Предизвикателството - открийте детето в себе си

Свобода на словото
Публикувай отговор
Ver

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Ver »

cchery написа:...Навън облаците се сгъстяваха все повече и уплътняваха синия си цвят. В момента, в който оловно сивото небе се сниши ...., първата вълна на ураганния вятър засили ланшния пепел в лицето ми. След пепелта първите капки дъжд се забиха като пирони по блузата ми,. И миг по-късно светът беше дъждовна пелерина, блестяща вертикална повърхност, изливаща се от много ниско. "Така ли?!?", казах си аз
"Така ли?" казах си аз и започнах да въртя втората си обиколка на парка :222
Освежаващо, а Чери ?! :1062
Ver

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Ver »

Айде да вдигна любимата си темичка :)
Предизвикателството, което поех и изпълних днес бе Обиколката на Витоша : 100 км в планината и +1500м денивилация.
Един месец се оказа достатъчен за да се подготвя.
Още не знам къде съм точно. По-скапана не съм била май .... никога :plezya se
Доволна обаче, ДА :)
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Нели »

Ver написа:Айде да вдигна любимата си темичка :)
Предизвикателството, което поех и изпълних днес бе Обиколката на Витоша : 100 км в планината и +1500м денивилация.
Един месец се оказа достатъчен за да се подготвя.
Още не знам къде съм точно. По-скапана не съм била май .... никога :plezya se
Доволна обаче, ДА :)
:326 :326 :326 :1143 :324 :323 :1130 :826 :935
...останах бе думи...
:935 :826 :1130 :323 :324 :1143 :326 :326 :326
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Ver

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Ver »

Благодаря, Нели :923
Ужасно съм развълнувана и щастлива :)
До преди месец не ми се вярваше, че това е възможно за мен.
Оказа се обаче, че човек не подозира на какво е способен.
Поставяйки отново тялото си на предела, установям как мислите ми, приоритетите ми, желанията ....абе всичко е различно. Става някак по-истинско, по-реално.
Много мога да говоря за това :)
Сега си давам малко почивка и очаквам следващото предизвикателство!
Нелка, благодаря за темичката :923
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Сиренце »

:954 След едноседмично отсъствие от форума ще се разпиша първо тук. :954
Тези дни играх федербал - не бях го правила от детските си години, а тогава бях мнооого добра. За час и половина игра бих подред дъщеря си, племенницата и накрая сестра ми. Сиана ме гледаше възхитено и накрая каза: "Мамо, аз мислех, че като дете си била читанка :1062 "
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Нели »

Сиренце написа::954 След едноседмично отсъствие от форума ще се разпиша първо тук. :954
Тези дни играх федербал - не бях го правила от детските си години, а тогава бях мнооого добра. За час и половина игра бих подред дъщеря си, племенницата и накрая сестра ми. Сиана ме гледаше възхитено и накрая каза: "Мамо, аз мислех, че като дете си била читанка :1062 "
:326 Браво! Ето, виж, така и децата ни ни преоткриват!

Аз също днес направих нещо ново и страшно приятно. Почти случайно вчера ни се обадиха едни семейни приятели да излезем вечерта край плажа на по бира. Мъжът е орнитолог и някак между другото вметна, че тази сутрин призори ще ходи на терен, за да слуша птичи песни. И ето че като на шега аз и моят мъж станахме в 3 и половина през нощта, направихме един термус кафе и сандвичи за четирима, а нашите семейни приятели ни взеха с кола в 4 и половина, за да отидем в едно село до Нови пазар в около 5 и половина, когато изгрява слънцето и птиците пеят. Оказа се, че човекът има сериозна работа по някакъв проект, защото за маршрут от около 8 километра през долчинки, горички, ливади и ниви, той има много подробна карта, на която трябва да отбелязва какви и колко птици има, при това ориентирайки се по техните песни. За да не му пречим, мълчахме през целия път, само той от време на време тихо обясняваше какво чуваме всъщност. А какво чувахме само! Чучулиги, славеи, авлиги, овесарки, сврачки (не свраки), червеношйки, гургулици, папуняци, пътпъдъци... Никога по-рано не съм знаела какво чувам, птичите песни, макар и винаги много приятни за мен, са били само звуков фон, сега се оказаха свидетелство за интересни събития - мъжкия вика женската, някъде се карат за нещо, някой предупреждава за опасност... Видяхме още белоопашат мишелов, щъркели, два заека, един млад сръндак... Брахме череши и малко черници, валя ни дъжд, краката ни станаха мокри и кални (вкл. чорапите) и до 9 часа бяхме готови, а до 11 часа вече бехме обратно у дома във Варна. Като си помисля само, че някои хора в неделя в 9 часа едва стават от леглата, а ние вече се прибирахме от вълнуващо приключение!
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Milenita Bonita

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Milenita Bonita »

Ver написа:Айде да вдигна любимата си темичка :)
Предизвикателството, което поех и изпълних днес бе Обиколката на Витоша : 100 км в планината и +1500м денивилация.
Един месец се оказа достатъчен за да се подготвя.
Още не знам къде съм точно. По-скапана не съм била май .... никога :plezya se
Доволна обаче, ДА :)
:326 Освен поздравления и колко ти се възхищавам,от това,което си направила,друго не мога да кажа!!Вер,направо си най-добрата!! :1085 Продължавай все така!Заслужаваше си,нали??!!!
Ver

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Ver »

Milenita Bonita написа:Заслужаваше си,нали??!!!
Всяка капка пот! (а те никак не бяха малко :1062 )
"Най-добрата" (мерси за коплимента :222 ) едва ли съм, защото най-бързата жена взе разтоянието за безумно за мен време, но нямаше категория за майки с две деца :1062 , там сигурно щях да съм доста напред :1062
Ver

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Ver »

Нели написа:... Видяхме още белоопашат мишелов, щъркели, два заека, един млад сръндак... Брахме череши и малко черници, валя ни дъжд, краката ни станаха мокри и кални (вкл. чорапите) и до 9 часа бяхме готови, а до 11 часа вече бехме обратно у дома във Варна. Като си помисля само, че някои хора в неделя в 9 часа едва стават от леглата, а ние вече се прибирахме от вълнуващо приключение!
Нели , разказът ти ми напомня за нашето посещение на Драгоманското Блато - място събрало половината от видовете птици в България на 4 кв. километра!
Само че, на нас нямаше кой да ни казва какво си говорят :) Вървам ти, че е било вълнуващо!
Хм, и още нещо си спомних .... преди 10-тина дни тренираме за обиколката. Явор ме "изритва от къщи" по нощите, започваме да катерим към 6 сутринта. След 3 часа вече слизаме от другата страна на Витоша (мокри, кални, измръзнали и много гладни) в търсене на топла супа. В 9 сутринта търсехме топла супа по кръчмите, а хората ( тези, които се бяха събудили) си пиеха кфето :lol: :fan
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Предизвикателството - открийте детето в себе си

Мнение от Нели »

Хи-хи, пак съм аз!
Накратко: скочих с бънджи от Аспаруховия мост!

Е, добре де, ето ви малко повече:
Една приятелка, която беше скочила за първи път преди три месеца, си купи ваучер за "Нощен скок" от Аспаруховия мост с идеята, че ще скача по тъмно. Аз и преди бях казвала няколко пъти, че искам, затова тя ме попита не искам ли да си купя ваучер и аз. Не си купих обаче именно защото беше обявено като нощен скок, а аз исках да видя добре всичко при първото си скачане. (Кой знае защо винаги съм мислила за "първото" си скачане, не за "единственото"). Оказа се, че групата за скоковете се събъра в 19 часа и скокът реално е вечерен, но не е нощен, тъй като не е по тъмно. Тя беше разочарована от това и като на майтап ми каза предишния ден "Искаш ли ти да скочиш?". Аз бях решила да отида, за да я гледам. И така аз не бях много сигурна, защото си е страшничко, нали знаете, но все пак отидох с идеята, че не съм решила окончателно, но май ще скачам. Все пак взех мисълта насериозно, защото се погрижих да не съм с пълен стомах на моста. Мъжът ми и децата ме закараха и отидоха в парка на кв. Аспарухово да играят и да ядат сладолед, а аз попълних декларация, че ако загина, няма да им се сърдя :mrgreen:
После ми сложиха коланите, а през това време аз разказвах вица за бабата, дето се качила на автостоп от бустана до селото и когато шофьорът решил да й сложи колана, тя му казала: "Момче, не ме връзвай, аз щом съм се качила, значи съм се решила!" :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Ето:
Изображение

Получих инструктаж. ЦЕЛИЯТ инструктаж гласеше: "Разперваш ръце и скачаш.":
Изображение

Качих се на перилата на моста, разперих ръце...
Изображение

... и скочих!
Изображение

Номерът е да го направиш сравнително бързо, защото, ако се застоиш на перилата, може и да се откажеш. Не мислех да се отказвам обаче, докато бях горе нямах подобни мисли.
После става интересно. Падаш стремглаво надолу и си мислиш "Е'а си майката, какво правя!", после въжето те спира и започваш едно подскачане нагоре-надолу, в което целият свят се върти! Да, адреналинът те удря като с чук. После се въртиш с главата надолу, докато най-накрая и това спира и ти спускат вижето, за което трябва да се закачиш, за да те изтеглят. И - това е.
Бях спокойна, не се разтреперах на слизане, т.е. на качване. Имаше доста хора, които трепереха целите докато прескачаха перилата обратно, за да се еърнат на моста.
Бях ухилена и щастлива!
Изображение

Имах колебания, разбира се, вчера цял ден ми беше напрегнато. Мислех обаче, че ако аз искам да науча децата си, че не бива да се отказват от мечтите си, както и да не се спират само защото ги е страх и им е трудно, значи трябва просто да го направя. Истината е, че в преносния смисъл аз съм правила този скок много пъти. Преживяването на някои други плашещи моменти от живота, включително влизайки в операционната и лягайки на масата, носи подобен адреналинен заряд. Предварителната емоционална нагласа е същата, психическата концентрация - също. Разбрах, че наистина мога да превъзмогвам себе си. Всъщност това послание исках да отправя към Вили. Най-накрая моят мъж, като човек, който ме познава безкрайно добре, ми каза: "Защо ти беше да скачаш? Ако си искала да разбереш дали можеш да превъзмогнеш себе си, трябваше просто да ме попиташ, аз отдавна зная, че можеш."
Цяла вечер бях спокойна и дори не мислех за скока. Легнах си към 22:30 ч. скапана от умора. Събудих се обаче към 1:30 и не можах да заспя повече от два часа. Щом затворех очи, скачах. Преживявах скока отново и отново. Най-накрая схванах, че така няма да стане, светнах лампата и взех книга. Чак към 4 часа заспах. Станах в 5:30, защото имах уговорка с Вили да я водя да тича по плажа и да се къпем в морето сутринта и трябваше да бързаме, защото до 7:30 ч., когато будя Ани за градина, трябваше да сме се прибрали.
Е, това е. Скочих. :954
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Публикувай отговор