ТОВА ТРЯБВАШЕ ДА ГО ПУСНА КЪСНО СНОЩИ, НО ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ РАБОТЯ С МАКИНТОША НА МОМЧИЛ, НЕЩАТА СЕ НАСИРАТ И ОМАЗВАТ ИЗВЕДНЪЖ И РЯЗКО И НЯМА ОПРАВИЯ ДОКАТО СОБСТВЕНИКА НА ТОВА ЧУДО НА ЕЛЕКТРОННАТА ТЕХНИКА НЕ СЕ СЪБУДИ ОТ ДЪЛБОК ЗИМЕН СЪН!
А както всички знаят, Момчил е един от световните любители на многото сън! И така - ако нещо от написаното ви се струва несъобразено с днешната дата, моля имайте предвид, че съм писала вчера. Нямам време за редакция, че Лувърът ни чака.
Привет от столицата на френския петел.... фенел... фланел.

Не че ще мога да пиша много, т.к. след малко вечерята ни ще е готова и ще сядаме да напълним шкембаците :lol: , но не мога да пропусна все пак да драсна нещо. Днес тук валеше... не силно и не постоянно. Поне беше топло, за разлика от вчера. Разходихме се доволно, така че да ме заболи кръстът дори. Но аз си го имам този проблем. Но нека все пак почна малко по-хронологично.
Вчера имах възможността да бъда на височина 10 000 метра таман на 2 пъти... Предвид факта, че летяхме с Луфтханза, а както знаем катастрофата от миналата седмица е със самолет на дъщерната компания на Луфтханза - Джърмънуингс, аз доволно брах страх. Когато към картинката се добави и това, че преди 8 дена самолетът се разби на територията на .... Франция

, за където и ние летим, всичките тези съвпадения ме накараха вчера на влизане в летателната машина да изгледам мегакритично пилотите, които ни посрещнаха. Честно, през цялото време ми идеше да ги попитам "Какъв е Вашия психологически статус? Щото, ако ви се мре, нека да е с друг полет!"

Принципно имам страх от летене, но вчера нещата определено бяха утежнени след случката във Френските Алпи от миналата седмица. И когато, някъде към края на първия полет, се оказахме в зона с доста сериозна турбуленция, продължила около 10 минути, кръвта ми се оттече окончателно от мозъчните гънки, те се свиха и спаружиха, и аз си помислих за всичките неща, които съм можела да осъществя досега, но едва ли ще имам тази възможност предвид предстоящето падане

. Е... видно е от редовете тук, катастрофа нямаше. Но предстоеше..... З И М А
ЗИМА.... в Мюнхен. Т.к. си взехме билети за Париж с прехвърляне през Мюнхен, трябваше да кацнем там. Захождайки за кацане, снегът, който видях от миниатюрното прозорче на самолета, ме смрази....
И как ли?! Аз, Коко и Бела не си взехме зимни якета за тази екскурзия.... И дааа, Мюнхен ни посрещна с Т от 0 градуса, а пък ние имахме цели 5 часа на разположение там.
Принципно си бяхме решили да скокнем до центъра му и да се помотаем малко. И пак
принципно 
го направихме. С тази разлика, че.... се мушнахме в едно от първите срещнати кафенета на Марианенплац, щото аз и децата бяхме шушулясали

за отрицателно време. Другото, което бяхме решили с Момчил, е да пием истински оригинален вайс в Германия. И го направихме..... в 9 сутринта

. Отбелязах, че по това време на деня не се пие алкохол, но Момчил ме парира със спомени от студентските ни години, когато сме пиели и до обяд.... след като сме почнали от предишната вечер и аз реших, че.... ъъъъ.... ами кво пък толкова?! За първи път съм в Германия :lol: .
По-интересното от това се случи, когато на съседна от нашата маса седнаха (да закусят очевидно

) 2 възрастни дами. В Бг бихме им казали.... аслъ баби :lol: . Гледаме и че на бара в кафенето се появяват 2 чаши за шампанско, които бързо биват напълнени с бълбукаща искряща течност с бледо златист цвят -
ШАМПАНСКО. И както бързо се появиха на бара, така скоропостижно отидоха при поръчителките си - двете баби

.... След което на масата им се появиха 2 броя закуска, на която в България казваме компле, 2 панера с всякакъв вид хляб, 2 огромни чаши с топли течности в тях - течен шоколад или капучино и всичко това окупира окончателно масата на възрастните дами - очевидно е, че щяха да закусват..... по един твърде странен за станали в 4 часа сабахлям българи. :lol: :lol: Поне вече нямах никакви съмнения относно решението ми да пия бира в 9 сутринта. Тръгнахме си и не можахме да довършим сапунката на живо -
"2 германски баби обръщат чаши с шампанско рано сутрин"
Върнахме се на летището - за инфо да кажа, че летището на Мюнхен (поне това, на което бяхме ние - т.к. може да има повече от едно) се намира на ...... 25 минути път с градска железница от самия Мюнхен и 35-40 минути от центъра му. Та повечето време за разходки там мина в пътуване с влак. Така или иначе около час преди втория ни полет вече бяхме обратно на летището, минахме през проверките за сигурност и си намерихме гейта. И зачакахме... по някое време стана ясно, че вторият полет ще закъснее.... И.... закъсня. Слава Богу - само с 1 час. Причината - самолетът, с който трябваше да летим, преди това трябваше да кацне от другия си полет.... Аз лично настръхвам при такава инфо, т.к. за мен е много важно преди всеки полет да се проведат тестове за безопасност с машината. Но тук си спестявам повторно описване на прощаването ми с белия свят...

... При вида на пилота на този втори полет, си казах, че Карлуково си е открило филиали по самолетите на Луфтханза

.... и.... се оказах права. Явно пилотът искаше да компенсира закъснението и дет' се вика още не бяхме стегнали коланите, когато самолетът почна да рулира по пистата.... От толкова бързане останах с впечатление, че излизането ни на главната писта беше осъществено по известен само на първия пилот шорткът и за да не го спрат от наземния контрол за неспазване на правилата, даде мръсна газ току видял права отсечка. Набирахме се като луди по пистата и отлепихме със смазващо съзнанието налягане. По неясни спомени достигнахме заветните 10 000 км след около 3,5 секунди и само земното притегляне попречи да се озовем на Луната за Цветница

.... Имах чувството, че пилотът се беше учил на занаят от софийските шофьори на маршрутки.... При този полет турбуленция нямаше. Нямаше просто време за такава.... нали бързахме да наваксаме закъснението. Поради това, движейки се близо до ръба на космоса, където въздух почти няма, нямаше и опция за турбуленция, както и много мислене от моя страна..... Този вакуум в черепната ми кутия, даде основание на масичката на моето място да се появи малък варщайнер - втора бира за деня.

От нея се очакваше да изтрие всяка една останала мисъл в загладения ми вече мозък .... уви - успях само да я опитам... десетте хиляди метра във вертикал не стимилират по никакъв начин желанието ми за алкохол. Но Момчил нямаше такива грижи

. За да завърша с описанието на този полет, ще кажа, че кацането мина на 1 гума :lol: :lol: :lol: .... закъснението не беше компенсирано, но опитът за това ме върна в България и по-точно по Софийските улици, където е мястото на пилота-джигит от Луфтханза.
И ако си мислите, че с това ние вече бяхме в Париж, ще ви кажа, че ..... ъъъъъ и тук летището е на около 40-50 минути път с железница от центъра на града. Първо ни се наложи да ползваме шатълче от Терминал 3 към Терминал 2, където се намира станцията на метрото - това е малка железница, която прави връзка между различните територии на летището. После пък платихме едни 40 Е, за да..... ъъъъъ...... се придвижим до квартала, където е хотела ни.... Тези 40 Е са цената за по 2 билета на всеки от нас - първия - за транзитен влак, който обслужва отдалечените зони на Париж - зони 4 и 5, където са летищата, и втори - за самото метро в града. Билетчето за метро тук е на цена от 1.80 Е. Има и опция за купуване на 10 билета наведнъж и тогава цената е 1,40 Е. Сравнете сега има ли нещо общо с цената на Софийското метро, където човек ще заплати само 1 лв и ще си отиде, където му сърце пожелае...... :lol: :lol:
Самото подземно влакче обаче по никакъв начин не може да се сравнява с нашенското. Първо - линиите му са доста повече - май 14 на брой. Доста са и станциите, на които става прекачване. А те самите - станциите - са на по 3 нива. Има толкова много указателни табели, че е трудно дори за чуждестранния идиот да се обърка. Линията, която води до нашия квартал се обслужва от мотриса без................ машинист

. Там, където би трябвало да е кабината за машиниста, има стъкло и седалки и ако успееш да се добереш дотам, през цялото време гледаш как влакчето лети през тунела, който е добре осветен и може да се разглежда.
И така - настанихме се в хотела и отидохме да видим госпожица Айфела

. А, преди нея Триумфалната арка. Децата се заеха с усърдие да завършат задачата от миналата година - да броят тичащите за здраве. Само за някакви си 30-40 минути в района на Айфеловата преброиха 190 човека - и това при сериозен студ. Но аз това вече го знаех.

Нали се глася да се присъединя по някое време към тях.

Ето как накрая Коко и Бела заспаха от адската умора от вчерашния ден:
От днес впечатленията са свързани с огромния търговски център, наречен Галерии Лафайет. Тук има всичко.... Ако можехме да се разходим из всичките сгради, сигурно щяхме да открием и двугърби камили. :lol: Но вместо това открихме огромна площ, на която се предлагаха вина. Имаше ценоразписи на вина на различни шата. Ето снимка на един от тях:
Та... бутилка червено вино на тази изба от 1945 година струва.... 12 500 Е

. Предлагаше се вино и от 1899 година.............

. Да, видяхме го!!!
Течността в бутилката беше толкова избистрена и изчистена, че на цвят, плътност и външен вид повече приличаше на коняк.... Само мога да си представя вкуса, който има..... За цената какво да кажа?!? Освен, че специално предупредихме Бела да ходи на пръсти, т.к. ако строши дори само 1 бутилка, ще трябва да теглим втори ипотечен заем, за да я изплатим

.
След Лафайет разгледахме отвън парижката опера... Много красива сграда.... безспорно.... с много орнаменти по фасадата, със статуи на музи (предполагам), разположени на невисоки пиедестали почти покрай цялата опера. Не ни се влизаше вътре, а и.... билети не ни се плащаха. Продължихме пеша към хълма Монмартър и построената на него през 19-20 век базилика Сакре кьор - свещено сърце. Т.к. минахме значително разстояние пеша, изкачването по хълма си беше предизвикателство.
Ръмеше, валеше... и като цяло ... не беше особено привлекателно. Влязохме в базиликата и много бързо разбрахме, че ако искаме да седнем да си починем, ще ни се наложи......... да се молим. :lol: Да, единствената възможност да се доберем до някакви пейки, беше в зоната за молещи се..... и какво да направим, решихме се да му ударим по 1 молитва.... Бяхме жалка, но и много смешна картинка - 4 силуета, които на фона на всички вярващи, изглеждаха точно така както би изглеждал българин насред Столипиново - не на място. Криво ляво, отпочинахме.... и се изнизахме набързо да не би да ни се наложи и да се изповядваме.
За завършек на днешния ден минахме и покрай Мулен Руж:
Обслужихме си и физиологичните нужди

в тоалетни с доста футуристичен дизайн, който повече напомня на совалки и по живо, по здраво се прибрахме. Като за обобщение мога да кажа, че вчерашния ден ще бъде запомнен основно с 3 неща - сейфа в хотелската ни стая, който Бела блокира без никакъв проблем иииии привикания поради това техник

. Пълния блокаж на лаптопа на Момчил - както споменах вече продукт на Apple - Macintosh. Ииииии.... липсата на свестен фотоапарат.... техниците от социалистическия Пан-сервиз

- официален сервиз на Канон, така и не успяха за 12 дена да сменят светкавицата и останах без хубаво фото. Взех си старото Сони, което работи - просто няма хубави екстри, но..... не се оказа, че лаптопът на Момчил няма слот за неговата памет-карта, а кабел така и не ми беше хрумнало да понеса..... Е, сега ще снимаме с телефони... за съжаление. Но поне ще имаме снимки в реално време. Така или иначе повечето места, които предстои да посетим, вече съм снимала при предишните ми идвания тук и имам какво да ползвам!
Оставям ви, надявам се в добро настроение. Не съм успяла да прочета назад кой и как..... отдавам се повече на разходки. Но не мога да пропусна
Бъни - колегата по воканция

и да й кажа, че се радвам идилията, която описва!
Бъни, наистина е прекрасно да ползваш всяка една секунда за любими неща с любими хора! Да не ти пука за пералнята в квартирата ви - и ние с Момчил не успяхме да подкараме съдомиалната тук

! Ама нали са измислени гъбата и верото, все пак.......... До следващо включване!