forum.metsababa.net

Абе трябва да се видим, че нещо явно не мога да се изразя точно както искам.
А ти успяваш. Защото те чета и ти разбрах позицията.
Но да, чувствам се много различна. Винаги. От малка при това.

Kleo написа: ↑13 Дек 2021, 16:20 Но да, чувствам се много различна. Винаги. От малка при това.

Мда - това се нуждае от уточнение, защото човек може да се чувства различен по много начини и в различни среди. Сега вече си обяснявам и въпроса за конформизма - предполагам, че дълго време ти се е налагало да си в тази позиция.

Сещам се за елементарен пример при мен - аз се чувствам различна в отношението си към чалга-музиката. Случвало ми се е да се облека и да напусна заведение, в което се вият маанета. И то точно, когато всички стигат пика на удоволствието и се качват по масите.

Като се замисля чувствах се различна в юношеските си години. Защото ми се налагаше да работя селска работа, за да имаме пари за храна... Ръцете ми бяха захабени и изцапани с пръст. Износвах дрехите на брат ми... и се срамувах да си призная, че имам 2 села... В същото време моите връстници ходеха по кафенета и дискотеки, доста от темите за разговор бяха именно за времето, прекарано там и кой кого и как бил погледнал или пък свалял...., а аз се интересувах от..... хаха естрадна музика, да речем. Или Африка. Или как мога да стана командос.... Да - в някакво отношение бях различна. Макар че по онова време се мислех за тотално залюхана...

Конформист е да се съобразяваш с мнението на околните.
Не-конформист е онзи, който НЕ се съобразява. Отказва да се съобрази.

Чери, на мен ми се е НАЛАГАЛО да си НАЛАГАМ сама на себе си, въпреки огромния СТРАХ от отлъчване и неприемане от околните, да бъда на всяка възможна ЦЕНА, именно себе си - НЕ-конформистка!

Това ми е струвало през годините различни неща... присмех, чувството, че съм пълно хахо, че съм залухава и невписваща се в нормална човешка среда... но оставах себе си, напук на всичко.

Карала съм се люто с доста хора. Пак защото съм различна от масОвката. Четях много. Чувствах се аутсайдер. Страдах мълчаливо, че нямах село!!! А децата разказваха ли разказваха своите летни приключения оттам...

Може би само с един човек не съумях да съхраня себе си. Ама точно каквато съм да бъда. Не успях. Там е личният ми провал да остана различна. Онази цветна и шарена, луда и щура Деси, която съм си.

И ти ще се сетиш кой е този точно един-единствен човек. С когото не си позволих докрая да бъда смела и самата себе си. Ще се сетиш. Нали? ... Боли! Много ме боли. Защото той така и не заобича различността ми.

И може би точно поради горната причина сега съм тотално щастлива и приета. Ама на 100%. И не ми пука, че съм различна, тоест - РАДВАМ СЕ, че съм така различна от останалите хора - защото съм обичана ТАКАВА!

Kleo написа: ↑14 Дек 2021, 13:47 И ти ще се сетиш кой е този точно един-единствен човек. С когото не си позволих докрая да бъда смела и самата себе си. Ще се сетиш. Нали? ... Боли! Много ме боли. Защото той така и не заобича различността ми.

Да, категорично знам за кого говориш, Деска.

Защо ти реагирам по този начин за различността, с която ти се определяш. Защото за годините на нашето познанство не съм видяла никаква проява на различност у теб - поне според моето разбиране за различност.

Да - ти си това: хахо, залюхана, отнесена, прекалено еуфорична за някои неща, още повече лесно доверчива и да - дори си се карала люто и с мен. Но аз винаги съм била БЛАГОДАРНА за това, че в приятелския ми кръг има такъв човек. И междудругото си единствената такава. Което в моите очите прави не различна, а УНИКАЛНА .

Ти страдаш от чувство за реваншизъм спрямо Хри и аз го разбирам и приемам. Ако и ти го приемеш и прегърнеш...., ще видиш, че ще измислиш по-лесно и бързо начин да се избавиш от него. Сигурна съм. Сигурна съм, че един ден мисълта за него и за нещата, които си пропуснала да бъдеш с него, вече няма да имат никакво значение за теб.

Напълно съм съгласна с теб по отношение на Хри.
Вечно болящата ме тема. Болното ми място.
И ти помниш онази наша среща - ти и аз седнали да си бъбрим.
И Хри беше в чужбина. Във Франция. А аз чувствах ВИНА,
че се забавлявам, докато той страда и му е тежко.
Изпитвах вина, съжаление, срам, гняв, тъга, цял "букет" от "разкошни" чувства и емоции...
И тогава не му вдигнах, помниш ли? Изключих си телефона дори!
След часове щях да го ИЗЛЪЖА, че ми е паднала батерията...
Още ТОГАВА, преди толкова много години, той, дори ОТДАЛЕЧ, дори зад граница, потискаше моето аз, потискаше моето естествено поведение и държание, и чувствах себе си лоша, гадна, егоистка, и много, много , много ВИНОВНА, пред него...
Това е ужасно.
Не зная какво и защо... много ми е ТРУДНО все още.
И въпреки че ЗНАМ, че взех правилното решение за СЕБЕ си, още СТРАДАМ за Хри.
Моля ви, кажете ми, наистина ли съм откачалка? Луда и ненормална? Обсебена? Емоционално лабилна? Незнаеща какво желае жена?
Или още съм травмирана от миналото си, от стари любовни драми, рани и болки? Или просто още страдам за едни разбити отношения? С бащата на детето ми... но и не само това. Защото... Хри винаги ще си остане Хри...

cchery написа: ↑15 Дек 2021, 11:36 ... ... ...

Да - ти си това: хахо, залюхана, отнесена, прекалено еуфорична за някои неща, още повече лесно доверчива и да - дори си се карала люто и с мен. Но аз винаги съм била БЛАГОДАРНА за това, че в приятелския ми кръг има такъв човек. И междудругото си единствената такава. Което в моите очите прави не различна, а УНИКАЛНА .
... ... ...

Благодаря ти.

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:22 И ти помниш онази наша среща - ти и аз седнали да си бъбрим.

Деси, помня я. И с нещо друго - за първи път видях у теб СТРАХ. Ти беше парализирана от страх да не би Хри да разбере нещо... Аз бях силно изненадана и бая се чудех да те питам дали упражнява насилие върху теб. Но пък те познавам и знам, че няма как да допуснеш такова нещо.

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:22 И Хри беше в чужбина. Във Франция. А аз чувствах ВИНА,
че се забавлявам, докато той страда и му е тежко.

Деско, вярвам, че ще си прочетеш отново думите - ти си изпитвала такива чувства. Но не пишеш, че Хри те е карал да се чувстваш така...

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:22 Моля ви, кажете ми, наистина ли съм откачалка?

Обсебена си! Това мисля. Обсебена си от идеята за реваншизъм. Не мисля, че изпитваш страх. Всъщност ти искаш на всяка цена той да разбере какво ти е причинил (възможно е той дори да не знае, че го е направил), да се почувства силно гузен и виновен, да си признае пред теб на глас грешката и да те помоли за прошка.

Греша ли?

Десита, имаш нов живот и нов мъж..... мисля, че е време да затвориш тази книга напълно!!!! Излишно е всичко това. Представи си, че той знае за цялото ти това страдание по него, и е такъв, какъвто го описваш - та тогава той би изпитвал удоволствие от това, че ти се измъчваш така.... Това ли искаш?

Деска, цитирам те от темата РАЗВЕДЕНИ ЗАЕДНО

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:32 Бях убедена съвсем доскоро, че Хри ме мрази, че ме обвинява за всичко случило се, или че поне съм му напълно безразлична, и тези мисли бавно ме убиваха. Оказаха се неистина и плод на фантазиите ми и рибешките ми филми.

Цитирам те, защото ти даваш прякото доказателство за онова, което аз мисля, когато те чета за Хри... и в интерес на истината ти го загатнах в предния си пост тук:

cchery написа: ↑16 Дек 2021, 18:14 Всъщност ти искаш на всяка цена той да разбере какво ти е причинил (възможно е той дори да не знае, че го е направил)

Да, права си за всичко по-горе, Чери.

cchery написа: ↑16 Дек 2021, 18:14

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:22 И ти помниш онази наша среща - ти и аз седнали да си бъбрим.

Деси, помня я. И с нещо друго - за първи път видях у теб СТРАХ. Ти беше парализирана от страх да не би Хри да разбере нещо... Аз бях силно изненадана и бая се чудех да те питам дали упражнява насилие върху теб. Но пък те познавам и знам, че няма как да допуснеш такова нещо.

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:22 И Хри беше в чужбина. Във Франция. А аз чувствах ВИНА,
че се забавлявам, докато той страда и му е тежко.

Деско, вярвам, че ще си прочетеш отново думите - ти си изпитвала такива чувства. Но не пишеш, че Хри те е карал да се чувстваш така...

Kleo написа: ↑16 Дек 2021, 12:22 Моля ви, кажете ми, наистина ли съм откачалка?

Обсебена си! Това мисля. Обсебена си от идеята за реваншизъм. Не мисля, че изпитваш страх. Всъщност ти искаш на всяка цена той да разбере какво ти е причинил (възможно е той дори да не знае, че го е направил), да се почувства силно гузен и виновен, да си признае пред теб на глас грешката и да те помоли за прошка.

Греша ли?

Десита, имаш нов живот и нов мъж..... мисля, че е време да затвориш тази книга напълно!!!! Излишно е всичко това. Представи си, че той знае за цялото ти това страдание по него, и е такъв, какъвто го описваш - та тогава той би изпитвал удоволствие от това, че ти се измъчваш така.... Това ли искаш?

Физическо насилие - не.
Вербално и психическо - да.
Но чак СЕГА го разбирам и осъзнавам!
Постфактум! Покрай Есмо!!!
Стокхолмският синдром , като по учебник...

Да, изпитвах такива чувства.
Защото съм твърде емпатична, емоционална и чувствителна, И ЗАЩОТО Хри ме караше да се чувствам така! Сто на сто съм убедена в това.
Той НЕ желаеше , докато толкова упорито се труди далеч от нас, аз да си изкарвам егати кефа, да излизам с приятелки и да се забавлявам.
Той винаги е искал от мен да си гледам Алекс, дома, семейството, работата и това е. Без много-много странични дейности, особено ако той през това време яко бачка.

Да, мисля, че той ми е нанесъл много вреди. В психо-емоционален план.
И да, мисля, че той това не го осъзнава, защото не е зъл /лош/ човек.
И да, едно извинение би ми дошло много добре, но то няма да дойде.

А се измъчвам, защото ЧАК СЕГА ПОКРАЙ ДЪРЖАНИЕТО НА ЕСМО разбирам и осъзнавам толкова много неща!!!