Пролет, Лято, ЕСЕН, Зима - радваме се, че ни ИМА /спам-тема/

[Ver]

Говорете си вие за важни неща

Аз само да изразя съмнение, че едвали ще се
класираме за кръчмата след концерта :1211
И си пожелавам само такива неща да ни вълнуват

[Kleo]

Елито, истински ми олекна, че се върна във форума и че писа! Много ми липсваше последните месеци, много! Прочетох те внимателно и искам да знаеш, че съм с теб и заставам твърдо зад решението ти да се грижиш за здравето и добруването си!

[dexter]

Добро утро, момичета !

Искам да ви поздравя и да ви пожелая прекрасен ден с това:

"....Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.... "

Цитат от "Песента на колелетата" на Йовков .

[cchery]

Добро утро, момичета !

Искам да ви поздравя и да ви пожелая прекрасен ден с това:

"....Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.... "

Цитат от "Песента на колелетата" на Йовков .

Харесвам Йовков! Да не кажа и нещо, което словесно носи усещането за по-силно чувство от "харесвам". В моята собствена класация за български класици Вазов е на първо място.... защото е Патриархът, но Йовков...... дори и след него, дори и на второ място, е моят първенец!

Цитатът ти, Декс, е посланието, потулено в забвение. В забвението на срутените човешки души..... изгорените, изпепелените, разграфените..... Напомня ми на нещо, което писах в момент на поредно емоционално състресение..... не ми се изпада в подробности, защото след 15 минути трябва отново да се влея в "матрицата" на живота под час .... и при все:НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА.

Говорете си вие за важни неща

Аз само да изразя съмнение, че едвали ще се
класираме за кръчмата след концерта :1211
И си пожелавам само такива неща да ни вълнуват

Верче, пожелавам си това твое съмнение да не се реализира и да се видим!!!! Явор..... дали няма да се "прежали" на рождения си ден да попадне в малко по-шумната ни компания?! :lol: :lol: :lol: ........ А ако го помолиш?!

Момичета, исках да пиша още..... но трябва да ходя да се уча. Съжалявам.... писна ми от това бързане. Изпушвам....... и не знам къде точно, но със сигурност ЩЕ ГРЪМНА! И ще се чуе.......

[Ver]

Явор..... дали няма да се "прежали" на рождения си ден да попадне в малко по-шумната ни компания?! :lol: :lol: :lol: ........ А ако го помолиш?!

Яв няма нищо против
Просто концерта едва ли ще свърши преди 11 часа
====

писна ми от това бързане. Изпушвам....... и не знам къде точно, ... ЩЕ ГРЪМНА!

Ей, това все едно аз го писах!
Седмицата ми е програмирана до секундата,
особено с лекарите на които водя Ава. Явор откак си смени работодателя,
почива сб/нед, но през седмицата е до 20.00 и с нищо не
може да ми съдейства.
Ей тва съм:
[img]http://www.danybon.com/wp-content/uploa ... 188832.jpg[/img]

Радвам се, че всички сме здрави сега ,
обаче съм изпъната, като струна.
Ей днес, Ава ми пуска едно филмче, и аз
като ревнах И съм така за щяло и нещяло.

Например: вчера взимам Ава от занималня и тя
вика "Айде на кънки! Сега имаме време."
На мен обаче не ми се бъхта до пързалката,
и се чудя. Тя намила.
Аз:"Добре де! Ама все правя каквото вие искате!
А не каквото аз искам." (сякаш те са ми виновни :128, че не
мога определя какво искам и да си го правя )
После се нацупвам. Ава се обърква (и има защо).
Ровим за кънки, разширявай (щото са малки), тъпчи по раници
и прочее и ... аз се взривих и се разкрещях, че по-добре да съм си ходела
на йога вместо да се занимавам с това! Ава се разрева, аз също, Мони
(най-мъдро) каза, че никъде не тръгва с нас. Аз не отидох на йога (пуста
автоагресия), отидохме да пързалката, колкото да видим, че е затворена :1046

За всичко крещя, като пълен истерик.
Та, Чери викаш ВЗРИВ, А?!

А, записах пореден час за контрола при пулмоложката
и ...след това забелязах, че направлението е изчезнало.
Обърнах цялата къща наопаки - тц!
Сега ще видя какво да правя (не ми се дават 50 лв за преглед пак).

[cchery]

За всичко крещя, като пълен истерик.
Та, Чери викаш ВЗРИВ, А?!

Аз, Верче, онзи ден, четвъртък сутринта заведох Бела на училище ревейки! Ама не тя! АЗ ревях. И ревях .... заради и от нея! Нямах сили да се сдържа, гледаха ме една камара родители - познати и непознати. Само една приятелка се осмели да ме попита какво ми е и да поговори с мене. Бела иска на гимнастика. Иска на балет. Иска на английски. Иска да ходи и на училище с напълно и изрядно написани домашни. И иска....... всичко това едва ли не да се случва с минимално участие от нейна страна. Превърнала съм се на такси да я карам напред-назад. Да питам днес написа ли по това, по онова, подготви ли, да речем, срядата, т.к. вторник следобед е на английски и балет и няма време да учи за другия ден. Всеки ден, в който е на вечерни тренировки повтарям: подготви първо нещата за утре, после си оправи домашното по допълнителния английски и..... да не навлизам в подробности!!! Прибирам се у дома. До тръгване за тренировка има един час, а тя едва е захванала да пише домашни!!!!!! А от 3 часа у дома, т.е. откакто се е прибрала от у-ще!!! И това е всеки ден четвърта година..... откак ученичка е станала.

Сутрешното тръгване за училище, което е буквално под прозореца ни (училището се има предвид), е КОШМАР с огромно "к" отпред..... Не знам как го прави това дете, но........ винаги не е готова навреме. Закусва и млизга по 1 час, стои в тоалетната още толкова, аз ѝ глася дрехите :!: :!: :!: и като отида да я видя докъде се е оправила, тя се клечи по земята и още пижамата не си е свалила......., а тепърва трябва да се оправи косата, евентуално да се нагласи чантата по физическо, да се оправи раницата, да се провери ключ и тел има ли...... и какво се случва?! Момчил търчи като див да сглабя чантата по физическо. Аз проверявам и оправям раницата. Бела ...... сама единствено се облича и накрая като тръгна да ѝ правя прическа (а прическите ѝ винаги са оригинални и красиви и всеки ѝ прави комплимент за това и тя много се кифли на това), та като тръгна да ѝ правя прическата, ТЯ се разревава, защото, разбираш ли........................ била съм я скубела . Няма благодарност за това, че с баща ѝ за поредна утрин я спасяваме от закъснение, че....... ще влезе в клас и поне 3 съученички ще ахнат и ще ѝ кажет, че ѝ е много хубава прическата...... нищо!!! Реве и ми вика, че съм я скубела........... е, накрая се разревах аз............

И от другата страна на всичко това е нещото, което ти си писала........ или поне както аз го улових?! ТЕЗИ УНИКАЛНО ДОСАДНИ И НЕИЗБЕЖНИ ГРАФИЦИ, които следвам! Няма ми ги спокойните следобеди с Бели на пейката в парка. Няма ни музикалните моменти, когато си пускахме песни и пеехме. Няма ни ги СПА-то в неделя вечер. Няма ни ги разходките ей така от чисто шляене. Има само някакви уроци, домашни, тренировки и часове, в които се става, ляга, сере, яде и........ очевидно обича...... Чувствам се емоционално монохромна..... Не се усмихвам. Не се радвам. Напротив - вечер като легна само жаля факта, че децата ми растат и аз не улавям нито един миг от това........ защото трябва и отговарям на режима на часовника, който ми казва, че ми остават по-малко от 6 часа до събуждане...... а аз дори не съм заспала........ Цяла нощ сънувах, че правя едно домашно по фотошоп и не се получава. Когато спрях с домашното, се отвори нов "сънувален" фронт, на който почнах да треперя и да се карам с треньорката на Бела по гимнастика, че да ми иска детето в залата по 6 пъти в седмицата. Все едно да ѝ го харижа....... а като за капак завърших с кошмара, че цикълът ми не само не свършва, ами почва да се усилва и нещо много лошо се случва с мен...... Ей така се събудих тази сутрин...... и после трябваше да бъда щастлива.......

Вер, относно виждането ни...... нека Нели и Цони кажат с какво време разполагат, за да се видим?! Ние на 11-и преди обяд имаме един ангажимент с Бела. Що се отнася до 10-и........ ще знам със сигурност през другата седмица....

[Ver]

Лелеее, не съм/си сама
Чери, разбираш ли как сами сме се докарали
до това?
Ава е същата с искането, аз обаче малко-по малко
абдикирам ..., танци, инструмент, английски -
до там сме.
Не си написала домашното? Да си! Къса ми се сърцето,
когато по нощите се сеща, че има да пише
думи или да решава задачи ..., казвам ѝ,
че ученето няма са свърши, да почива, ще
наваксва. Тя се прави, че ляга после става
и пали лампата ...
Не е добре това, което става нито с нас, нито с децата
ни.
Обаче, ние сме отговорни ..., но не мога да поема
отговорността за всичко! Много ми тежи!
Затова съм изтрещяла .. Това не съм аз!
Затова утре отивам в планината!
Не ме интересува, кой какво иска.
Аз ще ходя, ще дишам, ще си гледам Слънцето.
Нямам да карам никой да прави същото или
до го обича насила. А после ще се върна при тях и
ще ги обичам.

Чери как да обичаме, ако не обичаме себе си?
А обичаме ли се, ако не правим нещата, които
ни правят щастливи? Децата ни го усещат по-добре
от нас. Ава ми казва: "Аз искам да си щастлива!
Ако не си и аз не съм..." Гаден ултиматум!
Аз не мога да нося тази отговорност, а трябва.
Да бъда по-мъдрата, по - знаещата, винаги да имам
отоговор. Аз не искам. Искам да съм без грижи и никой
да не зависи от мен и моите чувства/настроения.
Да се чувствам свободна да бъда тъжна/весела/нервна
без да дължа обяснения!

[Ver]

Не се усмихвам. Не се радвам.

...защото го чувствам. Когато преди месец се снимахме
с Яв, на мястото където се запознахме преди 16 години,
и сравнихме 2-те снимки знаеш ли какво ме шамароса?
Не белите коси. Не няколкото кила бонус. Не.
Очите ни, Чери. Те не се смееха, вече не светеха.
Много болка и много страх сме натрупали през тези 16 години.
Не сме същите. Тъжно ми става, пак ....
Искам да съм пак това дете от снимката на аватара, с
дяволите очи, готова за приключения.
Не мога да кажа, че не са ми се случвали приключения,
но явно са ме променили. Виждам родителите си в себе
си, а не искам! Не се чувствам свободна!
Чувствам се окована. И най-кошмарното е, че всичко е в
главата ми! А тя повечето време е с мен (ирония...).

[Ver]

Вер, относно виждането ни...... нека Нели и Цони кажат с какво време разполагат, за да се видим?!

Ами да кажат
Аз не знам
За сега нямам ангажименти за 10/11.
Така ми се върти в главата да сме заедно,
пък то каквото дойде.

[cvety_rz]

Хей, момичета това е за всички
Иска ми се да ви кажа нещо окуражаващо, но самата аз съм в същата въртележка и просто ви прегръщам
Днес сякаш ударих дъното, когато Райчето ми се обади и ме пита дали с паричките, които и дадох да си купи блузки, защото за зимата има само две може да си купи няколко книги.....аз и се накарах и и забраних Няма пари, няма време, има само нерви и нерви ииииии.Ще се справим нали ? :!: Нямаме друг избор.Колкото и да боли и да е трудно ще намерим пътя :idea: Два пъти тръгвах за София с поставена тежка диагноза и два пъти се връщам с добри новини.Животът е дар и не искам да пропилявам шансовете, който получих като просто съществувам.Искам всеки ден от живота ми да е изживян пълноценно а не крещейки на децата си защо искат да си купят книжка или защо са си скъсали новите сандали
Извинявам се за минорния пост.

[cvety_rz]

Вер, намери ли направлението?