Хи-хи, пак съм аз!
Накратко: скочих с бънджи от Аспаруховия мост!
Е, добре де, ето ви малко повече:
Една приятелка, която беше скочила за първи път преди три месеца, си купи ваучер за "Нощен скок" от Аспаруховия мост с идеята, че ще скача по тъмно. Аз и преди бях казвала няколко пъти, че искам, затова тя ме попита не искам ли да си купя ваучер и аз. Не си купих обаче именно защото беше обявено като нощен скок, а аз исках да видя добре всичко при
първото си скачане. (Кой знае защо винаги съм мислила за "първото" си скачане, не за "единственото"). Оказа се, че групата за скоковете се събъра в 19 часа и скокът реално е вечерен, но не е нощен, тъй като не е по тъмно. Тя беше разочарована от това и като на майтап ми каза предишния ден "Искаш ли ти да скочиш?". Аз бях решила да отида, за да я гледам. И така аз не бях много сигурна, защото си е страшничко, нали знаете, но все пак отидох с идеята, че не съм решила окончателно, но май ще скачам. Все пак взех мисълта насериозно, защото се погрижих да не съм с пълен стомах на моста. Мъжът ми и децата ме закараха и отидоха в парка на кв. Аспарухово да играят и да ядат сладолед, а аз попълних декларация, че ако загина, няма да им се сърдя
После ми сложиха коланите, а през това време аз разказвах вица за бабата, дето се качила на автостоп от бустана до селото и когато шофьорът решил да й сложи колана, тя му казала: "Момче, не ме връзвай, аз щом съм се качила, значи съм се решила!"
Ето:
Получих инструктаж. ЦЕЛИЯТ инструктаж гласеше: "Разперваш ръце и скачаш.":
Качих се на перилата на моста, разперих ръце...
... и скочих!
Номерът е да го направиш сравнително бързо, защото, ако се застоиш на перилата, може и да се откажеш. Не мислех да се отказвам обаче, докато бях горе нямах подобни мисли.
После става интересно. Падаш стремглаво надолу и си мислиш "Е'а си майката, какво правя!", после въжето те спира и започваш едно подскачане нагоре-надолу, в което целият свят се върти! Да, адреналинът те удря като с чук. После се въртиш с главата надолу, докато най-накрая и това спира и ти спускат вижето, за което трябва да се закачиш, за да те изтеглят. И - това е.
Бях спокойна, не се разтреперах на слизане, т.е. на качване. Имаше доста хора, които трепереха целите докато прескачаха перилата обратно, за да се еърнат на моста.
Бях ухилена и щастлива!
Имах колебания, разбира се, вчера цял ден ми беше напрегнато. Мислех обаче, че ако аз искам да науча децата си, че не бива да се отказват от мечтите си, както и да не се спират само защото ги е страх и им е трудно, значи трябва просто да го направя. Истината е, че в преносния смисъл аз съм правила този скок много пъти. Преживяването на някои други плашещи моменти от живота, включително влизайки в операционната и лягайки на масата, носи подобен адреналинен заряд. Предварителната емоционална нагласа е същата, психическата концентрация - също. Разбрах, че наистина мога да превъзмогвам себе си. Всъщност това послание исках да отправя към Вили. Най-накрая моят мъж, като човек, който ме познава безкрайно добре, ми каза: "Защо ти беше да скачаш? Ако си искала да разбереш дали можеш да превъзмогнеш себе си, трябваше просто да ме попиташ, аз отдавна зная, че можеш."
Цяла вечер бях спокойна и дори не мислех за скока. Легнах си към 22:30 ч. скапана от умора. Събудих се обаче към 1:30 и не можах да заспя повече от два часа. Щом затворех очи, скачах. Преживявах скока отново и отново. Най-накрая схванах, че така няма да стане, светнах лампата и взех книга. Чак към 4 часа заспах. Станах в 5:30, защото имах уговорка с Вили да я водя да тича по плажа и да се къпем в морето сутринта и трябваше да бързаме, защото до 7:30 ч., когато будя Ани за градина, трябваше да сме се прибрали.
Е, това е. Скочих.
Продължавай все така!Заслужаваше си,нали??!!!