Привет на всички!
Най-накрая се добрах до стария,мил компютър.Не че имам нещо против новите технологии,но няма нищо по-хубаво от това да седне; пред екрана и да пощракаш на клавиатурата
Мина доста време,но аз да си кажа,че се вълнувах при всеки един разказ на Чери от Франция.Колкото и да е странно,никога не съм имала особени предпочитания към тази страна,макар да знам,че има толкова много интересни неща,за които си заслужава да попътуваш.но няма как да останеш равнодушен към разказите на Черита и да не се почувстваш,сякаш за секунда си там.Благодаря ти,Чери
Бъни и тя ни разходи из китна Испания(виж там вече съм пристрастна
),радвам се че сте прекарали добре.
Напоследък рядко се вясвам тук и въобще не е защото нямах време,напротив.Имах безброй часове,през които да мисля какво да правя с живота си от тук нататък,дали да остана в "зоната си на комфорт",което ми носеше часове,изпълнени с отчаяние,чувство на НЕудовлетвореност и много тъга.И точно тази уж комфортна зона лишаваше децата ми от толкова много неща,които искам да направя с тях.Не знам кога,как и защо реших,че само аз съм човека,който да поеме пълна отговорност за децата,което в един момент ме превърна тотален изолатор за целия заобикалящ ме свят.А децата си растат,имат си своите нужди и потребности,а аз си оставам този тъмен и порочен кръг.Разбрах,че колкото и да ги пазя,те пак се разболяват.Колкото и да съм грижовна и отдадена на тях,те пак се нараняват по някакъв начин.Разбрах,че колкото и да искам да предвиждам нещата,не се получава по никакъв начин и реших.......да започна да живея живота си....заради мен,заради любимия.......заради децата си.Не искам да се превръщам в безбройните,вечно мрънкащи "лелки",които все светът им е крив,а те са все прави.Не искам да лишавам децата си от правото им сами да се борят,а аз да съм просто човека до тях.Ще трябва да мине доста време,докато се науча да вървя по този път,но осъзнаването му е не по-малко важен етап.Мисля,че с наркоманията е същото,зависимият трябва да осъзнае проблема и да поиска да се излекува,едва тогава може да започне истинското лечение.Е,аз го осъзнах и започнах да правя първите крачки.От около седмица съм предствител на една популярна марка за козметика.Всеки ще си каже,голяма работа.Но аз вече имам едно ново запознанство и много предстоящи.Занимавам се с нещо,което смея да кажа,че разбирам,а и ми е интересно.Другото много по-важно е,че от следващата седмица започвам работа.Не е тази,от която имах нужда,но все е нещо.Ще мога да работя от вкъщи,от 10 до 19 часа,ще ми носи някакъв доход,а с това и повече самочувствие.Децата.....Анджи в момента е леко болна,Ивето е с запушено носле вече 2-ра седмица,но свекър ми и свекървата са ми обещали пълна подкрепа,на която силно разчитам.Смятам,че Господ ми даде прекалено много знаци,че е време за промяна и ми помогна да я осъществя,надявам се успешно.
Ами...май това е,лека и спокойна от мен!!!!
и успех! Другото Чери вече ти го е казала, няма да я повтарям.
