Ярко слънце жули по неувяхващи марули!

[Kleo]

Инструмент на Доброто или ... Какво се случи в Горубляне? - Калин Терзийски:

От години се въртя около майките на деца с аутизъм. Навъртам се. Преди години ме повика Влади Цолова – да помогна с нещо. Тя е главният организатор сред тях. И аз оттогава – като някой Серафим на Йовков – навъртам се и гледам да помогна.

Ако не помните Серафим – ще ви припомня. Той беше един много беден и слабосилен човечец, бивш пияница, с много старо и закърпено палто. Йовков казваше за него, че не обичал да стои празен. Тоест – не обичал да стои ей така – без работа. Нямал сили за сериозна работа – да оре или да жъне. Но за по-обща и по-лека работа – да помете и почисти – имал сили. И никога не оставал празен. Все нещо похващал – и – напред-назад.

Лошо е да се стои празен. Идват дяволите. Дяволите да ги вземат.

На края на разказа Серафим (за разлика от богатия ханджия) даваше пари на бедната жена с болен мъж. И казваше: Аз на нея. Бог – на мен.

И аз гледам от Серафим; и се навъртам около жениците с деца с аутизъм – за да не стоя празен.

Ах, как ще плеснат с ръце, обхванати от закачливо възмущение, те!

Ако прочетат, че ги наричам „женици“! Ха-ха. Та те са изискани дами с безупречни лица и прически, и куп дипломи! Те са красиви и умни! О, да. Поне тия, които познавам.

Но едно ще ви кажа: Всички сме женици и мъжленца, и дечица! И моля ви се – без претенции – защото като влезем в тоалетната - всички блещим очи!

А още повече – на смъртния одър. Доста облещени очи и смъртни одъри съм наблюдавал.

По-кротко – това е истината. Да си кротък не означава, че не си смел и достоен. А точно обратното.

Та така. Тия мили женици. Обичам ги. И техните дечица. Аутистите. Тях познавам по-малко.

Странно. От години уж помагам на майките с деца-аутисти, а самите деца с аутизъм виждам много по-рядко, отколкото майките. Някой глупак ще каже, че това е, защото съм похотлив или безотговорен. Не мисля. Просто майките на аутистите ме канят все на светски събития, на които трябва да се говори. Обсъждания, конференции, кръгли маси, съвещания на здравни комисии, откривания на центрове. Показват ме по телевизията (бих казал даже „по телевизора“, за да угодя на баналната представа за „смешно“) – и жените ме приемат просто като обществена фигура. А тия, обществените фигури, знаете, светските личности – стават само за такива неща! Да се показват насам-натам и да говорят.

Не да вършат истинска работа. Хм. Според милата Влади Цолова – главната организаторка на майките на деца с аутизъм – и това било много полезно. Известните личности да популяризират инициативите и работата на организацията. Всъщност – организациите на майки с деца с аутизъм са две. А може би – и три. Нали сме в България, все пак…

Може и да е полезно това показване и светско говорене. Не знам. Щом майките казват така… Някак спокойно ми е да си мисля, че съм нещо като инструмент в техните ръце. И ако на тях ще им свърша работа с говорене по срещи и телевизии – значи – те са прави! Аз съм само инструментът – и ще говоря.

Но на самия мене…

Нали схващате. Понякога и на чука му се приисква да направи нещо самостоятелно. Нещо от себе си.

Ако с него само коват пирони – на него пък му се ще, примерно, да вземе и сам да напише поема.

Ако мен, като се прави благотворителност, ме използват само да говоря пред публика – добре. Но аз може би пък понякога искам да свърша и малко човешка, запъхтяваща и изпотяваща работа! С двете си, все още силни ръце. М-да.

И така. Мина не мина – и се създаде център за обучение на специалисти по поведенчески анализ. Това е нещо сложно и въпреки че съм учил доста психиатрия – ми е непознато. Нещо ново е това. Влади Цолова, Мина Ламбовски и другите велики майки, успяха да направят този център с неистова работа – събирайки средства отвсякъде. От най-невъобразими места. От министри, от собственици на фирми, от популярни личности – като прекрасния Ники Кънчев…от кого ли не. Ще напиша Кого ли Не с главни букви. Защото в тия думи събирам всички тия – наистина добри хора. Които помогнаха за направата на тоя център.

А той - една къща в Горубляне. Някой би казал – нищо работа! Мхм. На този някой ще извадя гръкляна.

Тази малка къща е направена от добро. Ние това не сме научени да уважаваме и признаваме. Както и да е. Ще се учим в движение.

А аз…Аз нищо не бях напарвил. Нищичко. Въпреки уверенията на майките, че много съм им помагал. Всъщност – бях ходил по публични събития и бях говорил благопожелателни приказки. Наистина – доста пъти. Но това не е много.

Да свършиш нещо наистина, според мен все още означава: да откъснеш от дъха си, от съня си, от силата си, от залъка си, от сърцето си.

И аз реших. Ще взема да направя и аз нещо. Истинско. За тоя център. В Горубляне. Където ще се обучават специалисти. И едновременно с това – ще се лекуват дечица с аутизъм.

Какво да свърша? Хм…

Аз съм писател…Писателите не редят керемиди…Не изкарват пари – че да ги дадат…Писателите не правят нищо полезно…ха-ха докъде я докарах – до нихилистично самоотричане…

И се сетих, о да, по дяволите, сетих се – аз рисувам!

Та аз ри-су-вам!

И то – доста добре, да, да. Не се шегувам. Не съм профе…не, няма да използвам тая смешна и жалка дума, когато става въпрос за свещено изкуство. Така де. Рисувам добре.

И казах на Влади Цолова – главната майчица. Поне така я възприемам аз. Сигурно – заради сините ѝ, малко страшни, пронизващи очи. Ех, тя. Казах ѝ: Ще взема да нарисувам една картина…На стената…в центъра. Вътре някъде. Да се радват…децата.

А тя каза: Не, не, човек, отвън ще я нарисуваш! Да се радват…всички!

И аз се смутих, уплаших се. Моят наперен и суетен ексцентризъм е само докато не се наложи нещо по така…Ама цяла картина на фасадата на центъра?!…На обществена сграда?! ...Оф, страшничко е! Отговорно!

Добре! – казах аз след две минути размисъл.

И след седмица вече рисувах. Раз, два, три. Бях правил такъв стенопис – с такъв размер и сложност – за последен път в казармата. Там нарисувах двама граничари на коне – в естествен ръст – яздещи със спокоен конски ход всред цяла есенна гора. Да. Сега не знаех какво да рисувам.

Всъщност – знаех. Бях го измислил час, преди да започна. Човекът – сред животните!

Пак в естествен ръст. Човек – и много животни около него! Да. Миролюбиво, природно, дружелюбно, космическо! Човекът – не като господар – а като равен.

И замацах по стената.

Вие никога няма да усетите тоя трепетен ужас. Който изпитах в първия момент. Детински ужас. Като ужаса на дете, излязло за първи път на сцена на училищния театър. И установило, че не помни нищо от репликите. А репликите му са само: "Господин графът отиде на лов в гората". Но то нищо не помни. И стои занемяло.

Но аз цапах. По стената. С четка, дебела като палец на крака на великан. И треперех, и ми се виеше свят. Сградата беше толкова красива и чиста…А след моята интервенция сигурно щеше да изглежда като окаян паметник на бездарния вандализъм.

И аз, знаете ли – се помолих на Господ: Господи, нека успея! Нека се получи красиво! А? Моля те, Господи, може ли? Да направиш ръката ми безпогрешна?! Ех, Господи, моля те, нека го направя красиво! Красотата, Господи, най си заслужава…Май друго на тоя свят не си заслужава…Така че – моля те, а, Господи?!

И зарисувах.

Рисувах като луд.

Осем часа. Рисувах, рисувах, рисувах. Вършех истинска работа.

Мисля, че се получи. Цветовете бяха такива, каквито ги исках. Огнени, слънчеви, златисти, като цветове на най-фин тичинков прашец. На златно растение. А вилорогата антилопа, застанала до човека, гледаше някак много хитро и надменно. На осмия час бях готов. Три на два метра.

Не знам. Не знам. Човек никога не знае какво точно е направил. Преди да се появят другите хора.

Но поработих. Сам за себе си – бях щастлив. Чукът беше написал поема.

А вие отидете, вижте и кажете – дали е добре. Центърът за аутизъм – ще кажете на таксиметровия шофьор – в Горубляне. И ще го видите. Там е.

Вижте го. Да ми кажете – как е.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/19548 ... enopis.jpg[/img]

[danid]

Фюти, мога само да съчувствам. Аз още не съм се оправила, а вече месец май навъртях с такава болка. Дийп Рилийф ползвам и облекава. Само снимката още я помотвам, макар че и кардиолога ме посъветва да направя. А и хормоните трябва да изследвам, но нека мине 15-ти, макар че нямам кой знае какво за подготовка...

Хайде, успех на дечицата тази учебна година. Нека се развиват във вярната за тях посока, напук на всякакви образователни величия и програми. С такива майки и татковци съм сигурна, че ще постигнат най-доброто за себе си.

На нас успех и здрави нерви

[Ванчето]

Привет, мацки!

Ние вече започнахме новата учебна година - миналата седмица в сряда!
С такова голямо нетърпение я чаках, а пък стана така, че хабя яко нерви от 10-ина дена насам. Все се случва нещо дето да ни обърка плановете...
Гого 3 дни преди старта ни заяви, че изобщо не му се ходи на училище...!
Бях в потрес ! До сега винаги е ходил с такова огромно желание, че не съм и предполагала, че мога да чуя нещо подобно от него!
Но след първия ден вече всичко е наред. Припомнил си е колко е хубаво на училище и вече не мрънка.
Марти пък в момента все още е в "процес на свикване". Миналата седмица ходи 3 дни по 45 мин на ден. Сега следват 3 дни по час и полина. После три дни по 2 часа... И така чак до 23-ти, тогава ще започнат по цял ден. За моя изненада се представя много добре и не плаче за мен когато го оставям. Но днес влезе трудно - не знам дали защото не е ходил 2 дни или защото имаше две дечица дето плакаха, но нещо даде малко на задна... Но учителката го хвана и влезе с нея, нямаше проблем.
Днес като цяло ми е нервен ден, не знам защо.
А за капак на всичко като се прибрахме Мартин ми изпусна телефона и той се счупи. Сега поне няколко дни ще съм без мобилно устройство, защото отново Марти още миналата година ми счупи и стария и просто нямам апарат, който да ползвам докато си купя нов...

Елисче, много апетитна зимнина слагаш... Видях снимките във фейса - лютенички, туршии... Супер!
Успех на Анджи утре! И не само утре - дано цялата година и върви като по вода!

Елито, и твоите снимки от фотосесията видях... Очарователна си...!

УСПЕХ И НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ УЧЕНИЦИ! СПОРНА И БЕЗПРОБЛЕМНА УЧЕБНА ГОДИНА! МНОГО ЗДРАВЕ, ЗАБАВЛЕНИЕ И ВИСОКИ ОЦЕНКИ ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ МАЛКИ И ПО-ГОЛЕМИ МЕЧЕНЦА !!!

[cchery]

Здравейте, хора. Много искам да се включа по-обстоятелствено с читав постинг, но вместо това пиша от тел-а в легнало положение на спалнята :lol: . Имам какво да разкажа за изминалите 5 дена в Горна и Плиска. За срещите с Елисчето и Цвети. За красивото спокойствие на топлата неделя сред руините на Аспарухова Плиска..... Но ще да е утре... може би.

Искам да пожелая на всички утре да имат един вълнуващ ден, който да си заслужава да споделят с нас.... така както Бъни го е направила.

[ellis_stoyanova]

Добро утро и от мен,в този ранен час.
Днес искам да пожелая на всички дечица и на моето момиче ,успешен старт през новата учебна година!Нека имат сили и желание да постигат с лекота всяка поставена цел,а усмивките и доброто мастроение са ежедневие.От сърце им пожелавам на добър час!

[Kleo]

Честита нова учебна година на всички! Живи, здрави и успешни всички да бъдат! И ученици, и учители, и родители!

[img]http://riopz.com/drupal/16092013.jpg[/img]

Сиренце, честит ти рожденик! Желая му щастие! Весел празник!

[Kleo]

Днес баща ми има РД. Да ми е жив, здрав и все така засмян още дълги години! Да ви "почерпя" за негово здраве:

[img]http://media.snimka.bg/0143/006541677.jpg[/img]

На хубава дата е роден. Цял живот си е бил любознателен. Бодър, жизнен дух, много му се радвам.

[img]http://prikachi.com/images/942/5868942p.png[/img]

[futarela]

Чести първи учебен ден ! За мен годината много отдавна се дели на от септември до юни
Ама скоро се научих ,че не трябва така и се поокопитих . Това е много хубав ден според мен и много вълнуващ! На всички ученици желая интерес и любопитство! И добри учители ! Клео да ти е жив и здрав Алекс . Сиренце а на теб Цецо . За ръката нямам думи боли си ме и сега ми предписаха физиотерапия . Да видим ще имали ефект . Трябва почивка ама няма как . Има работа за целия свят . Днес записах Юлий на курс по английски в Авобел. Да видим дали ще му допадне и дали ще научи нещо ,че ми се видя скъпа таксата .

[cchery]

Здравейте и от мен. Най-сетне :lol: :lol: !

Честита нова учебна 2015-2016!!! Пожелавам децата ни да ходят с желание на училище! А ние да ги изпращаме със спокойствие и посрещаме с разбиране!

Вчерашният ден у дома почна така:


[img]http://s27.postimg.org/49iq5ms4f/IMG_3245.jpg[/img]

[img]http://s27.postimg.org/m24adi9cv/IMG_3254.jpg[/img]

[img]http://s27.postimg.org/bqrxkuhnj/IMG_3255.jpg[/img]

И завърши с традиционното обличане на учебниците. Слава Богу - само тези на Бела....... Коко вече е голям. Имах известни затруднения в началото на тази септемврийска практика... не ме допускаха на обекта - както е видно от снимката долу :lol: :

[img]http://s29.postimg.org/4s9c4r9mb/IMG_3318.jpg[/img]



Но в крайна сметка в 21 часа всичко беше подвързано и надписано, Бели си подреди чантата иииии вечеряхме!

Засега не мога да пиша повече!!! Ще продължа по-късно!

Честитя и на патерица рождените дни на Цецо и на бащата на Деси с пожелание за здраве и търпение в преследване на целите и мечтите!

[Ванчето]

Здравейтееее...!

Чери, много хубави снимки! И прекрасни дечица! Успешна учебна година им желая!

Много е хубаво в България на първия учебен ден... Празнично, тържествено! Всички са със специално приготвени за случая тоалети! Цветя, балони...! Специална програма за посрещането на първокласниците! И всички са супер щастливи!
Тук при нас няма такова нещо! Първия учебен ден е като всеки друг учебен ден. Дрехите са всекидневните. Цветя на учителките НЕ се подаряват! Докато Гого беше все още в детската веднъж решихме да вземем цвете на учителката, защото много си я обичахме и познайте какво стана: първо докато чакахме отвън всички ни гледаха супер странно. А учителката така се изненада!!! Започна да прегръща и целува Георги на вратата и спряха потока от деца, които влизаха :lol: :lol: Тук няма абсолютно нищо празнично и тържествено в първия учебен ден! Децата се подреждат в колонки пред входа (всеки клас в отделна колонка) и като удари звънеца започват да влизат в строй през вратата. Това е. Не, че децата не са щастливи от факта, че се виждат, че отново са заедно! Всички са усмихнати и доволни. Но на мен някак си ми липсва празничната атмосфера на този ден, на отбелязването по подобаващ начин на новото начало!

[Kleo]

Люси /Орхидея/, Честит Имен Ден! Жива, здрава, щастлива, успешна и обичана бъди! Весел празник ти желая от сърце! :1211