, от семейството! За разлика от множеството случаи на насилие от страна на мъжа над жената, за които не е редно да знае никой, дори и най-близките. И по този начин стават норма на поведение в обществото ни. Една жена няма да се оплаче, защото се страхува да не бъде набита отново и отново, още повече, че ...... обкръжението около нея, т.е. семейните приятели едва ли не одобряват наказанието й! Защото биенето на жени е прието в нашето общество!

Това е така. И горките жени или са "паднали в поледицата" или "са се ударили в ръба на някое шкафче", а истината е прекалено ясна на обществото, но всеки си затваря очите.

[dexter]

Само да поясня, че ..... в темата за арабските жени в Часът, ние с Деси защитавахме тезата, че на тези момичета им се налага да живеят така - подтиснато, унижено, поради причините, които и ти си изброила! А в ответ следваха постове, с които ни се обясняваше, че на тях това им допада, че са щастливи и винаги биха избрали да са "втора ръка".

Чудно ми е как могат да се съпоставят напълно несъпоставими неща.... Едно е да се каже, че жените в (да кажем) Европа приемат подчиненото си положение спрямо мъжете, като избират (пак например) да са домакини, или се примиряват с насилието в къщи. И съвсем друго е да се каже, че жените в арабския свят са се примирили да ги убиват с камъни и поради тази причина си го заслужават.... Робърт Кайосаки казва, че интелигентността е в това да се правят малки разлики и за пореден път съм много съгласна с него . Нямам много какво да коментирам, то всичко е ясно. Просто се чудя как може да се каже, че някой би бил доволен и щастлив да се отнасят с него като с мебел. Едва ли също така може да се каже, че жените в арабския свят са абсолютно нещастни - не съм сигурна дали човешко същество може да си изживее живота в нещастие. Предполагам намират радости в живота си - деца, домакинство, финансова осигуреност (условна), дрехи, пътувания и прочие. Като нямаш каквото искаш, взимаш това, което имаш и си подреждаш живота. Но е доста повърхностно, поне според мен, да се омаловажава това, през което преминават онези жените и да казваме, че си заслужават съдбата, защото са се примирили.

[cchery]

Но е доста повърхностно, поне според мен, да се омаловажава това, през което преминават онези жените и да казваме, че си заслужават съдбата, защото са се примирили.

Аз не знам дали е повърхностно, но при всяко положение е много лесно да се мисли така, защото не изисква никакви ответни действия от твоя страна. Дори и мисловни Защото щом някой е доволен, има ли какво да се направи за него?!? Отделно от това ти носи успокоение, казвайки си "имало и по-зле от мен!". И ако това инерционно мислене се отнасяше само до жените в арабския свят, с мед и масло да го намажеш. Но то е като цяло мисленето на българина. За съжаление обобщавам..... може и да не съм права.

За пореден път се замислих за тези жени. И веднага в съзнанието ми възникна въпроса: защо ние, европейките, американките, българките от векове се борим да имаме равни права с мъжете?!?! Едва ли е защото сме намирали щастие в децата и семейството?! Едва ли е, защото ни е стигало да си подредим живота с мъж и семейство. Мисля си, че колкото и да ни наричат втора ръка хора, ние (жените) много ясно сме си давали сметка за подчиненото положение, в което живеем. За липсата на елементарни удобства като това да си нахлузиш шорти през лятото, вместо дългите фусти......, или да облечеш бански на морето, вместо скафандър. Това с дрехите също са извоювани права на жените преди нас...... Да не говорим за липсата на възможност за образование, научна работа, писане - (да си припомним колко жени са издавали книгите си под мъжки имена), реализация в професията........ И както са го видяли нашите прабаби, така и жените в арабския свят виждат как живеят другите жени и буквално се примиряват.... от страх за живота си!

Дали да припомням какво се случи в Афганистан при разпада на съветския съюз?! Дотогава свободните по комунистически жени бяха принудени да не излизат от домовете си без мъжете си, да носят бурки, да се разделят с всякакво западно облекло и да си мълчат като.............. няма да казвам какво! Т.е. подчиниха ги пак на мъжете! Дали тези жени не осъзнават затвора, в който ги натикаха?! Едва ли...........

Декс, това горното не е пряко писано към теб...... - просто размишления на глас. Моля те само да ми обясниш какво си имала предвид това:

Само да поясня, че ..... в темата за арабските жени в Часът, ние с Деси защитавахме тезата, че на тези момичета им се налага да живеят така - подтиснато, унижено, поради причините, които и ти си изброила! А в ответ следваха постове, с които ни се обясняваше, че на тях това им допада, че са щастливи и винаги биха избрали да са "втора ръка".

Чудно ми е как могат да се съпоставят напълно несъпоставими неща....

[emi-1]

Следя темата с интерес,но не съм коментирала.
Какво ще пишете по темата

Еми, какво да напиша?! Освен това, че такива случки стават новини! Защо?!? Ами защото са рядкост и излизат от дома, от семейството! За разлика от множеството случаи на насилие от страна на мъжа над жената, за които не е редно да знае никой, дори и най-близките. И по този начин стават норма на поведение в обществото ни. Една жена няма да се оплаче, защото се страхува да не бъде набита отново и отново, още повече, че ...... обкръжението около нея, т.е. семейните приятели едва ли не одобряват наказанието й! Защото биенето на жени е прието в нашето общество! За разлика от биенето на мъже! И ако един мъж се оплаче, нали се сещаш, че не само, че ще бъде защитен от приятелския си кръг, ами и ще бъде подкрепен да предприеме същото спрямо жена си!

Не знам дали стана ясно, но.... нашето общество приема тормоза, побоя, унижението над жената! А НА ОБРАТНОТО МУ ВИКА СЕНЗАЦИЯ, НОВИНА, СЕИР!!!!

Чери,когато публикувах новината,го направих с усмивка.Беше ми смешно,защото го приех от комичната му страна.Един вид-"ето,че има и такива жени..."
За щастие,в моето обкръжение отдавна не съм се сблъсквала с домашно насилие.И си мислех,че това е отживелица,че това е част от старото поколение.Не приемам боя като възпитателно средство.Моя мъж понякога ме упреква,че греша във възпитанието на сина ни,но аз не позволявам използването на сила...

[dexter]

Чери, като казах за несъпоставимите неща имам предвид ето такъв пример - малтретирана от мъжа си жена в Германия и малтретирана жена в Афганистан (например). В Германия ако жената седи при мъж, който я бие, това си е чисто неин личен проблем, защото ако реши, може да се оплаче в полицията и мъжа автоматически отива в затвора. Може да потърси помощ и има кой да й я окаже. А в Афганистан - кой ще й помогне? Най-много някой да я убие бързо, че да не се мъчи...... Наистина не искам да коментирам живота на жените в арабския свят - от моя гледна точка би било неуместно, повърхностно и ще е само празни приказки .
Но днес гледах един филм, "Южнячки" - за сегрегацията през шейсетте години в американския юг. Не знам дали си даваме сметка, но всяка кауза има нужда от някой, който да я започне и някой силен, който да подаде ръка. Някой, който да иска промените да се случват. Ако си сам, може да се бориш колкото искаш, можеш и да умреш, но това няма да доведе до промяна. Явно трябва да се натрупа някаква критична маса, че да се задвижат каквито там процеси има да се движат .

[Kleo]

Декс, естествено, че за всяка кауза и борба си трябва някаква "критична маса"! Защото си е казано, че една птичка пролет не прави, и си е така, колкото и понякога да не ми се иска да е така. Аз защо толкова много страдам, като ходя по протести, протести важни и справедливи, а народ - 100-ина човека... Е как да очаквам онези отгоре да се поразмърдат или да променят нещо, щом само шепа хора се вдига да покаже несъгласие, недоволство, гражданска активност?! Няма как да стане просто. Ама я да излезем не 100, не 1 000, не дори 10 000 човека, а примерно 100 000 човека! Няма ли да ни обърнат внимание тогава?! И надали ще пуснат жандармерия срещу нас, нали? Въпросите ми са реторични, макар и супер болезнени.

А сега по темата, че се отклоних малко. Виждам, че пак започнахме да дискутираме разни интересни и вълнуващи ме неща. По този повод пак заформихме чат с една друга моя близка приятелка, и знаете ли какво ми написа тя? Според нея "женската еманципация е виновна за това какви путьовци са станали напоследък мъжете, в частност и българските мъже!" (извинявам се за думата, но цитирах) На учудения ми въпрос защо аджеба мисли така, тя ми отговори нещо от сорта, че преди са имали много права, това да, но наред с правата са носели РЕАЛНА отговорност за жените, децата, семействата си, прехраната им, но сега, тъй като вече и ние имаме права, то отговорността става ОБЩА, тоест размита, и вече са мързеливи и не се чувстват длъжни да бачкат и подсигуряват близките си. Ей такива неща...

Аз я контрирах, защото според мен възпитанието е виновно, лични качества на самия мъж са виновни, но НЕ и НЕ и НЕ самата женска еманципация, извоювана с толкова много мъка, саможертви, кръв, пот и сълзи! Това е положението, пак се ядосах, а уж си обещах да я карам по-кротко. Но пусто не мога. Та новото ми питане към вас, дами, наистина ли нашата еманципация е виновникът за това да останат толкова малко на брой ИСТИНСКИ МЪЖЕ?! Такива, за които понятията справедливост, лична отговорност, трудолюбие, кавалерство, активност и амбициозност не са празни думи, а част от действителността им.

[Нели]

Та новото ми питане към вас, дами, наистина ли нашата еманципация е виновникът за това да останат толкова малко на брой ИСТИНСКИ МЪЖЕ?! Такива, за които понятията справедливост, лична отговорност, трудолюбие, кавалерство, активност и амбициозност не са празни думи, а част от действителността им.

Не мисля. Малко са истинските мъже, които съм срещала, макар да ги има (с някои изградих много хубави приятелства, колкото и да се казва, че приятелстто между мъж и жена няма, за единия се омъжих ), но общото между всички тях е, че не търсят у жената до тях подчинение или зависимост. Според мен слабите и несигурни в мъжествеността си мъже търсят ограничени жени (ограничени като социален опит или като житейски опит), защото така се чувстват повече мъже. Ако жената не е ограничена като интереси и способности, стремежът е да я ограничат или икономически, или професионално, или като възможност за социални контакти пак с тази цел. Макар понякога да се шегуваме на тази тема, истината е, че моят мъж не иска нито от мен, нито за мен да бъда подчинена и ограничена. Реалната отговорност, носена от мъжа като "глава на семейство" твърде често се бърка с командаджийското поведение и нагласа. Какво значи мъжът да носи реална отговорност за жена си? То е нещо като моята отговорност за моите деца. Аз нося за тях отговорност по силата на своята любов към тях, но също и по силата на това, че те все още не са способни сами да я носят за себе си. Когато пораснат аз пак ще ги обичам, но отговорността ще си е тяхна. Да носиш отговорност за голям човек означава той да е недееспособен, нали? Иначе нищо не може да спре един достоен мъж (не пу*ьо) да проявява грижа спрямо семейството си и жената, която обича, независимо дали носи отговорност за нея.
Впрочем еманципацията също е твърде превратно разбирана доста често. Аз не мисля, че еманципацията изключва като се разхождаме двамата вечер и излязат двама срещу нас на улицата, мъжът ми да каже "Аз ще ги посрещна, ти бягай и се обади в полицията", както и не изключва да се разплача, когато ми е тежко, нищо че съм равноправна. Еманципацията не означава непременно, че жените трябва да стават кранистки и да имат всякакви мъжки професии непременно. Мъжете също не работят масово в детски градини. Ние с мъжете нямаме равни възможности и това е хубаво, защото така взаимно се допълваме. Така природата ни е казала, че винаги заедно ще постигаме нещо повече отколкото удвоените усилия на един човек. Еманципацията няма нищо общо с равните възможности, защото и мъжете помежду си, както и жените помежду си нямат равни възможности. Еманципацията се отнася до равните права. То е все едно високите и ниските хора - те нямат равни възможности нито играейки баскетбол, нито играейки лимбо, но имат равни права, нали? Тук е същото. Исторически мъжете са черпели права от възможностите си да доминират, а това е точно толкова справедливо, колкото високите или ниските да имат повече права. По същия начин борбата за равни права на жените се бърка с равните възможности. Ами не са ни равни възможностите, мъжете не могат да кърмят

[Kleo]

Ами не са ни равни възможностите, мъжете не могат да кърмят :lol: Абсолютно си права, Нели! Не само за последното изречение, разбира се, но то просто беше уникален завършек на уникалния ти постинг!

[cchery]

Чери, като казах за несъпоставимите неща имам предвид ето такъв пример - малтретирана от мъжа си жена в Германия и малтретирана жена в Афганистан (например).

Декс, след смъртта на Уитни, вече и това ми се вижда почти еднакво....... Имам предвид домашното насилие, на което е била подложена тя, голямата, недостижимата звезда, с най-много номинации и награди в поп-музиката. Въпреки подадените жалби за тормоз, тя.... е избрала да остане при мъжа си над 10 години. Та..... вече се чудя..... дали е само до липсата на превенция и контрол, или.... жените сме не странни, ами и страхливи! Или пък... има нещо друго. Но да, в арабския свят, жената се третира като стока и като такава..... тя не може да се оплаква и да търси права, тя е собственост на мъжа и той решава какво да први с нея.

Не знам дали си даваме сметка, но всяка кауза има нужда от някой, който да я започне и някой силен, който да подаде ръка. Някой, който да иска промените да се случват. Ако си сам, може да се бориш колкото искаш, можеш и да умреш, но това няма да доведе до промяна. Явно трябва да се натрупа някаква критична маса, че да се задвижат каквито там процеси има да се движат .

Лично аз си давам такава огромна сметка, че понякога звуча като .................. няма да се определям. Вечно нещо призовавам, вечно искам сплотяване, събиране, обединяване..... и т.н. Мисля, че е излишно да пиша повече!

А ако си говорим за еманципация, о да..... това е възмжността да упражняваш, да се ползваш и да разчиташ на равни права в обществото и институциите! Не дава информация относно това какво можеш да вършиш, а какво имаш право да искаш да вършиш. Дали ще си отговорен към деца, семейство, партньор..... това.... е трудно да се очаква законът да го разпише! Мъжете, които са пу....ьовци сега, биха били същите и преди еманципацията да ги промени!!! Правилно четете - еманципацията промени и мъжете! С тази разлика, че тогава щяха да се оправдават за импотентността си с шамари и ритници по жените си. Сега са избрали още по-лесното - нищоправене!