forum.metsababa.net

Ver написа:Деси, явно приключението всеки го разбира по-различен начин

Защо, какво съм написала

Аааа, загрях
Аз мислех, че темата е за ПЪТЕШЕСТВЕНИКА , а тя била за ПРИКЛЮЧЕНЕЦА :lol:
Малка разлика, но СЪЩЕСТВЕНА
Съжалявам тогава за оф-топика

Лескова 2012/3-4 Март/
По вълчата пъртина
Пак се отправяме към познатото, но всеки път различно място. Пътят белее мек. Кани ни. И ние нетърпеливо поемаме. От колко време го чакаме само!
Слънчо огрява гората и меки сенки застилат снежния път. Тежкото тяло пристъпва щастливо, а душата ликува! Отново няма граници. Само Чистота, Простор и Свободен полет.
Изведнъж чувството на лекота и възторг бива изместено от зараждаща се паника ... По Пътеката не е стъпвал човешки крак, но не сме и сами. Преди нас вълците са си направили пъртина в снега. Тях следваме сега. Започвам да се взирам в следите и тутакси забравям за Слънчо, за песента на есенните листа, за малките мухички, за ромона на реката .... Колко малко му трябва на човек?! Започнах да се питам ловуват ли вълците по обяд; дали не ни следят; на кое дърво мога да се кача и колко време мога изкарам бочкайки отгоре вълк с щеката си Интересно е да се върви по вълчата пъртина!
Едва след като се разделихме с вълчите следи пак успях да се потопя в атмосферата на Снежната Гора.
Бяло. Недокоснато. Спокойно.
Направо имам чувството, че богухулствам като навлизам с тежките си стъпки. И крещящото „Хрус-хрус” ... от обувките в снега.
Това е моята църква и моята изповедник...
Облаците порозовяват. Лескова махала отново ни приютява. Топла и гостоприемна, както винаги....
А на следващия ден .
Извънземно. Съвършено. Белота. Стъпки. Радост. Щастие. Простор. Летеж. Белота. Слънце. Вятър. Покой. Безвремие. Усмивки. Трепет. Благодарност. Любов. Живот!

Ver написа:
Извънземно ....

Абсолютно съм съгласна с теб! Само с няколко снимки и ме накара да се пренеса в безкрая и да усетя цялата тази тишина и спокойствие! Благородно ти завиждам за възможността да бъдеш там!

Вер, Веер,Вееер..... успях да съпреживея всичко с теб.Каква красота, каква хармония.Как искам и аз Един ден, когато порастнат още малко децата се надявам и ние да си "възобновим "
разходките.Сега просто няма мераклии да ги гледат...що ли

Божичко, Верче, последните две снимки наистина мязат на извънземен пейзаж!

cvety_rz написа:Сега просто няма мераклии да ги гледат...що ли

Цвети, и а не мога да ги разбера тези баби и дядявци защо не си гледат внуците ?!

lindorina написа:Защо ли ми се стори,че косата ти е порастнала
Страхотно изживяване Вер!

Линди, значи времето за срещата наближава. Само коремечето трябва да сваля
Дари, Деси радвам се, че ви се е харесало

Ver написа:

cvety_rz написа:Сега просто няма мераклии да ги гледат...що ли

Цвети, и а не мога да ги разбера тези баби и дядявци защо не си гледат внуците ?!

Сещам се за няколко причини напърво четене Защото са много и защото слушат по много Обикновено майка ми взема каката + Калина или Симчо, но никога и тримата, защото и е трудно на жената.Фактически винаги и да вземат някой при мен остава поне едното дете от малките.Свекърва ми е болна и не мога да разчитам много на нея.Та така живея с надеждата, че като пораснат и ние ще сме повече сред природата.Иначе като се затопли още малко и започваме семейното колоездене до пчелина(местност близо до Разград), съчетано с пикник Тати е с колата и малките а ние с каката

Тъкмо щях да ти напиша, че децата не са пречка, когато човек е решил да излезе сред Природата, но виждам, че вие така и така го правите вече, моите поздравления и адмирации, Цвети А иначе за децата, хубаво е да има наистина кой да те отмени, дори за ден, особено ако са повечко. Ето, аз уж съм с едно, но понякога пощръклявам с него и искам почивка. По темата: ние вкъщи май че не сме никакви приключенци.