Re: Лято пее в моето сърце!
Публикувано на: 12 Сеп 2012, 18:00
Права си, работа имам като за целия китайски народ, но проблема с писането ми е, че Цецо работи почти непрекъснато на компютъра (а той ни е единствен с нет), през другото време го окупира Сиана и за мен има време колкото да хвърля едно око тук-там. Планувам една среща с Джия (тя е управител на офиса на Виваком в Тетевен) и да измислим нещо с тоя нет, че всеки да си има негов и да мога и да пописвам от време на време.cchery написа:Цони, отдавна не съм те "виждала" тук - сигурно предстартовата петнадесетосептемврийска треска е завладяла и теб!
Колкото за снимката, знам за нея, разбира се, нали е правена у нас.

Нося аз чиниите и казвам: "Сега един различен прочит на израза Домати със сирене", като поднасям зелено сирене и сладко от чери домати. Тогава Нели възкликна "Ха, Чери и Сиренце!". Беше забавно!

А пък срещата ни.... тя беше като среща със себе си. Тя, може би, най-точно го е определила - някога сме били сестри. Почувствах се на една вълна с нея. Вероятно, ако не живеех сегашния си живот, щях да имам нейния. Странно и същевременно много хубаво усещане.
Не знам дали съм споменавала някога, но когато учех за кандидат-студентски изпит, се подготвях за тогавашния ВИНС - Варна (където е учила и работи сега Нели). В деня, когато трябваше да си подам документите, пред стаята имаше огромна опашка и аз, така изведнъж, си тръгнах, отидох на гарата и хванах влака за Шумен. Приеха ме, станах учителка, вместо икономист, там срещнах съпруга си и ......съм щастлива с този си живот. Но често съм си мислила, какво ли щеше да е, ако я нямаше огромната опашка от кандидат-студенти онова лято. Е, сега имам бегла представа....може би...
Ох, много взех да философствам, а когато един математик го прави, нещата не отиват на добре
