Първи сняг затрупа, ела на топло в мечата хралупа

[lindorina]

Вихърче - благодаря ти за прекрасните думи! Благодаря! Не че не ми се иска да пиша непрекъснато във форума, просто гледам да релаксирам от времето, когато бяхпоцял ден, че и вечер пред компютъра и творях километрични доклади. Слава Богу, махнах се от тази работа и съм в процес на търсене на нова.
Почти от 20 дена изминавам около 10км с колело, като комбинирам с бързо ходене и леко бягане. Като се прибера, всичко по мене е мокро.Чувствам се добре. Днес по изключение "почивам", че довечера имаме гости, а и не всичко е на всяка цена. Времето е едно подтискащо и не предразполага за това. Както и споменах по-горе, впечатлихте ме с тренировките на Руми. Браво, възхищавам се на упоритостта ви. Имам идея и аз да започна с тренировки за най-начинаещи и вероятно във въпросната темичка, бих ви досаждала с въпроси.
Чери, благодаря за пожеланията ти за днешния ден. Вихърче - а на теб стискам палци. Нека нещата се развият в положителна за теб посока!
Хубав ден и от мен, независимо, че е мрачно на вън! Важно е в сърцата да е светло и топло!

[ellis_stoyanova]

Не мога да не споделя,че картината,която сподели,Линди,направо ме "зашлеви"от екрана.Както и с Вер съм коментирала,нямам понятие от рисуване,но не трябва да си голям специалист в областта,за да покори нещо красиво сетивата ти!Тооолкова е нежна.....Кой е автора?

[ellis_stoyanova]

Чери,Чери,Чери.......кой Господ те дари с такова дар слово,та от няколко почистващи препарата сътвори цяла митология???Прочетох пост-а в блога ти.Е,излишно е да казвам колко ми хареса,а относно това,което си описала-мисля,че всяка от нас има по някоя подобна приятелка,съседка,сестра и пр,включително и аз.Отнасяла съм безкрай укорни погледи,но да ти кажа-и на мен малко ми дреме за такива душици,специално в това отношение.Чистя,когато се налага,а вкъщи не сме затънали от мръсотия.Да живеят разходките Днес имаше на какво да се посмея

[Kleo]

Линди, да кажем за днешния ден, че ми даде НЕ това, което исках, а ТОЧНО онова, от което имаше НУЖДА душата ми, за да израстне... Толкова силна болка отдавна не съм изживявала, но съм й признателна, защото така учи и отрезвява! На Елито и на Чери ще кажа, че съм на път, след толкова и много болезнени разочарования, да заживея най-накрая в собствения си център... Адски ми е трудно и много плача, но усещам нова сила да се разлива в мен, мощ независима от който и да е било мъж... Или липсата му, респективно. За Чери - позволих си да се задуша от страх и скръб този път... И оцелях!!! Мамка му, жива съм.

[cvety_rz]

Вихърче, как мина ? Стискането на палци свърши ли работа?
Линди, много си чаровна и лъчезарна.Дано скоро да си намериш работата, която искаш.Браво щом си изкарала колелото.Аз още не смея
Днес не бях на работа и успях да си посвърша из къщи домакинската работа.Утре ще празнуваме РД на Райчето в църквата и ще се подготвям тази вечер да съм детски водещ . Другата седмица на 28.01. Райчето ще участва в крос по случай освобождението на Разград и имаме вълнения дали ще сме първи Не знам дали се похвалих, но тя влезе в 10 те най-добри спортисти на Разград.Е верно ,че е на 10 място, но е влязла Със спорта нещата вървят добре, но с училището не съвсем.5 клас се оказа по труден за нас отколкото очаквах и в комбинацията с това, че ни и примързява да учим....И понеже все нямам много време се притеснявам, че не мога да имам пълен контрол над това, което учи и пише и не знам дали не изостава съвсем Боря се със себе си.Къде е златната среда, къде е границата.До колко да я оставя да е самостоятелна и до колко да я провееявам с домашни и пр......

[cvety_rz]

Вихърчето ме изпреварила с отговора докато аз питам.

[Kleo]

Цвети, писали сме заедно, мила! Браво на Рая за спортните постижения! За ученето - бъди по средата, нито я оставяй да си живее живота, сякаш не е ученичка, нито й дишай във врата, имай й доверие, тя ще го оправдае, ще видиш!

[ellis_stoyanova]

Привет от мен!Не че по-горе беше някой друг,но дълго се чудих да пиша,или може би не
В Понеделеник имах РД,станах на 30,както една моя приятелка ми каза,имах малък юбилей.Разминах се без празник,подаръци и близки около мен,ма то не че ми е за първа година.И всеки път се чудя защо толкова много нерви и внимание отделям на всичко това,ама пусто сърце хич не ме слуша,а си страда,пък после мен ме боли главата.празник нямах по много причини-две от които отново финансова и това,че Боби беше на път.Беше ми крайно тъпо.А и самия факт,че се падна в Понеделник,т.е работен ден ми беше ясно,че едва ли някой ще ме уважи,но както и да е.Минало-заминало.По интересното беше,че около 10 и нещо вечерта,малко след като започнах да забравям горчилката в устата си-Ивето ми вдигна почти 40 градуса Т .За по-хубав подарък не бих могла да мечатя .На следващия ден бяхме при личната,оказа се някакъв вирус,започнах си мое си лечение,с одобрението на личната,но нещата до четвъртък се влошиха тотално.Избиха множество налепи по гърлото и направи ангина,след цяла седмица борба с много висока Т и никакво спане се предадох,сега нещата са вече по-спокойни,но на мен ми се разказа играта.Освен всичко това майка ми трябваше да дойде миналата седмица,за да ходим по доктори.Милата ми майчица се е превила на две и за няколко месеца започна да ходи с патерици.Предисторията е,че миналата година падна от една стълба,съответно в Горна никой не и обърна внимание,пак тогава се възпали и жлъчката и всички си мислеха,че болките са от това,но не би.Сега милата едвам крета.Незнам дали вече не е късно да и се помогне с каквото и да било,та в този ред на мисли,ако Верчето или някой друг скоро са посещавали невролог по София,нека ми пише на лични,че въобще не съм се ориентирала какво ще правим.Та,така мили момичета измина тази седмица-безславно и мъчително,НО МИНА.Анджи беше няколко дни при баба си,та ходеше с нея на работа,чакам я днес или утре да си дойде,че с нея пък ще борим хреми и кашлици ми казаха по телефона.И сега да не ви стане мъчно пак за мен,нееее,вече съм добре и се радвам,че всичко мина,ама на',имала глава да пати.
И сега за да ви разсея малко ще ви разкажа една съвсем друга история.Родителите на баща ми никога не са се разбирали,цял живот живеят в една къща,но в различни части,всеки си беше обособил вход,всеки имаше баня и тоалетна и кухничка,Щура работа,какво точно делят-немога да ви кажа,но преди седмица получиха решението си развод Дядо ми,който е на 93 вече беше решил,че не иска да е женен за ...жена си .Сега са официално разведени.Шегата на страна.Той човека отдавна не живее в тази къща,преди няколко години сам реши и отиде в старчески дом във В.Търново,милия не е добре със слуха,а и има куп други болести.Още преди години баба ми се опитваше на всяка цена да ме настройва срещу този човек,но аз бях дете и "слушах"със сърцето си.Когато можех си играе с дядо в двора,а той ми късаше доматче или ми изнасяше сладко от ягоди от мазето.Никога не съм имала нищо против този човек,но времето и разстоянието ни разделиха и не го бях виждала може би 3-4 години.Онзи ден,точно на Рд-то ми звънна телефона и ми се обади една жена от старческия дом,представи се,каза,че дядо не чува добре и неможе да се справи с тела,но иска да ме поздрави за празника,в онзи миг исках земята да се отвори и да пропадна някъде,от срам че толкова години не намерих начин да отида при този човек,да му звънна поне,но изглежда толкова години опити да ме държат настрана от него(баба ми и баща ми)просто бяха успели.Сълзите се търкаляха по бузите ми,а аз нямах никакво обяснение,просто изпитвах неистова мъка,дори сега....Хлипайки попитах как е,има ли нужда от нещо,а жената ми каза,че е добре и иска само адреса ми,за да ми напише писмо....представяте ли си...писмо.Нямам идея какво точно иска да ми каже,но от сърце се надявам да иска просто да възобновим нашите отношения,а не да ме занимава с техните глупости.И вярвам,че ще е така.Просто си мисля,че неговото обаждане беше най-истинския подарък за рожденият ми ден.
Много писах май,но няма да чета,защото най-вероятно ще изтрия всичко и ще напиша 2-3 реда,както обикновено.
Желая на всички работещи днес-една прекрасна почивка утре

[cchery]

Елисче, на фона на моите глупости в блога, историята, която ти нарисува с думи в последния си постинг, изглежда толкова истинска, трогваща и "хващаща" гърлото, само какъвто е истинския живот! Да не си помислиш, че те съжалявам - никак даже!!!! Трогна ме почти до сълзи, накара ме да почувствам онова, което ти си почувствала и някакси изведнъж ми стана ....... по-леко .... Не за друго, а защото, когато попадна в клопката на измислени и нереални тревоги, ми трябва нещо истинско да ме измъкне оттам.... Е, ти го направи. Толкова леко перо си "ползвала" за този постинг .... ще кажеш, че в едно и също училище сме учили ..... Радвам се, че Ивето ти е по-добре и ти си вече спокойна, на Анджи кашлицата и хремата съм убедена, че ще я пребориш стоически, защото винаги досега си се справяла......

[cchery]

Деси, теб откъде да те подхвана .....

За Чери - позволих си да се задуша от страх и скръб този път... И оцелях!!! Мамка му, жива съм.

Страхотно е това!!! По някакъв начин те издърпва за да станеш по-силен, по-витален и по-устойчив..... Само не оставай много време там... защото така яко се затъва, че се стига до автоагресия на подсъзнателно ниво.... поне аз така направих със себе си. Както и да е.... разчитам да претеглиш добре тежестите от двете страни на везната ии..... независимо къде е превесът, равновесието да остане в теб!!! За теб специално:

[youtube]UrIiLvg58SY[/youtube]

[Ванчето]

Ехаааа...
Колко е оживено тук днес...!
Аз поседнах пред компа просто така, да убия малко време и признавам си много приятно се изненадах от раздвижването във форума! Обикновенно събота и неделя е малко... как да го кажа най-точно..., ами пусто

Бъни, много се радвам за това, че сте готови с резервацията и за хубавите вълнения.С другите работи стана ли ясно вече как се очертават нещата?

Цвети, благодаря, че попита. За съжаление обаче нищо ново и положително не се случва. дори обратното. Нагнетява се все повече напрежение, изнервяме се. Вече не е както беше - спокойствието ни е необратимо нарушено. За сега все още сме си тук. Сложно е. Сигурно ще изчакаме да мине зимата, а може би дори и морето и след това ще става каквото ще става. Само времето ще покаже накъде ще тръгнат нещата! Кой знае, може пък да се стане така, че да мога и аз да присъствам на следващата форумна среща...

Линди, много си лъчезарна! И котенцата ти са страхотни!

Елис, искам да ти изпратя само една голяма, огромна виртуална прегръдка - за подкрепа и нищо друго няма да казвам! Ще се справиш и този път както винаги, сигурна съм!