forum.metsababa.net

Верче ,много точно и на място казано!Но !!!за съжаление,в повечето случаи,мен ме дърпа бурята на негативизма,околкото да предам своя вътрешен мир.Много бързо нещо лошо успява да ме разклати/т.е лоши хора/Трябва да се науча да се затварям,но как ......?И то–близки хора

Валче, давам ти от личната си сила и енергия, за да устоиш на лошото! Пази се

valrus написа:Трябва да се науча да се затварям,но как ......?

Вале, и аз до сега си мислех, че трябва да се затварям. И овладях това изкуство до съвършенство , да ама май не е в това работата.
Колкото и да си затворен, все пак се налага (за кой по-често, за кой по-рядко) да се общува и тогава се получават "отечките" на енергия. Значи въпросът не е да сме "затворени" и в момента в който се "отворим" да "изтечем", а да контролираме потока, да го балансираме, да оставим "лошото" просто да премине през нас без да го поемаме, а да отвърнем със спокойствие и доброта.
За да сме способни да оставим "лошите" неща свободно да преминават, ние трябва да сме се изчистили, така, че у нас да не е останало нищо "лошо", което да ги привлича.
Мисия за цял живот .... ,а сигурно и за много повече.
Но какво пък, нищо не ни струва да опитваме
Успех Валенце!
И благодаря, че ме наведе пак на някои мисли, които ми помагат да се успокоя и да стана по-добра

Ами ха добър ден! Добър е, нали?! Аз мисля, че е така и ще става още по-хубав!

За мен започна с едно късно ставане, горещо кафе с мляко, кратка среща с Боби в спортната зала и 1 час комбинирана гимнастика, раздумка с момичетата, с които тренираме и сега си седя на топло вкъщи, изкъпана, стоплена и хапвам овесени ядки с орехи....... Не знам, чувствам се добре! Снощи имахме гости и ядох и пих - нито много, нито малко. Тази сутрин главата ми не беше центрирана и ме понаболява все още, нооооо си казах, че "Всичко ми е наред! Здрава съм, щаслива, свободна!" и главоболието отстъпваааааааааа! :128 :128

Нещо хубаво ми се случи вчера - имаме проблеми с котарана вкъщи. Разгони се иииии пак опика дивана... и се опита и върху спалнята ни - добре, че имаше тройно сгънато одеало, та прах само него, а не матрак! Реших, че ще търся решение, което е трайно и окончателно. Зачетох бая форуми и накрая писах един полу-отчаян имейл до cotkite.com. И за моя изненада ми отговориха адски бързо. Дадоха ми съвети, насоки, а едното момиче ми пусна телефона си за контакт, за да се чуем и да действаме заедно така-щото да "превъзпитам" Пухи - за мен варианта да а "освободя" не е стоял никога като опция! Да, много искам да се преместим да живеем в къща и да може Пухи да излиза на свобода, но това е друго! И всъщност съм щастлива, че има толкова отзивчиви хора - млади хора, готови да помогнат, независимо, че на тях почти никой не съдейства!

Друго много щастливо нещо - довечера сме на бенефиса на Данчо Йовчев - един голям българин! Да не забравя да си заредя батерията на фотото!

valrus написа:Верче ,много точно и на място казано!Но !!!за съжаление,в повечето случаи,мен ме дърпа бурята на негативизма,околкото да предам своя вътрешен мир.Много бързо нещо лошо успява да ме разклати/т.е лоши хора/Трябва да се науча да се затварям,но как ......?И то–близки хора

Валче, лично за мен изкуството не е нито да се затваряш, нито да се отваряш, хептен пък не е да си балансиран...... тънканата е .... да си убеден в себе си, да се самопознаваш до съвършенство без да ти е фиксидея и да слугуваш на мантри, мУнтри и всевъзможни учения! Това е като лечението на човек от болести - строгоиндивидуално и важи само за теб и никой друг! Само тогава никой няма да може да те ограби или пък ти да "наливаш" излишен акъл! Винаги си давала вид на много чувствителен и деликатен човек и точно в това е твоята сила! Дори и околните ти да се възползват от това, ще те ограбят веднъж, два, три пъти, но четвъртият път - няма да има значение за теб, защото си разбрала, че това си! Приела си се и вече не го тълкуваш като загуба..... Няма загуба, когато си прегърнала вътрешното си аз и изправиш гордо глава: "ТАКАВА СЪМ - ГЛЕДАЙТЕ СИ РАБОТАТА!"

Благодаря,Деска
Верка,помогна ми с този кратък текст да се замисля и да започна да се уча на това,което си ми написала.Лошото при мен е,че лесно се дразня от лоши и негативни приказки,погледи,действия......Няколко пъти съм се опитвала да минават през мен,но като че ли на отсрещната страна и прави кеф да "смуче"енергия....Но,всичко се научава с времето–не съм спирала да се уча.
Черитка,чувствителна до болка съм,"що така бе джанъм" Днес, разхождайки се с бебчо и баткото,видях една женица с някаква счупена количка и на нея бяха накачорени вехтории събрани от кофите,оф,доплака ми се,гледах я дъъъълго,дори щях да се блъсна в един стълб ......абе,не е нормално.Домъчня ми,но нямах с какво да и помогна/винаги, с бебо, забравям да си взема парички,то е един зор докато излезем/.....пък и не знаеш как ще реагира такъв човек.От едно време се доверявам на човешката болка и тя ме "пълни" ,а това тежи.....Знам ли,всеки има мисия на този свят.
Обичам ви, момичета!

за всички

Привет, Дами,

Къде сте всички?
Чери, как беше спектакъла с Йордан Йовчев? И на мен ми се искаше да отидем, но просто не се получи.

cchery написа:лично за мен изкуството не е нито да се затваряш, нито да се отваряш, хептен пък не е да си балансиран

Аз мисля, че трябва да си отворен към хората, но за да не ти влияят всякакви емоции, трябва да си балансиран, да си в хармония със себе си и така няма да позволяваш на външни фактори да ти се отразяват. Обачееее това е толкова трудно и изисква много време да мине за да успее човек да го постигне.

valrus написа:.Няколко пъти съм се опитвала да минават през мен,но като че ли на отсрещната страна и прави кеф да "смуче"енергия....

Валче, така е, на много хора им е кеф да смучат от енергията на другите, защото така се поддържат и се чувстват добре. Въпросът е да се научим как да се предпазим от това и да не позволяваме да се случва.

В тази връзка работя активно в тази насока да съм спокойна, да съм в хармония. От време на време се срещам със специален човек, който е силен енергийно и ме зарежда. Правя релаксации, с които да балансирам себе си. Като цяло е доста трудна задача, изисква много усилия, но трябва да успея. Целта ми е наистина да съм спокойна, да приемам ситуациите в които изпадам без гняв и без излишни емоции.
Днес сутринта имах един успех - успях да успокоя главоболието си по време на релаксация, което си е доста положителен ефект. Обикновено главоболието се засилва толкова много, че почти винаги стигам до хапчета. Сега се опитвам да се справя с него чрез спокойствието и днес ми се получи. Сега пак започна да ме боли, да видим днес до къде ще стигне и по кой точно начин ще отмине.

Ели, радвам се да те "видя". Принципно смятах да не пиша, но след като прочетох това:

ellyto написа:Днес сутринта имах един успех - успях да успокоя главоболието си по време на релаксация, което си е доста положителен ефект. Обикновено главоболието се засилва толкова много, че почти винаги стигам до хапчета. Сега се опитвам да се справя с него чрез спокойствието и днес ми се получи. Сега пак започна да ме боли, да видим днес до къде ще стигне и по кой точно начин ще отмине.

побързах да се включа, за да споделя, че и аз успях да се справя с главоболието си събота без хапчета. При мен не е мигрена, ала съм споделяла и друг път, че без нурофен или течен аналгин никога не оставам вкъщи именно заради главоболието. Тази събота обаче успях да .... го изтърпя буквално. Лягах по-често, слагах си електрическа възглавничка в областта на веждите, където най-силно ме болеше, почти не съм поглеждала компа, защото забелязах, че от него се усилват симптомите. И когато отидохме на бенефиса на Данчо, дали от сериозния приток на адреналин, дали от прекрасното настроение, с което ни заредиха тези 2 часа, глаболието изчезна без хапчета! Адски съм щастлива.... ама много! Искрено ти пожелавам днес и ти да се справиш без медикаменти!

За Данчо ще пиша в блога - до ден-два - просто време не ми остава.

ellyto написа:

cchery написа:лично за мен изкуството не е нито да се затваряш, нито да се отваряш, хептен пък не е да си балансиран

Аз мисля, че трябва да си отворен към хората, но за да не ти влияят всякакви емоции, трябва да си балансиран, да си в хармония със себе си и така няма да позволяваш на външни фактори да ти се отразяват. Обачееее това е толкова трудно и изисква много време да мине за да успее човек да го постигне.

Аз приех себе си точно такава каквато съм - ранима, наивна, доверчива, обидчива и леко глуповата... Допреди малко имаше сълзи на очите ми заради Нана - четох една статия за нея.... Всеки път като видя снимка на болен от рак човек буквално изстивам, а миналата седмица ме заляха в един и същи ден с 2 такива новини за познати..... и какво трябваше да направя?! Всичко друго, но не и това, което правех допреди няколко месеца - да треперя, да параноясвам, да рева като луда и да се удрям в решетките на собствената си невъзможност да помогна?! Просто не мога повече така - или ще гледам себе си, здравето си, децата си и ще бъда в кондиция да помагам наистина с това което мога, или да се тръшвам и аз да умирам!

Радвам се, че се включи
Съгласна съм с теб, че трябва да се приемаме такива каквито сме, това даже го считам за нещо много важно, защото от там тръгват и много проблеми със себе си, което пък се отразява и на цялостното ни поведение, възприятие и се отразява и на възприятието на другите хора за нас. Това е добре, че се опитваш да възприемаш нещата по различен от досега начин, защото наистина колкото и да искаш, не можеш да помогнеш на всички. Важното е да помогнеш на себе си и твоите близки, доколкото това е нормално де.

Болестите са страшно нещо, но си мисля, че трябва да се научим и да ги приемаме. Разбира се, когато става дума за близък човек е много много трудно. Когато аз чух диагнозата на баща ми, го приех спокойно и си казах, ами каквото такова, не можеш да го промениш, не мога да накарам баща ми да направи нещо, което не иска, безсилна съм, за това остава да го приема положението и това е. Не, че не се страхувах, че при всяко разболяване дали няма да тругнат нещата на зле, страхувах се, но опитвах да преодолея страха си. Страшна диагноза. Почти никой не знаеше от семейството, с изкл. на нас с майка ми и брат ми, защото другите приемат много тежко нещата и изпадат в много дълбоки драми, нещо от което определено нямаме нужда. В последствие, както съм споделяла, се оказа, че са сбъркали диагнозата. На нас ни улекна, които знаехме, и се зарадвах, че не казахме на другите от семейството, защото те щяха да изпаднат в шок от лошата новина и кой знае какво щеше да се случи.

Аз искам да се опитам да се освободя от всички негативни мисли и чувства, защото усещам колко зле ми се отразяват, знам че има начин, но пътя докато постигна това нещо е дълъг и ще тества моята воля определено

Здравейте,момичета!В Горна се сипе сняг на парцали,а от снощи вали дъжд,стана студено,а до онзи ден беше 15 градуса и от всички градинки ухаеше на кокичета и пролет,дори в градинка над блока ни беше изникнала прясна зелена салатка и лучец,еххх...но нищо,вижда и се края на зимата,иначе при нас нищо кой знае какво не се случва,мързелувам по цял ден до печката,тук имаме камина и Обожавам да гледам огъня в нея,носи ми някакво спокойствие,видях се с няколко приятелки и чакаме да се пооправи времето,за да започнем с разходките,вие как сте всички?

Забравих да ви се похваля,че тази година с Анджи и дейното участие на Ивето,направихме мартеничките за семейството и приятелите,имаме си Пижо и Пенда,рошави топки.и гривнички с маниста,много съм доволна от резултата....открили са тук страхотем магазин за маниста,шнурчета и всякакви такива неща и утре смятам да си взема някои неща и да донаправим нашите мартенички