Пролет иде, с венец ароматен от дъхави, нежни цветя

[ellis_stoyanova]

Благодаря, че сподели с нас, Елисче, веднага харесах страничката.

Деси,не пуснах страничката,за да набирам фенове за нея,а много ми хареса инициативата

Животът на село е по различен

Цвети,Цвети,Цвети................................................колко много ти завиждам ако знаеш.......................

[Kleo]

Благодаря, че сподели с нас, Елисче, веднага харесах страничката.

Деси,не пуснах страничката,за да набирам фенове за нея,а много ми хареса инициативата

Животът на село е по различен

Цвети,Цвети,Цвети................................................колко много ти завиждам ако знаеш.......................

Ама разбира се, Елисче! И аз също харесах идеята, инициативана, оригиналният подход, затова и харесах страничката! Не ми е и хрумвало, че набираш фенове
Животът на село е не само различен, той е коренно различен! И колкото повече одъртявам, толкова повече ми се ще да вазирам нейде из Балкана, край гора, река, треви и цветя, поля и ниви... ихх, пак се размечтах нещо

[cchery]

Празника за първи юни смея да кажа, че мина много добре.Имаше около 100 деца.Тичането и напрежението бяха големи, но си струваше :!:
А за концерта на Ваня и Боян.....ами нямам просто думи....Такива гласове, такова излъчване.....Упсях и да се снимам с тях, но още на съм си получила снимката.Тази седмица пък чакаме един ученически хор от менонити.Интерсно ми е да ги чуя как пеят и да се запозная с хора, които имат по различно виждане за живота.

Цвети, сигурна бях, че тържеството ви ще се получи... не знам защо, просто вътрешно усещане . Може би защото все пак вярвам в природните закони, а според тях когато една вълна се отразява, тя неизменно търпи някакви промени, но запазва същността си. С две думи, ако си правил всичко с желание, любов и доброта, няма какво различно да се върне!!! Ще чакам да покажеш снимките с Ваня и Боян. Знаеш ли, аз имам една много любима песничка на Боян, но в дует с Роси Кирилова - специален поздрав за теб:

[youtube]oBOnQ4fIfOE[/youtube]

Стана ми интересно за общността на менонитите - просто изведнъж, ей така ииииии имаше причина. Това е общността, от която са произлезли амшиите - хората, решени на всичко, дори да живеят както преди 300 години, но да запазят идентичността си. В щатско малко са ги превърнали в туристическа атракция, но въпреки това будят жив интерес у мен. Хорът, който ще ви гостува откъде е?!

Райчето завърши успешно с отличен 4 клас, но се върна от зелено училище с гнойна ангина та си я лекувахме.Записах Симчо вече за първи клас при все, че имаме още дна година.Мислех си, че подранявам с тази дейност, но колко голяма беше изненадата ми, когато видях колко много деца са вече записани
.....................................................................................

В града това няма как да стане и въпреки това ми е малко трудно.Самата аз не мога дори да кажа кое точно не ми е на място.......Но очаквам рано или късно да съм в хармония със себе си

Браво на Райчето! Ще я местите ли в друго училище? И да ти кажа - направо ме изненада с това ранно записване на Симо в първи клас .... макар че като се замисля, в нашето училище приемът за първи клас възлиза на 134 деца!!!! До момента има най-много по 3 паралеки за всеки випуск с по около 20-25 деца!!! Тези приетите къде ще ги слагат?! И колко паралелки ще има, не ми е ясно .

Все още ли не си открила причината за необичайната ти тъга?

Ася, четох за перипетиите с вашия директор. Чудя се - никой ли от колектива не проявява желание да се "бори" с него, в смисъл да си отстояват правата. От опит знам, че когато "климатът" в един екип е мразовит, и работата е вледенена. Не знам как се работи в такава ситуяция. В бившата градина на Бели имаше такъв проблем - една тиранична, инатлива и твъдоглава директорка - стара мома, която не е чувала за отстъпки и считаше всеки каприз, проявен от децата, за лигня :mad: . Според мен, когато работиш с деца, трябва да си много, много отстъпчив, т.е. да имаш готовност за това, без да го афишираш. С т.нар. "твърда ръка" и тропане с крака нищо не става.

Днес е Черешова Задушница.

Направо я пропуснах..... но некрологът на татко на входната ми врата ми напомня всеки божи ден, В С Е К И, какво съм загубила и честно казано не са ми необходими нарочни дни за това. Да почиват в мир душите на близките ни, които не са сред нас.

Елисче, чела ли си статията на Иво Иванов за първообраза на българския бизнесмен, който раздава пари? Ако не си - ще ти постна линкче.... Готино е, че това се случва и у нас. Отначало хич не ми допадна - аз не обичам копирането и подражаването. Но се надявам това младо момче да се развие и от неговото желание да възникне нещо ново и оригинално.

Какво да ви кажа за мен?! Вчера бях на преглед при ортопеда и ми разреши официално да си настъпвам крака , т.е. докато съм с патерици да стъпвам върху него и да вървя - вярвайте ми усещането е изключително!!! Аха да ревна в кабинета, защото си мислех, че това ще ми отнеме поне 15 дена, а то - на 9-ия ден вече мога, макар и силно ограничено, но да си ползвам крака. Е, аз малко се престаравам с това разрешение и си позволих доста ходене така, но въпреки това съм внимателна, ако искам истинското ползване да ми се случи до 10 дена! Да не говорим, че следващата събота и неделя (21-22 юни) сме на рафтинг . Докторът ококори едни очи, когато му казах какво ме чака. И допълни, че според него не е редно да се включвам. Защото за моята травма по принцип се слага гипс за 30 дена и буквално ме попита, дали ако бях с гипс, щях да се кача в лодката :lol: . Отговорът е ясен, но засега смятам да поема този риск. Да видим.

Друго.... по-интересно няма. На Коки му остават точно 3 дни до края на училище и вече го чака с нетърпение. Не че се е преучил нещо. Напротив - ако не съм по цял ден у дома да му повтарям, че трябва да си напише домашните или поне да си прочете уроците, смятам ще така ще си забута учебниците, че няма да може и да ги намери . Ама дали мога да му се сърдя?!

Бели си ходи на лятната училищна академия и се гласи вече да гостува на свекърва ми в Пловдив - въобще и тя е заредена с ваканционно настроение. То и аз де - имам 20 дена болничен и отсега си правя планове като си стъпя на крака какви ще ги върша.

Хайде, хубав ден от мен!

[Ванчето]

следващата събота и неделя (21-22 юни) сме на рафтинг . Докторът ококори едни очи, когато му казах какво ме чака. И допълни, че според него не е редно да се включвам. Защото за моята травма по принцип се слага гипс за 30 дена и буквално ме попита, дали ако бях с гипс, щях да се кача в лодката :lol: . Отговорът е ясен, но засега смятам да поема този риск. Да видим.

Чери, а няма ли възможност да отложите със седмица-две?

А пък аз искам да споделя с вас, че след вчерашната разходка сред природата с децата се прибрахме вкъщи с малко красиво букетче от 29 четирилистни детелини!!! Много късметчета, както казва Гого! Хайде дано наистина да са ни на късмет! Решихме, че ще ги занесем в България и ще подарим по една на най-близките - братовчеди, лели, вуйчовци, баби...

[ellis_stoyanova]

здравейте от....село:)трудно ми е да пиша през тела,но неможех да не се похваля.Слънце,жега,чист въздух,2 чифта боси крачета,които тичат по тревата от ранни зори до тъмно,зачервени от слънцето бузки и широки усмивки....ето това е моето щастие,моя начин да 'летя'.

[cchery]

А пък аз искам да споделя с вас, че след вчерашната разходка сред природата с децата се прибрахме вкъщи с малко красиво букетче от 29 четирилистни детелини!!!

Бъни, пусни една по пощата до Младост 2 :lol: :lol: ... Много готино ми стана като прочетох за тези детелини, честно! Иначе - не, не ми се отлага рафтинга..... Най-много да се допотроша .

Елисче, и аз вече отпускам Белана да е боса по цял ден в парка..... не е същото като на село, но пак е нещо! Пожелавам ви безоблачно във всяко едно отношение лято!

[Нели]

Знаех си! Помните ли как преди време пусках все френска музика, как картинката на профила ми беше чаша вино, как в темата за книгите говорих все за французи? Не, не зная френски и не, не съм ходила във Франция, обаче... ето този тест твърди, че Франция е страната, която ми приляга най-добре. Казва още и тези неща за мен (само да поясня, мисля, че са верни изцяло):

You are a romantic who enjoys strolling through cobblestone streets and markets. You are inspired by art and architecture, and thrive being surrounded by other artists and intellectuals. You enjoy the bustle of a city, but also love spending time in the warm countryside, sitting at a cafe, and having a glass of wine or coffee. Your soul is nourished by being in nature, and by having deep meaningful conversation about love, art, and the meaning of life.

Малко ме домързява да превеждам, но като цяло прилича на мен.
Ако ви се забавлява, опитайте теста, ще ми бъде интересно в кои държави ще ви "прати".

[futarela]

Хаха . Нели на мен се падна Италия ))))

[dexter]

Странно, и на мен ми се падна Франция, а тази държава никак не ме привлича . Всъщност, ако трябва да съм точна - не ме привлича Париж, но като се замисля за Южна Франция (асоциации от книгите на Джоан Харис) даже много ме влече . Описанието доста ми подхожда, макар да не се смятам за романтик. Мислех си, че ще ми се падне Италия - много, много ми се ходи там. Даже мисля от сега да започна с плануването на едно пътешествие за догодина .

[Ася]

Чери, аз съм пропуснала това, че си с травма, как успя да се подредиш така , бързо оздравявай!

Декс, една приятелка беше в Тулуза по време на техния празник на теменужките, беше мноого впечатлена ( най-вече от възпитанието и спокойствието на хората... )

Мисля с Фюти да ида в Италия, не съм правила теста, но мноого искам да отида!

Нели, от няколко поста не мога да те опозная, но някак си те представям във френска кръчма, преметнала крак върху крак, горният се люлеле бавничко , докато ти отпиваш червено винце и гледаш залеза през чашата... че в представите ми си даже с рокля от 30-те години и с цигаре в ръката, както си му е редът

Елис, звучиш щастлива!

А на БЪни - пожелавам още много детелини и все по вода да ти върви И понеже съм нахална, една молба - разкажи ни как минава един ден на средностатистическото испанско семейство, например някои твои съседи или познати - много ми е интересно да воайорствам малко под прикритие - интересно ми е дали майката работи или си гледа децата, кой ги води на училище и т.н., какво биха вечеряли в един обикновен ден, какви са им порядките в дома - децата дресирани ли са в страх от родителите или се държат свободно, какви са отношенията с баби/дядовци, ако ги има - близки както в БГ (в повечето случаи) или както в други страни, където си виждат внуците веднъж годишно дори да живеят в един град. Абе много съм любопитна, с две думи

[Ванчето]

Аси, как да ти кажа... Едно от най-интересните неща при испанските семейства е , че обикновенно жените командват! :lol: Да, да! Не се шегувам! Много често може да се случи например, ако отидете семейно в някой магазин, за да си купите телевизор например, продавач-консултанта да се насочи директно към съпругата и да и обяснява през цялото време и всичко на нея, просто защото най-вероятно ще бъде купен този телевизор , който тя избере! И това важи не само за телевизорите, а за всичко, което касае дома. Там тя е шефката
Друго съвсем нормално нещо за испанската жена е да върви по улицата и да пуши като счупен комин!
Иначе по отношение на работата, как да ти кажа : има и работещи и не работещи жени, като нявсякъде. Ако има малко бебе или дете , жената обикновенно си е вкъщи и си го гледа, защото тук бабите и дядовците не гледат внуци! Може да вземат детето, да го разходят примерно за час-два, но толкова. Не е като в България, младото семейство да остави детето на бабата за една седмица примерно... Сещам се примерно, че преди време една приятелка на моята шефка ми разказа, как сина и и снаха и са и оставили внучката и за първи път да преспи при нея, когато детето е било на 2 год. и то защото те трябвало да ходят на сватба. И детето цяла нощ не е спало, защото е търсило майка си... После, когато децата порастнат, повечето майки работят. Но има и заклети домакини, които никога през живота си не са ходили на рабоата!
По отношение на училището отговорността се разделя по равно между двамата родители. Можеш да видиш колкото жени, толкова и мъже да водят и прибират децата от училище. В това отношение испанците много ме кефят! Още един пример: на консултацийте за бременни почти никога няма да видиш сама жена да е отишла на преглед! Мъжа и винаги е с нея! Вземат си почивки, шефовете им ги пускат без проблем и това е едно от най-нормалните неща за тях. И така би трябвало да е , според мен поне!
Относно кухнята, предполагам никой няма да бъде изненадан като кажа, че тук се набляга предимно на риба и морски дарове. Ядът и спагети, макарони, месо разбира се, но преди всичко предпочитат морското. Дори за коледа, един от най-големите празници масово се предпочитат морските деликатеси пред месото.
Децата обикновенно се оставят "да живеят сами", както се изразяваше предишната ни педиатърка. Лично според мен дисциплината им малко куца. В никакъв случай не може да се каже , че са дресирани или имат страх от родителите си, по-скоро много често се случва да нямат никакъв респект от тях. Масово децата се оставят да пълзят по баровете, по тротоарите... Дори гледка на легнало дете на земята, което се тръшка, а родителите му стоят и го чакат да му премине моментното състояние е съвсем нормална. Е, разбира се има я и другата страна на монетата, има и добри и разбрани деца с грижовни родители, които не правят подобни сцени. Абе всичко си зависи от родителите, това е. А то като нявсякъде има всякакви хора. Но на мен това ми е направило впечатление, защото знам как е в България, където майките обикновенно истерясват ако случайно детето реши да се нацапа малко докато играе. Тук децата се оставят на спокойствие да играят и факта, че ще се приберат мръсни не е от значение, защото се отдава по-малко значение на материалното. Важно е децата да се забавляват, много важно някакви си дрехи... И в тази връзка само да вметна, че тук я няма манията по марковите дрехи! Спомням си, когато Гого започна детска градина, учителките изрично предупредиха: децата да ходят с удобни дрехи, най-добре анцунг, за да може да се загащват примерно сами, да няма ципове и копчета и т.н. А в същото време една приятелка от БГ ми разказваше как там дори в детската градина всички деца са с маркови дрехи и обувки и майките се надпреварват едва ли не коя ще облече детето си по-модерно...
Забравих да напиша, че в повечето случай внуците се обръщат към бабите и дядовците си директно по име. Много рядко ще чуеш някое дете да казва "бабо" или "дядо". Същото важи и за обръщенията на възрастните към родителите на половинките си - обръщат се поименно към тях! Няма "майко" и "татко" както е прието при нас.
Ами това се сетих за сега... После може да допълня нещо, ако ми хрумне...