Ах, колко възвишено!...(време за поезия и велики мисли!)

[Kleo]

Чух наскоро от един филм една реплика, която много ми хареса, но не помня филма:

Давайте на децата си достатъчно пари, за да има какво да правят, но не достатъчно, за да не правят нищо!

[Kleo]

Дъждовен, облачно-валежен...



Дъждовен съм и облачен. Валежен.
Понякога съм буря и мъгла.
Наскоро се сдобих със нежност
и топля като хиляди слънца.

Най-често съм ранен от необичане,
когато непоискан съм, но влюбен.
Тогава - неподгонен бързо тичам...
с надежда - цял живот да се загубя.

Аз винаги съм искал да избягам,
пребивах се по пътища - незнайни,
но ти ме спри. Сега ми се остава!
Защото само в теб видях безкрайност.



Брегът към мен е близък. Да прегазиш
морето от сълзи - до колене.
И само в миг дори да се откажеш,
ще имаш всичко. Щастието - не.

Понякога разплаквам даже камъни,
а после ги размивам като кал.
За теб ще изваля, за да удавя -
една любов... със своята печал...

Danny Diester
24.10.2017

[Kleo]

Раните са местата, през които Светлината влиза в нас. - цитат от днешния епизод на Откраднат живот

[Kleo]

"Работата ще почака докато покажеш на детето си дъгата,
но дъгата няма да почака да си свършиш работата."
Патриша Клафърд
Из "Пилешка супа за женската душа"

[Kleo]

Бяла роза

Червената роза мълви с шепот страстен
Бялата мълви любовна песен
О, черевната роза е орел властен
Бялата е гълъб нежен

Изпращам ти кремаво бяла роза
с листец едва заруменял и свеж
Защото и на любовта най - мила и свята
По устните трепти страстен копнеж.

Джон Бойл О'Райли

[Kleo]

НОЕМВРИЙСКИ ЕТЮД

Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.

В палитрата прибавя щипка злато,
любовен трепет, мъничко тъга.
И хуква споменът за страстно лято,
след смях звънлив и боси стъпала...

Вълшебникът рисува есента
а зад гърба му крадешком наднича
тъжен клоун с хиляди лица -
гората своя приказен костюм съблича.

Върху платно от ноемврийско сиво
дъжд барабани - последни щрихи.
Вълшебството, полека си отива
и стъпките му, стават все по- тихи...

©Кирил Ганчев, 07.11.2017 г., Бургас

[Kleo]

"Вероятно най-голямата вреда от огромното богатство е тази, която ние - хората със средни възможности - сами си причиняваме, позволявайки такива пороци като завистта и ненавистта да навлязат дълбоко в нашите души." - Теодор Рузвелт



„Завистта е болка заради щастието на другите“



"Археологът е най-добрият мъж за една жена: колкото повече остарява тя, толкова му е по-интересна." - Агата Кристи

[Kleo]

Студено

Колко да е студено - минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.

A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели усти и петички.
Сигурно някъде има - точно къде не питай-
и магазин за надежда с две потънали в прах полички.

Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда.
Герда стои на топличко до съвестта си заспала.
Пробва короната ледена, но няма как да се огледа -
тихичко хлипа насън заради счупеното огледало.

Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелища на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся - още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.

© Елена Денева
"Благословени върхове на пръстите" 2017

[Kleo]

Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.

[Kleo]

[Kleo]

Обикни светлината, защото тя показва пътя. Научи се да понасяш мрака, защото той показва звездите.