forum.metsababa.net

Цони
Хябаво е човек да знае, че някой си мисли за него
Много си права и ти, и Нели ...
Промяната е факт, но сякаш все още ѝ се съпротивлявам :128 (въпреки, че предприех някои малки стъпчици, благодарение на Чери )
Знам, че вече е крайно време да спра да бягам, да се срещна лице в лица с нещата които ме страхуват .... и най-накрая да порасна и да поема отговорност за себе си. Преди години в подобни ситуации бягах. Много го умея това. Но сега бягството не е решение. Всички вратички, които използвах са затворени, а извиненията неприемливи.
Знам, че вече е време да се гмурна в света на хората, който очевидно (изненадващо силно за мен) ме ....плаши.
Много се ръчках в себе си и изрових купища страхове. Мислех си, че ме е страх от смъртта и тем подобни, но се оказа точно обратното - имам страх от живота, от провала, от отхвърляне. За това прекарах голяма част от него в изолация, там където се чувствах защитена и спокойна. За това ми беше много приятно да се мисля за "по-различна" и с това да оправдая всичките си решения. Е, вече не може така
Но ако Линди е права кълбото трябва да започне да се разплита от някъде. Да видим
Много добре би ми дошъл разговор с приятел на чаша вино далеч от дома
Но и форума ще ме залъже за известно време
А вие Цони сте направили прекрасни неща с децата! Отново

lindorina написа:Вер, човек свикнал със свободата, която му дава природата, със сигурност би изпитвал подобни на твоите усещания при контакта с многото хора в града. Наистина идва и този момент, когато трябва да промениш нещата. Не е твърде добра причината, поради която се налага, но вероятно твоята душа си е избрала този вариант. Ти си достатъчно пораснала за възрастта си и мисля го знаеш все пак. Относно затворените врати - хич не се коси - това е дори добро за тебе. Въпреки че е труден, живота е хубав и то много. Не се страхувай, за да не притегляш страховете към себе си. Какво ще се случи - то се знае. Помогни си с положителни мисли, дори да ти е трудно. Относно чашата с вино - ето....

Присъединявам се към компанията с виното.

Здравейте, момичета!
Попаднах на нещо интересно и реших да го споделя с вас. Мен ме накара да се замисля...

http://stefibozhilova.com/?p=3194" onclick="window.open(this.href);return false;

По-късно ще се постарая да вляза да пиша повече!

Сипвам си една чаша вино тогава и си мисля за вас
Бъни, честно да си призная се видях в статията Бляк!

Ver написа: Бъни, честно да си призная се видях в статията Бляк!

И аз, Вер, и аз...

Към компанията с виното ще се присъединя и аз, но малко по-късно, първо да изкъпя децата, че да не взема да объркам нещо... Надявам се една чаша вино наистина да ми помогне да се отпусна тази вечер и да успея да заспя. Утре рано сутринта тръгваме за Мадрид - имаме час за втори преглед на Мартинчо и предполагам, че ще ни кажат дата за операцията. Доколкото познавам себе си предполагам, че няма да мигна тази нощ...

Нели, благодаря ти за милите думи! Наистина се надявам да съм добра майка! Всъщност сигурна съм, че всяка майка прави най-доброто за своите деца! И да, през годините аз промених мнението и отношението си към много неща. Човек се учи докато е жив! А и живота вече е толкова динамичен и различен, че ако не се променяме спрямо него как ще оцелеем...?

Здравейте, момичета. Днес седмицата започна много приятно за мен... зареждащо. Не знам защо точно и с какво точно, но настроението ми е като за много важен ден..... този днешният. Ще видим. Преди това ми предстоят някакви други неща да върша... но няма как.

Съботно-неделно ходихме в една къща за гости в с.Бангейци, Трявна. Много хубаво си изкарахме..... разтоварващо, почивно.... спокойно. Метнахме и 1 тегел на Трявна :
Разгледахме Даскаловата къща, в която се е състоял първия документиран облог-състезание по майсторство във Възрожденска България. Двама души - майстор-резбар и неговият ученик правят облог за това кой ще резбова по-красив таван в богата чорбаджийска къща - Даскаловата къща. Майсторът сътворява майското слънце:
Ученикът - юлското:
Кое е по-красивото, съдете сами. Но по онова време тревненци дали предимство на майстора и неговото майско слънце. Както често се случва в приказките обаче, ученикът надминава майстора си след време - както по сръчност, така и по печалба в този облог - става така, че той и дъщерята на чорбаджията се харесват и ...... накрая се и женят. Та кой е по-големият печеливш, сами можем да се досетим.

След кратката културна програма, посетихме 1 от 100-те национални кръчми в България - бирария "Трявна" . Опитахме от бирата, която си варят там, на място. Лично на мен ми стигна дегустационното меню, представящо и 4-те вида бира - светла, кехлибар, тъмно и плодова:
И така - доволни и честити се прибрахме в София и имах още едно невероятно изживяване... за което изцяло се погрижи Боби...

Засега това е от мен, т.к. имам да правя доста неща и в офиса и за изпита ми другата седмица. После пак ще се включа, за да ви кажа за леля ви Анка . До послеееееееееее.....

Привет на всички!
Чери - радвам се за вас - изкарали сте си прекрасно Човек има нужда от разнообразие и това според мен във всяко семейство трябва да бъде нещо като храненето, т.е. без което не можем. Поставяме си цел за края на седмицата и я изпълняваме. Зареждаме се и всичко е по-добре.
Това по-долу може да е от полза за много от вас. На мен ми хареса. Особено първото

http://mall359.com/45-%D1%83%D1%80%D0%B ... biavi.html" onclick="window.open(this.href);return false;

Чета ви и си хапвам ръчно правен шоколад от Венецуела. Мммммммм, няма такова удоволствие!!!
Чери, много харесвам Трявна, но за кръчмата с бирата не бях чувала . При следващото ходене задължително ще се посети!

Привет и от мен
Чета ви, докато тъжно не си хапвам ръчно правен шоколад от Венецуела Сигурна съм, че пък не е пък чаааак пък тоооолкова пък хубав, може би съвсеееем малко хубавичък, а?

lindorina написа:Абе Мари, ти камини продаваш ли - Росен пита, не аз

Линдииии Кажи на Роската да взема парите и да идва. Ако хЕптен не си хареса камина, поне едно парти-грилче ще си купи, няма да го пусна с пълни джобове, ааа с празни ръце исках да кажа /за Росен говоря, не за теб /

cchery написа:... и затова набързо (мое бързо ):

Това уточнение ме разби
Верка

Хубав, слънчев ден на всички, емоциите да са положителни и новините само добри, че и повече

Привет дами,

Може би си мислите, че след като пиша такива шантави философски неща, насочени към вътрешното развитие и баланс и спокойствие и хармония, не ми се случват неприятни неща и ако ми се случват, то със сигурност ме изваждат от баланс...ами случват ми се и на мен неприятности, за това ще ви разкажа.
Направихме още един опит....вчера ми се искаше да видя на теста, че нещата са се получили, но за съжаление теста беше повече от категоричен, че този път не е бил моят. Разбира се стана ми тъжно, няма как да не ми стане, все пак вече толкова много години минаха, толкова много неща ми се случиха, но това е положението, живота продължава. Още веднага реших, че имам 2 варианта - или да се отдам на емоцията, която да ме завладее и да потъна в нея т.е. да се пусна по течението или да се мобилизирам. Реших, че трябва да се мобилизирам - направих равносметка, че всъщност съм постигнала голям успех, въпреки отрицателния резултат, защото целия опит беше като цяло немислим да се случи по този начин, по който се случи, а също така и бях спокойна и се забавлявах през цялото време. Това само по себе си е успех. Разбира се чувствата са си чувства и те не бива да се потискат. В някакви ситуации през деня ми беше тъжно, но все пак най-важната поука, която съм си направила е че съм жива и здрава и мога да пробвам пак.
Още веднага направихме един бегъл план кога да бъде следвщаия опит, а до тогава няма време за самосъжаление. Започнах пак с тренировките, направих си плана за седмицата за да си прекарам добре свободното време, купих си книги, които да ми помогнат в насоката за положително мислене. Вчера се срещнах с един човек, който се занимава с алтернативна терапия - су джок...беше интересна среща, разбира се и той каза, че не бива човек да се предава и трябва силно да вярва. Днес прехвърлих страниците на книгата, която четох миналата седмица, в която също пише, как да се справяш със ситуациите на "неуспех".
Днес станах с идеята, че всеки ден ще си определям един цвят. Ще го връзвам с различни усещания, които той дава, ще гледам да се обличам с този цвят и да си придавам това настроение и тези усещания в себе си. Реших, че не желая да се отпускам, ами искам да се стегна и да подредя нещата в живота си, така че само хубави неща да ме обграждат, а неприятностите - ами те ще ги има винаги, но отношението към тях е съществено.

Това почнах да го пиша снощи и не го довърших....

Та така, опитвам се по всякакъв начин да се изтласкам нагоре, защото състоянието на разочарование, отчаяние и т.н. които могат да съпътстват едно неприятно събитие, могат много бързо да ме завладеят и трудно излизам след това. До тук се справям добре с емоциите си, надявам се да се науча така всяка ситуация да посрещам, защото определено много по-леко минава всичко.

Цони, много вкусно звучи този ръчно приготвен шоколад от Венецуела....и на мен ми се прияде

Чери, много приятни снимки си ни постнала. Не бях чувала за бирария, където можеш да дегустираш различни бири. Звучи като да сте изкарали много приятен уикенд.

lindorina написа:Човек има нужда от разнообразие и това според мен във всяко семейство трябва да бъде нещо като храненето

Абсолютно подкрепям. Разнообразието във всичките му аспекти е изключително изключително важен за настроението, нагласата и вижданията за света в и около нас.
Линди и на мен много ми харесаха тези принципи, които си ни постнала. Особено първия най ти подхожда на теб на ника

Статия за лелката - мисля, че всеки може да види по нещо от нея в себе си...и е нормално...все пак според мен не може постоянно да си на върха и да правиш всякакви неща, има си периоди и периоди. Важно е цялостното ти ежедневие и живот да не прилича на този описан в статията. И разбира се човек да осъзнава нещата и да се стреми към промяна, за да се чувства добре в кожата си.

Вер, първата стъпка към промяната е осъзнаването на това какви са проблемите. Ето ти си признала пред себе си какво те плаши и от какво бягаш. Аз също не обичам много много хората и постоянно се бъзикаме с разни приятели, че сме асоциални, защото гледаме да ходим все на места, където няма много хора. Не за друго, ами защото мен лично ме напрягат масовката хора. Негативизма, неориентираността, нетолерантността и т.н. мен лично ме напрягат доста и предпочитам да се обграждам с хора, които нямат нищо общо с тези качества. Така, че е разбираемо и ти да бягаш от хората, но може при теб да не са същите причини, каквито са при мен.