forum.metsababa.net

Елис, не се притеснявай, даже и да го приема лично, това е мой проблем - всеки може да си каже мнението, няма нищо лошо е спора, в противоположните гледни точки . А аз никак не го приемам лично !
Не искам да говоря за хора, които са във финансова безисходица, просто няма да е коректно от моя страна, защото аз (в момента - казвам го, защото няма нищо вечно) не съм в тяхното положение. Но дори и детето да е на градина, пак има време родителите да му обърнат внимание след градината. Най-добрият начин за това е да си изключат телевизора - ето как се освобождават едни 3 - 4 часа за комуникация. Същото важи и за по-големите деца, и за родителите. Но познайте как ме гледа всеки като спомена, че в къщи лобирам да си изхвърлим телевизора - все едно съм за лудницата! Ние напр. нямаме CN и няма да имаме скоро. Моята дъщеря разбра за Winx от градината, но още не е гледала нито едно филмче и няма и да гледа скоро (поне докато зависи от мен), да не говорим за другите простотии. Не страда особено, според мен, а аз я наблюдавам внимателно .
А за прехваленото образование в Свищов - носи му се слава, но според мен няма никакви основания. Завършила съм там преди 15 години и знам за какво иде реч . Който е искал да учи, си е учил - и тогава и сега.
Не искам да казвам на никой как да си живее живота, казвам просто, че на всяко нещо му се намира колая, и на хубавото, и на лошото .

Момичета, щом дискутираме тук, е ясно, че всеки променя нещо. Ако ще дори вижданията си. Но..... за мен това не е достатъчно. Декс, това, което си написала:

dexter написа:Учебникът казва едно, какво пречи да прочетем с децата и друга книга по история - например? В училище изпитват с тестове - какво пречи да поговорим за материала с детето, вместо да проверяваме дали дава верните отговори? Какво пречи да спрем телевизора и компютъра и да си осигурим още един свободен час за разговор с децата? Защо да не ги заведен на разходка, вместо на детския кът? Всеки ден имаме възможност да правим избор какво да се случва с живота ни, с живота на децата ни. Ако изберем лесното - ами държавата ни е дала алтернатива с детските заведения и училищата. Ако пък решим, че има смисъл да се занимаваме сами и да плуваме срещу течението - едва ли държавата в сегашната си форма може качествено да ни попречи.

е точно така и точно това правя и аз. НО СЕ УМОРИХ! Не става цял живот напук и навъпреки! И още повече, че създавам умения и давам знания на децата ми, които по никакъв начин няма да им помогнат, когато стъпят в учреждение, институция, работа и т.н. Защото там ще работят и те ще зависят от всички ония, които люпилнята е заразила и разболяла. Какво излиза, че цял живот ги съветвам да виждат цветове в тъмното, а накрая им се налага да приемат мрака за даденост и да зависят от него!!!

Има неща, от които трудно можеш да избягаш! Аз съм сигурна, че Нелката пише от опит, когато казва това:

Нели написа:......че детето ми е заето с учене (и реално - работещо) повече от един работен ден с нормалната продължителност от 8 часа (7 учебни часа в училище, понякога с осми "нулев" час, плюс поне два часа подготвяне на уроци и писане на домашни), т.е. натоварено с непосилно бреме.......

защото го виждам по сина ми! Щом той само преди месец ми каза нещо от сорта: "Мамо, чувствам се като някой учен - само пиша, чета и уча и по малко спя!" А Е ЕДВА ТРЕТИ КЛАС!

Образователната ни система е пълен отврат! Говоря за учебния материал и не засягам преподаватели! 2 разказвателни предмета в трети клас, когато...... когато тепърва се учат строеж и структура на текста!!!!! Как едно дете ще си изгради и ще предложи отговора си на учителя според изискванията - въведение, разказ, заключение, когато...... не знае за това?!?! И пак ще ми кажат, учете вкъщи! Ами аз вече съм учила..... цели 12 години! И детето ми учи, прекарва доста време в у-ще!

Вчерашният ми постинг в блога, за шарените фенери, спести още нещо, което продължава да ме изумява. Детето, за което разказвам там е предучилищна група и учат по системата на "просвета". Освен всичко друго, имат тетрадки за домашна работа (говорим за 5-годишни деца, І-а предучилищна група), които тетрадки се събират от госпожите и се проверяват на всеки 2 седмици!!!! И част от задачите са, детето да разкаже приказка или преживяна история, и родителят да я запише в тетрадката и така да стигне до госпожите!!!!!!!!! ЗА МЕН Е БЕЗУМИЕ ТОВА! Ама бързам и не мога да се обоснова за момента. По-късничко!

Декс
продължавам да чета с интерес

cchery написа:Освен всичко друго, имат тетрадки за домашна работа (говорим за 5-годишни деца, І-а предучилищна група), които тетрадки се събират от госпожите и се проверяват на всеки 2 седмици!!!! И част от задачите са, детето да разкаже приказка или преживяна история, и родителят да я запише в тетрадката и така да стигне до госпожите!!!!!!!!! ЗА МЕН Е БЕЗУМИЕ ТОВА!

Стига,бе!
А в нашата градина правят празник за баба и дядо - бооооже, колко са изостанали! Ще ми ги учат те на уважение към възрастните, вместо това как се пишат домашни, ама хаааа!

Хора, повярвайте ми - никой не изисква от учителите подобни неща!!!

Не приемайте грешно моето одевешно възклицание, моля ви
Просто имах много работа служебна, а така ми се искаше да се включа и аз по темата!
Съгласна съм с Чери, със Сиренце, с Нели, с всички ви съм съгласна.
И само едно искам да добавя, може ли? Един друг ъгъл, друг поглед? Чери, говорейки за това, че когато си с малко дете на ръце, не можеш да си свършиш реално никаква обществена, а важна работа, поради соц. предразсъдъци, превземки и очаквания, ме навя на друго: И АЗ СЪМ ЧОВЕК!!! Не съм машина. (плаче детето в мен...) Налагало ми се е да върша някои много важни неща с бебе на ръце (примерно да ходя по банки и др. институции), кошмарно ми беше Усещах се като парцал, като пълен провал, отвсякъде сякаш ме дебнеха вражески погледи как така СМЕЯ да изляза с БЕБЕТО си и да нарушавам обществения ред?! Всички тези неща така силно резонираха в мен, че пропаднах, срутих се, в такава шеметна и тежка следродилна депресия, че едвам се оправих. Защо пиша това ли и къде е връзката ли? Има връзка!!! Обществените НАГЛАСИ са супер вредни и неправилни относно майчинството!!! От майките се очакват НЕПОСИЛНИ неща, а именно хем да са добри майки, ХЕМ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ СЪЩИТЕ АКТИВНИ И АДЕКВАТНИ ГРАЖДАНИ, както до момента. А това е невъзможно за осъществяване, поне не и за мен! Но ЗАЩО и аз ЧАК сега проглеждам КОЙ е истинският ВИНОВНИК?!?!?! А именно, НЕ ДЕТЕТО МИ и неговият темперамент, а системата, обществото с насадените тъпи програми и очаквания!!! Ама истински се ядосах ви казвам, истински се разбеснях
П.П. Вкъщи нямаме кабелна ТВ. Отдавна. Липсват ми само 1-2 чужди програми. Нищо друго!

ellis_stoyanova написа:И като край на този дълъг пост искам да кажа, че имах уважението и на една от най-авторитетните учители и зам.директори в училището - г-жа Попйорданова, именно защото тази жена беше наясно с всичките ми "провинения", отсъствия и прочие, тя никога не си позволи да ме третира като измет (което също съм чувала от учители), напротив, тя уважаваше мнението ми и ми помагаше да се развивам в нейните часове

За тази жена мога само респектирана да мълча! ТОВА Е УЧИТЕЛ! Само и единствено тя ми показа, че историята не е скучна поредица от дати и събития, а е самият живот. Че начинът, по който живея сега (тогава) има своето обяснение и логика именно в историята. Че, тя историята, е вечно променящо се колело, което като че ли рядко се учи от грешките си! Но поне ги показва наяве! Обожавах да я слушам как разказва....

А после и като човек, тя ни пое от 10-и клас и 3 години ни води ЗИП История, в който ЗИП ни даде абсолютно безплатно своите собствени разработени кандидатстудентски теми по история - теми от по 20-30 страници, напечатани на машина! Просто ни даваше да ги прекопираме и да се подготвяме по тях, като за всяка тема сме отделяли няколко часа да разискваме съответното събитие и коя школа как го тълкува, т.е. ако кандидатстваш с история в търновския унивеситет, на какво трябва да наблегнеш. Или пък, ако искаш софийския, кое се толерира там! И това, пак повтарям в часовете по ЗИП. в 12-и клас исках да отида на частни уроци при нея да се подготвям, и тя чистосърдечно ми каза, че няма никакъв смисъл, защото всичко ни е дала в у-ще. А можеше да ми вземе парите......

И още нещо, още едно обяснение защо Попйорданова харесваше буйните и непокорни ученици, вкл. и мен. Защото тя самата цял живот се е противопоставяла на нормите в нашия град. Имам предвид факта, че никога не е била женена и това в град като Горна беше едва ли не клеймо - "стара мома". Но не и тя! Имаше самочувствие и историята си иииии беше страхотен човек!

Е, браво! Събудихме темата и още как.
Верче, права си, не съм изненадана от статията въобще, нито съм чакала досега на нея, за да осъзная каква е ситуацията и каква е моята отговорност към децата ми. Обаче статията ми напомни за тази темичка и ми стана жалко, че е спяща.
Чери, наскоро четох в блога ти за социализацията в детските градини и докато четях статията, си мислех все за теб.
Темата реално е много по-голяма от образованието. За мен въпросът с образованието, здравеопазването (вкл.задължителното ваксиниране), контролът върху храните ако щете и задължителното им пакетиране е много по-общ - все по-силната институционална намеса в живота на хората. В края на краищата въпросът е кой решава кое е добро за мен и моите деца - аз или някоя институция? Ако аз не ваксинирам децата си, защото съм "мърляв, смрадлив маргинал" (тук цитирам един мастит доктор, национален консултант по вирусология, който каза, че такива са всички, които не ваксинират децата си), т.е. типичният жител на Солипиново, Филиповци, Максуда и др.под., съм безотговорен родител и съм от контингента на отдела за закрила на детето. Ако не ваксинирам детето си, защото съм посветила много нощни часове да търся литература и различни източници, за да си обясня и разбера за какво става дума с ваксинирането и съм взела решение на тази основа, но детето ми е очевидно по-здраво от почти всяко ваксинирано дете, от гл.т. на институциите аз съм същия безотговорен родител и отново контингент на службата за закрила на детето. Ако заведа детето си в офиса и му възложа срещу заплащане да подрежда фактури в папки, нарушавам правата на детето си и упражнявам насилие над него точно както тези родители, които принуждават децата си да просят - за службите по закрила на детето аз постъпвам по един и съши начин. В случая с офиса е дори и по-зле, защото ме санкционира и инспекцията по труда, а за просещите деца там още не са се сетили.

Нели написа:Темата реално е много по-голяма от образованието. .

Да, така е Нели.
Затова е трудна за обсъждане. Дори на места става и философска.
Аз понеже обичам да си опростявам нещата, за мен въпросът звучи така: как мога аз, като част от това общество, да живея по собствените си критерии и разбирания и едновременно с това да не се боря с машината наречена държава.
Ако успея да черпя от енергията на махалото (разбирайте в т.ч. бюрокрация, закони, предрасъдаци, задължителни мероприятия и пр.) и да се движа в перифрията му значи съм успяла.

zapis

Ще чета по-късно какво сте писали , само минавам да "оставя" нещо за размисъл и надявам се дискусия
http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=397114" onclick="window.open(this.href);return false;

Статията е интересна, Декс
На мен идеята ми допада.
Може би и в милата ни държавица ще започнат да признават чуждите дипломи. Аз до известна степен съм "потърпевш" от това, защото имам диплома от University of Portsmouth, но с нея не бих могла да си намеря държавна работа, за сега и не съм се засилила да си търся такава. След като завърших работих на 2 места и никъде не са ми искали дипломата.
А по темата за училището съм на мнение, че се учат купища безмислени неща. Идеята за отсяване на инфото винаги ме е вълнувала. По тази причина вкъщи нямаме телевизор от 3-4 години вече. А филмите на компа се избират от мен и мъжа ми. Така вкусовете на децата се оформят леко и без насилие. Само да знаеш колко ми е добре
Спомням си, че първата зима без ТВ направих следната констатация: "Абе, то тази година май нямаше грипна епидемия!"
Много мога да говоря по темата